Р Е Ш Е Н И Е № 30 Гр.София, 11 септември 2012 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Първо наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и трети януари две хиляди и дванадесета година в състав, ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ БЛАГА ИВАНОВА при секретар АВРОРА КАРАДЖОВА и в присъствието на прокурор СТЕФКА БУМБАЛОВА изслуша докладваното от съдията /председател/ ПЛАМЕН ТОМОВ наказателно дело № 3084/2011 г. Осъденият Н. Р. чрез свои защитници е отправил до ВКС по реда на глава тридесет и трета от НПК искане да бъде възобновено делото, разгледано от окръжния и апелативния съдилища в Бургас като първа, съответно-втора инстанция. Първоинстанционната присъда – 71 от 18 февруари 2011 г. по нохд № 102/11 г., е за престъплението по транспорта, извършено по непредпазливост на 25 юни 2009 г. при управление на лек автомобил, от което са настъпили смъртта на Д. Д. и средна телесна повреда по чл.129 НК (трайно затрудняване на движението на снагата ) на Л. С. – по чл.343, ал. 4 НК, по който Н.Р. е наказан с лишаване от свобода за 3 г. и 3 м. при общ първоначален режим в затворническо общежитие от открит тип и с лишаване от право да управлява МПС за 3 г. и 6 м. Второинстанционното (въззивно) решение – 87 от 21 юни 2011 г. по внохд № 63/11 г., е постановено по жалба също от страна на Н.Р. и с него присъдата е била потвърдена. Решението не е било проверявано по касационен ред, тъй като жалбата срещу него е била оставена без разглеждане от друг състав на ВКС – І н.о. Искането за възобновяване на делото съдържа позоваване и диференцирани съобразно с него доводи за всички основания във връзка с чл.348, ал. 1 НПК, но макар да е оспорено и отказаното условно осъждане, изрично се настоява само за оправдаването на осъдения още във ВКС В допълнение към искането по реда на чл. 425, във вр.с чл. 351, ал. 3 НПК е обсъдена неправилността на предишното неразглеждане на касационната жалба. Искането е поддържано и в съдебното заседание на тази инстанция, а прокурорът, взел участие в него, е за отхвърлянето му като неоснователно; същото е становището и на частното обвинение. ВКС намери искането за основателно само поради следното. І. Допуснато е нарушение на закона във връзка с чл.348, ал. 1, т. 1 НПК. Отговорността на подсъдимия е следвало да бъде предвидената в чл.343а, ал.1, б.”б” НК, тъй като след деянието, за което отговаря по чл.343, ал.4 НК, е направил всичко, зависещо от него, за оказване помощ на пострадалите. В тази насока не са били съобразени и задължителните указания на В (К) С в П. 1/1983 – Пл., т. 5, б.”б”, според които в случаи като сегашния, за намалената отговорност за смъртта на Д., същественото е, че подсъдимият е участвал в оказаната помощ на жив в онзи момент човек (въпреки смъртта на Д. „непосредствено след ПТП”- БАС, мотиви, с.21), а не че „не […] направил нищо за оказване помощ на […] пострадала[та] […] С.” (пак там), на която нужната и тогава помощ оказали нейните спътници (вж. пак там, но на с.7). ІІ. Допусната е и явна несправедливост на наложеното наказание (чл.348, ал. 1, т. 3 НПК). ВКС споделя извода на предходната инстанция за справедливо по делото наказание около минимално предвиденото в закона. По чл.343а, ал. 1, б.”г” НК минималното наказание е обаче 2 г. л.св., и него ВКС смята за съответно на престъплението в по-голяма степен от наложеното, отчитайки като по-съществено за индивидуализацията на отговорността значението на обстоятелствата, които я смекчават . ІІІ. Липсват други нарушения при осъждането на Р., независимо от дадената им процесуалноправна квалификация (неправилността на последната би била отделно основание за отхвърляне на искането-като например претенцията за нарушаване на материалния закон в зависимост от обстоятелствата, които искателят смята за доказани, а съдът - не). Най-обстойни са възраженията във връзка с авторството на престъплението, но не по-малко обстойни са отговорите им, които могат да бъдат открити в мотивите към съдебните актове, и които въпреки тяхната убедителност, като че ли не съществуват за искателя. ВКС не приема и някои от възраженията относно индивидуализацията на наказателната отговорност, каквито са свързаните с ограничението по чл.56 НК и с отказа да бъде приложен чл. 66 НК. Оспорването в първата насока се отклонява от действителния смисъл на забраната за двойно отчитане на едни и същи обстоятелства – както за в ъ з н и к в а н е т о на отговорността, така и за нейната и н д и в и д у а л и з а ц и я ( също: р.87/04-І, Бюл. 9/04 ). Искателят е на мнение, че отношението за законодателя да смята за престъпно деянието заради е д н и негови последици, „независимо дали са настъпили” д р у г и такива последици (както например в чл.343, ал.1, б.”б” НК – за телесните увреждания, независимо от имуществените вреди, и в б. „в” - за смъртта, независимо от телесните увреждания), е израз не само на идеята за поглъщането на по-леките от по-тежките престъпни резултати, респ. състави, но именно защото ги поглъщат, представлява и пречка по-леките престъпни резултати да бъдат отчитани при индивидуализацията на отговорността за по-тежките. По такъв начин искателят влиза в противоречие както с ясния езиков изказ в закона („независимо” в случая означава „без оглед дали са настъпили”, „извън, отделно от настъпването им”, т.е. „без да са взети предвид”, както е казано в чл.56 НК), но и с указания от същото П.1/1983 – Пл., на което сам се е позовал във връзка с обсъжданото по-горе в р.І възражение – вж. т.3, б.”е” от мотивите към постановлението. Според указанията в постановлението при неблагоприятното за дееца приравняване между наказуемостта за транспортно престъпление с повече от един смъртен резултат и наказуемостта за такова престъпление с един смъртен резултат, но с поне още една средна или тежка телесна повреда, телесните повреди, т.е. „по-леките престъпни резултати, се вземат предвид като смекчаващи отговорността обстоятелства при определяне на наказанието-чл.54, респективно чл.55 НК” (още за това приравняване вж в р.159/11-І, Бюл. 2/12). В сегашното дело положението е, разбира се, друго: по-леките престъпни резултати-телесните увреждания и имуществените вреди са отчетени като отегчаващи, но отчитането им е в съответствие със смисъла на цитираните указания. Не може да бъде споделено оспорването и на отказа за условното осъждане на Н.Р.. Формално – при лишаване от свобода, намалено на 2 г. – законът вече го допуска, но би могло да се предположи, че отказът в предходните съдебни инстанции би бил даден и при това наказание. Причината е в правилно поставения при индивидуализацията на наказанието акцент върху онези отегчаващи обстоятелства, които трудно се съвместяват с прогноза за осъществяване на личната превенция без реалното му изтърпяване-най-вече управляването на лекия автомобил от подсъдимия, въпреки че е бил лишен от правоуправление, и то за употреба на алкохол. Същите обстоятелства, впрочем, влияят и върху отрицателната прогноза да бъде осъществена общата (върху останалите членове на обществото) превенция, но тук от значение са и грубото нарушаване на правилата, основна причина за инцидента, и тежките резултати от него. Трябва, накрая, да бъде отхвърлен и опитът да бъде оспорена правилността на съдебния акт, с който предишният състав на ВКС – І н.о. е оставил без разглеждане касационната жалба от страна на подсъдимия. Определението е от категорията на съдебните актове, влизащи в сила „ от момента на постановяването им” (чл. 412, ал.2, т.1 НПК), а като такива те „са задължителни за всички учреждения, юридически лица, длъжностни лица и граждани” (чл.413, ал. 1 НПК), следователно – и за сегашния състав на ВКС. ІV. ВКС разполага с правомощия сам да отстрани отбелязаните по-горе в първите два раздела нарушения при осъждането на Н.Р. – чл. 425, ал.1, т. 3, във връзка с чл.426, във вр.с чл. 354, ал.2, т. 1 и 2 НПК, поради което и съобразно с останалите приложими разпоредби от глава тридесет и трета от НПК, съставът на І н.о. Р Е Ш И : Изменя по реда за възобновяване на наказателните дела решение № 87 от 21 юни 2011 г. по внохд № 63/2011 г. на Бургаския апелативен съд, като вместо цялостното потвърждаване на присъдата преквалифицира деянието в такова по чл.343а, ал.1, б.”г” НК и намаля наложеното наказание лишаване от свобода на две години. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: