О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№321
гр.София, 28.05.2021 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и втори април през две хиляди и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДАРИЯ ПРОДАНОВА ЧЛЕНОВЕ:КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА
като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 2022 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:Производството е по чл.288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от Държавата, представлявана от минисъра на финансите, чрез юрисконсулти Л. К. и И. Г. против решение № 640/11.03.2020 г. по в.т.д. № 1435/2019г. на Софийски апелативен съд в частта, с която: 1/ е отменено решение № 1253/11.02.2016г. по гр. д. №4697/2012 г. на Софийски градски съд в частта, с която е отхвърлен предявеният иск по чл.59, ал.1 от ЗЗД над сумата от 3 136 933,17лв. до сумата от 3 912 253,75лв., както и в частта, в която съдът е присъдил сумата от 29589,19лв., на основание чл.86 ЗЗД и вместо него е осъдил Държавата, представлявана от Министъра на финансите да заплати на основание чл.59 от ЗЗД на „Космос Енерджи“ЕООД сумата от 775 320,58 лв. без ДДС, ведно със законната лихва, върху сумата от 3 912 253,75лв. без ДДС, считано от датата на предявяване на иска - 26.03.2012г. до окончателното й изплащане, която главница представлява стойността на обогатяването на ответника за сметка на обедняването на ищеца вследствие на изграждането на буферен склад за съхранение и обработка на наливни товари с капацитет 5 000 куб.м. и съпътстващи съоръжения към корабно място 20А, пристанище Бургас, като следва: помпена станция буферен склад с идентификатор 07079.618.203.1., едноетажна сграда със застроена площ от 52кв.м.; административна сграда буферен склад с идентификатор 07079.618.203.2., едноетажна сграда със застроена площ от 156 кв.м.; трайно прикрепени към имота съоръжения: 5 бр. складови резервоари за дизелово гориво; операторна зала; ЕРП и технологична помпена станция; механична и електро-работилница; противопожарна помпена станция за морски води и инсталация за пожарогасене; открити тръбопроводи за връзка между буферен склад и корабно място 20А; резервоар за замърсени технологични и дъждовни води с помпа; резервоари за битово-фекални води; площадкови инженерни мрежи; районно осветление;система за измерване и контрол; вътрешнозаводски улици, площадки, тротоари и благоустрояване, ограда, автоматизирана система „автоналивна естакада с възел за биодизел“, система „Измервателен възел-изход“, автоматизирана система за предаване на данни, всички изградени в поземлен имот публична държавна собственост с идентификатор 07079.618.203. в [населено място], с площ от 5 104 кв.м. и 2/ е потвърдено решение №1253/11.02.2016 г, по гр. д. №4 697/2012г. на Софийски градски съд в частта, в която Държавата, представлявана от Министъра на финансите е осъдена да заплати на „Космос Енерджи“ ЕООД сумата от 3 136 933,17лв., представляваща стойността на обогатяването на ответника за сметка на обедняването на ищеца вследствие на изграждането на горепосочените подобрения и е осъдена Държавата, представлявана от Министъра на финансите да заплати съдебно-деловодни разноски.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно, тъй като в противоречие с чл. 6 ГПК САС се е произнесъл по ненаведено от ищеца основание за недействителност на процесния договор, при липса на дадени указания до страните за организиране на защитата им с оглед на това конкретно основание за нищожност. Въззивната инстанция не е съобразила указанията по отменителното решение на ВКС и не е разгледала възраженията на касатора по чл.22 ЗЗД, за неизпълнение на договорните задължения, за развалянето на договора и ангажирането на договорната неустойка при неизпълнение задължението на ищеца да осигури гарантирания товарооборот, поради което не е настъпило обедняване за „Космос Енерджи“ЕООД. Не е било обсъдено и релевантно възражение на касатора за приспадане от размера на обезщетението на цената на складовата услуга, при кредитиране на погрешен анализ на вещото лице. Налице според касатора е необоснованост на фактическите изводи на САС, както и допуснати нарушения на материалния закон при прилагане правилата на ЗОП/отм./; за ангажиране отговорността на собственика на подобрения имот при обективна невъзможност за изпълнение на задължението на възложителя на същите спрямо подобрителя съобразно договора между последните двама; относно началния момент на присъждане на законната лихва върху главница при увеличение в размера на същата в хода на процеса. Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на иска. Навеждат се доводи за наличие на основания по чл.280, ал.1 и 2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба „Космос Енерджи“ЕООД оспорва основателността й и изпълнението на изискванията спрямо общото и допълнителните основания по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК, както и наличието на хипотеза на очевидна неправилност. Претендира присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Кaсационната жалба е редовна - подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че на 02.11.2006г., между „Пристанище Бургас“ ЕАД и „Космос Шипинг“АД, последният в качеството му на товародател, е бил сключен договор, по силата на който товародателят възлага, а пристанището приема да извършва пристанищни услуги - обработка и съхранение на вносно-износни наливни товари; експедиция на товари и съпътстващи услуги, като товародателят се е задължил да осигурява превозните средства-кораби, вагони, автомобили, необходими за превозване на товарите от и до пристанището, а последното предоставя открита складова площ, която ще служи като буферен склад за повишаване на производството на корабно място 20А. Уговорено е било товародателят да разположи и да въведе в експлоатация за своя сметка складови съоръжения за съхранение на товарите, чиято обработка е предмет на договора, като същите ще бъдат разположени временно, за ползване и експлоатация до прекратяване действието на договора, а при необходимост товародателят извършва за своя сметка СМР под инвеститорски контрол, осъществяван от специалисти на пристанището. Постигнато е било съгласие след изтичането на срока на договора и при изразена по уговорения ред воля за неподновяването му, товародателят за своя сметка да демонтира съоръженията в определен срок. САС е приел, че страните са постигнали съгласие за заетата от складовите съоръжения открита складова площ, товародателят да заплаща на пристанището определена цена на складова услуга месечно, дължима след монтиране на съоръженията, а всички останали услуги товародателят да заплаща, съгласно действащите Условия. Договорът е бил срочен – за 3 години с уговорка за автоматично продължаване на действието му, в случай че никоя от страните не изяви писмено намерението си за неподновяване в едномесечен срок преди изтичането на срока на действие.
САС е преценил, че с допълнително споразумение 23.11.2006г., сключено между първоначалните страни и „Космос Енерджи“ЕООД, с изричното съгласие на „Пристанище Бургас“ЕАД, „ Космос Шипинг“АД е прехвърило на „Космос Енерджи“ЕООД всички свои права и задължения по сключения договор за предоставяне на пристанищни услуги, като последното е изразило съгласие да встъпи в правата и да поеме в пълен обем задълженията на праводателя по договора. С Анекс към договора, сключен на 28.05.2007г. са били изменени задълженията на касатора, който е поел задължение да подготви договорената площадка, съгласно техническата документация за изграждането на склада, представена му от ЕООД, а дружеството да монтира за своя сметка върху предоставената му площадка временни съоръжения за складиране на течни горива, както и технологично свързаните с тях системи и съоръжения за връзка с корабно място 20А. На 31.08.2007 г. е бил сключен Анекс към договора, по силата на който страните са договорили гарантиран товарооборот от минимум 100 000 тона годишно, като за първите две години на действие на договора товародателят гарантира минимум 200 000 тона, а за всяка следваща година - по минимум 100 000 тона. Пристанището е приело да изгради и въведе в експлоатация върху предоставената на товародателя складова площ буферен склад за налични товари към корабно място 20А с капацитет 5 000 куб.м. и свързаните с него спомагателни съоръжения, като товародателят „Космос Енерджи“ЕООД е приел да извърши разходи от свое име и за сметка на „Пристанище Бургас“ЕАД целево за изграждане на предвидените в проекта СМР и монтиране на технически съоръжения към Буферен склад за наливни товари към корабно място 20A. Въззивната инстанция е съобразила, че в същия анекс страните са постигнали съгласие сумата на разходите на товародателя, извършени за сметка на Пристанището във връзка със строително-монтажните работи и монтирането на техническите съоръжения към буферния склад, да се считат за авансово платени пристанищни услуги, а именно: за складова услуга - договорената цена и за обработка на товари - част от цената, договорена в т.4.3 от съответния раздел, при съответните условия. С последващ анекс от 13.09.2007г. е бил договорено правото на ищеца да складира товари на трети лица срещу възнаграждение.
САС е обсъдил договор от 24.01.2007г., сключен между Министерство на транспорта и „Пристанище Бургас“ЕАД, в качеството му на оператор, в който страните са договорили правата и задълженията си, включително тези на оператора във връзка с ползването, поддържането, ремонта, реконструкцията, модернизацията и рехабилитацията на обектите - публична държавна собственост, управлението на които е предоставено на ДП „Пристанищна инфраструктура“, а ползването им - на оператора за извършване на пристанищни услуги по чл. 116, ал. 1 от ЗМПВВППРБ, без „буксировка и пилотаж“, за които е необходимо ползване на пристанищна територия и/или на пристанищни съоръжения.
Въззивният съд е преценил, че съобразно представените доказателства е било издадено разрешение за строеж за „Буферен склад за течни горива“, съгласно одобрените на 21.09.2007г. работни проекти. Обектът е бил определен като част от такъв с национално значение с решение на МС. А съгласно разрешение за ползване №СТ-05- 2014/18.02.2010 г. и разрешение за ползване №СТ-05-703/11.06.2010 г., издадени от ДНСК, е било разрешено ползването на буферния склад с неговите подобекти. Съобразно удостоверения за експлоатационна годност, последното от които с №268/30.03.2012 г., изграденото е било прието и са създадени правила относно неговата експлоатация. Със заповед №2 309/23.12.2010 г. е било разпоредено вписването в регистъра на пристанищата на РБ, в регистровата книга, на пристанищен терминал „Бургас-Изток 2“, с пристанищен оператор „Пристанище Бургас“ЕАД по отношение на пристанищните услуги по чл.116, ал.2, т.1 и т.2 от ЗМПВВППРБ, в срок от 10 работни дни след влизането й в сила. Със заявление с вх.№ЗАДС/1 от 28.01.2010г. „Космос Енерджи“ЕООД е поискало да му бъде издаден лиценз за управление на данъчен склад, което е отказано с решение №17/12.01.2011 г. от Агенция „Митници“. Лиценз за управление на данъчен склад е издаден на ищеца на 18.08.2011г. по подадено от него заявление от 23.02.2011г. С Решение №742/15.10.2010 г. на МС на РБ са били предоставени на ДП „Пристанищна инфраструктура“ имоти, публична държавна собственост, вкл. и процесният с подобектите му, като фактическото предаване е било извършено с приемо-предавателен протокол от 05.11.2010 г. Общата стойност на същите имоти по счетоводни записвания е била в размер на 3 398 344,10лв. без ДДС. За процесните имоти е бил съставен Акт за публична държавна собственост с № 5434/09.05.2011г., които са предоставени за управление на ДП „Пристанищна инфраструктура“.
САС е отчел, че междувременно с Решение № 93/14.02.2011г. на МС на РБ е била открита процедура за предоставяне на концесия за услуга върху „Пристанищен терминал Бургас- Изток-2“, част от пристанище за обществен транспорт с национално значение Бургас, като по отношение на процесния буферен склад е посочено, че концесионният договор влиза в сила с прекратяването на договора за пристанищни услуги №475/02.11.2006 г., но не покъсно от 01.09.2012 г. С писмо от 28.06.2012г. “Пристанище Бургас“ЕАД е поканило ищеца да изпълни задълженията си по сключения между тях договор в срок от 60 дни, като в противен случай договорът следва да се счита за развален от 61-вия ден, т.е. на 28.08.2012г. С приемателно-предавателен протокол от 05.09.2012 г. концесионерът е получил имота публична държавна собственост, вкл. и процесния.
При така установената фактическа обстановка САС е приел, че съществуващата практика на ВКС за неангажиране на отговорността на собственика на подобрен имот по чл.59 ЗЗД касае наличието на валиден договор, по който е извършена престация от страна на лицето, което твърди, че е обедняло, съответно насрещната страна по договора макар и да не е извършила своята престация, я дължи, тъй като представлява своеобразен еквивалент на вече престираното от изпълнителя. Поради което въззивният съд се е произнесъл по наведените в допълнителната искова молба твърдения за нищожност по чл.26, ал.1 ЗЗД на процесния договор. Като единствено основателно е било прието твърдението за противоречие със закона по отношение на заобикалянето на ЗОП(отм.). САС е счел, че изграденото по своето естество представлява обект на обществена поръчка по смисъла на чл.3, ал.1, б.“б“ ЗОП (отм), като за изпълнението му е следвало да бъде проведена обществена поръчка, за каквато по делото липсват доказателства и твърдения на страните. Тълкувайки на осн. чл.20 ЗЗД сключения между страните договор и анексите към него, съдът е намерил, че целта на договора е била да се изгради процесният буферен склад, за който безспорно е следвало да се обяви обществена поръчка, с оглед разходването на средства. Формално страните не са постигнали съгласие изграденото да бъде фактически заплатено от пристанището, но предвид уговорката за ползването на буферния склад, при което ищецът може да осъществява дейност и да реализира приходи до изплащане на строителството, е налице плащане. Следователно не е налице валиден договор и задължение за насрещно престиране по него, поради което е било направено заключение, че отговорността на касатора следва да бъде ангажирана. Освен това САС, като допълнителен аргумент, е приел, че дори да е съществувало действително правоотношение между ищеца и „Пристанище Бургас“ЕАД, в конкретния случай е обективно невъзможно изпълнение на насрещната престация. Ищецът е изпълнил своето договорно задължение - за изграждане от свое име и за чужда сметка на буферен склад. Насрещната престация на съконтрахента по договора е представлявала поемането на задължение всички направени от ищеца разходи по изграждането да се приемат като авансово платени складови услуги, т.е. осигуряването на възможност на ищеца да предоставя складови услуги от името и за сметка на ответника, като от получаваните суми да си приспада част от разходваните до достигане на размера на приетите от пристанището разходи за изграждането на склада. САС е установил, че буферният склад /представлява техническо съоръжение за съхраняване на наливни товари/ е публична държавна собственост, т.е. изграденото е постъпило в патримониума на ответника, с което безспорно се е увеличила стойността на имота, публична държавна собственост. Поради проведена концесионна процедура, т.е. в резултат на действията на собственика на имота, за съконтрахента по договора е било невъзможно да изпълни поетата насрещна престация. Тази невъзможност е обективна по смисъла на общото правило на чл.81, ал.1 от ЗЗД, което според САС е довело до отпадане на отговорността на длъжника, както и до невъзможност същият добросъвестно да изпълни поетите с договора задължения. Ищецът не може да ангажира отговорността на съконтрахента по договора за възмездяване или връщане на даденото (изпълненото) по сключеният между тях договор, т.е. ищецът не би могъл да защити правата си чрез предявяване на иск на договорно основание или за обезщетение. Налице е обедняване и подобрителят може да търси обезщетение от собственика на подобрения имот. С оглед приетата недействителност на договора САС е приел за неоснователни и неотносими към предмета на настоящото производство доводите и възраженията на касатора, свързани с наличието на договорни отношения между ищеца и „Пристанище Бургас“ЕАД, неизпълнението на същите, развалянето на договора и ангажирането на договорната отговорност на ищеца чрез усвояване на уговорената неустойка, поради неизпълнението на задължението на ищеца за осигуряване на договорения обем товарооборот.
По отношение на елементите от фактическия състав на чл.59, ал.1 ЗЗД, въззивната инстанция е счела, че е налице имуществено разместване, при липса на основание за това, в патримониума на страните, изразяващо се във влагането на материали и труд от страна на ищеца да изгради буферния склад и съответните съоръжения към него, като резултатът от това е възникнал в патримониума на ответника, като собственик на имота. Застрояването на имота според съда, предвид изслушаните експертизи, представлява подобрение, което обективно увеличава неговата стойност. Изрично е било отчетено кои елементи подлежат на демонтиране, без последното да повлияе на физическата цялост и използването на активите по предназначение. По отношение размера на обогатяването на ответника, съдът въз основа на изслушаните по делото заключения на съдебно-техническите експертизи, е установил справедливата пазарна стойност на изградените машини и съоръжения в размер на 2 802 253,80 лв., като в тази сума е включил основните, задължителните и спомагателните елементи, вградени и участващи в изграждането и експлоатацията на склада, без онези елементи, които не се явяват подобрения, поради възможността им да бъдат отделени от имота и да остане възможно както тяхното използване, така и безпроблемното функциониране на буферния склад. Съдът е прибавил и стойността на изградените в обекта сгради - 1 110 000 лв., както и разходите за извършване на инвестиционни проучвания; разходи за проектиране, вкл. такси за одобряване на проекти и разрешителни документи; разходи за подготовка на строителството; разходи за непосредствено изграждане на обекта и придружаващите ги сметки, одобрени от „Пристанище Бургас“ЕАД; разходите по организацията и контрола на изпълнението, както и разходите за изграждане и разходи за подготовка на площадката, разходи за проектиране във фаза работен проект, строителен надзор, авторски контрол и други допълнителни специфични разходи, които като цяло обезпечават готовия строителен продукт. САС е счел, че те са предпоставка за стартиране процеса по изграждането на съответния обект и като такива се включват както в отчетната стойност на същия, така и във вещната му стойност. Общият размер на обогатяването на касатора е било изчислено на сума в размер на 3 912 253,75лв.
При определяне на размера на обедняването, съдът е отчел размера на намаляване на актива на ищеца към момента на извършване на работите. Въз основа на заключенията на вещите лица за периода от 01.01.2007 г. до 31.12.2011 г. и при изключване на някои пера /напр. направени след приключване на изграждането на склада, разходи по закупуването на оборудване, което не представляват подобрения, неустановени плащания, стойността на ползването на складовата площ за периода до връщането на имота от ищеца/ стойността на обедняването на ищцовото дружество е била определена в размер на 3 932 210,67лв. без ДДС. САС е заключил, че на осн. чл.59 ЗЗД отговорността на собственика следва да бъде ангажирана до по-малката сума измежду тази на обогатяването и на обедняването – или до размера на 3 912 253,75лв. без ДДС.
По отношение на законната лихва върху обезщетението за неоснователно обогатяване съдът е констатирал, че ищецът е предявил частичен иск за сумата от 100 000лв., като част от обща претенция в размер на 4 076 933,22лв., която представлява размера на неговото обедняване във връзка с изграждането и осигуряването на експлоатационна годност на буферния склад за течни горива. Ищецът е поискал ответникът да бъде осъден да му заплати и законната лихва върху частично предявената претенция от датата на завеждане на исковата молба до датата на окончателното й изплащане. В о.с.з., проведено на 18.02.2015г., ищецът е заявил увеличение на исковата претенция до сумата от 3 912 550лв., отново като частичен иск от общо 4 076 933, 22лв., което увеличение съдът с определение от същата дата е приел. С оглед на изложеното, решаващият съдебен състав е намерил, че не е сезиран с отделен иск за обезщетение от неизпълнение на парично задължение, а е сезиран със законната последица от уважаването на осъдителен иск, поради което присъждането се дължи от предявяването на претендираното право, върху сумата от увеличения размер в хода на производството. Ето защо САС е приел, че върху цялата дължима сума следва да се присъди законната последица от уважаването на осъдителния иск, в конкретния случай от датата на подаването на исковата молба 26.03.2012г.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът навежда основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 и 2, пр.2 и 3 ГПК. Формулирани са следните правни въпроси: 1/ Може ли съдът да основе решението си върху незявени по надлежния ред обстоятелства и да се произнесе по незаявено възражение за нищожност на договор?; 2/ При договор, който е признат за нищожен в хипотеза, при която резултатът е постъпил в патримониума на трето лице, а не на насрещната страна по договора и когато резултатът има веществен елемент и се е проявил в правната сфера на собственика на имота, в който са извършени СМР, то имуществените последици следва ли да се уредят по правилата на водене на чужда работа без пълномощие – чл.60-62 ЗЗД? ; 3/ Когато нищожността не произтича пряко от договора може ли съдът да се произнесе служебно?; 4/Длъжен ли е съдът да даде указания за представяне на доказателства и доводи във връзка с конкретни възражения за нищожност на договор, независимо дали те са въведени от страните или са констатирани служебно от съда?; 5/ Следва ли съдът да укаже на страните необходимостта от представяне на доказателства и излагане на становище относно констатирано от съда основание за нищожност, което не изхожда директно от същия, с оглед установяване на относими факти?; 6/ Има ли правомощия съдът да осъществява служебно, при липса на конкретно възражение от заинтересованата страна, проверка на валидността на договор, предмет на спора?; 7/ При предявяване на възражение за обявяване нищожност на договор, необходимо ли е да има изрично позоваване на конкретно противоречие на закона?; 8/Кой е последният момент, в който страната следва да наведе възражение с конкретно основание за нищожност?; 9/ При иск за неоснователно обогатяване срещу лице, в чийто патримониум са извършени СМР по силата на договор с трето лице, длъжен ли е съдът да следи служебно за нищожността на договора или договорна клауза поради противоречие със закона или следва само да се произнесе по нищожността на изрично възражение, направено от страната в преклузивните срокове по ГПК?; 10/Група допълнителни въпроси за възможността за служебно произнасяне на съда относно възражение за нищожност при незаявяване от страните на всички факти, с настъпването на които възниква определен вид нищожност и задължението му в този случай да укаже на страните за кои факти не сочат доказателства, включително да акгажират такива относно провеждане на процедура по ЗОП; 11/Дължи ли собственикът на имот, в който са извършени подобрения, заплащането им на подобрителя, ако последният ги е изпълнил по силата на договор с трето лице, което не може да осъществи насрещната си престация поради обективна невъзможност?; 12/Задължен ли е съдът да обсъди в решението си всички събрани по делото доказателства, твърдения и възражения на страните от значение за изхода на спора в тяхната съвкупност и да изложи в мотивите си изводи по отношение на тези доказателства, твърдения и възражения?; 13/ Допустимо ли е ответникът, който не е страна по договора, да черпи възражения от същия, когато се домогва да докаже, че не е налице обедняване на ищеца, респ. да релевира възражения досежно наличието на основания за имущественото разместване?; 14/ При увеличаване в хода на процеса на частично предявен иск, законната лихва върху увеличения размер дължи ли се от датата на предявяване на исковата молба или се дължи от момента на увеличаването на иска?; 15/ Когато спорното право е заявено като част от цялото, спрямо която се формира сила на присъдено нещо, увеличението на иска съставлява ли заявяване на друга част и в този смисъл представлява ли увеличението нов допълнителен иск, по който се формира диспозитив?
Касаторът счита, че е налице допълнителено основание за достъп до касация по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като по поставените правни въпроси въззивният съд се е произнесъл в отклонение от задължителна практика на ВКС и от практиката на ВКС, обективирана в решенията по чл.290 ГПК: по първи въпрос – в Решение № 187/22.02.2017г. по т.д. № 2724/2015г. на ВКС, I т.о. и Решение № 128/22.02.2016г. по гр.д. № 931/2015г. на ВКС, II г.о.; по втори въпрос – в Решение № 219/04.02.2014г. по т.д. № 871/2012г. на ВКС, I т.о.; по въпроси от трети до осми вкл. – в т.2 от ТР №1/09.12.2013г. по тълк. д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, Определение № 662/30.06.2011г. по гр.д. № 173/2011г. на ВКС, I г.о., Решение № 204/05.10.2013г. по гр.д. № 3342/2017г. на ВКС, IV г.о., Решение № 61/22.04.2018г. по т.д. № 94/2012г. на ВКС, I т.о. и Решение № 305/27.04.2009г. по гр.д. № 5803/2007г. на ВКС, IV г.о.; по девети въпрос – в Решение № 202/27.02.2015г. по т.д. № 4123/2013г. на ВКС, II т.о.; по групата въпроси обединени под № 10 – вече цитираните решения по т.д. № 4123/2013г. на ВКС, II т.о., по гр.д. № 5803/2007г. на ВКС, IV г.о., Решение № 198/10.08.2015г. по гр.д. № 5252/2014г. на ВКС, IVг.о. и Решение № 245/17.01.2020г. по гр.д. №4908/2018г. на ВКС, III г.о.; по единадесети въпрос – в Решение № 187/22.02.2017г. по т.д. № 2724/2015г. на ВКС, I т.о.; по дванадасети въпрос - Решение № 248/07.01.2020г. по гр.д. № 4193/2018г. на ВКС, IVг.о., Решение № 223/07.01.2019г. по гр.д. № 89/2018г. на ВКС, III г.о.и мн.др.; по четиринадасети и петнадесети въпроси – в ТР №3/22.04.2019г. по тълк.д. №3/2016г. на ОСГТК на ВКС /по последните два въпроса евентуално се навежда и основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК/ . По тринадесети въпрос касаторът твърди осъществяване на допълнително основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Позовава се и на хипотеза на „очевидна неправилност“ по чл.280, ал.1, пр.3 ГПК.
Настоящият състав на ВКС намира, че не е изпълнено соченото от касатора основание по чл.280, ал.2, пр.2 ГПК. Очертаната в изложението хипотеза – произнасяне от въззивния съд по невъведено в процеса възражение за нищожност на процесния договор, не е в обективна възможност да доведе до извод за недопустимост на въззивното решение. Такава би била налице, ако евентуално съдът се е произнесъл по предявен недопустим иск или извън петитума на иска, с който е бил сезиран. Когато се прави оплакване за нарушаване на принципа за диспозитивното начало по отношение произнасяне на съда по правоизключващо възражение, то оплакването следва да се квалифицира като такова за неправилност на решението, т.е. по чл.281, т.3, пр.2 ГПК, хипотеза различна от чл.280, ал.2, пр.2 вр. чл.281, т.2 ГПК. Поради което касаторът следва да постави въпрос по чл.280, ал.1 ГПК, за който е приложимо и някое от допълнителните основания по чл.280, ал.1 т.1-3 ГПК. В случая в изложението към касационната жалба по повдигнатия проблем са поставени множество въпроси, които с цялата нюансираност на формулировките си, касаят по същество един и същи въпрос – може ли съдът служебно да се произнесе по възражение за нищожност на процесния договор и ако „да“ – следва ли да укаже това на страните и да им предостави възможност да ангажират доказателства съобразно защитните си тези /№1 и от № 3 до № 10 вкл./. В случая тази въпроси не отговарят на общото основание за достъп до касация по чл.280, ал.1 ГПК. Според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС материалноправният и/или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. ВКС няма правомощие да извежда правния въпрос от фактическите и правни доводи на касаторите, а може само да преформулира, уточни и конкретизира поставения от страната правен въпрос. Посочените по-горе въпроси не отговарят на фактите по спора, възприети от въззивния съд и на начина, по който той се е произнесъл. Не е налице служебно произнасяне по възражение на ищеца за нищожност на договора. Изрично в отменителното решение на ВКС са дадени указания при новото разглеждане на спора от друг състав на въззивния съд да се обсъдят релевантните за делото възражения за нищожност на процесния договор. Същите указания на осн. чл.294, ал.1, изр.2 ГПК са задължителни за съда, на който е върнато делото и поради обективирането им в мотивите на касационното решение са известни на страните по спора. В случая САС е посочил, че се произнася по въведените с допълнителната искова молба твърдения за нищожност на договора. Освен това изрично с определение № 2845/20.08.2019г. по т.д. № 1435/2019г. САС е указал на страните, че ще се произнесе по направеното от ищеца възражение за нищожност на договора за пристанищни услуги и твърдение, че същият не отговаря на условията за действителност, предвидени в нормативен акт, като в тежест именно на касатора /ответник по иска/ е да докаже наличието на необходимите предпоставки за валидност на договора. С оглед конкретното основание за нарушение на закона, възприето от въззивния съд – нарушение на изискванията на ЗОП/отм./ за провеждане на процедура по обществена поръчка за възлагане изграждането на обект от естество на процесния, следва да се има предвид, че фактите са наведени от ищеца с допълнителната искова молба- твърди сключване на определен договор с определени престации по него, вкл. относно задължение на товародателя да извърши действия по реализиране на инвестиционно намерение за изграждане на буферен склад към корабно място в имот публична държавна собственост, като вложените средства от товародателя бъдат възмездени по определен начин, вкл. и чрез приспадане на цени за пристанищни услуги, които той ще ползва и при договорено право да реализира приходи от дейност по съхранение на товари на трети лица. Освен това изрично се твърди, че са налице нарушения при възлагането на извършването на работата, вкл. и от неовластен от закона субект. Поради което ищецът твърди, че процесният договор е нищожен. По тези факти, които са ясно очертани, касторът съобразно нарочното определение на САС, при указания и на ВКС в отменителното решение, е бил уведомен за разглеждането на същото възражение и не е бил поставен в състояние на процесуална изненада.
Втори въпрос също не изпълнява изискванията към общото основание за допускане на касационно обжалване. Същият не държи връзка с процесуалното развитие на конкретния спор. Правната квалификация на предявения иск – по чл.59, ал.1 ЗЗД е възприета от предходните състави на САС и на ВКС. Именно с оглед на същата, т.е. при промяна на правната квалификация, дадена от СГС – чл.61, ал.2 ЗЗД, по реда на чл.293, ал.3 ГПК ВКС е констатирал в отменителното си решение, че по т.д. № 4707/2016г. на САС въззивният съд е допуснал процесуално нарушение като не е изготвил надлежен доклад по делото със съдържание съответстващо на чл.146, ал.1 и 2 ГПК. Поради което и е върнал делото на друг състав на въззивния съд за извършване на нови съдопроизводствени действия. Следователно по т.д. № 1435/2019г. по описа на САС, на осн. чл.294, ал.1, изр.2 ГПК новият състав на въззивния съд е обвързан от указанията на ВКС по прилагане и тълкуване на закона. Ето защо се налага извод, че във второто въззивно решение по отношение на правната квалификация на иска САС се е съобразил с практиката на ВКС.
Единадесети въпрос като самостоятелно отнесен към спора няма решаващо значение за крайните правни изводи на въззивната инстанция. Както изрично е посочено, възражението за обективна невъзможност за изпълнение на насрещната престация от страна на „Пристанище Бургас“ЕАД е разгледано само като допълнително, при условията на евентуалност, тъй като съдът е уважил възражението за нищожност на процесния договор. Следователно въпросът би имал характер на обуславящ настоящия спор, единствено ако бе налице основание за допускане на касационно обжалване по основния обуславящ извод на САС – за нищожност на договора за пристанищни услуги.
По аналогични съображения не се явяват обуславящи въпроси № 12 и 13, доколкото касаторът ги поставя единствено в контекст на оплакване, че не е разгледано възражението му за разваляне на договора, за неизпълнение на задължение на ищеца по него, за договорна неустойка при неизпълнение. При водещи съображения на съда за нищожност на договорното основание, въз основа на което е изпълнено изграждането на буферния склад, се изключва релевантността на възраженията, почиващи на самото договорно основание, тъй като те предполагат наличие на валиден договорен източник на права и задължения. В този смисъл е и произнасянето на въззивния съд.
Настоящият състав на ВКС намира, че е изпълнено както основното, така и допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по отношение на четиринадесети въпрос: При увеличаване в хода на процеса на частично предявен иск, от кой момент се дължи законната лихва върху увеличения размер - от датата на подаване на исковата молба или от момента на увеличаването на иска? По същия въпрос следва да бъде допуснато касационно обжалване в частта на въззивното решение относно присъждане на законната лихва.
Петнадесети въпрос се включва в предмета на въпрос №14.
Не е осъществена хипотезата на „очевидна неправилност“ по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Освен по изложените вече съображения, като непопадащи в хипотезиса на тази норма следва да се преценят възраженията на касатора относно тълкуването на норми от ЗОП /отм./; тълкуването на договора относно възмездния му характер предвид насрещната престация на пристанището; приложението на чл.81, ал.1 ЗЗД. Изводи в посока, сочена от касатора, не могат да се направят само от външна страна, при съобразяване най-общо на правилата на формалната логика и очертаване приложното поле на относимите правни норми. По отношение действието на ЗОП /отм./ - обекти, субекти, дейности и пр. е необходимо съпоставяне на правни норми и подвеждане на конкретните факти към тях за очертаване на точното им приложното поле.
Поради изложеното частично следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Доколкото висящ е само проблем, свързан със законната лихва, касаторът не дължи внасяне на държавна такса.
По всички съдебни разноски ВКС ще се поизнесе с окончателното решение.
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 640/11.03.2020 г. по в.т.д. № 1435/2019г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е отменено решение № 1253/11.02.2016г. по гр. д. №4697/2012 г. на Софийски градски съд в частта, с която съдът е присъдил сумата от 29 589,19 лв., на основание чл.86 ЗЗД и вместо него е постановено друго за осъждане на Държавата, представлявана от Министъра на финансите да заплати законната лихва, върху сумата от 3 912 253, 75лв. без ДДС, считано от датата на предявяване на иска - 26.03.2012г. до окончателното й изплащане.
Делото да се докладва на Председателя на Първо ТО за насрочване.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 640/11.03.2020 г. по в.т.д. № 1435/2019г. на Софийски апелативен съд в останалата обжалвана част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
|