1 Р Е Ш Е Н И Е № 403 Гр. София, 17 декември 2015 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение в открито съдебно заседание на тринадесети ноември през две хиляди и петнадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АВДЕВА ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТОНЕВА КРАСИМИРА МЕДАРОВА при участието на секретаря Н.ЦЕКОВА и след становище на прокурора от ВКП Д.ГЕНЧЕВ, като разгледа докладваното от съдия Медарова наказателно дело № 1315/2015 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е по реда на глава ХХІІІ от НПК. Образувано е по жалба на упълномощеният защитник на подсъдимия Б. Х. Б., адв. В., срещу решение № 159 на Софийски апелативен съд, НО, 4 състав, постановено на 12.05.2015 г. по внохд № 1136/2014 г. В касационната жалба се релевира касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК, като наложеното на подсъдимия Б. наказание се оценява като явно несправедливо, поради несъответствието му със степента на участие на подсъдимия в извършването на деянието, за когото се твърди, че е участвал само в началото на побоя над пострадалото лице. Наложеното наказание, определено в рамките на средния законов размер, се оценява като несъобразено с несъществения принос на подсъдимия в процесното деяние и при липса на отчитане на наличните по делото смекчаващи вината му обстоятелства, млада възраст, чисто съдебно минало, трудова заетост, проявеното от дееца разкаяние и липсата на образувани други наказателни производства спрямо него. По изложените съображения се иска намаляване на размера на наложеното на подсъдимия Б. наказание. Решението на Апелативен съд-София е обжалвано с касационна жалба и от упълномощеният защитник на подсъдимия К. Л. Л., адв. В., който релевира касационните основания по чл.348, ал.1, т.1-3 НПК и прави искане за отмяна на атакуваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Защитата оспорва обективната и субективна съставомерност на деянието, от страна на подсъдимия Л., като счита, че от събраните по делото доказателства напълно се опровергава както обвинението, за което същият е предаден на съд, така и приетите за установени релевантни факти в решението на въззивния съд. В подкрепа на довода за обективната несъставомерност на деянието защитата се позовава на неправилният анализ на събраните доказателства относно участието на подзащитния му в процесното деяние, като счита, че извършените от подсъдимия Л. действия спрямо пострадалия, неправилно са били оценени като годни да причинят настъпването на неговата смърт. Позовава се на данните по делото относно възрастта и физическите белези на подзащитния му, на 15 години, слаб и нисък на ръст, с оглед на които подсъдимият обективно не е могъл да причини такива тежки по вид увреждания на по-възрастния и по-едър от него пострадал, от които да настъпи смъртта му. Оспорва приетите от съда действия, извършени от тримата подсъдими, като счита, че не е разграничено участието на всеки един от тях в причиняването на вредоносния резултат, при наличните данни за това, че подзащитният му е бил с две години по –малък от другите двама подсъдими, което не е било отчетено от съда при установяването на приноса на отделните съучастници в процесното деяние. В тази връзка намира, че обвинението в частта за получени от пострадалия удари чрез скачане върху гръдния му кош от подсъдимия Л. е останало недоказано, поради това, че е обективно невъзможно да се извърши по инкриминираният начин, с оглед мястото, на което се е намирал пострадалият в помещението, а именно в частта със скосен таван. Защитата оспорва и причината за настъпване на смъртта на пострадалия К., приета от съда, като се позовава на противоречията в наличните по делото медицински експертизи, единична и тройна и счита, че неправилно е отказано назначаването на допълнителна експертиза, с която да се отстранят съществуващите противоречия между двете заключения. В тази връзка оспорва приетото от съда, че нанесените от подзащитния му удари са годни да причинят настъпването на смъртта, с оглед отразеното в експертизите, че травмите в областта на гръдния кош са нанесени с твърди тъпи или тъпо ръбести предмети с широка повърхност. Субективната несъставомерност на деянието за подсъдимия Л., защитата извежда от данните по делото, закрепени в психиатричната експертиза, изследвала състоянието му, съгласно която психичното му състояние и жизнен опит не са му давали възможност да предвиди, че действията му ще доведат до настъпването на смъртта на пострадалия. Позовава се на съдебната практика за това, че квалифициращите елементи особена жестокост и особено мъчителен начин, също следва да се обхващат от умисъла на дееца, което в случая счита, че не е доказано за подсъдимия Л.. Касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК обосновава именно с отказа на съда да допусне допълнителна тройна медицинска експертиза относно причината за настъпване на смъртта, която да изследва и възможността за причиняване на смъртоносните увреждания от подсъдимия Л.. Явната несправедливост на наложеното наказание счита, че се определя от липсата на съобразяване на същото с характеристичните данни на подсъдимия Л., неговата възраст и степен на зрялост. Изолирането му за продължителен период от време от обществото счита, че няма да доведе до изпълнение на целите на наказанието, а ще прекъсне развитието му и ще го постави във вредна среда. Намира, че с определяне на подходящо по размер по-ниско наказание, чието изтърпяване да се отложи по реда на чл.66, ал.1 от НК, целите на генералната и специална превенция спрямо подзащитния му могат да бъдат успешно изпълнени. Решението на въззивния съд е атакувано с касационна жалба и от упълномощеният защитник на подсъдимия Д. И. С., адв. Т., в която се релевират касационните основания по чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК и се прави искане за отмяна на въззивното решение и присъда и оправдаване на подзащитния му, алтернативно – за връщане на делото за ново разследване. В подкрепа на наведените касационни основания се посочва, че от приетата за установена фактическа обстановка относно нанесените от всеки един от съучастниците удари спрямо пострадалия се установява, че тези, които подзащитният му е нанесъл / с лопата в гърба и с ритници по ръцете и краката / не са причинили настъпването на смъртта, която съгласно медицинското заключение е резултат на гръдна травма. Липсата на детайлно разграничение на ударите, като такива от които е възможно да настъпи смъртта, според защитата, е довело до грешна преценка и на субективната страна на деянието за подсъдимия С., като съдът на практика е приел колективна вина на тримата подсъдими в умъртвяването на пострадалия, като е признал за виновен подзащитния му относно действия, които не е установено да е извършвал и да са станали причина за смъртта на пострадалия. Приетото от фактическа и правна страна за умисъла, с който е действал подсъдимият С. при умъртвяването на жертвата се счита, че е противоречиво установено, както и наличието на пряк умисъл се оценява като неправилно прието. В съдебно заседание пред касационната инстанция упълномощеният защитник на подсъдимия Б., адв. В. поддържа касационната жалба по изложените в същата съображения относно наличие на касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК . Явната несправедливост на определеното наказание извежда от това, че определеният размер е в рамките на средния по закон, което намира , че е несъответно на многобройните смекчаващи по делото обстоятелства, които са налице спрямо подзащитния му. Отделно от това, се позовава и на неправилно приетите от въззивния съд факти относно поведението на подсъдимия на процесната дата и връзката му с умъртвяването на К., което при установената причина за смъртта, гръден капак, намира, че обективно не е могло да бъде причинено от действията на подсъдимия Б., които и съобразно обвинението, за което е предаден на съд са за удари в областта на краката на пострадалия, което е налагало същият да бъде оправдан. В заключение се иска да се определи наказание в минимален размер. Подсъдимият Б., в последната си дума пред касационната инстанция моли да се намали размера на наложеното наказание. Упълномощеният защитник на подсъдимия Л., пред ВКС, поддържа касационната жалба относно релевираните оплаквания за допуснати нарушения по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК. Акцентира върху приетото от съдебните инстанции относно умисъла на подсъдимия, като счита, че заключенията на вещите лица в обратна насока са били отхвърлени неаргументирано, като не са били допуснати исканите допълнителни доказателства, относими към субективната страна на деянието. В решението на въззивния съд счита, че са приети факти, за които по делото не са събрани доказателства. Прави искане делото да се върне за ново разглеждане с указания за прилагане на закона. Подсъдимият Л., в последната си дума пред касационният съд, моли да бъде оправдан. Упълномощеният защитник на подсъдимия С., адв. Т., пред касационната инстанция поддържа жалбата с направените в същата оплаквания . Намира, че обвинението, за което подсъдимите са предадени на съд, умишлено убийство, е изисквало установяване на доказателства за предварителен сговор между тях за постигане на целения резултат, каквито по делото липсват. В тази връзка сочи, че поведението на подзащитния му по нанасяне на удари в краката на пострадалия и един удар с лопата в гърба е несъставомерно, при установената причина за смъртта, която е счупване на ребра и вътрешен кръвоизлив . Наложеното наказание определя като прекомерно тежко за възрастта на подсъдимия С., като при определянето му не е била отчетена телесната повреда, която подзащитният му е нанесъл на пострадалия, а бил коментиран само крайният резултат. В заключение поддържа искането за отмяна на въззивното решение и за оправдаване на подсъдимия, алтернативно за връщане на делото за ново разглеждане от нов състав, или като втора алтернатива – за намаляване на размера на наложеното наказание. Подсъдимият С. не се явява в съдебно заседание пред ВКС, производството за него, от стадия на въззивното производство се провежда задочно при условията на чл.269, ал.3, т.2 от НПК. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура пред касационната инстанция намира касационните жалби на тримата подсъдими за неоснователни и счита, че въззивното решение следва да се потвърди. Счита, че съдът е приложил правилно закона, като е квалифицирал деянието по чл.116 от НК, с оглед установените факти относно поведението на подсъдимите спрямо пострадалия, които са извършили спрямо него интензивни продължителни и жестоки насилствени действия , които са целели като резултат настъпването на неговата смърт. Оспорва тезата на защитата за колективна вина, като счита, че се касае за съучастие в убийство от тримата подсъдими, като всеки от тях е участвал в извършването на деянието съобразно своите сили и възможности и чрез използване на наличните оръдия - лопата и летва. Наказанието за тримата подсъдими намира за правилно индивидуализирано, при съобразяване на текста на чл.63 от НК, в приложимата за всеки деец норма и при отчитане на индивидуалният им принос . Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди наведените в касационните жалби основания и доводите на страните и в рамките на законовите си правомощия по чл.347, ал.1 от НПК, намира за установено следното: С присъда № 248, постановена на 22.10.2014 г. по н.о.х.д. № 3097/2013 г., по описа на Софийски градски съд, НО, 22 състав, подсъдимите К. Л. Л. /ненавършил шестнадесет години / ,Д. И. С., и Б. Х. Б. са признати за виновни относно това, че като непълнолетни, но можещи да разбират свойството и значението на извършеното и да ръководят постъпките си, в съучастие помежду си като съизвършители умишлено са умъртвили И. Г. К., като деянието е извършено с особена жестокост и по особено мъчителен за пострадалия начин, поради което и на осн. чл.116, ал.1, т.6 пр.2 и 3 вр. чл.115 от НК вр. чл.63,ал.1, т.2 от НК за подсъдимия Л. и вр. чл.63, ал.2, т.1 от НК за подсъдимите С. и Б., са осъдени на лишаване от свобода, както следва: подсъдимият К. Л., за срок от пет години, подсъдимият Д. С. за срок от седем години и подсъдимият Б. Б. за срок от шест години. С присъдата съдът е оправдал подсъдимият К. Л. за частта от обвинението, в която се сочи, че е скочил върху пострадалия К. „три пъти“, поради недоказаност. Наказанието лишаване от свобода за подсъдимия Л. е определено да се изтърпи при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип, на осн. чл.59, ал.1 вр. чл.60, ал.1 вр. чл.61, т.3 от ЗИНЗС, а за подсъдимите С. и Б., при първоначален строг режим в затвор, на осн. чл.60, ал.1 вр. чл.61, т.2 от ЗИНЗС. С решение № 159 от 12.05.2015 г. на Софийски апелативен съд, НО, 4 въззивен състав, постановено по в.н.о.х.д. № 1136/2014 г., присъдата на СГС е потвърдена изцяло. Касационните жалби на тримата подсъдими са подадени в законовия срок от активно легитимирани за това лица, поради което подлежат на разглеждане, като разгледани по същество се явяват неоснователни. Релевираните в касационните жалби на защитниците на подсъдимите Л. и С. оплаквания относно допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при постановяване на въззивното решение налагат доводите в подкрепа на същото да се разгледат първоначално с оглед резултата, до който биха довели в случай, че са допуснати, а именно връщане на делото за ново разглеждане . При постановяване на въззивното решение съдът е извършил цялостна проверка на присъдата на първата инстанция, въз основа на наличните доказателства, както и от събраните в хода на въззивното съдебно следствие гласни доказателства от допълнителните разпити на подсъдимите Л. и Б., като при анализа на същите не е допуснал нарушения относно тяхната проверка и оценка. Въззивният съд ясно е посочил кои доказателства е оценил като обективни и истинни и е основал въз основа на същите фактическата обстановка по делото, като е дал аргументиран отговор защо отхвърля други доказателства, които не е възприел при установяването на релевантните по делото факти. Оценъчната дейност на съда касателно доказателствените източници и тяхната процесуална годност е направена при спазване на законовите изисквания на 339, ал.2 от НПК, като не се констатират допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при обосновката на правните съображения, съпътстващи съответно възприетите или отхвърлени доказателства. Аргументите в полза на касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК са концентрирани преимуществено върху неправилната преценка на съда за отделния принос на съучастниците в причиняването на несъвместимите с живота телесни увреждания, които са нанесени на пострадалия, като се твърди, че същата се дължи на отказа на съда да допусне допълнителна медицинска експертиза относно причината за смъртта и обусловилите я телесни увреждания, както и за възможния механизъм на тяхното причиняване. Отказът на въззивния съд да назначи допълнителна медицинска експертиза не се оценява от настоящия касационен състав като съществен пропуск в доказателствената му дейност. В атакуваното решение апелативният съд е възприел становището на първата инстанция относно причината за настъпването на смъртта на пострадалия К. като резултат на причинената гръдна травма с оформяне на гръден капак, с постепенно развиваща се и задълбочаваща дихателна и сърдечно-съдова недостатъчност и като съпричина развитието на травматичен шок. Становището на контролираните съдебни инстанции е основано на заключението на тройната медицинска експертиза и на устните разяснения на експертите в съдебно заседание пред първия съд. Внимателният прочит на медицинските заключения / еднолично и тройно / установява липсата на противоречия относно причината за смъртта на пострадалото лице. Както единичната, така и тройната експертиза приемат, че смъртта е травматична и е в пряка причинна връзка с наличните травматични увреждания, в описанието на които не се констатира различно отразяване като вид и характеристика на същите. В единичната експертиза на вещото лице д-р С. изрично е отразено, че направеното микроскопско изследване на хистологичните находки от трупа на пострадалия не показва данни за мастна емболия. Заявеното от същото вещо лице в устните разяснения пред Градския съд при изслушване на заключението в обратен смисъл е в противоречие със собственото му заключение, както и с данните от микроскопското изследване, като обективно е установено от всички участвали в делото вещи лица, че наличието на мастна емболия може да бъде установено само посредством хистологично изследване, което в случая е дало отрицателен резултат. Цитираното несъответствие в писменото и устно заключение на експерта, изготвил едноличната експертиза, съпоставено с пълното и ясно заключение на тройната съдебно-медицинска експертиза, което аргументирано е било защитено от вещите лица в съдебно заседание, напълно правилно е дало основание на въззивния съд да кредитира последната като обоснована и да се позове на отразеното в същата за причината на смъртта на пострадалия, при липса на съмнения относно нейната правилност. В заключението на тройната съдебно-медицинска експертиза са изследвани всички относими към смъртта на пострадалия въпроси - характеристика на установените върху трупа на пострадалия травматични увреждания, възможен механизъм на причиняване / включително вида на оръдието, с което са нанесени ударите и физическите данни на нападателя/, причинната връзка с последвалата смърт, темпът на настъпване на същата и състоянието на пострадалия преди леталният изход. Въззивният съд е възприел релевантните по делото факти относно механизма на причиняване на процесните увреждания и връзката им със смъртта на К. чрез обективно, всестранно и пълно изследване на доказателствата по делото, при което е изградил вътрешното си убеждение при спазване на изискванията на чл.14 от НПК . Въззивният съд е предприел комплексен подход при изследване на обстоятелствата от значение за отговора на въпросите относно настъпването на вредоносния резултат, като е изследвал експертното заключение в логическа връзка с гласните доказателства по делото касателно нанесените удари и предприето въздействие по отношение на пострадалото лице. Приетите за установени във въззивното решение факти относно това как е причинено счупването на ребрата на пострадалия, от което се е оформил гръдния капак, с последвалата дихателна и сърдечно-съдова недостатъчност, а именно посредством скачане от страна на подсъдимия Л. с тяло върху гръдния кош на К., са резултат на обстойно проучване на гласните доказателствени източници, обясненията на тримата подсъдими и показанията на свидетеля Б., както и на данните от протокола за оглед относно помещението, в което се е развил процесният инцидент и експертното становище за възможният механизъм на поява на това счупване. В това отношение съдът се е позовал на обясненията на подсъдимите Б. и С. и на показанията на свидетеля Б., в частта, в която тримата описват поведението на подсъдимия Л. докато пострадалият се е намирал вътре в помещението и е лежал върху дюшек, поставен на пода в скосената част на същото. Подсъдимите Б. и С. и свидетелят Б. са описали поведението на Л. както следва: подсъдимият Б.: „ К. скачаше върху гърдите му, засилваше се и със задните си части се замеряше върху И.; подсъдимият С. : „Някой скочи отгоре му, дали М. или К./ подсъдимият Л./ , защото беше в ниската част на къщата, …един от двамата скочи трупешката …той си легна и някой скочи отгоре му….скочи с краката с обувките“. Свидетелят Б. на поставени в съдебно заседание въпроси е отговорил, че е видял подсъдимия Л. / К. / да скача върху К., докато той е бил легнал, като скачанията са попадали между корема и гърдите на пострадалия. Описаните действия, извършени от подсъдимия Л., по скачане в областта на гърдите на пострадалия са определени от експертите като възможен механизъм на причиняване на двустранното счупване на ребрата на пострадалия, от което се образува гръден капак, като с оглед спецификата на увреждането е изяснено, че счупването е възможно да се получи посредством нанасяне и на един удар със значителна сила на широка площ, както и чрез скачане с двата крака върху гръдния кош. За причиняване на процесното счупване вещите лица са пояснили, че не е необходимо нападателят да притежава изключителна сила и мощ, като по-важна е инерцията, с която се нанася удара. Връзката на останалите травматични увреждания в различни части на тялото на пострадалия, които не засягат гръдния му кош, с настъпилата смърт е определена от експертите като пряка, с оглед допринасянето им за задълбочаването на общото му влошено състояние и дихателната недостатъчност, което определя и мястото им в генезиса на смъртта. Според вещите лица, процесното счупване на ребра, при което се е образувал т.н. гръден капак, непосредствено след получаването му, обективно се характеризира със състояние на пострадалото лице, което се отличава с „ хъркане, треперене, потене“, каквито данни за вида на пострадалия К. описва свидетелят Б. в показанията си пред първия съд. Липсата на травматични увреждания по лицето и предната част на тялото и главата на пострадалия са изключили възможността гръдната травма да е била причинена при скачането върху рамената му, от горен етаж на една от постройките и последвалото от това падане. Счупването на ребрата не е могло да бъде получено като резултат и от нанесените други удари спрямо К., описани от присъствалите на инцидента, доколкото вещите лица са изключили възможността наличното двустранно счупване на ребра да се осъществи от удар с ръка или юмрук, включително и от множество удари с твърд тъп предмет с ограничена повърхност, при което би се получило последователно счупване на ребра от едната и другата страна, което ще резултира в хлътване на капака навътре, каквото обективно не е било установено при аутопсията на трупа. С оглед изложеното, въпросите, които според защитата са изисквали нов експертен отговор, който въззивният съд е отказал да бъде получен посредством назначаване на допълнителна медицинска експертиза, са били изяснени от наличните по делото доказателства, включително и от заключението на тройната медицинска експертиза, изготвена в съответствие с изискванията на чл.152, ал.1 от НПК, поради което не назначаването на допълнителна такава не може да се оцени като съществен пропуск в дейността на съда по събирането и проверката на доказателствата, респективно не представлява съществено нарушение на процесуалните правила. Не се констатира и при оценката на доказателствата въззивният съд да е допуснал нарушение на чл.13 от НПК , като е изградил позицията си по фактите относно механизма на причиняване на уврежданията в областта на гърдите на пострадалия съобразно мястото, на което се е намирал същият, докато подсъдимият е скачал върху гърдите му. Решението на съда в тази му част е основано на обстоен анализ на доказателствените източници - протокол за оглед на мястото на произшествието и местоположението на трупа в помещението, където е осъществено физическото насилие спрямо пострадалия, обяснения на подсъдимите Б. и С. и показания на свидетеля Б. за взаимното разположение на телата на пострадалия и подсъдимия Л., заключение на тройната медицинска експертиза, при взаимната кореспонденция на които е установена и фактическата обстановка в тази и част. От съдържанието на цитираните доказателствени източници се установява, че скачането е извършвано посредством предварително засилване, при което подсъдимият се намирал на около метър и половина от К., след което докато е бил върху гърдите на пострадалия, който лежал в скосената част на помещението, подсъдимият не е бил изправен в цял ръст / най-точно описание на тези действия на подсъдимия Л. се съдържат в обясненията на подсъдимия С. /. Наличието в района на язовира на две постройки е залегнало в самия обвинителен акт, впоследствие потвърдено еднозначно от всички присъствали на процесната дата в разпитите им пред съда, поради което упрекът на защитата, че съдът е възприел факти, които са с неустановен произход е неоснователен. Не почива на обективен прочит на въззивното решение и доводът, че в атакуваното решение не са установени ролята на всеки един от съучастниците в извършването на престъплението, като съдът не е разграничил нанесените от всеки един от тях удари и не е определил кои са причинили смъртоносния резултат. Въззивният съд е извършил обстоен доказателствен анализ на цялостната доказателствена съвкупност, като при описанието на действията, които всеки един от тримата подсъдими е извършил спрямо К. на процесната дата е посочил конкретният доказателствен източник, от съдържанието на който е извел съответния релевантен факт, като е изложил детайлни съображения в подкрепа на преценката си относно обективността или не на съответните източници, в които се съдържат данни за поведението на подсъдимите. При този анализ съдът е отчел двоякият характер на обясненията на подсъдимите като доказателствено средство и средство за защита, при което е извършил оценката на същите относно тяхната обективност чрез съпоставка с останалите доказателствени източници – показания на свидетеля Б., както и от депозираните от свидетеля Н., за които изрично е посочил, че в качеството им на производни доказателства могат да бъдат използвани само за проверка на първичните доказателства, каквито са останалите гласни доказателства, изходящи от подсъдимите и свидетеля Б., както и от събраните писмени доказателства и доказателствени средства и заключението на тройната съдебно-медицинска експертиза. Поведението на тримата подсъдими на процесната дата е анализирано комплексно, като съдът е подложил на преценка цялостното им отношение към пострадалия, както по време на извършване на деянието, когато са причинени съставомерните увреждания, така и при отчитане на предходните им действия, непосредствено преди нанасянето на побоя, за които е намерил, че се отличават с негативно отношение към пострадалия. Отчел е и изразеното след извършване на деянието незаинтересовано отношение от дейците към лицето, спрямо което са проявили насилие. Съвместният принос на подсъдимите в умъртвяването на пострадалия правилно е изведен от въззивния съд въз основа на фактите за нанесения от тримата продължителен системен побой над пострадалия, който е продължил часове, при което всеки един от тях е упражнил спрямо него насилие, изразяващо се в нанасяне на удари с ръце и ритници по цялото тяло, удари с летва и дръжка на лопата и скачания върху гръдния му кош, които са му причинили увреждания, несъвместими с живота, довели до настъпването на неговата смърт. Действията на подсъдимите са индивидуализирани във въззивното решение в пълна степен. Съдът е конкретизирал участието на всеки един от тях в детайли. За подсъдимият Л. е посочил, че е скачал върху гърдите на пострадалия, както и му е нанасял удари в лицето и главата. Относно подсъдимият Б. е прието за установено, че е нанасял множество силни удари с ритници по тялото на пострадалия, както и му е нанасял удари с дървена летва по гърба. Участието на подсъдимият С. е описано, че се състои в нанасяне на удари с ръце в гърдите, гърба, краката, ръцете и един два удара в главата на пострадалия, както и нанасяне на удар с лопата в гърба му. Описаното поведението на подсъдимите е в пълна корелация с обективните находки по трупа на пострадалия и медицинските заключения на експертите относно възможният механизъм на причиняването им. Въз основа на обективно извършената оценка на действията на подсъдимите, въззивният съд обосновано е приел, че извършените и от тримата действия спрямо пострадалия следва да се субсумират под фактическия състав на съизвършителство към умишлено убийство. В тази връзка напълно