Ключови фрази


7

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 316
[населено място], 18.05.2022

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на десети май през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова т.д.№2148/21г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. К. К.-М., чрез процесуалния ѝ представител адв.В. О., против решение №804/08.07.2021г. по в.гр.д.№1488/21г. на Софийски апелативен съд в частта, с която, след частична отмяна на решение №261743/16.03.2021г. по гр.д.№11674/19г. по описа на Софийски градски съд, е отхвърлен като неоснователен предявеният от нея срещу ЗД“Бул инс“АД иск с правно основание чл.432 КЗ – за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди,претърпени от ищцата в резултат на настъпило на 28.03.2019г. ПТП за разликата над 16 000 лв. до присъдените от първата инстанция 26 000 лв., като в частта до 16 000 лв. решението е потвърдено.
Искането за отмяна на решението на Софийски апелативен съд в обжалваната му част и за уважаване на иска до размера от 26 000 лв. е обосновано с наведени в касационната жалба оплаквания за неправилност по смисъла на чл.281 т.3 ГПК - поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. В тяхна подкрепа касаторът поддържа,че въззивният съд неправилно е възприел установения с експертиза по делото механизъм на ПТП, поради което е направил грешния извод,че е налице обективен принос на пострадалата за настъпването му. Оспорен е и определеният размер на приетото от решаващия състав съпричиняване, който, според касатора, е твърде завишен и несъобразен с разпоредбите на ЗДвП, вменяващи на водачите на МПС по-голяма отговорност за осигуряване на безопасност на движението.Касаторът счита,че с оглед установените по делото доказателства, дори да бъде прието наличие на съпричиняване, то не следва да е повече от 10%. Несъобразени от състава са останали, според оплакванията в жалбата, лимитите на застрахователните суми към датата на ПТП, които са в размер на 2 000 000 лв. за всяко събитие и които следва да бъдат отчетени като критерий при определянето на справедливия размер на застрахователното обезщетение. По тези съображения касаторът е поискал решението на апелативния съд да бъде отменено в обжалваната му част и искът – уважен за разликата над 16 000 лв. до първоначално присъдените 26 000 лв., ведно със законната лихва и направените по делото разноски.
В писменото си изложение към касационната жалба по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът е формулирал два въпроса, които счита,че са от значение за изхода на делото и са разрешени от въззивния състав в противоречие с установената практика на Върховен касационен съд: 1. Относно задължението на съда да обсъди всички доказателства от значение за приложението на предпоставките по ч.51 ал.2 ЗЗД за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия /противоречие с т.7 от ППВС №17/1963г./ и 2. Следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и конкретната икономическа обстановка и инфлационните процеси? /противоречие с решение №28/09.04.2014г. по т.д.№1948/13г. на Второ т.о. на ВКС и решение №4/08.03.2021г. по т.д.№2940/2019г. на второ т.о. на ВКС/.
Ответникът по касационната жалба ЗД“Бул инс“АД, в депозиран от пълномощника му адв.А. И. в законоустановения срок писмен отговор, застава на становище за необоснованост на сочената от касатора допълнителна предпоставка за допускане на касационното обжалване на въззивното решение, за което счита,че е постановено в съответствие с трайно установената практика на ВКС по въпросите за критериите при определяне на справедлив размер на обезщетението за вреди и за съпричиняването от страна на пострадалия при ПТП. По същество препраща към наведените в предмета на спора негови възражения срещу иска, които поддържа и в настоящото производство.
Върховен касационен съд, Второ търговско отделение констатира, че касационната жалба е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
При произнасянето си по реда на чл.288 ГПК настоящият състав съобрази следното:
За да постанови решението си съставът на Софийски апелативен съд е приел за безспорно,а и подкрепено от съответните писмени доказателства, че на 28.03.2019г. ищцата, в качеството ѝ на пешеходец, пресичащ улицата, и водачът на л.а. Форд Фокус с ДК [рег.номер на МПС] са участвали в ПТП, настъпило в [населено място] на [улица], между Търговски център „Надежда“ и магазин „Билла“, като гражданската отговорност на водача е била застрахована към този момент при ответното застрахователно дружество. От показанията на св.С. П. – водач на л.а. Форд Фокус /които съдът е кредитирал при условията на чл.172 ГПК/ и приетите по делото основно и допълнително заключения на авто-техническата експертиза /последното – изготвено след преглед на видеозаписи от камери, намиращи се в района на местопроизшествието/, съдът е приел за установено, че на посочената дата сутринта св. П. е управлявал л.а. Форд Фокус по [улица]в посока към [улица], като на кръстовището с [улица]спрял на червен светофар, след което потеглил като пресякъл кръстовището и продължил по [улица]; ударът настъпил около 8:35 ч, в участъка от улицата, намиращ се между център „Надежда“ и магазин „Билла“, като по изчисленията на вещото лице по това време автомобилът се е движил в колона със скорост 30 км/ч; в двете ленти за насрещно движение също е имало колони от автомобили, които са били потеглили след включването на зеления сигнал на светофара; в този момент пешеходката М. К. предприела пресичане на пътното платно в посока от ляво на дясно спрямо движението на автомобила, преминавайки през двете ленти за насрещно движение между потеглилите междувременно автомобили, като, според заключението на вещото лице, при тръгването й от левия тротоар е била невидима за водача и е станала видима едва когато е достигнала разделителната линия между двете ленти за движение.Съдът е обсъдил дадените от вещото лице два варианта за движение на пешеходката - в случай,че тя е преминала пълното платно без да спира на разделителната линия скоростта ѝ на движение е била близо до бързо тичане,а в случай че е спряла на разделителната линия /които обстоятелства не могат да бъдат установени от видеозаписа и са констатирани по изчисления/, тя се е движила с бърз ход; в първия случай водачът не би могъл да я забележи преди появата ѝ на разделителната линия, а във втория вариант и двамата участници в движението са имали възможност да се възприемат, съответно - да спрат и да предотвратят удара; никой от тях не е реагирал по този начин, поради което и е последвал удар между автомобила и пешеходката с предната му дясна част, в областта на десния фар, в резултат на който последната паднала на десния тротоар. Според заключението на вещото лице, причината за създаване на опасността и настъпването на ПТП е пресичането на пешеходката на нерегламентирано за движение на пешеходци място при ограничена за водача от насрещно движещите се автомобили видимост, като в случай,че пешеходката е била спряла на разделителната линия между лентите за движение в двете посоки и след това е тръгнала с бърз ход – ударът е бил предотвратим от водача и е в причинна връзка със закъснялата му реакция за аварийно спиране, но в случай, че е пресичала тичайки без да спре на разделителната линия, водачът не е могъл да предотврати произшествието, каквато вероятност вещото лице е поддържало при приемането на заключението му в съдебно заседание. При тези обстоятелства съдът е приел за доказано,че водачът на л.а. Форд Фокус е извършил противоправно деяние, управлявайки МПС в нарушение на чл.20 ал.1 и ал.2 ЗДвП – не е възприел приближаващата се пешеходка, не е имал достатъчно контрол върху автомобила, не е съобразил скоростта си с факта, че на мястото, където се е движил, има посещавани от хора обекти – банка и магазини, което е предпоставка за наличие на пешеходци, пресичащи на необозначени за целта места, въпреки съществуващите в близост на пешеходна пътека и светофарна уредба. Посочил е,че презумпцията за вина, според гражданското право, не е оборена от застрахователя, чиято е тежестта, тъй като същият не е доказал твърдението си за случайно деяние, доколкото категорично заключение на вещото лице какво е било конкретното поведение на пешеходката няма, а посоченото от него относно непредотвратимостта на удара от водача е само една от възможните вероятности. Въз основа на това съдът е заключил,че са налице предпоставките за ангажиране на деликтната му отговорност, респ. на отговорността на неговия застраховател, да обезщети причинените на ищцата неимуществени вреди, които е намерил за доказани с медицинската експертиза и свидетелските показания на Т. М. – съпруг на ищцата. При определянето на размера на справедливото за случая обезщетение съставът е взел предвид вида и характера на физическите увреди – счупване на дясна подбедрица в горния ѝ край, контузия на гръдния кош, контузия на шията /въпреки че последните две не са били въведени в предмета на делото с исковата молба/ ; съобразил е,че за преодоляване на фрактурата на ищцата е било проведено оперативно лечение с открито наместване и фиксация с плака и винтове, че същата е изпитвала трайно затруднение в движението на десния ѝ долен крайник и физически болки, които са били интензивни през първите три месеца, че периодът за възстановяването ѝ е бил между 6 и 8 месеца, последван от период на рехабилитация, че и след това продължава да изпитва болка и отичане на крайника при по-продължително движение и натоварване,а понастоящем има останал белег и ограничен обем на движение на колянната става, поради увреда на ставния хрущял. Така установените неимуществени вреди съдът е преценил,че е справедливо да бъдат обезщетени с парична сума в размер на 40 000 лв., като е посочил,че при определянето ѝ съобразява момента на настъпване на увреждането – 2019г. и взема предвид стандарта на живот в страната към този момент, доколкото обезщетението не следва да служи за неоснователно обогатяване.
