7 Р Е Ш Е Н И Е № 126 [населено място] , 16,08, 2016г. Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в публичното заседание на шести юни през две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА при участието на секретаря Наталия Такева като изслуша докладваното от съдия Цолова т.д.№1592/15г.,за да се произнесе,взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място] против решение №357 от 12.12.2014г. по в.т.д.№ 582/14г. на Апелативен съд В.,с което е потвърдено решение №808/07.08.14г. по т.д.№25/14г. на Окръжен съд Варна,с което е отхвърлен предявения от касатора срещу [фирма] като частичен иск с правно основание чл.55 ал.1 предл.3 ЗЗД за връщане на сумата 90 896,06 лв. от общата сума 302 986,87 лв.,представляваща платена в периода октомври 2012г.- април 2013г. цена за достъп до мрежата на ответника. В касационната жалба се поддържат доводи за наличие на основание за отмяна по смисъла на чл.281 т.3 от ГПК - неправилност и незаконосъобразност на решението,поради нарушение на материалния закон. Изразява се несъгласие с решаващите изводи на въззивния съд,че не се установява съществуването на правно основание,по което е извършено плащането,което впоследствие да е отпаднало с обратно действие; че вземанията по цената за достъп произтичат единствено от закона и сключения въз основа на него договор за достъп между производителя и електроразпределителното дружество,а не черпят основанието си от отменения административен акт.В подкрепа на направеното от касатора оспорване на тези изводи са изложени съображения,че правоотношението между страните възниква от смесен фактически състав с гражданско-правен и административен елемент /решението на ДКЕВР/. Последният е свързан със съществения елемент на договора - цената на услугата и след отмяната по административен ред на решението,с което същата е определена от държавния регулаторен орган, фактическият състав остава незавършен,което е пречка правоотношението да породи целеното правно действие.Касаторът твърди,че задължителният характер и тежестта на административния акт е признат от страните в самия договор,подписан от тях,което съдът не е взел предвид при постановяване на решението си,като от това е направен извод за необоснованост на последното. Счита,че съдът неправилно е игнорирал релевантната за периода нормативна база,уреждаща правоотношенията , свързани с достъпа до мрежата – чл.91 ал.2 от ЗЕ и Правилата за търговия с електрическа енергия /ПТЕЕ/,обн.ДВ бр.64 в сила от 17.08.2010г. и отм. ДВ бр.66/26.07.2013г.,с които е предвидена за производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници възмездност на достъпа до мрежата само доколкото същите използват електрическа енергия в качеството си на потребители.Касаторът е оспорил и извода,че връщането на платените от него суми би довело до неоснователно разместване на имуществени блага,респ. до обедняване на електроразпределителното дружество с размера на направените от него разходи по предоставянето на достъпа. Като съображения излага това,че получателят не би могъл да обеднее с нещо,което изначално не му е било дължимо,както и,че липсват както твърдения на противната страна,така и каквито и да било доказателства за извършени при осигуряването на достъпа разходи.В заключение касаторът счита,че полученото на отпаднало основание следва да бъде върнато,за да бъде възстановен правовия ред,а ако и доколкото доставчикът е претърпял вреди от отмяната на административния акт,същият разполага с правна възможност за обезвреда,която би могъл да реализира по друг процесуален ред. Поради подробно изложени в касационната жалба в този смисъл съображения,касаторът иска отмяна на незаконосъобразното въззивно решение и уважаване на предявения от него иск. Претендира направените във всички инстанции деловодни разноски по представен списък. Ответникът по касация [фирма] в писмено становище по касационната жалба е навел твърдения за неоснователност на същата и за законосъобразност на изводите на въззивната инстанция.Позовавайки се на постановките на ППВС №1/79г.,счита,че в конкретната хипотеза липсва основание за приложението на чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД,доколкото конкретните права и задължения на страните,представляващи и съдържание на правоотношението, са нормативно установени и следователно не е налице отпадане основанието за изпълнението им. Твърди,че правоотношението по предоставяне на услугата „достъп до мрежата“ му е разновидност на договора за изработка,който безспорно в теорията и практиката се възприема като неформален,консенсуален договор; такъв договор съществува между страните по силата на закона и предприетите от тях действия по предоставяне,респ. ползване на тази услуга; отмененото по административен ред решение на ДКЕВР не представлява юридическия факт,породил това правоотношение и поради това отмяната му не води до отпадане на основанието за извършените преди това плащания,нито до трансформирането на правоотношението в безвъзмездно такова, а само до създаване на неопределеност на цената на извършената услуга,в който случай следва да намери приложение презумпцията на чл.326 ал.2 ТЗ. Привлеченото и конституирано в производството пред първата инстанция трето лице Комисия за енергийно и водно регулиране не взема становище по касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение, като прецени данните по делото, с оглед на заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното: При постановяване на обжалваното решение,за да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е възприел направените от първата инстанция изводи.Изложил е собствени такива за неоснователност на иска за връщане на даденото на отпаднало основание.След анализ на събраните по делото доказателства и позовавайки се на нормативната уредба, е приел от правна страна,че страните са обвързани чрез валидно облигационно правоотношение за покупко-продажба на електроенергия,по което електроразпределителното дружество е предоставяло през исковия период постоянен и гарантиран достъп до собствената си електроразпределителна мрежа,срещу задължението на производителя на електроенергия да заплаща цена,определена от ДКЕВР.Приел е,че решението на комисията,определящо цената за достъп,което е административен акт,не представлява основание за извършването на престациите,а определя единствено техния размер.Поради това отмяната на това решение по административен ред не е довело до промяна на възмездното правоотношение в безвъзмездно такова,от което съдът е направил извод,че платената от ищеца преди отмяната на решението цена за достъп не е получена на отпаднало основание и поради това не се създава задължение за доставчика да върне същата.Изложил е допълнително съображение,че противен извод би довел до неоснователно обогатяване на ищеца,респ. до обедняване на електроразпределителното дружество с размера на реално извършените от последното разходи по предоставяне на услугата „достъп“. С определение №209/29.02.2016г. при хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 ГПК е допуснато касационно обжалване на решението във връзка със значимия за изхода на делото материално-правен въпрос при възникнало между гражданско-правни субекти правоотношение,когато размерът на паричното задължение по силата на закона се определя от акт на държавен регулаторен орган и административният акт бъде отменен, подлежат ли на връщане паричните престации,направени преди отмяната на акта? - поради противоречивото му решаване от съдилищата. С влезли в сила решения на Окръжен съд Варна – от 18.11.2014г. по в.гр.д.№2208/14г. , от 19.01.2015г. по в.гр.д.№2827/14г. и от 16.01.2015г. по в.гр.д.№2413/14г. този въпрос е решен по противоположен начин.Прието е в посочените решения,че с отмяната на решението на ДКЕВР се внася изменение в отношенията между страните,като с обратна сила отпадат правните последици,породени от него. Доколкото реалното заплащане на цената за достъп до електропреносната мрежа, дължима по силата на ЗЕ,ПТЕЕ и договора,може да бъде извършено само когато държавният регулатор е определил такава по размер,това задължение отпада с обратна сила с отмяната на административния акт.На това основание В. е приел,че задържането на платените преди отмяната суми се лишава от основание и те подлежат на връщане. Настоящият състав на ВКС, в съответствие с правомощията си по чл. 291 ГПК, приема за правилна практиката, обективирана в цитираните по-горе решения на В., по следните съображения: С постановените междувременно по реда на чл.290 от ГПК в Търговска колегия на ВКС решение №212/23.12.2015г. по т.д.№2956/14г. на първо т.о., решение №157/11.01.2016г. по т.д.№3018/14г. на второ т.о., решение №155/11.01.2016г. по т.д.№2611/14г. на второ т.о., решение №7/26.01.2016г. по т.д.№3196/14г. на второ т.о., решение №28/28.04.2016г. по т.д.№ 353/15г. на второ т.о. и решение №104/27.06.2016г. по т.д.№1610/15г. на второ т.о. при аналогични казуси,свързани с правоотношения между производители на електроенергия от възобновяеми източници и операторите на преносната и разпределителна мрежи по достъп до тях , че след като по силата на разпоредбата на чл.177 ал.1 АПК отмяната на индивидуалния административен акт има действие по отношение на всички,а чл.195 ал.1 АПК урежда по изключение действие занапред само на отмяната на подзаконовия нормативен акт,то по аргумент от противното отмяната по съдебен ред на решението на ДКЕВР /което представлява индивидуален административен акт/ има обратно действие,с което се заличават всички целени от неговия издател правни последици от момента на издаването му , респ. допускането на предварителното му изпълнение. Прието е,че при това действие на отмяната на административния акт,определящ временни цени за услугата „достъп“, отпада с обратна сила и основанието за дължимост на паричните престации, което обосновава уважаване на предявена от производителя на електрическа енергия от възобновяеми източници претенция на правно основание чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД. Въвеждайки договорното начало в отношенията между производители на електроенергия и оператори на преносната и разпределителна мрежи,законодателят е предвидил тяхната възмездност в чл.104 ал.2 и ал.3 ЗЕ /ред. ДВ бр.54/17.07.2012г./,с препращане към ПТЕЕ /обн.ДВ бр.64/17.08.2010г.,отм. ДВ бр.66/26.07.2013г./. Предвид монополното положение на дружествата – оператори на електрически мрежи в страната и с оглед защитата на широкия обществен интерес, свободата на договарянето на цените за предоставяне на услуги като достъп до електроразпределителна мрежа и пренос на електроенергия, произведена от възобновяеми източници е ограничена,като са предоставени в изключителна компетентност на държавен регулаторен орган функции по определяне на конкретните им размери.Последният /ДКЕВР,а сега КЕВР/, при осъществяването на тези си правомощия, следва да се ръководи от определени принципи и методи и като прилага определени компоненти за ценообразуването,съответстващи на разходите /чл.23, чл.24, чл.31, чл.32 ал.1 и ал.2 ЗЕ,ред. ДВ бр.54/17.07.2012г./.В мотивите на ВАС за отмяната на Решение №Ц-33/14.09.2012г. на ДКЕВР като незаконосъобразно е прието,че определените от Комисията временни цени за достъп са формирани на основание не реални разходи,а при деклариран подход,водещ до кръстосано субсидиране,изрично забранено от чл.31 т.6 ЗЕ; без да са спазени принципите за недискриминация, обективност и прозрачност на критериите за определянето им; при липса на приложен, съответно обоснован метод за регулиране – факти, обезсмислящи целта на регулацията за осигуряване равнопоставеност между отделните категории енергийни предприятия и водещи до материална незаконосъобразност на оспореното решение на ДКЕВР. Влязлото в сила решение на ВАС обвързва гражданския съд,който е длъжен да го зачете,съобразно нормата на чл.302 от ГПК. Последиците от отмяната се заличават от момента на издаването на решението, представляващо незаконосъобразен индивидуален административен акт,като независимо от неговия порок, актът се приема,че не е породил правно действие,а доколкото последиците му реално вече са били осъществени назад във времето при допуснато предварително изпълнение, те следва да бъдат заличени с възстановяване на първоначалното положение /арг. от чл.60 ал.6 изр.2 АПК/. По делото не е било спорно,че изричен писмен договор за достъп до преносната и разпределителната мрежа с [фирма] ищецът не е сключвал,но такъв достъп му е бил предоставен,като този факт следва да се разглежда наред от останалите две правоотношения по присъединяване и изкупуване на произведената електрическа енергия.С разпоредбата на чл.104 ал.2 от ЗЕ законодателят е предвидил взаимоотношенията между ползувателите на съответната мрежа и разпределителното предприятие за достъп до мрежите да се уреждат чрез сделка,а при липса на такава и до сключването на съответен договор, с §197 ал.2 от ПЗР на ЗИДЗЕ е предоставил изцяло в компетентност на ДКЕВР възможността да определи условията за достъп /включително цената на услугата/.Не би могло да се възприеме становището на ответника по касационната жалба,че правоотношението между страните е възникнало валидно само въз основа на осигурения от него достъп до мрежата и издадените от него фактури за плащане на цена,доколкото достъпът е гарантиран по силата на закона / чл.116 ал.1 ЗЕ и чл.18 ал.1 ЗЕВИ/,а цената на услугата не подлежи на свободно договаряне. Принципно правилната теза,че договорът за услуга осъществява съществените елементи на договора за изработка,не би могла да обоснове в случая изводи в търсения от [фирма] смисъл,доколкото не се отчита спецификата на конкретното правоотношение.При липсата на изричен писмен договор,в който да намерят отражение конкретните условия,определящи правата и задълженията на страните във връзка с диспечирането,предоставянето на студен резерв и допълнителни услуги,приетото от ДКЕВР решение №Ц-33/14.09.2012г. по силата на законовата делегация на §197 ал.2 ПЗР на ЗИДЗЕ замества волята на страните относно договора за достъп и следователно представлява основание за извършването на плащанията за ползваните услуги. Отмяната му прави недължими начислените от оператора суми,а платените такива подлежат на връщане именно на отпаднало основание. Доколкото насрещната престация на услугата „достъп до мрежата“ не е възстановима,при доказани разходи за предоставянето й,представляващи вреди за електроразпределителното дружество,то би могло да търси обезщетение за това по съответния ред. Предвид тези аргументи, изводите на въззивния съд,че платената от ищеца преди отмяната на решението цена за достъп не е получена на отпаднало основание и поради това не се създава задължение за доставчика да върне същата,е неправилен. Постановеното въззивно решение следва да бъде отменено,а предявеният от [фирма] частичен иск - уважен. С оглед изхода на спора на касатора следва да бъдат присъдени направените по делото разноски , съгласно представен списък и доказателства за понасянето им в размер на 13 106,24 лв. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №357 от 12.12.2014г. по в.т.д.№ 582/14г. на Апелативен съд В. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА [фирма] с ЕИК[ЕИК],със седалище и адрес на управление [населено място], В. Т.,кула Е, [улица] да заплати на [фирма] с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място] [улица] ет.7 на основание чл.55 ал.1 предл.3 ЗЗД сумата 90 896,06 лв.,представляваща част от общата сума 302 986,87 лв. платени в периода октомври 2012г.- април 2013г. суми като цена за достъп до мрежата на [фирма],ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 06.01.2014г. до окончателното й изплащане,както и 13 106,24 лв. разноски за производството по делото. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.