Ключови фрази


4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 180

гр. София, 11.04.2017 година

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на шести април две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА

като разгледа докладваното от съдията Мариана Костова ч.т.д. № 183/2017 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение №2987 от 12.12.2016г., постановено по в.гр.д. №2108/ 2016г. на Варненския окръжен съд, с което е оставена без уважение частната жалба срещу определение №22/30.09.2016г. на съдията по вписванията при Варненския районен съд, по заявление вх. № 3402/30.09.2016г., на основание чл. 32а ПВ. Съдията по вписванията е отказал да впише удостоверения № 2016030101343/30.06.2016г. и удостоверение № 2016030101441/30.06.2016г. по реда на чл.15 ТЗ за промяна на кредитора [фирма] като правоприемник на „А. Б. – клон Б.” К. по партидата на имота и по партидата на длъжника по три броя законни/ договорна ипотеки.
Жалбоподателят намира атакуваното определение за неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което иска неговата отмяна. В приложеното изложение на касационните основания по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени следните въпроси, като обусловили изхода на конкретния правен спор и формирали правораздавателната му воля: „ 1. Подлежат ли на вписване удостоверения, издадени от Търговския регистър към Агенция по вписванията за прехвърляне на търговското предприятие по реда на чл. 15 ТЗ, в Имотния регистър по партидата на имота, служещ за обезпечение на задължение към прехвърленото търговско предприятие, и по партидата на ипотекарен длъжник, ипотекирал свой собствен имот, като обезпечение на задължение към прехвърленото търговско предприятие?; 2.Подлежи ли при прехвърляне на търговско предприятие, в имуществото, на което са включени вземания, обезпечени с договорна / законна ипотека, удостоверението по чл. 263в, ал. 1 и чл. 263г, ал. 1 ТЗ на вписване по смисъла на чл. 4, б „и” ПВ - сега б „л”; 3. При прехвърляне на търговско предприятие, в имуществото, на което са включени вземания, обезпечени с договорна / законна ипотека, следва ли да намира приложение и да се прилага чл. 171 от ЗЗД?” Намира, че по формулираните материалноправни въпроси е налице противоречива практика на съдилищата по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, а именно: определение № 200/2.11.2016г. на ОС –Видин; определение №785/7.12.2016г. на ОС –Кърджали; определение № 851/7.12.2016г. на ОС –Враца. Касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК обосновава с: определение № 523 от 06.07.2015г. по т.д. № 2428/2014г. на ВКС, ТК, I т.о., определение № 84 от 20.01.2014г. по ч.т.д. № 3123/2013г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 131 от 26.03.2012г. по гр.д. № 720/2011г. на ВКС, ГК, I г.о., определение № 170 от 25.03.2015г. по ч.т.д. № 3746/2014г. на ВКС, ТК, II т.о. и определение № 673 от 16.05.2014г. по гр.д. № 2193/2014г. на ВКС, ГК, IV г.о.
Върховния касационен съд, състав на първо търговско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, намира следното:
Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
За да потвърди отказът на съдията по вписванията при Районен съд – [населено място] окръжният съд е приел, че исканото вписване не е нормативно регламентирано. Счетено е, че предпоставка за вписване на удостоверението по чл.15 ТЗ по партидата на имота и партидата на длъжника не са налице, доколкото това не е предвидено в чл.4 от Правилника за вписванията или друг нормативен акт / напр.ЗОЗ/ и прилагането им по аналогия е недопустимо. Обстоятелството, че договорът за прехвърляне на предприятие подлежи на вписване като съвкупност от права, при условията на чл.6, ал.2, б”б” във вр. с ал.1, б”в” от Правилника за вписванията, без да бъдат индивидуализирани и конкретизирани имотите, за които се отнасят, е допълнителен аргумент в подкрепа на горния извод, счита въззивният съд. Разпоредбата на чл.4, б”а”-к” от Правилника за вписванията изброява актовете, които подлежат на вписване и препраща към други актове, за които в закон е предвидено, че подлежат на вписване , какъвто е случая с вписване на договор, с който се прехвърлят недв. имоти или вещни права, както и договорът за прехвърляне на търговско предприятие / чл.4, б”л” от ПВ/.

Настоящият състав на ВКС, ТК намира, че не са налице основания за допускане на обжалваното определение до касационно обжалване. По идентичен казус по правните въпроси / първи и трети/ е създадена задължителна практика на ВКС по реда на чл.274 ал.3 ГПК /определение №122 / 14.03.2017 г. по ч.т.д.№ 163/2017 г., І т.о./, съгласно която, при прехвърляне на търговско предприятие, елемент от което е обезпечено с ипотека вземане на отчуждителя, на основание чл.171 ЗЗД във вр. с чл.4, б. „л” от Правилника за вписванията, на вписване в имотния регистър подлежи договорът за продажба на търговско предприятие, а не издадените удостоверения от Агенция по вписванията - Търговски регистър за вписване на основание чл.16, ал.1 ТЗ в търговския регистър на извършеното прехвърляне на търговско предприятие по делото на отчуждителя и на правоприемника. В определението са изложени съображения, че хипотезите на вписване в имотния регистър въз основа на актове, които представляват удостоверения за вписване в друг публичен регистър, са изрично нормативно посочени и доколкото издадените от Агенция по вписванията удостоверения за извършено в търговския регистър вписване по чл.16, ал.1 ТЗ по делото на отчуждителя и на правоприемника на прехвърлянето на търговско предприятие не са сред тях, липсва нормативно основание за вписването им в имотния регистър от съдията по вписванията, включително когато елемент от търговското предприятие е обезпечено с ипотека вземане на отчуждителя. Горното разрешение на правния въпрос, обусловил изхода на конкретния правен спор, се споделя и от настоящия състав на ВКС, ТК. Доколкото Варненският окръжен съд е приел, че удостоверенията, издадени от търговския регистър към Агенция по вписванията за прехвърляне по реда на чл.15 ТЗ на търговско предприятие, включващо обезпечено с ипотека вземане на отчуждителя, не подлежат на вписване в имотния регистър, обжалваното определение е постановено в съответствие със задължителната практика на ВКС.
Вторият въпрос не попада в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК и т.1 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС доколкото по така формулиран въпрос въззивният съд не се е произнесъл.
С оглед на изложеното, съставът на ВКС, ТК, първо отделение намира, че не са налице основания за допустимост на касационното обжалване, затова
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2987 от 12.12.2016г., постановено по в.гр.д. № 2108 по описа за 2016г. на Варненски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: