Р Е Ш Е Н И Е № 27 гр.София, 21.02.2018г. в името на народа Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и пети януари през две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 3768/2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 301, ал. 1, т. 5 ГПК. Образувано е по молба на А. М. С., чрез адв. Н. Г. Н., за отмяна на влязло в сила съдебно решение от 30.06.2011 г. по гр.д. № 567/2011 г. по описа на СГС. В молбата се твърди, че решението по делото е постановено по иск на [фирма] против Т. П. С.. Издаден е изпълнителен лист срещу А. М. С. без да е била конституирана като страна по делото. Заповедният съд й указал, че пътят й на защита не е подаване на възражение срещу заповедта за изпълнение, а молба за отмяна на влязлото в сила решение. Ответникът по молбата за отмяна – [фирма] и третото лице – помагач на ищеца – „Т. с.“ Е., не отговарят и не изразяват становище по молбата. Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, разгледа молбата и провери решението, чиято отмяна се иска с оглед изложените отменителни основания – чл. 303, ал. 1 т. 5 и намира следното: Молбата е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Не е налице хипотезата, на която се основава молителя. За да е налице основанието по чл.303, ал.1, т.5 ГПК, страната която се позовава на него трябва да е била лишена от възможност да участва в разглеждането на делото поради нарушаване на съдопроизводствените правила, обезпечаващи участието й в производството, или да не е била надлежно представлявана, както и когато не е могла да се яви лично или чрез повереник, по причина на препятствие, която не е могла да отстрани. Нито една от посочените хипотези не е налице в случая. А. М. С. е наследник по закон на Т. С.. По отношение на последната е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в полза на „Т.“ С.... След подадено в срок възражение от длъжника, кредиторът е предявил установителен иск за вземането по реда на чл. 415 ГПК. Първоинстанционният Софийски районен съд постановил решение на 09.08.2010 г., с което частично уважил иска на търговското дружество срещу Т. С.. Последната подала въззивна жалба. Делото е образувана в СГС под № 567/2011 г. Единственото открито съдебно заседание по делото е проведено на 01.06.2011 г., в която е даден и ход на устните състезания. Т. С. е редовно уведомена, представлявана е от адв. В., която е пледирала устно пред съда и е депозирала писмена защита. Съдът е постановил решение на 30.06.2011 г., което е окончателно, защото е постановено по граждански иск за съществуване на вземане под 5000 лв., а именно на главница от 3038,55 лв. и мораторна лихва от 1209,48 лв. Междувременно, след като делото е обявено за решаване, на 11.06.2011 г., преди постановяване на въззивния съдебен акт, е починала Т. С.. Съдът е изпратил съобщения до страните, че могат да обжалват въззивното решение, но това не е било нужно – указанието във въззивното решение, че може да се обжалва пред Върховен касационен съд е неправилно – арг. чл. 280, ал. 2 ГПК редакцията преди изм. ДВ бр. 86/2017 г. Въззивното решение е влязло в сила на 30.06.2011г. и обвързва със сила на присъдено нещо страните и техните правоприемници. В качеството си на наследник на Т. С., А. С. е обвързана от силата на присъдено нещо на същото решение. Извършените от и спрямо праводателя процесуални действия по висящото делото до датата на смъртта му запазват действието си и спрямо правоприемника. Правото на участие на А. С. по делото не било нарушено, защото универсалното правоприемство е настъпило между приключване на съдебното дирене и постановяването на съдебното решение. В тази хипотеза производството се спира и се конституира наследник след постановяване на решението (чл. 229, ал. 2, изр. 2 ГПК), защото не е нужно повтаряне на процесуални действия с участието на правоприемника. Тъй като в случая въззивно решение е окончателно, то не е имало задължение за съда да уведоми А. С. за постановяването му. След като не го е сторил, съдът не допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, с което да я е лишил от възможност да обжалва въззивния съдебен акт, евентуално да участва в разглеждането на делото в по-горна инстанция. Не е налице и хипотезата на чл. 304 ГПК, защото А. С. не е и трето лице, обвързано от силата на присъдено нещо, некоституирана като страна по делото. Тя, както стана ясно, е универсален правоприемник на страна по делото и в това си качество, е обвързана от силата на присъдено нещо на решението. По изложените съображения, молбата за отмяна на посоченото отменително основание следва да бъде оставена без уважение. МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, подадена от А. М. С., за отмяна на влязло в сила съдебно решение от 30.06.2011 г. по гр.д. № 567/2011 г. по описа на СГС. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: