Р Е Ш Е Н И Е № 225 гр. София, 23.11.2016 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЖАНИНА НАЧЕВА ГАЛИНА ТОНЕВА при участието на секретаря КРИСТИНА ПАВЛОВА и на прокурора ТОМА КОМОВ изслуша докладваното от съдия Кънчева касационно дело № 771 по описа за 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба, подадена от защитника на подсъдимия В. Б. К. срещу решение № 130/08.06.2016 г., постановено по в.н.о.х.д. № 69/2016 г. на Великотърновския апелативен съд /ВТАС/. С жалбата са изложени съображения в подкрепа на довода за наличието на трите касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 от НПК. Исканията, направени при условията на алтернативност, са за оправдаване на подсъдимия, за отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от ВТАС или за намаляване на наложените на К. наказания „лишаване от свобода” и „глоба”. В съдебното заседание подадената жалба се поддържа от защитника по изложените в нея съображения. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура мотивира становище за неоснователност на касационната жалба поради отсъствие на релевираните нарушения на материалния и процесуален закон, както и поради законосъобразност на определените наказания. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на обжалваното решение, намери за установено следното: С присъда № 36/20.03.2014 г. по н.о.х.д. № 379/2013 г. Великотърновският окръжен съд /ВТОС/ признал подсъдимия В. Б. К. за виновен в това, че на 04.04.2012 г., в [населено място], [община] на [улица], без надлежно разрешително държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества – 13.213 гр. марихуана на стойност 79,28 лева и 19.092 гр. амфетамин на стойност 572,76 лева, поради което на основание чл. 354а, ал. 1, изр. 1, пр. 4, алт. 1, във вр. с чл. 36 и чл. 54 НК му е наложил наказание „лишаване от свобода” за срок от пет години, което да изтърпи ефективно в затвор или затворническо общежитие от „закрит” тип, при първоначален „строг” режим, както и наказание „глоба” в размер на 15 000 лв. /петнадесет хиляди/ лева. На основание чл. 68, ал. 1 от НК е приведено в изпълнение наложеното на В. Б. К. наказание „лишаване от свобода” за срок от две години и шест месеца, с влязла в сила присъда № 442 от 31.05.2008 г., постановена по н.о.х.д. № 67/2008 г. на Великотърновския районен съд, което същият да изтърпи ефективно в затвор или затворническо общежитие от „закрит” тип, при първоначален „строг” режим. С присъдата съдът, на основание чл. 59 НК е зачел предварителното задържане на К., считано от 04.04.2012 г. до 04.04.2013 г., произнесъл се е по веществените доказателства и по направените по делото разноски, като ги е възложил в тежест на подсъдимия. С решението, предмет на настоящата касационна проверка, ВТАС е потвърдил първоинстанционната присъда в нейната цялост. По оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения. Част от възраженията на жалбоподателя са мотивирани с доводи, имащи отношение към обосноваността на въззивния съдебен акт, доколкото съдържат несъгласие с направената от втората инстанция оценка на доказателствената съвкупност и с извода относно авторството на деянието. Необосноваността, независимо дали самостоятелно заявена с подадената жалба или развита под формата на оплакване за допуснати процесуални нарушения, не е самостоятелно касационно основание и не следва да бъде обсъждана в рамките на касационната проверка. Като процесуални нарушения от категорията на съществените, ограничили правото на защита на подсъдимия, се сочи на първо място допуснат в хода на досъдебното производство порок при съставянето на протоколите за претърсване и изземване. Посочените действия по разследване са били обект на оценка от инстанциите по фактите, като изложените от защитата в този смисъл съображения са получили отговор в достатъчен обем, който настоящият състав споделя. Макар и извън предмета на доказване, възраженията във връзка с произведени изстрели на инкриминираната дата и неотразени дупки от куршуми по л. а. „Ф.Г. в протокола за оглед на местопроизшествие, са обсъдени в пълнота. Мотивите на присъдата, възприети и в решението на ВТАС съдържат и изложение по доводите за неизготвени по реда на чл. 110 от НПК фотоалбуми към протоколи за оглед на местопроизшествие, претърсване и изземване, за местонахождението на откритите два пакета марихуана, начина им на откриване и за възможността за достъп до намерения тайник от външната страна на оградата на къщата и двора в [населено място], обитавани от К. и роднините му. С подадената касационна жалба защитата оспорва годността на два конкретни протокола за претърсване и изземване. Твърди се, че с оглед отразеното в първия от тях време на започване - 00:50 и на приключване - 1:20 при претърсването на л.а. „М.” на 04.04.2012 г. в [населено място], е невъзможно от логистична гледна точка в 1:30, след 10 мин., да е започнало претърсването и изземването от квартирата на подсъдимия К. в [населено място], приключило в 2:20, в присъствието на подсъдимия и с участието на същия екип. Оплакването е лишено от основание. Житейски нелогично е преодоляването на разстоянието от [населено място] до [населено място] в часове на денонощието без особен трафик и по почти прав участък от около 5 км. да създаде затруднения от логистична гледна точка. Невярно е и твърдението относно идентичността на екипа, извършил двете последователни претърсвания и изземвания. Видно от самите протоколи, първият от които на л. 44, т. II от ДП, вторият – на л. 12, т. II от ДП, както съставителите им, така и поемните лица, и другите три лица, отразени във втория протокол са различни от тези, посочени в първия. Нещо повече, при посочените претърсвания и изземвания не са намерени и иззети вещи, които да са предмет на повдигнатото обвинение за разпространение на наркотични вещества. Неоснователен е и доводът за допуснати процесуални нарушения в хода на съдебното следствие, проведено от първоинстанционния съд във връзка с използването на компрометирани доказателства като показанията на свидетелите М. П., С. И., Д. Р., А. Д., Е. А., Т. Н., С. В., И. Й., И. С., Н. Б., С. И., С. С., Ю. И., С. Г. С. и П. П., които не са отстранени от въззивната инстанция. На първо място, показанията на посочената група свидетели не са доказателства, доколкото не установяват факти от обективната действителност, а гласни доказателствени източници. Второ, твърдението за „компрометирането” е подкрепено с аргументи, които не почиват на закона- че противоречията между показанията на тези свидетели, дадени в хода на досъдебното производство и впоследствие пред ВТОС, както и липсата на спомени относно конкретни факти е преодоляно с прочитането им по реда на чл. 281, ал. 4 във вр. с ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Посочените процесуални разпоредби са с императивен характер и с оглед обстоятелството, че именно съдебната фаза е централна за процеса, са пряко свързани със задълженията на съда да вземе всички мерки за разкриване на обективната истина по делото съобразно с изискването на чл. 13 от НПК. Именно в изпълнение на тези си задължения, ВТОС многократно, с протоколните си определения, е мотивирал необходимостта от приложението на разпоредбите на чл. 281 от НК. Извън казаното дотук, следва да се добави, че прочитането на свидетелските показания по този ред не създава безусловно задължение за кредитиранетo им, а такова за внимателен анализ и излагане на убедителни мотиви във връзка с приемането или отхвърлянето им. В посочения смисъл мотивите на обжалваното решение не търпят критика. От друга страна, направеното от защитата оплакване, че разпитите на посочената по-горе група свидетели в хода на досъдебното производство са извършвани под натиск и заплахи, не може да получи отговор не само защото e неподкрепено с доказателства по делото, но и поради това, че стои извън пределите на проверката, осъществявана от третата инстанция. Вътрешното убеждение на съдилищата по фактите по приемането или отхвърлянето на доказателства и извеждането на съответни правни изводи търпи корекция единствено в хипотезата на порок в доказателствената дейност на съда, свързан с изопачаване, превратно тълкуване или игнориране на доказателствени източници, какъвто по конкретното дело не се установява. Неуваженото от въззивната инстанция искане за разпит на двама свидетели при довеждане също не съставлява нарушение на процесуалните правила, което да препятства упражняване правото на защита на подсъдимия. Това произтича от липсата на задължение за съда да удовлетворява всички доказателствени искания, като следва да бъдат уважавани онези от тях, които могат да доведат до изясняване на фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване и то доколкото същите не са установени чрез други доказателствени средства и способи на доказване, какъвто е настоящият случай. Оплакването, че постановеният от ВТАС съдебен акт почива на противоречиви доказателствени материали и са кредитирани само онези от тях, ползващи обвинението, не може да бъде прието. При формиране на извода за авторството на деянието въззивният съд е изпълнил задълженията си за проверка и анализ на всички събрани по делото доказателства съобразно с разпоредбите на чл. 13, ал. 1, чл. 14, ал. 1, чл. 102, чл. 107, ал. 3 и ал. 5 от НПК. Всички възражения, изложени от подсъдимия и защитата, в това число и във връзка с противоречията в доказателствените материали, са получили отговор, съобразен с изискванията на чл. 339, ал. 2 от НПК. Нещо повече, постановяването на осъдителна присъда при противоречиви доказателства е процесуално допустимо при отсъствие на нарушения във връзка със събирането, проверката и оценката на доказателствата по делото, и при несъмнена доказаност на обвинението в съответствие с чл. 303, ал. 2 от НПК. Лишен от правно и фактическо основание е и доводът за нарушение на тайната на съвещанието при постановяване на първоинстанционната присъда. Според защитата написването на мотивите към последната след близо две години предполага произнасяне по редица други дела, водещо до компрометиране на тайната на съвещанието. Подобно твърдение сочи на неразбиране на разпоредбата на чл. 348, ал. 3, т. 4 от НПК, която обхваща период от време от оттегляне на съдебния състав за произнасяне на присъдата до обявяването на диспозитива й в откритото съдебно заседание. Видно от стр. 238 на н.о.х.д. № 379/2013 г. на ВТОС, последното съдебно заседание е проведено на 20.03.2014 г., като след изслушване последната дума на подсъдимия и в съответствие с изискването за непрекъснатост на съдебното заседание, съдът се е оттеглил на съвещание за произнасяне на присъдата, след което я обявил публично, ведно със сроковете за обжалване и е приключил съдебното заседание. По делото не са налични данни за произнасяне по друго дело в този времеви период, както и данни друго лице извън състава на ВТОС да е присъствало по време на произнасянето на присъдата. Оплакването за допуснато нарушение на закона не е подкрепено с конкретни доводи. С оглед приетите факти въззивният съд правилно е приложил материалния закон, като правните му съображения изцяло се споделят от касационния състав. По оплакването за явна несправедливост на наказанието. Подадената касационна жалба е основателна досежно заявената явна несправедливост на наложеното на подсъдимия В. К. наказание. При индивидуализацията му, съдилищата са надценили обществената опасност както на деянието, така и на дееца, като в тази част изложените мотиви са лаконични. Видно от наличните по делото справки за съдимост (л. 32-35, т. I от ДП) К. не е осъждан за престъпление, свързано с наркотични вещества или прекурсори. Наказателната му отговорност е била ангажирана за извършено деяние по чл. 195, ал. 2 от НК, като изтърпяването на наложеното му наказание е отложено по реда на чл. 66, ал. 1 от НК. Безспорно, деянието по настоящето дело е извършено в изпитателния срок на предишното осъждане, но въззивната инстанция е приела и разпространение на наркотици, предхождащо настоящото обвинение, с което също е обосновала извода си за завишена обществена опасност на дееца. Този подход не може да бъде приет, доколкото се базира на информация, която не е била предмет на проверка в предходно наказателно производство. Действително, по делото липсват смекчаващи вината обстоятелства, които да са многобройни или изключителни по своя характер и да налагат определяне на наказанието при условията на чл. 55 от НК, но сравнително младата възраст на дееца към момента на извършване на деянието и общата стойност на инкриминираните наркотични вещества позволяват редуциране на наложеното му наказание лишаване от свобода в размер, близък до минимума от две години, а именно в размер на три години. По същите съображения корекция следва да претърпи и кумулативното наказание глоба, която следва да бъде намалена от 15 000 (петнадесет) хиляди на 10 000 (десет) хиляди лева. Настоящият състав намира, че определените в този размер санкции са достатъчни за постигане целите на личната и генерална превенция. Водим от гореизложеното и на основание чл. 354, ал. 2, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ решение № 130/08.06.2016 г. на Великотърновския апелативен съд, постановено по в.н.о.х.д. № 69/2016 г., като НАМАЛЯВА наложеното на В. Б. К. наказание лишаване от свобода от пет на три години и наложеното наказание глоба от петнадесет хиляди на десет хиляди лева. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: