Р Е Ш Е Н И Е
№ 151
С о ф и я, 1 юли 2016 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 22 ю н и 2016 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
РУМЕН ПЕТРОВ
при секретар Мира Недева
и в присъствието на прокурора Искра Чобанова
изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски
наказателно дело № 572/2016 година.
Производството е инициирано с касационен протест от прокурор в Окръжна прокуратура-Благоевград срещу въззивна присъда № 1550 от 18.03.2016 г., постановена по ВНОХД № 382/2015 г. на Окръжен съд-Благоевград с доводи за наличие на касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК и искане за отмяната й и връщане на делото за новото му разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура не поддържа протеста на окръжната прокуратура.
Подсъдимият М. Н., чрез защитника си адв.Г.Ю. с писмено възражение оспорват протеста и молят да бъде оставен без уважение.
Върховният касационен съд провери правилността на обжалваната въззивна присъда в пределите на чл.347, ал.1 от НПК, като съобрази следното :
С присъда № 4585 от 09.06.2015 г. по НОХД № 999/2014 г. на Районен съд-Благоевград подсъдимият М.С. Н. от Благоевград е бил е признат за виновен в това на 04.02.2014 г. в Благоевград да се е заканил на В. Б. И. от същия град с убийство и това заканване е могло да възбуди основателен страх за осъществяването му и на основание чл.144, ал.3 вр.ал.1 от НК при условията на чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК е осъден на пробация с ангажиране на двете задължителни пробационни мерки по чл.42а, ал.2, т.1 и 2 от НК – „задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 6 месеца с периодичност 2 пъти седмично и „задължителни срещи с пробационен служител” за срок от 6 месеца.
Недоволни от присъдата са останали подсъдимият Н. и защитникът му адв.Г.Ю. от АК-Благоевград, които са я обжалвали с оплаквания за нейната необоснованост и незаконосъобразност и искане за отмяната й и постановяване на нова оправдателна присъда по предявеното му обвинение.
С присъда № 1550 от 18.03.2016 г., постановена по ВНОХД № 382/2015 г. на Окръжен съд-Благоевград подсъдимият Н. е признат за невинен и оправдан по предявеното му обвинение по чл.144, ал.3 вр.ал.1 от НК, без съдът да се произнесе по въпроса за направените по делото разноски.
Новата въззивна присъда е протестирана от командирования за участие по делото пред въззивната инстанция прокурор при Районна прокуратура-Благоевград с доводи за наличие на касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК и искане за отмяната й и връщане на делото за новото му разглеждане от друг състав на окръжния съд.
Протестът не се поддържа от представителя на ВКП, който предлага протестираната присъда да бъде оставена в сила.
Върховният касационен съд, първо наказателно отделение приема касационния протест за подаден в законния срок, от страна, имаща право на жалба и срещу въззивен съдебен акт, подлежащ на касационна проверка на основание чл.346, т.2 от НПК, поради което е допустим, но разгледан по същество, за НЕОСНОВАТЕЛЕН по следните съображения :
Както в протеста, така и в повтарящото го почти дословно негово допълнение прокурорът недоволства от неправилното приложение на материалния закон, но като оспорва частичното „кредитиране” на назначената и изслушана във въззивното производство СППЕ, въз основа на чието заключение въззивният съд приел несъставомерност на деянието на подс.Н., като неоснователно отказал допускането на повторна такава заради съмненията (у прокурора) в нейната правилност и обоснованост, пренебрегнал и „събраните от първата инстанция писмени и гласни доказателства”, но без да ги конкретизира. От тези доводи може да се изведе и позоваване на касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК за порок в доказателствения анализ на окръжния съд.
За да отрече приетата от районния съд съставомерност на деянието като престъпление по чл.144, ал.3, пр.1-во вр.ал.1 от НК, окръжният съд се е позовал на заключението на СППЕ, назначена по негова инициатива и като е упрекнал първостепенния съд за липса на задължителния анализ за отстраняване на съзряните противоречия между показанията на пострадалия св.В.И., на сина му св.А.И. и на св.Л.К., които били ползвани само за обективиране наличието или не на страхова реакция у първия вследствие на отправените му обиди и закани.
ВКС намира за необходимо да направи разяснения в две посоки – за същността на експертизата като специфичен способ за изследване, събиране, закрепване, приобщаване, проверка за достоверност и подпомагане на оценката на доказателствени източници и на някои обстоятелства от предмета на доказване, осъществявана в помощ на разследващите органи и на съда от лица със специални знания в областта на науката, техниката, изкуството и други, както и за обективните и субективни признаци на коментираното престъпление.
За последното още в ТР № 53 от 18.09.1989 г. по н.д.№ 47/89 г. ОСНК на ВС е изяснил: то е насочено срещу личната свобода на гражданите в най-широк смисъл; от обективна страна изисква обективиране чрез думи или действия на закана с убийство спрямо конкретно лице, която да е възприета от него и би могла да възбуди основателен страх за осъществяването й; от субективна страна деецът следва да съзнава съдържанието на заканата и че тя е възприета от заплашения като действителна такава, без да е необходимо лицето действително да се е изплашило, а само да съществува основание тя да би могла да се осъществи. Именно в тази насока подлежи на изследване от съда доказателствената съвкупност, което в настоящия случай въззивният съд си е облекчил чрез назначаване на СППЕ, възприемайки изводите й. Всъщност, ползването на експертния опит е позволил на съда да отрече изпадането на св.В.И. в „остра реакция на стрес”, но основното в дейността му е следвало да бъде анализът на наличните свидетелски показания. Това го е сторил с критика към районния съд за необсъдените вътрешни и помежду им противоречия, излагайки основно съображения защо от поведението на пострадалия не може да се направи извод да е възприел думите на подс.Н. като закана, която е възбудила у него основателен страх за осъществяването й. По-същественото при изследването е било изясняването на същността на заканата и доколко тя би могла да е реална, т.е. на поведението на подс.Н. и доколко изречените от него обиди и закани имат онова значение, което им е придал прокурорът с повдигане на обвинението за осъществено престъпление по чл.144, ал.3, пр.1-во вр.ал.1 от НК.
Въззивният съд правилно и законосъобразно е стигнал до извода такова престъпление да не е осъществено. Изричането на обидите и заканата с убийство от подс.Н. е станало от разстояние около 20-30 метра, мимоходом, извън оградата на района, където той и св.В.И. ежедневно продавали въглища, освен тях няма други думи или действия, с които да затвърди у заплашения „основателен страх” от осъществяване на заканата. Подробно анализираното последващо поведение на св.В.И. е дало възможност на съда да заключи, както че той не се е изплашил, а така също, че с обидите и заканата Н. не е целял да предизвика именно такъв основателен страх у последния.
Или, освен изричане или обективиране чрез действия на закана с убийство не е достатъчно за съставомерност на поведението на дееца като престъпно, необходимо е установяване каква е била действителната му воля при нейното отправяне и доколко в конкретната обстановка е могла да окаже такова въздействие върху заплашения, че той да я възприеме като възможна, реално осъществима. Като е отрекъл последното съдът правилно е приложил закона, оправдавайки подс.Н. по предявеното му обвинение.
ВКС намира, че при постановяване на въззивния си съдебен акт окръжният съд не е допуснал процесуални нарушения и неправилно приложение на закона, поради което не са налице касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК. Обжалваната присъда следва да бъде оставена в сила, а протестът на прокурора следва да се остави без уважение.
Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд – първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 1550 от 18.03.2016 г., постановена по ВНОХД № 382/2015 г. от Окръжен съд-Благоевград.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : |