О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 441 гр.София, 06.06.2018 г. Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение в закритото заседание на тридесети май две хиляди и осемнадесета година в състав: Председател: Светла Димитрова Членове: Геника Михайлова Даниела Стоянова разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 957 по описа за 2018 г. Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 295/ 27.10.2017 г. по гр.д. № 394/ 2017 г., с което Окръжен съд – Перник, изменяйки решение № 283/ 13.04.2017 г. по гр.д. № 3583/ 2016 г. на Районен съд – Перник на основание чл. 135 ЗЗД обявява за недействителен по отношение на Е. Л. З. до 1/ 2 идеална част договора от 29.05.2014 г., с който съпрузите А. Г. Р. и В. К. Р. са продали на В. В. К. апартамент в [населено място], съпружеска имуществена общност, като искът срещу В. К. Р. е отхвърлен. Решението се обжалва от ищеца Е. Л. З. с искане да бъде отменено в частта, с която искът е отхвърлен. Повдигнатият процесуалноправен въпрос е: налице ли е съвместна процесуална легитимация за съпрузите като ответници по иска с правна квалификация чл. 135 ЗЗД, когато кредиторът го е предявил поради личния дълг на единия съпруг, а в договора за покупко-продажба, чиято относителна недействителност кредиторът претендира, съпрузите са си запазили правото на ползване върху имота, съпружеска имуществена общност? Касаторът счита въпросът включен в предмета на делото и твърди, че въззивният съд го е решил в противоречие с решения на ВКС. Решението се обжалва и от ответниците по исковете - съпрузите А. и В. Р., продавачи по договора и от В. К., купувач. Повдигнатите от тях въпроси се свеждат до следните (материално-правен и процесуално-правен): 1. Дали качеството на увреденото лице на кредитор по деликтното вземане по чл. 45 ЗЗД възниква от датата, на която е влязла в сила осъдителната присъда, в хипотезата, в която противоправното поведение на делинквента осъществява престъпление? и 2. По иска с правна квалификация чл. 135 ЗЗД длъжен ли е съдът да съобрази погасяването на дълга, ако плащането е извършено до приключване на съдебното дирене и какво е значението на това обстоятелство - за допустимостта или за основателността на предявения иск? Касаторите-ответници по иска считат, че въпросите са включени в предмета на делото и обосновават решението, като твърдят, че първият е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а вторият противоречи на решения на ВКС, на които се позовават. Оплакванията по същество са, че решението е неправилно поради съществено нарушение на чл. 135 ЗЗД и на чл. 235, ал. 3 ГПК. Всеки касатор оспорва жалбата от насрещната страна и претендира разноски. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира жалбите с допустим предмет. Въззивното решение е по гражданско дело с цена на иска над 5 000 лв. Касаторите, с изключение на В. Р., имат надлежна процесуална легитимация. Спазен е срокът по чл. 283 ГПК. Налице са и останалите предпоставки за редовността и допустимостта на жалбите, а въззивното решение следва да бъде допуснато до касационен контрол, макар и само по втория въпрос, повдигнат от касаторите-ответници А. Р. и В. К.. Съображенията са следните: Съдебната практика е категорична за това, че съвместната процесуална легитимация произтича от изискване, което произтича от процесуално-правна норма (задължително необходимо другарство) или от естеството на спорното материално правоотношение (факултативно необходимо другарство). И в двете хипотези, съдебното решение следва да е еднакво за всички другари по отношение на правопораждащите спорното право факти и неговото съдържание/ размер (чл. 216, ал. 2 ГПК). С т. 1 от ТР № 5/ 29.12.2014 г. по тълк.д. № 5/ 2013 г. ОСГТК на ВКС прие, че за личен дълг на единия съпруг разпоредителната сделка с имот, притежаван в режим на съпружеска имуществена общност, се обявява за относително недействителна за Ѕ ид. част от имота. Това е единствено възможният резултат на съдебното решение, когато по иска с правна квалификация чл. 135 ЗЗД се установи качеството на ищеца на кредитор по отношение само на единия съпруг и за личен негов дълг. Резултатът изключва съвместната процесуална легитимация на двамата съпрузи при всяка особеност (съдържание) на разпоредителната сделка. С обжалваното решение поради личния дълг на А. Р. към Е. З. е обявен за относително недействителен до 1/ 2 ид. части договорът по н.а. № 23/ 29.05.2014 г., с който съпрузите А. и В. Р. са продали на В. К. имоти имуществена общност, а искът по чл. 135 ЗЗД срещу съпругът В. Р. е отхвърлен. Така обжалваното решение е различно по отношение на двамата съпрузи. Тази разлика съответства на извършеното от ОСГТК на ВКС нормативно тълкуване, а действието на тълкувателното решение, произтичащо от предвиденото в чл. 130, ал. 2 ЗСВ, изключва всяко основание за допускане на касационния контрол по процесуално-правния въпрос, повдигнат от касатора Е. З.. Изложеното означава и друго. Отхвърленият иск по чл. 135 ЗЗД срещу ответника В. Р. изключва интересът му да обжалва въззивното решение, а с това – и надлежната легитимация по неговата касационна жалба. Настоящият състав следва да я остави без разглеждане. По предявения иск по чл. 135 ЗЗД въззивният съд е зачел материалната легитимация на ищеца Е. З. на кредитор, зачитайки действието на влязлата в сила осъдителна присъда № 407/ 02.02.2015 г. по нохд № 1568/ 2014 г. на Районен съд – Перник, с която е бил уважен предявения от него граждански иск и на основание чл. 45 ЗЗД ответникът А. Р. е осъдена да му заплати сумата 5 458.51 лв. – обезщетение за имуществени вреди от престъплението по чл. 206, ал. 1 НК (чл. 88 НПК, вр. чл. 297 ГПК). Приел е, че договорът по н.а. № 23/ 29.05.2014 г., с който съпрузите Р. са продали на дъщеря си В. К. имотите, притежавани в съпружеска имуществена общност, уврежда кредитора поради личния дълг на делинквента. Като е обявил относителната недействителност на договора до Ѕ ид. части, въззивният съд е намерил неоснователно възражението на длъжника, че задължението по чл. 45 ЗЗД е възникнало към датата, на която е влязла в сила присъдата (10.11.2015 г.), а доколкото следва договора, за уважаването на иска са необходими допълнителните материално-правни предпоставки по чл. 135, ал. 3 ЗЗД. В последното открито съдебно заседание пред въззивния съд ответникът А. Р. е представила доказателства за плащане с твърденията, че в хода на второинстанционното производство дългът й към кредитора е погасен. Ищецът Е. З. е заявил, че това е така. В обжалваното решение обаче въззивният съд е намерил за излишно да обсъжда дали извършените плащания към приключване на съдебното дирене пред втората инстанция са погасили деликтното вземане. Мотивирал се е, че погасяването на дълга е без значение за разглежданите искове. При тези мотиви на въззивния съд, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че са включени в предмета на делото и имат обуславящо значение въпросите, повдигнати от касаторите А. Р. и В. К.. Материално-правният обаче е в съответствие със съдебната практика, съгласно която съдебното установяване на задължението, с което ищецът по иска обосновава качеството си на кредитор е обстоятелство, което има значение за предявения иск по чл. 135 ЗЗД. На настоящия състав не е известна практика, според която съдебното установяване на задължение от деликт поради извършено престъпление (с влязла в сила присъда или съдебно решение) да е сред правопораждащите вземането факти (материално-правни предпоставки). Такава практика не сформират и приложените решения на ВКС. Подобна практика би противоречала на предвиденото в чл. 45 ЗЗД. Изложеното изключва всяко допълнително основание от чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК за допускане на касационния контрол. Вторият процесуалноправен въпрос, повдигнат от тези касатори, е включен в предмета на делото и обуславя обжалваното решение, доколкото въззивният съд е окачествил плащането на дълга, извършено до приключване на съдебното дирене, като обстоятелство без значение за предявения иск по чл. 135 ЗЗД. Въпросът не е обсъждан в представените решения, постановени от ВКС по реда на чл. 290 – 293 ГПК, а той е от значение за правилното прилагане на чл. 135 ЗЗД и на чл. 235, ал. 3 ГПК и за развитието на правото. Следователно при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК следва да бъде допуснат касационния контрол по въпроса: По иска с правна квалификация чл. 135 ЗЗД длъжен ли е съдът да съобрази погасяването на дълга, ако плащането е извършено до приключване на съдебното дирене и какво е значението на това обстоятелство - за допустимостта или за основателността на предявения иск? Неоснователна е претенцията за репариране на адвокатското възнаграждение, което В. Р. е заплатил за писмения отговор на касационната жалба от Е. З.. Този касатор, който е ищец по иска по чл. 135 ЗЗД също е платил адвокатско възнаграждение за писмения отговор на касационните жалби от ответниците по иска, включително и по недопустимата на В. Р.. Следователно тези разноски остават, така както тези насрещни страни са ги направили. При тези мотиви, съдът О П Р Е Д Е Л И : ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба от В. К. Р. срещу решение № 295/ 27.10.2017 г. по гр.д. № 394/ 2017 г. на Окръжен съд – Перник. ДОПУСКА касационното обжалване на въззивното решение в частта, с която исковете по чл. 135 ЗЗД са уважени. НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на въззивното решение в частта, с която искът с правна квалификация чл. 135 ЗЗД на Е. Л. З. срещу В. К. Р. е отхвърлен. УКАЗВА на касаторите А. Р. и В. К. в 1-седмичен срок от съобщението да представят документ за внесена в полза на Върховен касационен съд държавна такса от 94.83 лв. Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание при призоваването на А. Р. и В. К. като касатори, а на Е. З. – като ответник по касация, или за прекратяване в зависимост от представянето на платежния документ в дадения срок. Определението може да се обжалва в първата си част с частна жалба пред друг състав на Върховен касационен съд от В. Р. в 1-седмичен срок от връчването на преписа, а в останалите си части е необжалваемо. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.