6 Р Е Ш Е Н И Е № 50131 гр. София, 17.05.2023 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на седемнадесети октомври две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАДА ПАУНОВА ЧЛЕНОВЕ: БИСЕР ТРОЯНОВ ПЕТЯ ШИШКОВА при участието на секретаря Галина Иванова и в присъствието на прокурора от ВКП АТАНАС ГЕБРЕВ като изслуша докладваното от съдия ПАУНОВА наказателно дело №570/2022г., за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба от частните тъжители и граждански ищци В. Д. Т. и Д. Т. Т. чрез техния повереник – адв. Е. В., срещу решение № 63 от 20.05.2022г. по внчхд № 60/2022г. по описа на Окръжен съд – Хасково, втори състав. С подадената касационна жалба са релевирани основанията за проверка по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. В съдържанието й е проследено процесуалното развитие на делото. Макар да е посочено и касационното основание нарушение на закона, развитите в жалбата аргументи са свързани единствено със съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди се, че отмяната на присъдата на първостепенния съд и прекратяването на наказателното производство по делото е сторено при съществено нарушение на процесуалните правила на чл. 24, ал. 4, т. 2, чл. 81 и чл. 247, ал. 1, т. 2 от НПК. Оспорват се изводите на окръжния съд, че тъжбата не отговаря на изискванията на чл. 81 от НПК, тъй като уточненията са направени от тъжителите след изтичане на 6-месечния преклузивен срок по чл. 81, ал. 3 от НПК, което е довело до нарушаване на правото на защита на подсъдимия. Според повереника, частната тъжба и уточняващата молба към нея съдържат всички индивидуализиращи признаци на престъплението по чл. 147, ал. 1 от НК, поради което подсъдимият е разполагал с възможност да се запознае с обвинението и да организира защитата си по тези факти. Изтъква се и обстоятелството, че подсъдимият изрично е заявил, при това пред защитника си, че разбира в какво е обвинен и се признава за виновен. В допълнение се сочи, че районният съд е този, който решава дали са изпълнени указанията му по отстраняване на нередовностите в частната тъжба и след като същият е приел допълнението към нея за допустимо, то няма съмнение, че обвинението е прието от съда. Касационните жалбоподатели В. Т. и Д. Т. и техният повереник, както и подсъдимият А. К. А. и неговият защитник – адв. С. Я., не вземат участие в съдебното заседание пред настоящата инстанция. Представителят на ВКП изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и провери обжалвания съдебен акт в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 от НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано на основание чл. 346, т. 4 от НПК. Предмет на проверка е съдебен акт, с който въззивната инстанция е прекратила наказателното производство по делото. С присъда № 57 от 17.12.2019г. по нчхд № 448/2019г. по описа на Районен съд – Димитровград подсъдимият А. К. А. е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 147, ал. 1 от НК и на основание чл.78а от НК е освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание „глоба“ в размер на 1500 лева. Със същата присъда подсъдимият е осъден да заплати на В. Т. и Д. Т. обезщетение за причинени от деянието неимуществени вреди в размер на 850 лева за всеки един, както и разноски по делото в размер на 600 лева. Присъдата е обжалвана от подсъдимия пред въззивния съд и с Решение № 68 от 21.07.2020г., постановено по внчхд № 94/2020г. по описа на Окръжен съд – Хасково, присъдата на Районен съд – Димитровград е била отменена, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. С Присъда № 260042 от 01.11.2021г., постановена по нчхд №1183/2020г. по описа на Районен съд – Хасково подсъдимият А. К. А. е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 147, ал. 1 от НК и на основание чл.78а от НК е освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева. Със същата присъда подсъдимият е осъден да заплати на В. Т. и Д. Т. обезщетение за причинени от деянието неимуществени вреди в размер на 800 лева за всеки един, както и разноски по делото. По въззивна жалба от защитника на подсъдимия А. А. – адв. С. Я. срещу така постановената присъда, е образувано внчхд № 60/2022г. по описа на Окръжен съд – Хасково, като с решение № 63 от 20.05.2022г. съдът е отменил изцяло Присъда № 260042 от 01.11.2021г., постановена по нчхд №1183/2020г. по описа на Районен съд – Хасково и е прекратил наказателното производство срещу подс. А. К. А., образувано по тъжба вх. № 10982/04.10.2019г. по описа на Районен съд – Димитровград, подадена от В. Д. Т. и Д. Т. Т., против А. К. А. за извършено престъпление по чл. 147, ал. 1 от НК. Направените по делото разноски са възложени в тежест на частните тъжители. Извършената от ВКС проверка на законосъобразността на постановеното прекратяване на наказателното производство сочи на извод за НЕОСНОВАТЕЛНОСТ на касационната жалба от частните тъжители и граждански ищци В. Д. Т. и Д. Т. Т. чрез техния повереник – адв. Е. В.. В атакуваното решение Окръжен съд – Хасково е концентрирал вниманието си на първо място върху оплакването за несъответност на тъжбата с изискванията на чл. 81, ал. 1 и ал. 3 от НПК, направено във въззивната жалба, подадена от защитника на подс. А. А.. Такава проверка е била дължима, защото спазването на законоустановените изисквания за форма и съдържание на тъжбата, както и подаването й в установения преклузивен срок, са предпоставка за валидно повдигане на обвинение пред съда посредством тъжбата. В принципен план е необходимо да се посочи, че в разпоредбата на чл. 81, ал. 1, изречение първо от НПК са предвидени изискванията, на които трябва да отговаря съдържанието на тъжбата, с подаването на която в законово регламентирания шестмесечен срок се поставя началото на наказателното преследване на обвиненото за престъпление от частен характер лице. Аналогично на обвинителния акт при престъпленията от общ характер, чрез нея се очерават рамките на предмета на доказване в съдебната фаза на процеса и поради това тя следва да съдържа данни за обстоятелствата на престъплението, сред които времето, мястото и конкретните действия, за които се твърди, че са извършени от дееца. Това съдържание на сезиращия документ е необходимо не само с оглед на описанието на престъпното деяние, което е пряко свързано с правото на подсъдимия да научи в какво се обвинява и съответно да организира защитата си, но и със съдебната преценка на подсъдността, както и на въпроса дали правото на тъжба не е преклудирано. В настоящия случай, с тъжбата е било повдигнато обвинение на подс. А. за извършване на престъплението клевета, изразяваща се в приписване на престъпление, за което знае, че не е извършено. В тази връзка в тъжбата е следвало ясно и точно да бъдат изложени обстоятелствата, които подлежат на доказване в наказателния процес, за да може обвиненото лице да узнае в какво точно се обвинява и да реализира в пълнота правото си на защита. Подсъдимият може да бъде осъден само за онова престъпление, за което има изложени в тъжбата и съответно доказани в хода на съдебното следствие обстоятелства, по които се е защитавал. Сред тези обстоятелства несъмнено са датата и мястото на извършване на деянието. По-нататък, освен изисквания за съдържанието на тъжбата, възможността за наказателното преследване на престъпления от частен характер е обвързано със спазването или изтичането на два вида срокове – преклузивен по чл. 81, ал. 3 от НПК и давностните такива. В тази насока, задължително условие е посочването в тъжбата на времето както на извършване на престъплението, така и на узнаването за него от тъжителя. Непосочването им е пречка за образуване на съдебното производство, отстранима с указване в определен от съда срок тази непълнота на тъжбата да бъде попълнена. Липсата на описание на тези обстоятелства или неотстраняването на недостатъците на съдържанието на тъжбата има за последица прекратяване на образуваното производство. Съставът на Окръжен съд – Хасково е извършил аргументирана преценка за това, дали подадената първоначално тъжба и конкретизиращите я изявления са годни да поставят началото на съдебното производство. Правилна е преценката, че подадената тъжба с вх. № 10982/04.10.2019г. по описа на Районен съд – Димитровград не е отговаряла на изискванията на процесуалния закон за съдържание, регламентирани в разпоредбата на чл. 81, ал. 1 от НПК, като нито с подаденото уточнение с вх. № 11920/28.10.2019г. по описа на Районен съд – Димитровград, нито с молба с вх. № 266186/08.04.2021г. по описа на Районен съд – Хасково, са отстранени недостатъците. Верен е също и изводът, че подаването на молбата пред Районен съд – Хасково за уточняване на частната тъжба е сторено след изтичане на срока по чл. 81, ал. 3 от НПК. В тъжбата и уточнението към нея, депозирани през 2019г. пред Районен съд – Димитровград, по която е образувано нчхд № 448/2018г., не е посочено на коя дата е извършено твърдяното клеветническо изявление – приписване на престъпление, нито е уточнен неговият адресат – Районна прокуратура – Димитровград, ГДБОП София или „А. к.“ - гр. София. Не е било посочено и мястото на извършване на престъплението, както и не е било ясно дали с тъжбата се твърди извършване на престъпление от частен или от общ характер. С разпореждане на съдията докладчик по посоченото дело от 14.10.2019г. на тъжителите е дадена възможност да приведат тъжбата в съответствие с изискванията за съдържание по чл. 81, ал. 1 от НПК. Вместо да бъде уточнено времето на извършване на твърдяното с тъжбата престъпление, с депозираната на 28.10.2019г. молба всъщност от повереника на тъжителите са били приложени документи, от които, според него, се „установяват обстоятелства от значение за спазване на давностния срок, както и други важни факти и обстоятелства по делото“. В съдържанието на подадената молба се сочи, че тъжителите са получили информация за резултата от графологичната експертиза от дознателя след съставяне на заключителното му заключително мнение от 15.05.2019г., с което делото е изпратено на прокуратурата, и оттам им е станало ясно, че авторът на сигнала срещу тях е подсъдимият А. А.. Видно от материалите по нчхд № 448/2019г. на Районен съд – Димировград, съдът е приел, че с тъжбата е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 147, ал. 1 от НК, извършено на 15.05.2019г. в гр. Димитровград, по което обвинение съдът е признал подсъдимия за виновен с присъдата си. При въззивното разглеждане на производството от Окръжен съд – Хасково в постановеното по внчхд № 94/2020г. решение за отмяна на присъдата по нчхд № 448/2019г. на Районен съд – Димитровград и връщане на делото за ново разглеждане е констатирано, че датата 15.05.2019г. е относима единствено към момента на узнаване от тъжителите, че лицето, което им е приписало престъпление, е именно подсъдимият А. К. А., и в този смисъл тази дата има значение само с оглед спазването на 6-месечния преклузивен срок за подаване на тъжбата. С решението на въззивния съд са констатирани нередовностите в съдържанието на тъжбата, включително и по отношение на датата на деянието и делото е върнато за разглеждане от друг съдебен състав. При новото разглеждане на делото от Районен съд – Хасково, съдебният състав, вместо да осъществи правомощията си по чл. 250, ал. 1, т. 1 от НПК, с резолюция от 23.03.2021г. е оставил тъжбата без движение и е предоставил на частните тъжители възможност в 7-дневен срок от съобщението да уточнят времето, мястото и начина, по който са изнесени клеветническите твърдения чрез приписване на престъпление от страна на подсъдимия. Не може да се приеме, че са отстранени пропуските в съдържанието на частната тъжба и с подадената в изпълнение на тези указания уточняваща молба с вх. № 266186/08.04.2021г. по описа на Районен съд –Хасково. С молбата са посочени „време на приписване на престъплението“ – на 22.03.3018г. и начин на разпространяване на клеветническите твърдения – в писмен вид с писмо от 26.03.2018г. Така формулираните обстоятелства отново не са давали възможност дата на извършване на деянието да е определяема, поради неяснотата дали тъжителите твърдят, че престъплението е извършено със съставяне на писмото от страна на А., или с изпращането му до „А.-Б.“ ЕАД. Друг е въпросът, че ако се приеме, че в тази уточняваща молба за дата на извършване на клеветата е посочена 22.03.2018г., а като място – гр. Димитровград – времето и мястото на изготвяне на сигнала от А., това по същество би изключило съставомерността на извършеното, тъй като преди клеветническото твърдение да е достигнало до знанието на третото лице, не може да става дума за съставомерно деяние. Изложената от състава на окръжния съд фактология и направените въз основа на нея верни изводи за това, че касаторите не са подали пред съда редовна частна тъжба преди изтичане на преклузивния срок по чл. 81, ал. 3 от НПК, са обосновали законосъобразни правни изводи. Дори тъжителите да бяха изправили нередовностите в тъжбата при повторното разглеждане на делото, това щеше да е сторено след шестмесечния срок, в който това е допустимо да бъде осъществено. Още в производството пред РС – Димитровград съдията докладчик коректно е указал какви недостатъци в тъжбата следва да бъдат изправени, но това не е сторено от тъжителите. Освен това по настоящето производство на практика в подадената тъжба не се съдържа дата на извършване на деянието, така че нейното последващо посочване и конкретизиране съставлява допълване на иницииращия процесуален документ. Такава поправка или допълване обаче може да бъде поискана от пострадалия преди изтичане на преклузивния шестмесечен срок. Следователно, в съответствие с процесуалните правила контролираният съд е приел, че след като съдържанието на частната тъжба е негодно и са изтекли законоуставените преклузивни срокове, в които този порок е можело да бъде преодолян, образуваното наказателно производство подлежи на прекратяване. В този смисъл, правилно е бил отменен първоинстанционният съдебен акт, с който подсъдимият А. А. е бил признат за виновен и освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание и съдът се е произнесъл по предявените граждански искове. Първоинстанционният съд е постановил присъда по несъответна на изискванията по чл. 81 от НПК частна тъжба и съобразно разпоредбата на чл. 24, ал. 5, т. 2 от НПК, е налице прекратително основание за образуваното наказателно производство. Поради това законосъобразно въззивният съд е прекратил образуваното по частна тъжба от В. Д. Т. и Д. Т. Т. наказателно производство на основание чл. 334, т. 4, вр. чл. 24, ал. 5 от НПК и е отменил съдебния акт на първата инстанция. Предвид изложените съображения, настоящият касационен състав намери, че касационната жалба срещу решението на Окръжен съд – Хасково е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 63 от 20.05.2022г., постановено по внчхд № 60/2022г. по описа на Окръжен съд – Хасково. Решението не подлежи на обжалване. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.