По поддържаното от застрахователното дружество възражение за съпричиняване, решаващият състав е съобразил задължителните указания , дадени в ТР №1/2014г. по тълк.д.№1/2014г., че, за да бъде уважено такова, следва да е установена пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, като тежестта за доказването ѝ е на ответника. В случая то е намерено за доказано от установените по делото факти,че ищцата е пресичала на необозначено за това място /въпреки че наблизо е имало пешеходна пътека и светофар/, между движещи се в колони автомобили и в двете посоки, в час пик за движението и без да се съобразява с движението на л.а. Форд Фокус, тъй като, според установеното от вещото лице, или не се е огледала, или не е спряла /в случай,че го е възприела/, за да го пропусне при обективно наличие на видимост от позиция върху разделителната линия между лентите за движение в двете посоки. Изведено е, че това поведение на ищцата се намира в пряка причинна връзка с последвалото ПТП и настъпилите увреждания, тъй като с него тя сама се е поставила в завишен риск. Намирайки, че нарушението на правилата за движение от страна на пешеходката е драстично по-голямо от това на водача, съдът е определил процент на съпричиняване от нейна страна – 60%.
Настоящият състав на Върховен касационен съд намира,че не следва да се допусне касационен контрол на така постановеното въззивно решение.
Съгласно разпоредбата на чл.280 ал.1 ГПК , съобразена във връзка с постановките на ТР №1/2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касационен контрол на въззивното решение се допуска въз основа на осъществени обща и допълнителни предпоставки - формулирани в приложението към касационната жалба един или повече правни въпроси, разрешени от въззивния съд по обуславящ изхода на спора начин, при сочена и обоснована хипотеза измежду визираните в т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора,в съответствие с възприетото в т.1 от посоченото тълкувателно решение, са въпросите, които са били включени в предмета на делото, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и са обусловили правната воля на съда.
В този смисъл и двата поставени от касатора въпроси, касаещи критериите за определяне на справедлив размер на обезщетението за вреди от ПТП и съпричиняването от страна на пострадалия, се явяват обуславящи, доколкото се обхващат от предмета на спора,били са разгледани от съда и са получили отговор в решаващите му мотиви от постановения въззивен акт. Дадените от въззивния съд разрешения обаче не са в противоречие с трайно установената съдебна практика на Върховния касационен съд. Тази практика по приложението на чл.52 ЗЗД е обективирана в Постановление №4/68г. на Пленума на ВС и в служебно известните на настоящия съдебен състав решение № 124/09.02.2010 г. по гр. д. № 3802/2008 г. на І г. о., решение № 317/01.07.2011 г. по гр. д. № 1553/2010 г. на ІV г. о., решение № 407/26.05.2010 г. по гр. д. № 1273/2009 г. на ІІІ г. о., решение № 140/24.07.2013 г. по гр. д. № 1328/2012 г. на ІІІ г. о., решение № 302/04.10.2011 г. по гр. д. № 78/2011 г. на ІV г. о., решение № 51/13.02.2012 г. по гр. д. № 465/2011 г. на І. г. о., решение № 104/25.07.2014 г. на І т. о., решение № 184/08.11.2011 г. по т. д. № 217/2011 г. на ІІ т. о., решение № 173/27.10.2016 г. по т. д. № 2663/2015 г. на І т. о., решение № 55/14.05.2012 г. по т. д. № 362/2011 г. на ІІ т. о., решение № 88/09.07.2012 г. по т. д. № 1015/2011 г. на ІІ т. о., решение № 141/28.01.2016 г. по т. д. № 1398/2014 г. на І т. о., решение № 142/15.10.2015 г. по т. д. № 2766/2014 г. на І т. о., решение № 251/20.01.2017 г. по т. д. № 72/2016 г. на І т. о., решение № 174/27.10.2016 г. по т. д. № 2960/2015 г. на І т. о. и др. С нея последователно и безпротиворечиво се приема, че понятието „справедливост” не представлява абстрактно понятие, а е предпоставено от преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства, каквито са характерът на увреждането, предпоставките, при които то е настъпило, вида и тежестта на физическите травми и свързаните с тях физически и морални болки и страдания, продължителността им, техния интензитет, вида и периода на лечебния и на възстановителния процес, с оглед възрастта на пострадалия, остатъчните поражения и прогнозата за по-нататъшното му състояние. Според тази практика, при произнасяне по размера на обезщетенията за неимуществени вреди следва да се съобрази и общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитието на обществото, като се отчетат конкретните икономически условия в страната, а като ориентир за последните, следва да се съобразят и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането. Застрахователните лимити обаче нямат самостоятелно значение и не са абсолютен критерий за самото обезщетение за неимуществени вреди, а имат отношение към съобразяването на икономическите условия в страната. Всички визирани в практиката критерии са отчетени от въззивния съд, съобразно установените по делото конкретни обстоятелства. Съобразени са и съответните към момента на увредата икономически условия в страната, свързани със стандарта на живот, което означава,че макар да не се е позовал изрично на лимитите на застрахователното покритие по застраховките „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, съдът ги е съобразил.
