О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

Ключови фрази
съсобственост * обезщетение за ползване * Иск за обезщетение на неползващия съсобственик

Р Е Ш Е Н И Е

№ 973

София, 07.01.2010 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесети декември две хиляди и девета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова

ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова

Олга Керелска

при участието на секретаря Цветанка Найденова и като изслуша докладваното от съдия Керелска гр. дело №5347/2009 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

С определение №250 от 09.03.2009 по касационна жалба на И. Б. , действаща чрез процесуалния си представител адв. П, на осн. чл. 280,ал.1,т.2 ГПК, е допуснато касационно обжалване на въззивно решение от 04.07.2008 год. по гр.д. № 1361/2007 год. на Софийски градски съд.

С въззивното решение след като е отменено решение от 09.08.2006 год. по гр.д. № 6533/2004 год. на Софийски районен съд, 44 състав в частта , с която искът на И. П. Б. от гр. С. срещу А. К. Р. от с. гр. с пр. осн. чл. 31,ал.2 ЗС е отхвърлен за сумата 1223,10 лв. е постановено ново решение, с което А. К. Р. от гр. С. е осъден да заплати на И. П. Б. сума в размер на 1223,10 лв. – обезщетение за лишаването й от ползване на съсобствения им недвижим имот - апартамент в гр. С. за периода от 22.03.2001 год. до 22.09.2002 год., ведно със законната лихва върху тази сума от предявяването на исковата молба – 25.06.2004 год. до окончателното й изплащане.

Оставено е в сила решението в останалата част, в която предявеният иск е отхвърлен до пълния претендиран размер от 3 673,72 лв.

С касационната жалба се обжалва въззивното решение в частта, в която е потвърдено първоинстанционото отхвърлително решение за разликата от 1223,10 лв. до 2450,62 лв.

В жалбата се правят оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част. Излагат се съображения, че съдът необосновано е приел, че е имало възможност за съвместно ползване на процесното съсобствено жилище и с оглед на това, е определил размера на дължимото обезщетение. Изтъква се, че събраните по делото доказателства недвусмислено установяват , че жилището се ползва само от ответника А. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на ново решение, с което предявеният иск да бъде уважен в пълния му размер. Претендират се разноски.

Ответникът по касационната жалба оспорва същата. Моли решението в обжалваната част да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Върховният касационен съд, състав на 3-то гражданско отделение, счита, че разгледана по същество, касационната жалба е основателна:

Въззивният съд правилно е приел, че процесния апартамент , е придобит по време на брака между страните, прекратен с развод, поради което бездяловата съпружеска имуществена общност се е трансформирала в обикновена съсобственост при равни права между тях. Правилно е приел, че са налице и останалите елементи от фактическия състав на чл. 31,ал.2 ЗС, а именно общата вещ да се ползва лично от един от съсобствениците – в случая от ответника А да е отправена и получена покана за заплащане на обезщетение за ползата от която е лишен другия съсобственик. Неправилно обаче, при определяне размера на дължимото обезщетение съдът е приел, че предвид съвместното ползване на кухнята и санитарните помещения , дължимото обезщетение следва да бъде изчислено при условията на чл. 130 ГПК на база 30% от пазарната наемна цена на кв.м.

По делото няма данни жилището да се ползва съвместно с друго лице. От друга страна, това обстоятелство би имало значение за размера на дължимото обезщетение и изобщо за неговата дължимост , ако това трето лице упражнява правата на претендиращия обезщетение съсобственик – в случая тези на ищцата – касатор. Разсъждението, че ако двамата съсобственика ползват заедно жилището биха ползвали съвместно кухнята и сервизните помещения също е неотносимо към въпроса за размера на обезщетението, което ползващия съсобственик дължи на другия неползващ имота такъв. Размера на дължимото обезщетение се определя единствено от размера на пропуснатите ползи за определен период – в случая размера на пазарната наемна цена и правата на съсобственика в него. Доколкото тези права са в размер на ½ ид. част от апартамента., дължимото обезщетение за процесния период възлиза на сумата 3 673,72 лв.

С оглед на това, решението в частта, в която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, в която предявеният иск е отхвърлен за размера над 1223,10 лв. до 3 673,72 лв. е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон.

В тази част решението следва да бъде отменено и вместо него да се постанови ново решение, с което за този размер искът да бъде уважен.

С оглед изхода на спора пред касационната инстанция, ответникът следва да заплати на жалбоподателката направените разноски в размер на 405 лв.

Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение от 04.07.2008 год., постановено по гр.д. № 1361/2007 год. на Софийски градски съд, ІІ Б въззивно отделение в частта, в която е оставено в сила решение от 09.08.2006 год. по гр.д. № 6533/2004 год. на Софийски районен съд, 44 състав в частта, в която е отхвърлен предявеният от И. П. Б. от гр. С. срещу А. К. Р. от гр. С. иск с пр. осн. чл. 31,ал.2 ЗС за размера от 1223,10 лв. до претендирания размер от 3 673,72 лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА А. К. Р. от гр. С. да заплати на И. П. Б. от гр. С. още 2 450,62 лв. дължимо обезщетение за това , че не е ползвала съсобствения им жилищен имот - апартамент №35, находящ се в гр. С., ж.к. „М” бл.129, вх. В, ет.6, ведно с прилежащите таванско помещение №35 и ид. части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, за периода от 12.03.2001 год. до 22.09.2002 год. , ведно със законната лихва , считано от датата на исковата молба - 26.07.2004 год., до окончателното изплащане на сумата,

ОСЪЖДА А. К. Р. от гр. С. да заплати на И. П. Б. от гр. С. направените пред касационната инстанция разноски в размер на 405 лв.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :