Р    Е    Ш   Е   Н   И    Е    № 91   София, 25  февруари 2010 г.   В ИМЕТО НА НАРОДА   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в  съдебно заседание на единадесети февруари 2010  г. в състав :                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА                                                            ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ПАВЛИНА ПАНОВА   при секретаря ............Ив. Илиева...........................  и в присъствието   на прокурора от ВКП .........И. ЧОБАНОВА................., като изслуша докладваното от съдия П. ПАНОВА  наказателно дело № 24/2010 г. , за да се произнесе, взе предвид следното:     Производство пред ВКС е образувано по жалба на подс. Ц. В. П. срещу въззивно решение № 105/16.11.2009 г., постановено от Софийски военно-апелативен съд, с което е била потвърдена първоинстанционната присъда по НОХД № 23/09 г. по описа на Плевенския военен съд. С първоинстанционната присъда № 23/29.06.2009 г. Плевенският военен съд е признал подс. П. за виновен в това, че в периода 05.02.2007 г. – 30.09.2007 г. в гр. В., като курсант в НВУ „В. Левски” при условията на продължавано престъпление се отклонил на три пъти от задължения по военна служба по измамлив начин, като представил три броя неистински официални документа – три служебни бележки от РЦТХ – гр. П., удостоверяващи неверни обстоятелства – че е дарил кръв и има право на домашен отпуск, поради което и на основание чл. 383 ал.1 вр. чл. 26 ал.1 вр. чл. 55 ал.1 т.1 от НК го е осъдил на шест месеца лишаване от свобода, като на осн. чл. 66 ал.1 от НК изпълнението на наказанието е било отложено за срок от три години от влизане на присъдата в сила. Касационната жалба, подадена от подсъдимия чрез служебния му з. , съдържа доводи за наличие на касационните основания по чл. 348 ал.1 т.1 и т.3 от НПК. Твърди се, че въззивният съд е нарушил материалния закон с отказа си да приложи чл. 9 ал.2 от НК, поради което се отправя искане към ВКС да приложи правилно материалния закон и да оправдае подсъдимия. Алтернативно се прави и искане за намаляване на размера на наложеното наказание до минималния възможен размер. В съдебно заседание защитникът на подсъдимия поддържа жалбата, като конкретизира твърдението за неправилно приложение на материалния закон, изтъквайки, че въззивният съд е недооценил редица обстоятелства, имащи отношение към това – млада възраст на дееца, курсант, а не действащ офицер, обстановката, в която е извършено престъплението – повлиян от престъпната атмосфера в поделението, лекомислие и увлечение, фактът, че местонахождението му е било известно на командването, че отклонението не е създало затруднение на учебния процес, както и добрите характеристични данни. Подсъдимият сочи, че съжалява за стореното и иска да му бъде даден шанс. Прокурорът от ВКП намира жалбата за неоснователна, като счита че всички обстоятелства, които се твърдят в нея, че са били игнорирани, са били взети предвид при индивидуализацията на наказанието, а фактът, че престъплението е осъществено на три пъти за общо 15 дни, е пречка за приложението на чл. 9 ал.2 от НК. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбата и становищата на страните, намери за установено следното: Жалбата на подс. П. е неоснователна. Настоящата инстанция споделя напълно доводите на въззивния съд, че не са налице предпоставките за приложението на чл. 9 ал.2 от НК, тъй като не е установено деянието да е с явно незначителна степен на обществена опасност. Ефектът на конкретното деяние се определя от начина на извършване на същото и степента на засягане на обществените отношения, към засягането на които е насочено то. Фактите по делото не са били подценени от предходните инстанции, а такова подценяване се стреми да направи защитата, омаловажавайки престъпното поведение на подсъдимия. Отклонението на подсъдимия П от военна служба е станало на три пъти в период от седем месеца, за максималнодопустимия срок от по пет дни. Подсъдимият се е завърнал сам в поделението, но не защото е решил да прояви съвестно поведение и да намали отпуската, която си е издействал чрез представянето на неистинския документ, а напротив – поради това, че е изчерпал полагащите му се за неосъщественото кръводаряване дни. Фактът, че подсъдимият не е бил офицер от Българската армия, а само курсант, не може да омаловажи поведението му, тъй като разкрива липса на достойни качества за придобиване на професията, за която е бил приет в НВУ „В. Левски”. Правилно упоритостта на дееца, осъществил три самостоятелни деяния в рамките на продължаваното престъпление, като и съдържанието на измамливия начин, по който е осъществено отклонението от военна служба – съзнателно използване на неистински официален документ, са приети от въззивния съд, като указващи на такава степен на обществена опасност, която в конкретния случай не би могла да бъде окачествена като „явно незначителна”. Наведените от защитата доводи за лекомислено поведение, за създадена престъпна обстановка в поделението, за добри характеристични данни не могат да повлияят на този извод, а само да имат отношение към индивидуализацията на наказанието. Поради тези съображения ВКС не констатира да е налице неправилно приложение на материалния закон с отказа на въззивния съд да приложи чл. 9 ал.2 от НК, поради което искането за оправдаване на подсъдимия не следва да бъде уважавано. Доводът за явна несправедливост на наложеното наказание обаче по мнение на този състав намира опора в материалите по делото. Независимо че то е определено при условията на чл. 55 ал.1 т.1 от НК за срок от шест месеца, по мнение на този състав то не съответства напълно на обществената опасност на дееца. Касае се за млад човек, за когото са представени много добри характеристични данни, който дава обяснения по обвинението, изразява искрено съжаление за извършеното, осъзнава факта, че е допуснал грешка с поведението си. Тези обстоятелства наред с отчетените смекчаващи такива от предходните инстанции увеличават многобройността на обстоятелствата, при които следва да се индивидуализира наказанието на подс. Петров. К. последица от това ВКС счита, че възпитателните и въздържащи цели на наказанието по см. на чл. 36 от НК могат да се постигнат и чрез възможно най-ниския размер на наказанието „лишаване от свобода” – три месеца, изпълнено съобразно постановеното вече приложение на института на условното осъждане. С оглед изложеното, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение на основание чл. 354 ал.2 т.1 от НПК   Р Е Ш И:   ИЗМЕНЯ въззивно решение № 105 от 16.11.2009 г., постановено по ВНОХД № 103/2009 г. по описа на Софийски военно-апелативен съд, като НАМАЛЯВА размера на наказанието, наложено на подс. Ц. В. П., от шест месеца на ТРИ МЕСЕЦА „лишаване от свобода”. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.