По приложението на чл.51 ал.2 ЗЗД също е формирана постоянна практика на Върховния касационен съд, освен с посоченото от касатора ППВС №17/1963г., също и със служебно известната на състава такава / решения по т. д. № 35/2009г. на ВКС ІІ т. о., по т. д. № 1140/2011г. на ВКС ІІ т. о., по т. д. № 977/2010г. на ВКС ІІ т. о., по т. д. № 60/2013г. на ВКС ІІ т. о., по т. д. № 1643/2013г. на ВКС ІІ т. о., по т. д. № 629/2012г. на ВКС ІІ т. о., по т. д. № 457/2014г. на ВКС ІІ т. о., по т. д. № 1084/2015г. на ВКС ІІ т. о., по т. д. № 1241/2015г. на ВКС І т. о., по т. д. № 3806/2014г. на ВКС ІІ т. о., по т. д. № 1308/2015г. на ВКС ІІ т. о., по т. д. № 1000/2015г. на ВКС ІІ т. о., по т. д. № 525/2008г. на ВКС II т. о., по т. д. № 35/2009г. на ВКС II т. о., по т. д. № 623/2010г. на ВКС II т. о., по т. д. № 1858/2013г. на ВКС І т. о. и др./. С нея еднозначно се приема, че приложението на чл.51 ал.2 ЗЗД се предпоставя от наличието на доказана причинна връзка между конкретно поведение на пострадалия, с което той следва обективно да е създал предпоставки за настъпването на вредоносния резултат, без задължително това поведение да е виновно; този принос следва да бъде доказан по категоричен начин от страната, позоваваща се на съпричиняването; само по себе си нарушението на установените в закона правила за движение по пътищата не е основание да се приеме съпричиняване, водещо до намаляване на дължимото обезщетение,а е необходимо увреждането да е пряка последица от това поведение, като приносът трябва да е конкретен и доказан, а не хипотетичен и предполагаем. Направените от съда изводи по въпроса за твърдяното от касатора съпричиняване не се отклоняват от тези принципни разрешения в съдебната практика, доколкото същите са базирани на мотиви, извлечени от събраните по делото доказателства, на базата на които е прието,че ищцата е имала поведение, с което сама се е поставила в опасност да претърпи злополука, пресичайки уличното платно на непозволено място, между движещи се коли при натоварен трафик и, без да се съобрази с идващия ѝ от дясно лек автомобил Форд Фокус /въпреки че е била в състояние да го възприеме/, е преминала пред него. Независимо от вината на ищцата самият факт,че се е озовала по този начин на това място и по това време обективно е в непосредствена причинна връзка с последвалото ѝ увреждане. Този извод на решаващия състав напълно съответства на възприетото в съдебната практика, доколкото същият е обсъдил всички събрани по делото доказателства, включително заключенията на експертизата, установяващи конкретния механизъм на ПТП и съответните варианти на поведение от страна на участниците.
Изложеното налага да бъде отказано допускането на обжалваното въззивно решение до касационен контрол.
Така мотивиран, Върховен касационен съд,състав на Второ търговско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №804/08.07.2021г. по в.гр.д.№1488/21г. по описа на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ:1.
2.