Р Е Ш Е Н И Е № 250 София, 02.11.2017 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: 1. БИЛЯНА ЧОЧЕВА 2. БИСЕР ТРОЯНОВ при участието на секретаря Илияна Рангелова и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев разгледа докладваното от съдия Троянов наказателно дело № 861 по описа за 2017 г. Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Л. М. А., чрез неговия защитник адвокат П. В., против решение № 91 от 05.04.2017 г. по в.н.о.х.д. № 410/ 2016 г., по описа на Великотърновски апелативен съд, с наведен довод по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК за явна несправедливост на наложеното наказание и с искане за неговото намаляване. В съдебно заседание пред касационната инстанция подсъдимият А. не взема становище по делото. Неговият защитник адвокат В. поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения и настоява за определяне на санкцията при условията на чл. 55 от НК. Частният обвинител Л. Ц. М. изразява становище за отхвърляне на искането на жалбоподателя като неоснователно. Представителят на Върховната касационна прокуратура счита обжалваното решение за правилно и законосъобразно, а наложеното наказание за справедливо определено, поради което пледира за потвърждаване на обжалвания съдебен акт. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя, изложените от страните съображения в открито съдебно заседание и извърши касационната проверка в законоустановените предели, намери следното: С решение № 91 от 05.04.2017 г. по в.н.о.х.д. № 410/ 2016 г. Великотърновският апелативен съд потвърдил присъда № 54 от 04.11.2016 г. по н.о.х.д. № 376/ 2016 г., по описа на Плевенски окръжен съд, с която подсъдимият Л. М. А. бил признат за виновен в извършването на две престъпления: 1). по чл. 195, ал. 1, т. 3, алт. 2, т. 4, алт. 2 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, за което при условията на чл. 58а, ал. 1 от НК му било наложено наказание от една година лишаване от свобода, както и 2). по чл. 249, ал. 1, алт. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, за което отново при предпоставките на чл. 58а, ал. 1 от НК му били определени наказания от две години лишаване от свобода и глоба в размер на 1200 (хиляда и двеста лева). На основание чл. 23 от НК съдът наложил едно общо най-тежкото наказание от две години лишаване от свобода, към което присъединил наказанието глоба. Отложил, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, изпълнението на наказанието лишаване от свобода за изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. Касационната жалба на подсъдимия А. е неоснователна. Тя преповтаря изцяло наведените пред въззивната инстанция писмени доводи, получили аргументирани и изчерпателни отговори в обжалваното от касатора решение. Апелативният съд е обосновал своя извод, че разкритите по делото смекчаващи отговорността на деянието и на дееца обстоятелства не са нито многобройни, нито изключителни по своя характер, за да водят до приложението на чл. 55 от НК. Затова е преценил искането на подсъдимия А. за несъстоятелно като „фактически и правно необосновано“ (стр. 10), дори и след като допълнил първоинстанционната преценка с обстоятелства по оказаното от дееца съдействие за разкриване на обективната истина в направените от него самопризнания. Съдът е подложил на самостоятелна оценка всички индивидуализиращи предпоставки, потвърждавайки направените от по-рано изводи за ниската стойност на предмета на кражбата, както и по-големия принос на подсъд. А. в задружната престъпна дейност. Аргументите са приети за основателни да определят наказанието за това престъпление към предвидения в закона специален минимум от една година и шест месеца лишаване от свобода, а за престъплението по чл. 249 от НК е изведена водещата роля на касатора като инициатор за осъществяване на престъпната дейност, както и немалката стойност на причинения престъпен резултат. Наказанието от три години лишаване от свобода, в съчетание с кумулативната санкция от 1 200 лева глоба, не са определени при баланс на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както невярно е отбелязано в мотивите на въззивното решение, а при превес на смекчаващите обстоятелства. Наложените санкции подкрепят този извод, а допуснатата логическа неточност на стр. 10 от въззивното решение не оказва съществено влияние върху правилността на атакувания съдебен акт. Неоснователен е упрекът към съдилищата, че редица обстоятелства не били обсъдени като занижаващи наказателната отговорност на жалбоподателя. Изрично на стр. 13 от мотивите на първоинстанционната присъда е посочено, че заради младата възраст на дееца и чистото му съдебно минало наказанието на подсъд. А. е определено към минимума. Преценката е приета и от въззивната инстанция. А повторно изложените в касационната жалба обстоятелства не налагат необходимост от допълнително смекчаване на наказателната тежест за касатора. Участието на подсъд. А. в задружно осъществените престъпления като негова „първа противообществена проява“, според касационната жалба, е взета предвид с прилагането на института на условното осъждане и не налага желаното от касатора изключение от законовото правило по чл. 58а във вр. с чл. 54 от НК. Допълнително смекчаване на наказанието на подсъдимия А. би довело до неоправдана снизходителност. При определяне на санкцията въззивният съд не е допуснал нарушение на чл. 348, ал. 5, т. 1 от НПК, поради което наказанието е справедливо. То може да съдейства за постигане на целите по чл. 36 от НК и да способства към постигане на поправително и превъзпитателно въздействие спрямо подсъдимия Л. М. А.. Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 91 от 05.04.2017 г. по в.н.о.х.д. № 410/ 2016 г., по описа на Великотърновски апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.