Р Е Ш Е Н И Е
№ 158
гр. София, 18 март 2013 г
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на единадесети март през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАПКА КОСТОВА
БЛАГА ИВАНОВА
при секретаря Аврора Караджова
и в присъствието на прокурора Петя Маринова
изслуша докладваното от
съдия ИВАНОВА касационно дело № 444 по описа за 2013 г
Касационното производство е образувано по протест на Великотърновска апелативна прокуратура и по жалба на подсъдимия А. Д. Д. срещу решение на Великотърновски апелативен съд № 10 от 25.01.2013 г, по ВНОХД № 332/12, с което е потвърдена присъда на Плевенски окръжен съд № 45 от 15.10.12 г, по НОХД № 228/12, с която подсъдимият е признат за виновен в това, че през периода от 1.11.2008 г до 31.12.2010 г, в [населено място], при условията на продължавано престъпление, като собственик и представляващ [фирма], е избегнал установяването на данъчни задължения в особено големи размери: 34 082, 47 лв, като не е подавал ежемесечно справки-декларации по ЗДДС, за времето от 1.11.08 г до 31.12.10 г, с оглед на което и на основание чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 1 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, е осъден на една година „лишаване от свобода”, отложено по реда на чл. 66 НК, за срок от три години, като е оправдан да е извършил престъплението през периода от 1.02.2006 г до 30.10.2008 г, както и за разликата до 79 308, 44 лв, представляваща пълния размер на предявеното обвинение.
С протеста се релевира основанието по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Изтъква се, че е нарушен чл. 13 НПК, че съдът не е събрал необходимите писмени доказателства от „КД-ДАИ”, [населено място], относно броя на курсистите на едноличния търговец, касаещи периода, за който подсъдимият е оправдан, че не са приложени протоколите от проведените изпити за придобиване на правоспособност за същия период, че неправилно е отказано назначаването на поисканата от прокурора Повторна съдебно-икономическа експертиза, че не са приобщени данните от информационната система на „КД-ДАИ”, Плевен. С протеста се иска да бъдат отменени съдебните актове и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
С жалбата се релевира основанието по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Изтъква се, че е допуснато съществено процесуално нарушение, изразено в отказа да бъде назначена Допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, която да установи дължимата лихва на данъчното задължение, че невъзможността за внасяне на лихвата е препятствала преквалификацията на деянието по чл. 255, ал. 4 НК. С жалбата се иска да бъдат отменени съдебните актове и делото да бъде върнато за ново разглеждане на първата инстанция, която да назначи поисканата експертиза.
В съдебно заседание на настоящата инстанция представителят на ВКП пледира за уважаване на протеста. Счита, че жалбата е неоснователна.
Защитата пледира за уважаване на жалбата и за оставяне на протеста без уважение.
Подсъдимият се присъединява към становището на своя защитник.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното:
ВКС намери, че не е допуснато релевираното нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. От събраните по делото доказателства обективната истина е разкрита, тоест, липсва нарушение на чл. 13 НПК. По делото са изслушани Съдебно-счетоводна експертиза / ССчЕ /, Тройна Съдебно-счетоводна експертиза / ТССчЕ/ и Допълнителна Съдебно-счетоводна експертиза / ДССчЕ /. За да отговори на въпросите, предмет на ексрпертизата, вещото лице, изработило ССчЕ, е поискало сведения от „КД-ДАИ”, [населено място], относно броя на курсистите на [фирма], за инкриминирания период. Полученият отговор е приложен като писмено доказателство / т. І, л. 112 от ДП /. От отговора е видно, че „КД-ДАИ”, Плевен не разполага с данни за броя на курсистите за периода от 1.01.2005 г до 1.10.2008 г. Такива данни са предоставени за времето от 1.10.2008 г до 31.12.2010 г. Съгласно чл. 18, ал. 1 от Наредба № 37 от 2.08.2002 г за условията и реда за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство и условията и реда за издаване на разрешение за тяхното обучение, в сила от 1.01.2008 г, кандидатите за придобиване на правоспособност се записват в регистър. Предвид липсата на нормативно изискване за регистриране на броя на курсистите за периода преди 1.01.2008 г, в „КД-ДАИ”, [населено място] не е имало регистър на броя на курсистите. Ето защо, правилно съдилищата са приели, че за този период единствените сигурни данни могат да бъдат получени от списъците, предоставени от подсъдимия. За времето, през което не е имало нормативно изискване за водене на регистър, „КД-ДАИ”, [населено място], е посочило броя на изпитаните лица за 2005, 2006 и 2007 г. По тези данни са работили вещите лица от Тройната ССчЕ, дали заключение, въз основа на предположението, че броят на лицата, явили се на изпит, е равен на броя на обучените лица, за съответния период. Използвани са аналогови цени / такива, получени от други инструктори, работили в същия период / и въз основа на тях е определен размерът на придобития от подсъдимия доход, послужил като основа за изчисление на данъчните му задължения по ЗДДС. Такъв подход при изготвяне на заключението е недопустим. Правилно съдилищата са отказали да ползват ТССчЕ, съобразявайки начина, по който е работено - с предположение за броя на курсистите и с аналогови цени на предоставената услуга. Освен че е недопустимо да се основава заключението на експертиза на предположение, от значение е това, че поначало броят на изпитаните лица не е меродавен за броя на преминалите обучение, за същия период. От една страна, не е задължително всички курсисти, приключили обучението си, да се явяват веднага на изпит / възможно е някои от тях да предпочетат явяване на изпит в по-късен момент, включително и през друга календарна година /. От друга страна, не може да има сигурност, че всички, явили се лица, успешно полагат изпита / би могло един курсист да се яви неколкократно на изпит /. Неоснователна е тезата на прокурора, че пропускът да бъдат събрани посочените от него доказателства, би довел до промяна на изведените доказателствени изводи. Това е така, защото за броя на курсистите, обучавани в периода, за който подсъдимият е оправдан, липсват данни в „КД-ДАИ”, [населено място], поради липса на нормативно изискване за водене на регистър, а сведенията, касаещи проведените изпити в същия период, не могат да бъдат ползвани, за да обосноват осъдителната теза, поради това, че не може да бъде сложен знак на равенство между броя на обучените лица и броя на лицата, явили се на изпит. Правилен е подходът на съдилищата да кредитират заключението на ДССчЕ, ползвала счетоводната документация на едноличния търговец, за периода, за който липсват други сигурни данни. Съществено е и това, че са взети предвид и представените от подсъдимия договори, сключени с други инструктори, което е от значение при изчисляване на дохода, получен от [фирма]. Що се отнася до отказа да бъде назначена Повторна ССчЕ, това не накърнява правото на прокуратурата да докаже обвинението, тъй като евентуална такава експертиза не би работила със сигурни изходни данни, поради което не би променила крайните изводи по релевантните факти. На следващо място, въззивният съд не е допуснал съществено процесуално нарушение, като е отказал да назначи поисканата от подсъдимия експертиза / за изчисляване на дължимата лихва /. В чл. 255, ал. 4 НК е предвиден срок, до който е възможно да бъде внесена главницата на данъчното задължение заедно с лихвите. Този срок е до приключване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд. Видно е, че в стадия на въззивното производство, срокът е пропуснат. Ето защо, неоснователно се иска връщане на делото за ново разглеждане с оглед осигуряване на възможност за преквалификация на деянието по чл. 255, ал. 4 НК.
По изложените съображения, ВКС намери, че протестът и жалбата са неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение.
Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, І НО,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение на Великотърновски апелативен съд № 10 от 25.01.2013 г, по ВНОХД № 332/12.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |