Р Е Ш Е Н И Е   №  554   София,  29 декември  2009 година   В  ИМЕТО  НА  НАРОДА                 Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на .....шестнадесети декември....  две хиляди и девета година в състав:                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ :ЛИДИЯ СТОЯНОВА                                                             ЧЛЕНОВЕ :ТАТЯНА КЪНЧЕВА                                                                                        ЖАНИНА НАЧЕВА                                                                           при участието на секретаря…НАДЯ ЦЕКОВА……и в присъствието на прокурора …ЯВОР ГЕБОВ..............….изслуша докладваното от съдия Т. Кънчева касационно дело № 641 по описа за 2009  година и за да се произнесе взе предвид следното:   Производството е по чл.419 и сл. от НПК. Образувано е по искане на осъдения И. Х. Х. за възобновяване на наказателното производство по нохд № 1532/08 г. на Старозагорския районен съд и отмяна на присъда № 228/08 г., потвърдена с решение № 41/21.04.2009 г. на Старозагорския окръжен съд. В искането се сочи, че присъдата и решението са постановени при допуснати нарушения на процесуалните правила, довели до неправилно приложение на материалния закон, поради което делото следва да бъде върнато за ново разглеждане или производството прекратено. В съдебно заседание, защитникът на осъдения поддържа искането по изложените в него съображения. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище, че искането е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на влязлото в сила решение намери за установено следното:   С решението си Старозагорският окръжен съд потвърдил изцяло присъда № 228/ 16.12.2008 г. на Старозагорския районен съд, с която подсъдимият Х е признат за виновен в това, че на 04.08.2008 г. управлявал моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта от 1.54 промила, установена по надлежния ред и на основание чл.343б ал.1 от НК е осъден на седем месеца лишаване от свобода, условно, с три годишен изпитателен срок, а на основание чл. 343г от НК е лишен от право на управлява МПС за срок от 10 месеца.   Искането е подадено в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустимо. По същество е частично основателно.   Оплакванията в искането се мотивират с довода, че съдилищата са формирали извода за процентното съдържание на алкохол в кръвта на осъдения въз основа на недопустими доказателствени средства, с което съществено са нарушили разпоредбата на чл.105 ал.2 от НПК. Претендират се нарушения на чл. 7 ал.2 и чл.15 ал.1 от Наредба № 30/ 2001 г., които според защитата водят до невъзможност да се установи елемент от обективната страна на престъплението, включително и чрез съдебно- медицинската и съдебно- химическата експертизи. Върховният касационен съд намира възражението за неоснователно. Първоинстанционният съд правилно е приел, че при изземването на кръвта на дееца са допуснати нарушения на Наредба № 30/ 01 г. Съгласно изискванията на чл.7 ал.2, когато с техническо средство е установено наличие на алкохол в кръвта над 1.2 промила, кръвна проба за изследване се взема от центровете за спешна медицинска помощ или техните филиали. По делото е безспорно, че кръвта е иззета от лекар в спешното приемно отделение на болницата, което сочи на съществено нарушение на процедурата, регламентирана в специалното законодателство. В същото време, съдът внимателно е анализирал гласните доказателствени средства- показанията на свидетелите В, Г. , К. , П. и писменото такова- акта за установяване на административно нарушение, отразяващ резултата от изследване с техническо средство, дрегер /2.35 промила/ и при съвкупната им и обективна преценка е намерил за безспорно, че Х. е управлявал лекия автомобил след употреба на алкохол. За установяване на съставомерния признак на престъплението по чл.343б ал.1 от НК- процентното съдържание на алкохол в кръвта, съдът е назначил и изслушал съдебно- медицинска експертиза, за допускането на която защитата не е имала възражения. Съгласно нейното заключение, изготвено на база данните за изпития от Х. алкохол- 1 литър вино, 300 гр. к. и бира, времето на консумацията и времето за елиминация, съгласно метода на Видмарк съдът е направил извода, че към момента на деянието концентрацията на алкохол в кръвта му е била минимум 1.54 промила. Присъдата не е постановена въз основа на несъбрани и непроверени по реда на НПК доказателствени средства, а правно ревелантните факти са установени по несъмнен начин след цялостна, обективна и пълна проверка на доказателствената съвкупност, в съответствие с разпоредбата на чл.14 от НПК. Старозагорският окръжен съд е потвърдил присъдата, като е изложил аргументи за процесуална годност на химическото изследване на кръвта, които не могат да бъдат споделени. Както вече се каза и както правилно възразява защитата, налице са нарушения на Наредба № 30/2001 г., които компрометират данните от химическото изследване на кръвта на осъдения. Старозагорският районен съд подробно е мотивирал становището си за процесуална недопустимост на това изследване и не е необходимо те да бъдат преповтаряни. Настоящият касационен състав намира обаче, че крайният извод за обективна съставомерност на деянието, почиващ на анализа на всички доказателства е правилен и законосъобразен и с основание е възприет и от въззивната инстанция. Правилен е изводът, че нарушението на чл.15 ал.1 от Наредба № 30 не е съществено и не се е отразила върху качествения и количествен състав на кръвната проба, както е посочено в съдебно-химическата експертиза, изслушана при въззивното съдебно следствие. Искането за отмяна на присъдата и решението като постановени при касационното основание по чл.348 ал.1 т.2 от НПК е неоснователно.   Основателно е възражението, че в нарушение на материалния закон е наложено наказанието лишаване от права. По делото е установено, че към момента на деянието подсъдимият Х е наказван многократно по административен ред за допуснати нарушения на правилата за движение по пътищата, като по влезли в сила наказателни постановления са му отнети 69 контролни точки. Съгласно чл.157 ал.1 т.4 от ЗДП, водач, на когото са отнети всички контролни точки губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на МВР. Когато той не изпълни това свое задължение, свидетелството му се отнема по реда на чл.171 т.4 от закона. Налага се извод, че загубата на правоспособност произтича по силата на закона, със загубата на всички контролни точки. Към принудително отнемане на свидетелството за управление от органите на КАТ се пристъпва само, когато водачът сам не е върне документа при настъпилото основание- загуба на правоспособност. Тази мярка има за цел да бъде лишен водачът от свидетелството за управление, с което се документира правоспособността и която той вече не притежава. Поради това, не е вярно виждането на въззивния съд, че подсъдимият е бил правоспособен към момента на деянието, защото не му е била наложена мярката по чл.171 т.4 от ЗДП. Цитираните съдебни решения на ВКС и ВАС не подкрепят направения от Старозагорския окръжен съд извод. В решение № 14028/ 17.12.2008 г., състав на VІІо на ВАС е посочил, че загубата на контролни точки води до загуба на правоспособност и това е самостоятелно основание за изземване на свидетелството за управление, различно от наказанието лишаване от права за извършено престъпление, което е за определен срок и което няма правоизключващо значение по отношение възможността за налагане на ПАМ по ЗДП. А решение № 408/08г на І н.о. на ВКС се отнася до случай, при който деецът е имал правоспособност, но за друга категория и поради това може да му се наложи наказание лишаване от права. Върховният касационен съд намира, че след като осъденият Х. не е бил правоспособен водач на МПС, то липсва основание за налагане на наказанието по чл.37 ал.1 т.7 от НК, тъй като съгласно трайната съдебна практика деецът не може да бъде лишен от права, които не притежава. В тази част искането е основателно. Нарушението на закона може да бъде отстранено по реда на възобновяването на наказателните дела и отмяна на незаконосъобразно наложеното наказание. При тези съображения и на основание чл.425 ал.1 т.3 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение     Р Е Ш И :     ВЪЗОБНОВЯВА наказателното производство по внохд № 31/2009 г. на Старозагорския окръжен съд. ИЗМЕНЯ решение № 41/ 21.04. 2009 г., като отменя наложеното на подсъдимия И. Х. Х.а наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от десет месеца.     ПРЕДСЕДАТЕЛ :   ЧЛЕНОВЕ: