Ключови фрази
Иск за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност * отнемане в полза на държавата * придобито имущество от престъпна дейност


14
РЕШЕНИЕ


№ 506/2011


София, 25.07.2012 година


В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на четиринадесети ноември две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА


при секретаря ЦВЕТАНКА НАЙДЕНОВА
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №1792/2010 година.


Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№6901/25.8.2010 г., от К., чрез процесуалния й представител – Д. М. – Д., и по касационна жалба, вх.№7170/08.9.2010 г., подадена от адв. К. Б. – П., процесуален представител на ответниците по исковата молба Л. Д. З. от [населено място], област Я., и [фирма] – [населено място], област Е., против въззивно решение №79/19.7.2010 г. по гр.д.№124/2010 г. по описа на Бургаския апелативен съд. К. жалби са подадени от страните срещу въззивните решения в частите, които не ги удовлетворяват.
С обжалваното решение е отменено решение №28/03.5.2010 г. по гр.д.№326/2010 г. по описа на Ямболския окръжен съд в частта, с която е отхвърлено мотивираното искане на К. , по чл.28, ал.1 ЗОПДИППД срещу Л. Д. З. и [фирма], за отнемане на придобито от тях за периода от 1989 г. до 2008 г., имущество на обща стойност 100127 лева, в това число:
1/ На основание чл.4, ал.2 ЗОПДИППД сумата от 180 лева, получена от продажба на л.а., марка , модел с ДК [рег.номер на МПС] , с първоначална регистрация 26.01.1988 г.,
и сумата 900 лева, получена от продажба на л.а., марка , с ДК [рег.номер на МПС] ;
На основание чл.6 ЗОПДИППД: Втори жилищен етаж от двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 95 кв.м, ведно с прилежащия масивен гараж на партера, ведно със съответните идеални части от правото на строеж върху дворното място, върху което е построена сградата, представляващо поземлен имот **-****, в кв.**, по плана на [населено място], в площ на имота 600 кв.м, като самостоятелният обект в сградата с идентификатор *****.***.****.*.* се намира в сграда , разположена в поземлен имот с идентификатор *****.***.****, на адрес в [населено място], [улица], ет. с площ от 95 кв.м;
Апартамент, находящ се в [населено място], [улица], [жилищен адрес] вх., с площ от 81 кв.м, заедно с прилежащото избено помещение №, с кубатура 18 куб.м, заедно с 4,52% ид.части от правото на строеж върху мястото – държавна земя – 1/3 ид.част от 6362 кв.м, в кв.47 по плана на [населено място] от 196* г., като самостоятелният обект в сградата с идентификатор *****.****.***.*.** се намира в сграда , разположена в поземлен имот с идентификатор *****.***.***, на адрес [населено място], [улица], вх., ет., ап. с площ от 81 кв.м;
с площ 1.927 дка в местността “”, ** категория, съставляващо поземлен имот № ****** по картата на възстановената собственост в землището на [населено място] [община] с ЕКАТТЕ №******;
с площ 1.120 дка в местността ”, ** категория, съставляващо поземлен имот ****** с ЕКАТТЕ *****, като вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТНЕМАНЕ В ПОЛЗА НА , на основание чл.4, ал.2 ЗОПДИППД посочените по-горе суми и имоти. Със същото решение първоинстанционното решение е потвърдено в останалата част, с която окръжният съд е отхвърлил искането на К., на основание чл.4, ал.1 ЗОПДИППД за отнемане в полза на на сто дружествени дяла от капитала на [фирма] в размер на 5000 лева.
Постановявайки горното решение Бургаският апелативен съд е приел, че е безспорен единият от елементите от фактическия състав на чл.4, ал.1 ЗОПДИППД, а именно извършената от ответника по искането Л. Д. З. престъпна дейност, установена с влязла в сила присъда №50/20.5.2008 г. по нохд №94/2008 г. по описа на Елховския районен съд. Прието е също така, че придобитото от посоченото лице имущество е със значителна стойност по смисъла на § 1, т.2 от Допълнителните разпоредби на ЗОПДИППД и за него може да се направи обосновано предположение, че придобитото е свързано с престъпната дейност на лицето, доколкото не е установен законен източник. Сочи се, че стойността на придобитото имущество е пазарната цена, реално съобразено към момента на придобиването му, като се взема предвид стойността на проверяваното имущество за проверявания период като обективна величина. Прието, че законодателят не изисква установяването и доказването на причинно-следствена връзка между конкретните престъпления и придобитото имущество и този извод следва от характера на престъпленията, включени в чл.3, ал.1 ЗОПДИППД, тъй като предвидените по този текст престъпления не винаги предполагат установена и получено от лицето материална облага. Въз основа на изложеното съдът е стигнал до извод, че законът има предвид случаите, когато едно лице е извършило престъпна дейност, определена като обществено опасна, поради което то отговаря санкционно в производството по специалния ЗОПДИППД за придобитото от него имущество, за което имущество ако лицето не докаже, че е придобито със законни средства, важи основателното предположение, че е придобито пряко или косвено от престъпната му дейност.
Въззивната инстанция е приела, че декларацията по чл.17 от посочения по-горе закон е предвидена в производството преди съдебната му фаза, поради което няма отношение към разпределението на доказателствената тежест в процеса по чл.28, ал.1 ЗОПДИППД, още повече, че дори и да не е попълнена такава декларация от проверяването лице, то в качеството му ответник по внесеното от комисията искане пред съда, има възможност да направи своите възражения и искания за доказателства в срока по чл.131 ГПК, както и да се възползва от възможностите предвидени чл.143, ал.2 и чл.147 ГПК, като по този начин е осигурена защита на правата и интересите му.
За безспорно е прието, че придобитото от ответниците по искането движимо и недвижимо имущество е придобито през периода от 1989 г. до 2008 г., неговата пазарна стойност към момента на придобиването и към предявяване на искането и изразеното съответно в М..
Относно придобитият недвижим имот – апартамент , находящ се в [населено място], [улица], [жилищен адрес] вх е прието за основателно възражението на ищеца, че по отношение на комисията решението по гр.д.№356/2009 г. на ЯРС не действа със силата на пресъдено нещо и не го обвързва, тъй като лицата Н. К. и Д. З. – родители на първия ответник, имащи качествата на трети лица по отношение на този имот е следвало да предявят правата си и да встъпят в производството по силата на чл.29 ЗОПДИППД.
За неправилен е приет извода на първата инстанция за изключване от стойността на придобитото от ответниците имущество, на неизплатената част от ипотечния кредит, отпуснат от [фирма] на ответника З. за закупуване на имота на [улица] [населено място], тъй като при преценката за наличие на имущество на значителна стойност, се сумират пазарните стойности на всеки отделен недвижим имот или движима вещ, към момента на придобиването им. Въз основа на това е направен извод, за наличие на имущество на значителна стойност по смисъла на § 1, т.2 от ДР на ЗОПДИППД.
С оглед преценката дали е оборена от ответниците презумпцията на чл.4, ал.1 от посочения закон е разгледано поотделно придобитото движимо и недвижимо имущество:
Относно лекият автомобил “”, модел с рег. [рег.номер на МПС] е прието, че ответникът З. не е разполагал с необходимите средства за закупуването му. Същите изводи са прието относно втория лек автомобил ” с рег. [рег.номер на МПС] .
Относно имотът на [улица], който първоначално е закупен от първия ответник и впоследствие продаден на втория, контролиран от първия, съдът е стигнал до извод, че при нулеви приходи на ответното дружество и извършени разходи, последното не е разполагало със законни източници на доходи за закупуване на този имот. Относно първата сделка за този имот, за частта от цената, изплатена със сума от кредит е прието, че заемът би могъл да бъде приет като законен източник на доходи само при условие, че за заемополучателят съществуват други законни източници на доходи, които му дават възможност да възстановява заетите средства за срока на действие на заемния договор. За ответника З. е прието, че категорично не може да се направи такъв извод, поради обстоятелството, че не е представил доказателства, а и няма наведени твърдения за такива източници на законни средства.
За установяване съдържанието на понятието законни източници на доходи, въззивната инстанция е изходила от разпоредбите на чл.8 и чл.10 ЗДДФЛ, съответно чл.9 ЗОДФЛ/отм./, в които се съдържа законова дефиниция на това понятие, като не се посочват сред законните източници на доходи заемните средства. Въз основа на това съдът е направил извод, че заемът не е средство, увеличаващо имуществото на правните субекти, тъй като подлежи на връщане и следователно намалява имуществото на заемополучателя. С оглед конкретния случай е прието, че ответниците по иска не са представили заверено копие от договора за отпуснат ипотечен кредит от [фирма], а от представената справка от банката за погасяване на този кредит за периода от момента на разрешаването и усвояването му и до момента на издаването на удостоверението, не може да се направи извод за какъв срок е отпуснат, при какви условия и какъв е размера на погасителната вноска. Освен това в мотивите на обжалваното решение е посочено, че както в отговора по чл.131 ГПК, така и към момента на разглеждане на делото в окръжния съд, липсват твърдения, и не са представени доказателства, от които да се установи, че ответникът З. е разполагал със законни източници на средства за погасяване на кредита. Въз основа изложеното до тук по този въпрос Бургаският апелативен съд е стигнал до краен извод, че е без значение дали имуществото е придобито пряко със средства, получени от престъпна дейност или със заеми, погасяването на които се извършва със средства, получени от престъпна дейност.
Относно имотът на [улица], са изложени мотиви, че досежно направените в отговора и поддържани пред първоинстанционния съд възражения за привидност на извършената продажба, като прикриваща дарение, следва да се има предвид, че представеното решение по гр.д.№359/2009 г. на ЯРС влиза в сила само между страните, както и че прехвърлителите са имали възможност да предявяват правата си и да встъпят в настоящия процес по силата на чл.29 ЗОПДИППД.
Относно придобитите два земеделски имота – , е прието, че и за тях не е доказано наличието на законен източник на доходи.
В обобщение апелативният съд е стигнал до извод, че всички недвижими имоти са придобити от ответниците в края на 2005 г. и началото на 2006 г., точно в периода, през който въззиваемия Л. З. е извършвал престъпната дейност, за която е осъден с влязла в сила присъда, поради което са неоснователни всички негови възражения за неустановена причинна връзка между престъпната дейност и придобитото имущество, предмет на искането по чл.28 ЗОПДИППД. Изводът е обоснован и с факта , че от представените данъчни декларации, а също и от заключението на вещото лице, се установяват отрицателни финансови резултати от дейността на дружеството до края на 2005 г.,, както и липса на доходи за физическото лице.
Относно искането за отнемане на сумата 5000 лева, равностойна на 50 дяла на регистрираното [фирма], е прието, че разпоредбата на чл.6 ЗОПДИППД има предвид отнемане на имущество, придобито от юридическо лице, съответно неговата равностойност, а “дяловото участие” в дадено дружество, включително и при Е., представлява частта от капитала, с която участва съдружникът в това дружество, и тя няма характер на имущество придобито от дружеството, в което понятие са включени недвижимите имоти, движимите вещи и всякакво друго имущество, придобито от юридическото лице.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., за да се произнесе по поставените въпроси съобрази следното:
С определение №176/28.7.2011 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на горепосоченото въззивно решение по въпроси, поставени от ищеца и ответниците, на които съдът дава следните отговори:
По поставения от касационния жалбоподател – ищец – К., въпрос “Дали подлежат на отнемане в полза на държавата дружествени дялове, придобити със средства, за които съдът не е установил законен източник ?”.
Отговорът на посочения въпрос е положителен. Този отговор се извлича от тълкуването на разпоредбата на чл.127 ТЗ, съгласно която “Всеки съдружник има дружествен дял от имуществото на дружеството, размерът на който се определя съобразно дела му в капитала, ако не е уговорено друго”. Разпоредбата изрично предвижда, че дружественият дял е част от имуществото на дружеството. Поради това дружествените дялове в едно дружество представляват имущество по смисъла на чл.6 ЗОПДИППД.
По поставените от касационните жалбоподатели – ответници по исковата молба – Л. Д. З. и [фирма], по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпроси:
1.“Как се формира стойността на процесното имущество – дали от придобивната стойност по документите за собственост или от реалната пазарна цена, установена с експертно заключение ?“
По този въпрос е налице решение №471/06.7.2010 г. по гр.д.№641/2009 г. по опис на ВКС, ІІІ г.о., съгласно което “Стойността на имуществото за проверявания период по смисъла на чл.3, ал.1, във връзка с §1, т.2 от ЗОПДИППД е обективна величина, а не цената по отделните сделки като показател за приходите на лицето. Критерият по § 1, т.2 от ДР на З. се отнася до придобитото имущество през процесния период като цяло; стойността е сборна, но е реалната пазарна към момента на придобиване на процесния актив и се установява с помощта на експертни заключения. Стойността на имуществото, като сбор от реалните пазарни стойности на съставките му се съпоставя с друга обективна величина - тази на доходите на лицето от законен източник към момента на придобиване, изразена в минимални работни заплати за страната. Единственото изключение от това правило са възмездните сделки, сключени с държавата, тъй като посочената там цена й е противопоставима. За сключените възмездни сделки с други субекти обаче, държавата е трето лице и удостоверената в нотариалните актове цена не установява с обвързваща за нея сила стойността на сделката, респ. на имуществото. Критерият "значителна стойност" на имуществото по смисъла на чл.3, ал.1 във връзка с §1, т.2 от ЗОПДИППД е величина, независима от волята на страните по възмездните сделки за имотите и не съвпада с цената по нотариалните актове”.
2. “Следва ли стойността на имуществото да бъде съотнесена към минималната работна заплата, без в закона да е въведен подобен критерий и към кой момент следва да бъде преценявана стойността на имуществото ?”
Отговорът на този въпрос се съдържа в горепосоченото решение №471/06.7.2010 г. по гр.д.№641/2009 г. по опис на ВКС, ІІІ г.о., като в решение №834/23.12.2010 г. по гр.д.№1417/2009 г. по описа на ВКС, ІV г.о./също постановено по чл.290 ГПК/ този отговор е доразвит и е прието, че “Съотнасянето на имуществото към минималната работна заплата за проверявания период е способ за определяне на съотношението между доказани законни доходи и извършени разходи при отчитане на инфлационните процеси в страната”.
3. “Дали е допустимо предмет на отнемане на бъде единствено жилище на ответника с оглед разпоредбата на чл.23, ал.7 ЗОПДИППД, при положение че това имущество се изключва от обхвата на обезпечителните мерки ?“.
По този въпрос също е налице практика по чл.290 ГПК – решение №607/29.10.2010 г. по гр.д.№1116/2009 г. по описа на ВКС, ІV г.о. отговорът е, че “няма пречка по реда на чл.28 ЗОПДИППД да се отнеме имот, който е единствено жилище на извършителя и на неговото семейство, като общата забрана по чл. 339, б. „ж” ГПК /отм./ - сега чл.444, т.7 ГПК/нов/, в случая не важи. Този извод се налага от специалния характер на ЗОПДИППД, вида обществени отношения, които урежда, както и от неговата цел – да предотврати и ограничи възможностите за извличане на облаги от престъпна дейност, каквато облага може да е и придобиването на единствения жилищен имот, а също така и да предотврати разпореждането с имуществото, придобито от престъпна дейност.”.
4. Въпросът “Как се определя периода, в който се изследва имущественото състояние на лицето и подлежи ли на отнемане по реда на ЗОПДИППД имущество, придобито преди периода, през който е извършвана престъпна дейност ?” е въпрос относно момента към който се установява дали имуществото е придобито от престъпна дейност. Отговорът на него също е даден в посоченото по третия въпрос решение. Прието е, че на този въпрос не може да бъде даден еднозначен отговор, тъй като “той зависи от вида на конкретното престъпление и от установената или предполагаема връзка с облагодетелствуването на извършителя /придобиването на имуществото/, както и от начина на придобиване /сделка, придобивна давност, осъществено строителство, награда, лотария или печалба от друг вид игра и пр./. Преценката за доходите на извършителя и евентуално на неговото семейство, разходите, съответно влагането на средства от законен източник в конкретното придобиване, се извършва също към момент, който се определя от горните обстоятелства”.
5.“Какви са критериите за формиране на основателно предположение, че придобитото имущество е свързано с престъпна дейност и необходима ли е пряка причинна връзка между придобитото имущество и престъпната дейност ?”
Отговор на този въпрос е даден в решение №607/29.10.2010 г. по гр.д.№1116/_2009 г. и решение № 834 от 23.12.2010 г. по гр. д. № 1417/2009 г., и двете по описа на ВКС, ІV г.о.
В първото от двете цитирани решения е прието, че “Имуществото, което се отнема по ЗОПДИППД, трябва да е придобито пряко или косвено от осъществяване на престъпен състав измежду изброените в чл. 3, ал. 1 от закона, което да е установено с осъдителна присъда или по реда на чл. 124, ал. 5 ГПК от гражданския съд, който разглежда спора по чл. 28 ЗОПДИППД. Дори връзката между конкретното престъпление и конкретното придобиване да не е установена, ако тя може да се предположи, то предположението е основателно и достатъчно за целите на закона, щом не е установен законен източник.”
В същият смисъл е и отговорът на въпроса по второто решение – “Анализът на текстовете определя предпоставките, при които в производство по иск с правно основание чл.28 ЗОПДИППД съдът постановява отнемане на имущество в полза на държавата, а именно: лицето да е осъдено за престъпление от кръга на посочените в чл.3 ал.1 ЗОПДИППД или е налице условие по чл.3, ал.2 ЗОПДИППД и въз основа на доказателствата по делото е формирано основателно предположение, че придобитото от лицето имущество е свързано с престъпната дейност. Установяването на законен източник за придобиване на имуществото, в т. ч. установяването, че не е налице трансформация на средства, придобити от престъпление, изключва предположението, че придобитото имущество е свързано с престъпната дейност. Когато не е установен законен източник за придобиване на имуществото, съдът изгражда изводите си налице ли е връзка между престъпната дейност и доходите, послужили за придобиване на имуществото въз основа на конкретиката на случая; въз основа на фактите, свързани с вида на престъплението и цялостните данни за характера на осъществявана престъпна дейност.”.
6. “Какви са условията за оборване на презумпцията по чл.4, ал.1 ЗОПДИППД по отношение на конкретното имущество ?”.
За да бъде оборена презумпцията по чл.4, ал.1 ЗОПДИППД, следва да се докаже, че придобитото имущество не е свързано с престъпната дейност и че няма причинна връзка между придобитото имущество и престъпната дейност, както и че са налице достатъчно законни доходи.
7. ”Дали е допустимо мотивираното искане, ако е внесено в резултат на незаконосъобразно проведено и приключено производство от страна на К. ?”. Въпросът, макар и зададен бланкетно, е относим към оплакването в касационната жалба за внасяне на искането по чл.28, ал.1 ЗОПДИППД, след изтичането на посочения в разпоредбата 10-месечен срок.
Отговорът на поставения въпрос се съдържа в решение №87/20.01.2010 г. по гр.д.№369/2009 г. по описа на ВКС, ІІІ г.о., като е прието, че срокът, предвиден в чл.15, ал.2 ЗОПДИППД, не преклудира процесуалното, нито погасява материалното основание на държавата да отнеме имущество, придобито от престъпна дейност.
Същото разрешение на въпроса е дадено и с решение №368/21.11.2011 г по гр.д.№1129/2010 г. по описа на ВКС, ІІІ г.о.
8. По въпроса за приетите статистически разходи за издръжка, което е недопустимо при съпоставка на реални приходи и разходи, настоящият състав на ВКС, ІV г.о., намира, че отговорът по него следва да бъде отнесен към отговора на втория въпрос.

По съществото на касационната жалба.
В касационната жалба на ищеца, с която се атакува въззивното решение в частта, с която е отхвърлено искането за отнемане в полза на държавата на сто дружествени дяла от капитала на [фирма], се правят оплаквания за неправилност. Твърди се, че изводите на въззивната инстанция за това, че дружествените дялове не са имущество по смисъла на чл.6 ЗОПДИППД са незаконосъобразни. Застъпва се становище, че дяловете на физическото лице от ответното дружество следва да се разглеждат като имуществени права, като се акцентира, че тези дялове са придобити въз основа на средства, които са придобити в разглеждания период. Акцентира се на разпоредбата на чл.517 ГПК, която предвижда принудително изпълнение върху дял от търговско дружество, поради което на още по-голямо основание може да се отнеме дял в производство по чл.28 ЗОПДИППД. Моли се за отмяна на въззивното решение в обжалваната част и уважаване на искането на отнемане в полза на държавата на сто дружествени дяла от капитала на [фирма]. Претендират се разноски за касационното производство.
В касационната жалба на ответниците по исковата молба в частта, с която атакува въззивното решение, се правят оплаквания за неправилност. Твърди се, че незаконосъобразно Бургаският апелативен съд е направил констатация за спазване на сроковете, визирани в ЗОПДИППД, като се твърди, че от представените от страна на К. доказателства е видно, че проведените от комисията действия по внасяне на мотивирано искане в ЯОС, са в нарушение на чл.15, ал.2 ЗОПДИППД, който определя 10-месечен срок за извършване на проверката, която е започнала на 17.9.2006 г. и едва на 14.02.2009 г. е взето решение за образуване на производство по установяване на имущество, придобито от престъпна дейност.
Прави се и оплакване, че незаконосъобразно въззивната инстанция е приела, че придобитото от ответниците имущество е на значителна стойност, като стойността е реално съобразена към момента на придобиването му. Оспорва се използуването на критерия “минимална работна заплата”. Застъпва се и становище за приемане за реална цена на сделка, тази която е посочена в нотариалния акт.
Относно апартамент №, находящ се в [населено място], на [улица], се твърди, че същият не следва да бъде включен към придобитото недвижимо имущество, тъй като по отношение на него е налице симулативна сделка, а от друга страна той е и единственият жилищен имот на първия ответник и на неговите родители(собственици на имота), поради което е налице нарушение на чл.23, ал.7 ЗОПДИППД, във връзка с чл.444, ал.7 ГПК.
Навежда се и оплакване, че въззивната инстанция е приела като период, който подлежи на разглеждане, периода, определен произволно от К., а именно 1989-2008 г., без да е взето предвид, че първият ответник не е имал навършени 18 години, а първото придобиване на имущество – л.а. “” е осъществил едва на 13.8.1997 г., че установената престъпна дейност касае периода 2005-2006 г.
Прави се и оплакване, че постановеното съдебно решение се основава ЗОПДИППД, който противоречи на Конституцията.
Моли се за отмяна на въззивното решение обжалваната част и отхвърляне на предявения иск в уважената част. Претендират се разноски.
В съдебно заседание касационната жалба на ищеца К. се поддържа от инспектор – юрист Д. и се оспорва касационната жалба на ответниците по исковата молба. Претендират се разноски.
Ответниците по касация – Л. Д. З. и [фирма], посредством процесуалния си представител – адв. Б. – П., поддържат касационната си жалба и оспорват касационната жалба на ищеца. Депозирани са писмени бележки. Претендиратсе разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационните жалби, взе предвид становищата на процесуалните представители на страните, изразени в съдебно заседание, писмените бележки на адв. Б. и на основание чл.290 ГПК, намира за установено следното:
По касационната жалба на ищеца К..
Решението на Бургаския апелативен съд в частта, с която е оставено в сила първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлено искането за отнемане в полза на на 100 дружествени дяла от капитала на [фирма] – [населено място], област Я.,в размер на 5000 лева е неправилно. До този извод следва да се достигне с оглед отговора на въпроса, поставен от ищеца в изложението му по чл.284, ал.3, ал.1 ГПК. При безспорно установена липса на законни доходи към момента на придобиване на дяловете от страна на ответника Л. З., което съвпада с инкриминирания период, може да се направи основателно предположение, че придобитото е свързано с престъпната дейност. Поради това въззивното решение в тази обжалвана част следва да бъде отменено и постановено отнемане в полза на държавата на 100 дружествени дяла от капитала на [фирма] – [населено място], област Я.,в размер на 5000 лева.
По касационната жалба на ответниците по исковата молба – Л. Д. З. и [фирма] – Е..
По оплакването за нарушение процедурата по чл.15 ЗОПДИППД.
С оглед отговора на седмия въпрос оплакването е неоснователно и следва да се остави без уважение.
По оплакването че неправилно въззивната инстанция е приела, че придобитото имущество е на значителна стойност, като стойността е реално съобразено към момента на придобиването му, както и неправилното използване на критерия “минимална работна заплата” и застъпване на становище, че реалната цена на сделката е тази, която е посочена в нотариалния акт, настоящият състав на ВКС, ІV г.о., намира, че същото е неоснователно, предвид отговорите на първия и на втория от поставените от ответниците по исковата молба въпроси.
По оплакването относно апартамент №, находящ се в [населено място], на [улица], че същият не следва да бъде включен към придобитото недвижимо имущество, тъй като по отношение на него е налице симулативна сделка, а от друга страна той е и единственият жилищен имот на първия ответник и на неговите родители(собственици на имота), поради което е налице нарушение на чл.23, ал.7 ЗОПДИППД, във връзка с чл.444, ал.7 ГПК, съдът намира, че и това оплакване е неоснователно. Досежно твърдението за несеквестируемост на имота по същото е даден отговор по третия въпрос от поставените от ответниците по исковата молба и е прието, че няма пречка по реда на чл.28 ЗОПДИППД да се отнеме имот, който е единствено жилище на извършителя и на неговото семейство, като общата забрана по чл. 339, б. „ж” ГПК /отм./ - сега чл.444, т.7 ГПК/нов/, в случая не важи, предвид специалния характер на ЗОПДИППД, вида обществени отношения, които урежда, както и от неговата цел – да предотврати и ограничи възможностите за извличане на облаги от престъпна дейност, каквато облага може да е и придобиването на единствения жилищен имот, а също така и да предотврати разпореждането с имуществото, придобито от престъпна дейност.
Относно твърдението за симулативност на сделката правилно Бургаският апелативен съд е приел, че по отношение на К. решението по гр.д.№356/2009 г. на ЯРС не действа със силата на пресъдено нещо и не го обвързва, тъй като тя не е участвала в посоченото дело, и тъй като лицата Н. К. и Д. З. – родители на първия ответник, имащи качествата на трети лица по отношение на този имот е следвало да предявят правата си и да встъпят в производството по силата на чл.29 ЗОПДИППД.
По оплакването, че неправилно е отнет в полза на държавата л.а. “”, тъй като същият е придобит през 199* г. и не се обхваща от инкриминирания период, настоящият състав на ВКС, ІV г.о.намира, че същото основателно с оглед отговора на четвъртия въпрос. Поради това в тази част въззивното решение следва да бъде отменено и искането в тази част – отхвърлено.
Оплакването, че обжалваното решение се основава на ЗОПДИППД, който противоречи на Конституцията, е неоснователно, тъй като визирания закон е действащо право и не е прогласен по надлежния ред за противоконституционен.
Предвид изложеното въззивното решение следва да бъде отменено в посочените по-горе части, като относно 100 дружествени дяла следва да се присъди отнемането им в полза на държавата, а по отношение на лекия автомобил “” искането се отхвърли. В останалата част решението на Бургаския апелативен съд следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода от спора разноските на страните за настоящото производство следва да останат така, както са направени.
По изложените съображения и на основание чл.293, ал.2 от ГПК Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.



Р Е Ш И:



ОТМЕНЯ въззивно решение №79/19.7.2010 г. по гр.д.№124/2010 г. по описа на Бургаския апелативен съд, граждански състав, в частта, с която е потвърдено решение №28/03.5.2010 г. по гр.д.№326/2010 г. по описа на Ямболския окръжен съд, VІІІ-ми граждански състав, в частта, с която е отхвърлено като неоснователно подаденото от ищеца К. – [населено място], при условията на чл.28, ал.1 ЗОПДИППД, искане срещу Л. Д. З., ЕГН – [ЕГН], от [населено място], област Я., [улица], [жилищен адрес] и [фирма], с БУЛСТАТ –[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], област Я., [улица], [жилищен адрес] представлявано от управителя Л. Д. З., с посочени ЕГН и адрес, за отнемане на 100/сто/ дружествени дяла от капитала на [фирма], ЕИК-********, регистрирано с решение №1853/31.7.2005 г., със седалище и адрес на управление [населено място], област Я., [улица], [жилищен адрес] представлявано от управителя Л. Д. З., в размер на 5000/пет хиляди/ лева, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТНЕМА В ПОЛЗА НА , на основание чл.6 ЗОПДИППД, 100/сто/ дружествени дяла от капитала на [фирма], ЕИК-********, регистрирано с решение №1853/31.7.2005 г., със седалище и адрес на управление [населено място], област Я., [улица], [жилищен адрес] представлявано от управителя Л. Д. З., в размер на 5000/пет хиляди/ лева.
ОТМЕНЯ решение №79/19.7.2010 г. по гр.д.№124/2010 г. по описа на Бургаския апелативен съд, граждански състав, в частта, с която е отнета в полза на държавата, на основание чл.4, ал.2 ЗОПДИППД от Л. Д. З., ЕГН – [ЕГН], от [населено място], област Я., [улица], [жилищен адрес] сумата 900/деветстотин/ лева, получена от продажбата на лек автомобил , марка “”, модел , ДК [рег.номер на МПС] , и ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно подаденото от К. – [населено място], искане срещу Л. Д. З., ЕГН – [ЕГН], от [населено място], област Я., [улица], [жилищен адрес] за отнемане в полза на на сумата 900/деветстотин/ лева, получена от продажбата на лек автомобил , марка “”, модел, ДК [рег.номер на МПС] , като неоснователно.
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение №79/19.7.2010 г. по гр.д.№124/2010 г. по описа на Бургаския апелативен съд, граждански състав, в останалата обжалвана част.
Решението е окончателно.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:



ЧЛЕНОВЕ: