Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 568   С  о  ф  и  я, 23 декември 2009 г.   В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А   ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на  11  д е к е м в р и  2009  година в състав:                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА                                              ЧЛЕНОВЕ: ИВЕТА АНАДОЛСКА                                                                           НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ   при участието на секретар Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Димитър Генчев изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски касационно наказателно дело № 573/2009 година.   Производство по реда на Глава тридесет и трета от НПК. С искане по чл.420 ал.2 НПК от осъдения турски гражданин У. А. от Бурса, Република Турция се претендира отмяна на решение № 103 от 16.05.2009 г., постановено по ВНОХД № 6/2009 г. на Окръжен съд – Бургас, като се сочат основания за възобновяване по чл.422 ал.1 т.5 вр.чл. 348 ал.1 т.1 и 2 от НПК и се иска връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането. Осъденият турски гражданин У. А. , редовно призован ч. защитника му адв. П. Владикова като съдебен адрес по делото, не се явява в производството пред ВКС и не е изпратил и процесуален представител.   Върховният касационен съд разгледа направеното искане в пределите на правомощията си по чл.425 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 47 от 24.11.2008 г., постановена по НОХД № 25/2008 г. на Районен съд - Малко Търново отговорността на подсъдимия А от Бурса, Република Турция, турски гражданин, е ангажирана за извършено на 07.11.2008 г. на митнически пункт-Малко Търново престъпление по чл.251 ал.1 от НК и при условията на чл.54 от НК му е наложено наказание от 4 месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено по реда на чл.66 ал.1 от НК с изпитателен срокщ от 3 години от влизане на присъдата в законна сила. Присъдата е била обжалвана от защитника на подсъдимия адв. Бл. Потеров от АК-Бургас с оплаквания за постановяването й в нарушение на закона, считайки първоинстанционния съдебен акт за “нищожен” с искане за отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от фазата на досъдебното производство, но с въззивното решение тя е била потвърдена изцяло. В искането от осъдения А. У. се навеждат наново оплакванията за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила на досъдебното и в хода на първоинстанционното съдебно производство, такива допуснати и от въззивната инстанция, на база и на непълнота на доказателствата, за нарушение на материалния закон , като се отправя искане към касационната инстанция за отмяна на “присъдата на Малкотърновския Районен съд и определението на Бургаския окръжен съд, с което е потвърдена присъдата” и за връщане на делото за ново разглеждане на досъдебното производство.   Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение намира, че искането за възобновяване е направено в срока по чл.421 ал.3 НПК, от страна, имаща право на такова искане съгласно чл.420 ал.2 НПК и има за предмет въззивно решение, непроверено от касационната инстанция, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество, искането е НЕОСНОВАТЕЛНО. Макар искането да е изградено ч. използване на цели пасажи от цитираното в него решение № 731 по н.д. № 417/2004 г. на ВКС-ІІІ н.о., то не е съобразено с приетите за установени по настоящето дело факти, тяхната доказателствена обезпеченост, с извършения от съдилищата анализ на доказателствата и доказателствените средства и правните им изводи, включително и с отговорите в мотивите на съда на доводите на страните при протеклото двуинстанционно съдебно производство. Всъщност, не се оспорва видът и количеството на носената в ръчната чанта на осъдения турски гражданин валута, обстоятелството, че той многократно, включително и в близко до датата на инкриминираното деяние време, е преминавал през територията на РБългария на път за РРумъния, където работел. Неоснователно в искането се акцентира на извършената му митническа проверка и съставените при нея актове от митническите служители, като резултатите от тази проверка и от действията на последните са проверени с доказателствени средства, допустими и приложени в съответствие с изискванията на НПК. Правените в искането възражения са били поставени и пред въззивния съд и той с основание ги е отхвърлил като неоснователни. Неоснователно е възражението за съществено нарушение на процесуалните правила на досъдебното производство заради това, че при повдигане и предявяване на обвинението на чуждия гражданин не присъствал преводач, тъй като при разпита му в качеството на обвиняем непосредствено след предявяване на постановлението, в присъствието и на защитника му адв. П, той е дал обяснения за случилото се и протоколът за разпита му носи подписа и на преводача Б. Н. От обясненията му в съдебното следствие пред районния съд става ясно, че той е бил уведомен за задължението да декларира носените от него парични средства, а и от показанията на митническите служители става ясно, че надпис и на турски език разяснява в кои случаи се подава декларация за такива средства. С основание съдилищата не са се съгласили да кредитират показанията на свидетелите Ч. О. , М. Б. , Е. Б. и Х. Д. , които са се опитали неуспешно да подкрепят тезата на осъдения както заради житейската им нелогичност, така и заради задължението на последния и в такива случаи да декларира носените парични средства. Разяснена е и същността на това законово задължение за влизащите на територията на Европейската общност или за напускащите я, както и задълженията на митническите органи на РБългария като част от тази общност. Всъщност, претендираното ограничаване на правото на защита на турския гражданин се основава на неправилно разбраните (според него) от митническите служители негови отговори щото голямата част от намерените в него парични средства били на работници във фирмата в Румъния. Именно защото осъденият А. се е опитал да свърже тази част от парите с пътуващи с него в автобуса турски граждани се е наложило снемане на обяснения и от тях; обстоятелство, което те са отрекли категорично. Или, правно релевантните факти по чл.102 от НПК са били изведени въз основа на надлежно събрани доказателства и доказателствени средства, същите са били подложени на обективен и всестранен анализ, като от съда е даден правилен и обоснован отговор на всички доводи на страните във връзка с приетата за установена фактическа обстановка, поради което няма допуснато нарушение на процесуалните правила, което да е довело до ограничаване правото на защита на чуждия гражданин. Не е налице основанието по чл.422 ал.1 т.5 вр.чл.348 ал.1 т.2 от НПК за възобновяване на наказателното дело на осъдения и за връщането му за ново разглеждане от фазата на досъдебното производство. В рамките на така установените факти от предмета на обвинението материалният закон е правилно приложен. Основното възражение в тази насока касае наличието на пряк умисъл у осъдения при осъществяване на деянието му. И в тази насока позоваването на цитираното решение на ВКС е неудачно с оглед на конкретните факти по делото. Дори и само от обясненията на А. У. става ясно, че той е бил уведомен за задължението да подаде декларация за носените в него парични средства, както и за “нехайството” му да прочете и се съобрази с текстовото изписване на това негово задължение при преминаване през митническия пункт. При наличието и на другите категорично установяващи бездействието му да изпълни това си задължение доказателства трудно може да се подкрепи тезата му за субективна несъставомерност на деянието му. И в тази насока искането му за наличие на основанието по чл.422 ал.1 т.5 вр.чл.348 ал.2 вр.ал.1 т.1 от НПК е неоснователно и следва да бъде оставено като цяло без уважение, а атакуваното въззивно решение и потвърдената от него присъда следва да останат в сила.   С оглед на гореизложените съображения, Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение на основание чл.424 ал.1 от НПК   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения турски гражданин У. А. от Бурса, Република Турция, за отмяна по реда за възобновяване на наказателни дела на влязлото в сила решение № 103 от 16.05.2009 г., постановено по ВНОХД № 6/2009 г. на Окръжен съд – Бургас.       ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: