Ключови фрази
Грабеж на вещи в големи размери * неправилна правна квалификация * помагачество * бездействие * грешки при установяване на фактите по делото

Р Е Ш Е Н И Е

                          

Р Е Ш Е Н И Е

 

541

 

гр.София, 27 януари 2010 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Върховният касационен съд на Република България,   Първо наказателно отделение в съдебно заседание на седми декември   две хиляди и девета  година в  състав:

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ПЛАМЕН ТОМОВ

                                               ЧЛЕНОВЕ:    БЛАГА ИВАНОВА

                                                                      ДАНИЕЛА АТАНАСОВА

                                                                                                                           

                 със секретар   Аврора Караджова

при участието на прокурора    РУСКО КАРАГОГОВ

изслуша    докладваното  от   

председателя        (съдията)    ПЛАМЕН ТОМОВ

наказателно  дело под № 507/2009 година

 

Върховният касационен съд е трета инстанция по делото пред него по жалба от името на подсъдимия Д. М. Д. срещу потвърждаването от апелативния съд-Варна на осъдителната част от присъдата на Шуменския окръжен съд.

Първоинстанционната присъда - № 43 от 20 ноември 2008 год. по нохд № 273/2008 год., е за грабежа на вещи на стойност 10 284 лева, извършен на 9 ноември 1999 год. от подсъдимия като помагач на Н. С. Н. (спрямо когото като извършител наказателното производство е прекратено след смъртта му). Пострадалият от грабежа – В. Д. Т., е получил вследствие на употребената върху него сила средна телесна повреда (счупване на кости на дясната му ръка), поради което и поради „големите размери” на отнетото имущество (българска и чужда валути, ценни старинни монети и др.) извършеното престъпление е наказано по чл.199, ал.1, т.1 и 3, във връзка със 198, ал.1 и 20, ал.4 НК. Наказанието е определено при условията още на чл.55 НК в размер на 3 месеца лишаване от свобода при лек първоначален режим (под минимума от 5 години, предвиден за извършения грабеж). Присъдата има и гражданско-осъдителна част за имуществените вреди от престъплението. Оправдателната част на присъдата е относно участието на Д. също като извършител на грабежа, и по обвинението, че е употребено и заплашване-освен сила, спрямо ограбения; отхвърлен като погасен по давност е гражданският иск за неимуществените вреди на пострадалия.

Второинстанционното (въззивно) решение - № 113 от 8 юли 2009 год. по внохд № 523/2008 год., е постановено пак по жалба (лично от подсъдимия Д), но и по протест от съответния прокурор.

Касационната жалба съдържа позоваване на основанието за отмяна по чл.348, ал.1, т.1 НПК и въпреки че нарушението на материалния закон се свързва с доводи за липса на извършено престъпление от страна на подсъдимия, искането е не за неговото оправдаване (арг. от чл.354, ал.1, т.2, във вр. с чл.24, ал.1, т.1 НПК), а за ново разглеждане на делото в апелативния съд.

Жалбата е поддържана и в съдебното заседание на касационната инстанция (искането е вече за оправдаването на подсъдимия още във ВКС), а прокурорът е за нейното отхвърляне; пострадалият не е изразил становището си.

ВКС намери, че трябва да остави в сила обжалваното решение, макар и да го смята за неправилно.

Върховният касационен съд е имал вече повод да заяви, че „Когато правната квалификация на престъплението в обвинителния акт или в съответния съдебен акт е неправилно смекчена, но липсва процесуална възможност за поправянето й, тя и следващата от нея наказателна отговорност трябва, все пак, да бъдат запазени…-търсенето на н я к а к в а вместо на действителната по-тежка отговорност… при всички случаи заслужава да бъде предпочетена пред алтернативата да не бъде понесена н и к а к в а отговорност” (р.587/05-06-І, Бюл. 6/06).

Неправилната правна квалификация в случая произтича от неправилния извод на окръжния съд (потвърден от апелативния), че подсъдимият Д не е извършител на грабежа върху Т. , защото когато двамата с Н. нахълтали в хотелската стая на Т. и свидетелката Р. Д. онзи момент любовница на Т. , а иначе приятелка на Н. започнал да бие пострадалия и след това отнел негови вещи, докато в това време Д. само крещял на Д. и я псувал. „Високият тон и псувните са били употребени от подс. Д. по отношение на свид. Димитрова, а не по отношение на свид. Т. и нямат характера на заплаха към Т. ”-заключил съдът на с.5 от мотивите към присъдата без очевидно да има предвид втората алинея на чл.198 НК, според която под „заплашване” се разбира застрашаване не само на заплашения, но и на „друго някое присъстващо лице”.

Неправилната правна квалификация по сегашното дело произтича и от следващия неправилен извод на ШОС (отново потвърден от ВАС), че подсъдимият Д е участвал в грабежа над Т. като п о м а г а ч на извършителя Н. , който именно „е упражнил и сила, за да отнеме движимите вещи – той е оказал физическото въздействие върху личността на пострадалия; подс. Д. през цялото това време е присъствал и не само че не е повикал помощ за пострадалия, но и сам не е помогнал, за да спре Н. , който е упражнявал насилие над Т. Т.е. Д. мълчаливо се е съгласил с всички действия, извършени от Н. ” (мотиви към присъдата, с.5).

Съдилищата очевидно не са съобразили и това, че поначало възможно с бездействие, такова помагачество (както, впрочем, и всяко престъпление, възможно както с действие, така и с бездействие), изисква деецът да е бездействал не въобще, а по отношение на някакво свое п р а в н о (но по силата не на НК, а на норма извън него) задължение, което той съзнателно не е изпълнил – например служебното си задължение да заключи складово помещение, да включи алармена инсталация и др.подобни (вж. Ненов,. Ив., Наказателно право на НРБ, обща част, С.,НИ,1972, с.401 във вр. със с.290, както и С. , Ал., Наказателно право, обща част, С., СИЕЛА,1999, с.317 във вр. със с.241). В обстановката, приета в съдебните актове, Д. обаче е бил задължен само морално да помогне на Т. , когато Н. е упражнявал насилие върху него. Без съществуването на такова правно задължение поведението на дееца не може да е причина за престъпния резултат, съответно Д. да е помагач на Н. в извършването на грабежа, независимо дали между тях е било постигнато „предварително или случайно, изрично или мълчаливо съгласуване на проявите” (р.156/80-ВК, Сб., с.70, на което и ШОС се е позовал, но явно без да отчете действителния му смисъл).

Вярно е,че здравето на Т. е било поставено в опасност, но по действащия НК злепоставянето е самостоятелно престъпно само в случаите по съответния раздел (ІІІ от глава втора, чл.136-141), които са неприложими по делото. Възможната приложимост на чл.139 НК, по-специално, също е изключена, поне защото насилническите действия на Н. спрямо Т. са представлявали опасност само за здравето, а не за живота му.

Ако участието на подсъдимия Д в инкриминираната дейност, както вече се видя, неправилно е квалифицирано като помагачество в грабеж, ако то не може да бъде окачествено и като злепоставяне, присъствието му на местопрестъплението и мълчаливото му съгласие с действията на втория участник – Н. Н. , би могло да бъде обсъждано и от гледна точка на престъпното непопречване на извършването на очевидно тежко престъпление по смисъла на чл.322 НК. И тази алтернатива обаче би била според ВКС незаслужено смекчаване на отговорността, която Д. Д. би трябвало да носи, а най-важната причина за това в крайна сметка се явяват грешките на съдилищата при установяване на фактите по делото.

Фактите по делото в случая въобще не биха могли да претендират за задължителността, която поначало имат в касационната инстанция. Формалният повод да бъдат те проверени от ВКС е несъгласието с тях и на подсъдимия Д, но ВКС и без друго не трябва да се смята за длъжен да решава делата въз основа на факти, които предходните инстанции са приели за установени в нарушение на процесуалните правила. За такова задължение на касационната инстанция липсват поначало каквито й да са аргументи, а за нарушенията в случая липсва и конкретна необходимост от подробното им обсъждане, след като е процесуално недопустимо да бъдат отстранявани по жалба от името на подсъдимия. Достатъчно е тук отбелязването например на неубедителния анализ на изявленията на тримата с преки възприятия за престъплението – подсъдимия Д, свидетелите Т който анализ показанията на пострадалия за упражнена спрямо него принуда и от подсъдимия са отхвърлени с лекота, защото били „изолирани” и „неподкрепени” от свидетелката, а за нея съществуват най-малкото съмнения за ролята й на „примамка” при посегателството спрямо Т.

Ръководен от всичко изложено и с оглед още на чл.354, ал.1, т.1 НПК, ВКС-І наказателно отделение

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 113 от 8 юли 2009 год. по внохд № 523/2008 год. на Варненския апелативен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/

ЧЛЕНОВЕ: /п/

/СЛ

Вярно с оригинала!

СЕКРЕТАР: