Р Е Ш Е Н И Е № 50154 гр. София, 11 октомври 2022 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на тридесети септември две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА ТОПУЗОВА ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА РУМЕН ПЕТРОВ със секретаря Мира Недева, при участието на прокурора ТОМА КОМОВ, след като изслуша докладваното от съдия РУМЕН ПЕТРОВ наказателно дело № 829 по описа за 2021 г. и за да се произнесе взе предвид: Производството е по реда на чл.423 и сл. от НПК. Образувано е по искане на упълномощения защитник на осъдения Д. К. адв. К. К. за възобновяване на наказателното производство и отмяна на влязлата в сила присъда № 26/01.02.2021 г. по нохд № 20202170200118/2020 г. по описа на РС - Средец, потвърдена с Решение № 58/18.05.2021 г. по внохд № 20212100600168/2021 на Окръжен съд - Бургас. В искането пестеливо е отбелязано, че К. не е участвал в наказателното производство и делото е разгледано в негово отсъствие, вместо да бъдат направени усилия да се призове на адреса му в чужбина. Претендира да се възобнови наказателното производство, да се отмени влязлата в сила осъдителна присъда и делото да се върне на първоинстанционния съд за ново разглеждане. Подробни съображения са изложени в подкрепа на твърденията за допуснати съществени нарушения на материалния закон, на процесуалните правила и явна несправедливост на наложеното наказание. В съдебно заседание осъденият Д. К. и новоупълномощеният защитник адв.Б. П. поддържат депозираното искане, като излагат допълнителни съображения в негова подкрепа. Посочено е, че тъй като спрямо К. не е била взета мярка за неотклонение, т.е. за него не съществувало задължение да не променя местоживеенето си или да уведомява органите на разследването за новия си адрес, поради което не може да се направи извод, че лицето се е укривало. Твърди се, че в случая е накърнено правото на лично участие на подсъдимия в процеса следствие незаконосъобразните действия на компетентните органи, провеждащи задочното производство. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането, тъй като не са налице основанията за възобновяване и счита, че същото следва да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Искането е постъпило в РС - Средец на 21.07.2021 г. - доста преди предаването на К. от немските на българските власти на 17.06.2022 г. и привеждането му в Затвора - гр. Бургас за изпълнение на влязлата в сила присъда, направено е от процесуално легитимирана страна, по отношение на съдебен акт, който подлежи на проверка по реда на чл.423 от НПК, поради което е допустимо, но разгледано по същество е неоснователно. С присъда № 26/01.02.2021 г. по нохд № 20202170200118/2020 г. по описа на Районен съд - Средец Д. К. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.343в, ал.2 от НК и при условията на чл.54 от НК е осъден на една година лишаване от свобода, което наказание е постановено да се изтърпи при първоначален общ режим и глоба в размер на 500 лв.. По жалба на упълномощения защитник на подсъдимия е образувано внохд № 20212100600168/2021 г. по описа на Окръжен съд - Бургас. С постановеното по делото решение № 58/18.05.2021 г. е потвърдена изцяло първоинстанционната присъда и тя е влязла в сила на същата дата. На 16.09.2019 г. на основание чл.356, ал.2 от НПК е образувано бързо производство за престъпление по чл.343в, ал.2 от НК. По делото е приложен договор за правна защита от 18.09.2019 г. между Д. К. и адв.К. К., ведно с пълномощно. С постановление от 24.09.2019 г. на наблюдаващия прокурор е постановено разследването да се извърши по общия ред. С постановление от 16.04.2020 г. на прокурор от РП - Средец досъдебното производство е спряно и К. е обявен за издирване. След установяването му с постановление от 01.07.2020 г. производството е възобновено. Видно от приложените на л.75,76 от досъдебното производство постановление и протокол за разпит от 01.07.2020 г. К. е привлечен в качеството му на обвиняем за престъпление по чл.343в, ал.2 от НК, постановлението му е предявено лично, непосредствено след което той е заявил, че не желае да ползва адвокатска защита при разпита. Обвиняемият се е възползвал от правото си да не дава обяснение и изрично е посочил, че не желае да му бъдат предявени материалите по делото. На 07.07.2020 г. К. е напуснал пределите на Република България и няма данни за последващо негово регистрирано влизане на територията на страната. По внесения от прокуратурата обвинителен акт с обвинение, идентично на повдигнатото, е образувано нохд № 20202170200118/2020 г. по описа на РС - Средец. Подсъдимият е търсен многократно на декларирания лично от него адрес в [населено място], [улица], без да посочи такъв за призоваването му в чужбина. Първата призовка за насроченото на 02.09.2020 г. разпоредително заседание в първоинстанционния съд е получена от „родственик - Ж. Г. Й.“, на която бащиното и фамилното име са напълно идентични с тези на жената, с която К. живее на съпружески начала от около 12 - 13 години преди 05.12.2019 г. и двамата имат общо дете. След няколкократни безрезултатни опити К. да бъде намерен на посочения от него адрес, включително и след обявяването му за общо държавно издирване, на 01.02.2021 г., след изричното изявление на упълномощения защитник адв. К., че подсъдимият не е посочил адрес за призоваване извън пределите на страната, производството е продължило при условията на чл.269, ал.3 от НПК и съдът е произнесъл посочената по-горе присъда, потвърдена впоследствие с въззивното решение. В изпълнение на влезлия в сила съдебен акт е издадена ЕЗА от 19.10.2021 г., К. е обявен за международно издирване, като на 26.10.2021 г. е задържан в [населено място], Германия и на 17.06.2022 г. е предаден на българските власти. При тези обстоятелства настоящият състав счита, че Д. К. безспорно е знаел за започналото срещу него наказателно преследване, в чието досъдебно производство той е взел лично участие. Действително присъдата и въззивното решение са постановени в негово отсъствие, но това се дължи единствено на собственото му недобросъвестно поведение - напуснал пределите на страната, само шест дни след като е привлечен като обвиняем, без да посочи адрес за призоваване в Германия, т.е. местоживеенето му чужбина е останало неизвестно. След като К. е привлечен в качеството му на обвиняем, съобразно разпоредбата на чл.66, ал.1 от НПК, за него е възникнало задължението да се явява пред съответния орган и да не променя местоживеенето си, без да го уведоми за това. Действително спрямо К. на досъдебното производство не е взета мярка за неотклонение, но това не означава, че за него не е съществувало задължение да не променя местоживеенето си, без да уведоми съответния орган, както се твърди от защитника. Настоящият състав счита, че това задължение винаги е обвързано с оглед придобиване качеството на обвиняем, без значение дали спрямо лицето е взета или не мярка за неотклонение. При взета мярка за неотклонение наказателнопроцесуалната принуда е с по-висок интензитет, тъй като за обвиняемия съществува задължение, че съответно няма да напуска местоживеенето си /чл.60, ал.1 от НПК/ или жилището си /чл.62, ал.1 от НПК/ без разрешение на съответния орган. Действително в случая не е изпълнена процедурата по чл.247в, ал.1 от НПК, но това се дължи единствено на недобросъвестното поведение на подсъдимия, който се е укрил, а съдът е разгледал и решил делото в негово отсъствие, при спазване на изискванията на 269, ал.3 от НПК. Въз основа на изложеното настоящият състав намира, че не са налице предпоставките на чл.423, ал.1 от НПК за възобновяване на наказателното производство и искането следва да се остави без уважение. В частта, съдържаща оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, нарушения на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание, по смисъла на чл.422, ал.1, т.5 от НПК, налага делото да бъде изпратено на АС - Бургас, който е компетентен да го разгледа на основание чл.424, ал.1 от НПК. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ без уважение искането на осъдения Д. К. за възобновяване на наказателното производство и отмяна на влязлата в сила присъда № 26/01.02.2021 г. по нохд № 118/2020 г. по описа на РС - Средец, потвърдена с Решение № 58/18.05.2021 г. по внохд № 168/2021 на Окръжен съд - Бургас. ИЗПРАЩА делото на Апелативен съд - Бургас по компетентност, с оглед произнасянето му по основанията за възобновяване по чл.422, ал.1, т.5 от НПК. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: