О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 367 гр. София, 21.06.2022 г. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, I отделение, в закрито заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова Мадлена Желева при секретаря ......................................, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д. № 1785 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Монтаж строителни конструкции“ АД, [населено място], срещу решение № 10307/08.04.2021г., постановено по т.д.№ 5979/2018г. от Софийски апелативен съд, с което е оставена без уважение молба вх.№ 31717/23.02.2021г. с правно основание чл.247 ГПК за отстраняване на несъответствие между формираната воля на съда в мотивната част и диспозитива на решение № 10027/12..01.2021г. по т.д.№ 5979/2018г. на САС поради наличието на очевидна фактическа грешка, с правно основание чл.251 ГПК за извършване на тълкуване на същото решение поради неяснота и с правно основание чл.250 ГПК за допълване на диспозитива на решението поради непълнота. Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Ответникът „Спедиция логистика“ АД, [населено място], оспорва жалбата. Претендира разноски за касационното производство. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. С решение № 10027/12.01.2021г. Софийският апелативен съд е потвърдил решение № 1688/10.08.2018г. по т.д.№ 2700/2013г. на СГС, с което са отхвърлени исковете на „Спедиция логистика“ АД срещу „Монтаж строителни конструкции“ АД за заплащане на основание чл.92 ЗЗД на сумата от 25001 лв., част от обща претенция от 246165,47 лв., представляваща неустойка за забава по договор за изработка от 23.07.2010г., ведно със законната лихва от 03.04.2013г., на основание чл.265, ал.1, т.2 ЗЗД сумата от 74936,40 лв., част от обща претенция в размер на 120000 лв., представляваща стойността на разходите за поправка на некачествено извършени СМР, ведно със законната лихва от 03.04.2013г., като погасени чрез прихващане с вземането на „Монтаж строителни конструкции“ АД срещу „Спедиция логистика“ АД за заплащане на основание чл.266, ал.1 ЗЗД на сумата от 275000 лв. – част от общо вземане в размер на 1133357 лв. с ДДС, представляваща неплатено възнаграждение по договор от 23.07.2010г., за което е издадена фактура № [ЕГН]/13.07.2011г., представляващо третата вноска по подписаното между страните споразумение от 03.11.2011г., и са отхвърлени исковете на „Спедиция логистика“ АД срещу „Монтаж строителни конструкции“ АД за заплащане на сумата от 70000 лв. на основание чл.79 във вр. с чл.82 ЗЗД, представляваща обезщетение за претърпени вреди вследствие неизпълнението на договора от 23.07.2010г. С молба вх.№ 31717/23.02.2021г. „Монтаж строителни конструкции“ АД е поискало в условията на евентуалност – поправка на очевидна фактическа грешка, тълкуване или допълване на решението. В молбата се сочи, че възражението за прихващане със сумата от 275000 лв. е част от общо вземане в размер на 1133357 лв. с ДДС, представляващо неплатено възнаграждение по договор от 23.07.2010г., за което е издадена фактура № [ЕГН]/13.07.2011г., но това не е конкретно третата вноска по подписаното между страните споразумение от 03.11.2011г. В диспозитива на акта на въззивния съд било отразено обстоятелството, че вземането, с което е извършено прихващането, представлява трета вноска от подписаното между страните споразумение на 03.11.2011г. (доколкото въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение), като липсвали мотиви в този смисъл, поради което мълчаливата воля на съда не била изразена в диспозитива на решението. Същите съображения са изложени и по отношение на искането за тълкуване и допълване на решението. Молителят обяснява, че възражението за прихващане е уточнявано с няколко молби и по същество твърди, че сумата от 275000 лв. е част от общото вземане от 1133357 лв., представляваща неплатено възнаграждение по договор от 23.07.2010г., за което е издадена фактура № [ЕГН]/13.07.2011г., но прихващането не се извършва със сумата, представляваща трета вноска по споразумението от 03.11.2011г. За да постанови обжалваното решение, с което молбата от 23.02.2021г. е оставена без уважение по всички заявени искания, въззивният съд е приел, че не са налице основания за поправка за очевидна фактическа грешка, тълкуване или допълване на решението, тъй като в същото ясно е посочено кои са вземанията, предмет на предявените искове и кое е вземането, предмет на възражението за прихващане, както и че с тази сума и на това основание е извършено прихващането от първоинстанционния съд. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Според основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК въззивното решение се допуска до касационно обжалване при очевидна неправилност, което като характеристика насочва към особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт. Същите пороци следва да могат да се констатират от касационната инстанция без извършване на касационна проверка по същество на обжалвания съдебен акт. Съдебната практика приема, че това са случаи на: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия обратен, противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите констатации на въззивния съд поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. В случая, съставът на ВКС констатира, че с разпореждане от 08.01.2019г. Софийският апелативен съд е указал на „Монтаж строителни конструкции“ АД да посочи дали вземането, с което прави възражение за прихващане, изцяло се припокрива с това, предмет на т.д.№ 38/2013г. на СГС. Уточнения са направени с молби от 26.03.2019г. и 07.06.2019г., а в съдебно заседание на 05.11.2019г. настоящият касатор изрично е посочил, че в производството по т.д.№ 38/2013г. на СГС е предявен иск за установяване на вземането по реда на чл.422 ГПК за сумата по споразумението от 03.11.2011г., представляващо трета вноска от общия размер на вземането. Посочено е, че предмет на споразумението е едно вземане с три отделни падежа, като в заповедното производство е предявена само третата вноска от 244000 лв., а за останалите вноски е заявено възражението за прихващане в производството по т.д.№ 2700/2013г. на СГС. Независимо от направените уточнения с постановения диспозитив Софийският апелативен съд е потвърдил първоинстанционно решение, в което вземането, предмет на прихващането е описано като трета вноска от споразумението от 03.11.2011г. В мотивите на съдебния акт е отразено, че това вземане (за третата вноска) е било предмет на възражението за прихващане – стр.10, като на стр.17 е коментирано споразумението и са изложени съображения, че с настъпването на падежите вземането е станало изискуемо и годно да бъде компенсирано с вземанията, предмет на предявените искове. С оглед на изложените обстоятелства евентуално неправилно е първоначалното решение, но тази неправилност не може да се отстрани по реда на чл.247 ГПК или чрез тълкуване или допълване на решението. Въведеното основание по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК се преценява само с оглед на предмета на касационното обжалване – на решение № 10307/08.04.2021г. за оставяне без уважение на молбата по чл.247 ГПК, чл.251 ГПК и чл.250 ГПК. Посоченото въззивно решение не разкрива някой от пороците, обуславящи допускане на касационно обжалване поради очевидна неправилност. Защита на ответника по исковете е следвало да се осъществи чрез обжалване на първоначалното решение № № 10027/12.01.2021г. По разноските. На основание чл.81 ГПК касаторът следва да заплати направените от ответника разноски в размер на 2400 лв. за адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на касационната жалба съгласно договор от 26.07.2021г., фактура и отчет по сметка от 27.07.2021г. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд О П Р Е Д Е Л И : НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 10307/08.04.2021г., постановено по т.д.№ 5979/2018г. от Софийски апелативен съд. ОСЪЖДА „Монтаж строителни конструкции“ АД, [населено място],[жк], Бизнес парк София, сграда 12А, ет.1, да заплати на „Спедиция логистика“ АД, [населено място], [улица], сумата от 2400 лв. (две хиляди и четиристотин лева) – разноски за касационното производство. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.