законосъобразно се е позовал на задължителните указания, дадени с Постановление № 2 от 16.XII.1957 г., Пленум на ВС, изм. и доп. с Тълкувателно постановление № 7 от 6.VII.1987 г., в т.6 от същото, съгласно което, когато няколко лица нанасят удари върху жертвата и смъртта настъпи от един от ударите, налице е съизвършителство, независимо, че само този удар е бил смъртоносен. При обосновката на приетата правна квалификация в хипотезата на чл.20 ал.2 от НК съдът правилно се е позовал и на активните насилствени действия на тримата подсъдими спрямо пострадалия, както и на тяхната интензивност. Следва да се посочи, че характеристиката на поведението на всеки един от подсъдимите на процесната дата определя действията им спрямо пострадалия К. като еднопосочни и съгласувани. В тази връзка са и обясненията на самите подсъдими, от които се установява, че нанасянето на удар от един от тях е провокирало аналогични действия и от страна на останалите, които последователно са се включвали в нанасянето на побоя, който след това са продължавали да извършват както взаимно, така и самостоятелно. Не без значение е и проявеното от дейците отношение към действията на останалите, което се отличава с одобрение и приемане на осъщественото от съучастниците им насилие. Заявеното в съдебно заседание от подсъдимите относно собственият им принос, като всеки подсъдим определя личното си участие в побоя като минимално, не променя обективната оценка на действията им, която правилно е извършена на база поведението им на инкриминираната дата, а не въз основа на словесните им обяснения в хода на наказателното производство. С оглед изложеното относно начина на формиране на вътрешното убеждение на въззивния съд касателно проверката и оценката на събраните доказателства, която е извършена при стриктно спазване на изискванията на чл.13 и 14 от НПК, не се намери за основателно възражението за наличие на касационното основание по чл.348 ал.1 т.2 от НПК при постановяване на контролирания съдебен акт в частта относно обективната съставомерност на процесното деяние. Касателно възражението за липса на субективна съставомерност на извършеното деяние, основано на заключението на съдебно-психиатричните експертизи за подсъдимите и неприемането им от въззивния съд, касационната инстанция намери, че нарушение от страна на въззивната инстанция при оценката на психичната годност на дейците и способността им в пълнота да разбират свойството и значението на извършеното не е допуснато. Оплакването в касационната жалба на защитата на подсъдимия Л. касае неправилната преценка на способността на подсъдимите съобразно тяхната възраст да оценят обективно поведението си спрямо пострадалия по причиняване на неговата смърт като последици и резултат. При оценката на субективната страна на деянието на тримата подсъдими, настоящият касационен състав намира, че правилна е квалификацията, възприета в присъдата на първия съд, че подсъдимите са действали при условията на евентуален умисъл при извършване на убийството на пострадалия К.. Въззивният съд не се е съгласил с този извод на първата инстанция, като е изложил собствени съображения в подкрепа на тезата, че подсъдимите са действали при условията на пряк умисъл, но изрично е посочил, че при липсата на протест е недопустимо да влошава положението им, поради което само констатира това обстоятелство като несъгласие с първия съд, но без правни последици за отговорността на подсъдимите. В този смисъл неправилната оценка на въззивния съд относно вида на умисъла не се отразява на правилността на решението, в което субективната страна на деянието е възприета съобразно отразеното в присъдата на първия съд, а именно при евентуален умисъл. Въззивният съд е изградил вътрешното си убеждение относно субективната съставомерност на деянието на подсъдимите, като не е допуснал нарушение при доказателствената оценка на изготвените съдебно-психиатрични заключения, а е оценил същите при стриктно спазване на изискванията на разпоредбата на чл.154, ал.2 от НПК. Съгласно чл.154, ал.1 от НПК експертното заключение не е задължително за съда, като в случай на несъгласие със специалните знания на вещите лица и изграденото въз основа на тях становище съдът е длъжен да се мотивира. В настоящия случай въззивният съд / както и първата инстанция/ са приели заключенията на експертите психиатър и психолог относно психичната годност на тримата подсъдими и способността им да разбират свойството и значението на извършеното и да ръководят постъпките си , в съгласие с които изводи са постановили и съдебните си актове . Изразеното несъгласие от контролираните инстанции с експертните заключения е само в частта относно невъзможността от страна на дейците да осъзнаят, че неправомерните им действия по нанасяне на удари спрямо пострадалия, могат да доведат до настъпването на неговата смърт. В устните разяснения пред първата инстанция експертите са пояснили, че подсъдимите са осъзнавали неправомерността на извършените от тях насилствени действия и техните последици като болка и страдание за пострадалия, но не са имали способността и възможността да осъзнаят настъпването на смърт като възможна последица от тези действия, защото не са могли да преценят силата на ударите. Въззивният съд е изложил убедителни и мотивирани съображения в подкрепа на несъгласието си с този експертен извод. Съдът е изложил собствената си оценка на обективнвите факти за способността на подсъдимите да осъзнаят, че в резултат на нанесените от тях удари е възможно да настъпи смъртта на пострадалия, е в пълно съответствие с изискванията преценката относно способността на дееца да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си да почива на юридически критерий. Експертизата относно вменяемостта на дееца е вид доказателство, което се преценява на общо основание съвкупно с останалите доказателствени материали относно психическото състояние на лицето.. От изключителна компетентност на съда е да даде отговор на въпросите разбирал ли е обвиняемият свойството или значението на извършваното или да ръководи постъпките си. В този смисъл Решение № 148 от 22.IV.1980 г. по н.о.х.д. № 131/80 г., II н. о. Въззивният съд е спазил горните изисквания, като е изградил вътрешното си убеждение по фактите от значение за субективната страна на деянието на тримата подсъдими въз основа на обективно, всестранно и пълно изследване на всички относими доказателства по делото и след цялостната им обективна преценка. Не се установи допуснато нарушение от негова страна при оценката на значимите за умисълът на дейците доказателства. Квалификацията евентуален умисъл също е установена при спазване на задължителните указания на ППВС № 2/1957 г., в т.3 от същото, с оглед установеното относно мотивите на подсъдимите за извършване на деянието, респективно за преследваната от тях цел и възможните последици от постигането и, към които дейците са се отнасяли с безразличие. Умишленото убийство е извършено при евентуален умисъл когато деецът преследвайки определена цел, различна от умъртвяването на лицето, която е допустимо да е правомерна или неправомерна, допуска, че заедно с този резултат ще причини и смъртта на това лице, но се отнася безразлично към това, без да вземе мерки за предотвратяването или отклоняването на същата. Обективно установените по делото факти са, че с нанасянето на ударите спрямо пострадалия К. подсъдимите са преследвали една неправомерна цел, в случая установена като забавление и вид своеобразно развлечение чрез неправомерно въздействие върху лице, което не оказва съпротива, включително и чрез употреба на насилие върху него. Едновременно с това те са съзнавали, че от действията им по постигане на тези цел е възможно да настъпи и друг общественоопасен резултат, а именно смъртта на това лице, но отношението им към тази възможна последица показва пълното и игнориране от тяхна страна. Деянието е извършено при наличието на общ евентуален умисъл за убийство от страна и на тримата подсъдими, които са действали в качеството на съизвършители. Приетата форма на вина не изключва съвместната субективна насоченост в действията по умъртвяването на пострадалия. Обективно общността на умисъла се установява от съвместно нанесения от тримата подсъдими побой над пострадалия, / независимо от последователността на ударите всеки деец е имал ясна представа относно предходните и до какво състояние е доведен пострадалия от тях / като всеки подсъдим е действал с ясното съзнание за настъпването на смъртта като възможна последица от действията му. В този смисъл Решение № 352 от 27.02.1995 г. по н. д. № 175/1994 г., I Н. О. на ВС. Установената общност на умисъла включва и квалифициращите елементи, при които е извършено убийството, особена жестокост при извършването му и особено мъчителен за жертвата начин на настъпване на смъртта. Убийството е извършено с особена жестокост когато поведението на дееца по умъртвяване на пострадалия, както и предходните му действия към него, се отличават с жестоко и силно отрицателно отношение към жертвата и разкриват в негативен аспект личността на извършителя, доколкото тази квалификация характеризира и личността на дееца. Особено мъчителният начин като квалифициращ елемент изисква при настъпването на смъртта жертвата да е изпитвала болки и страдания извън обичайните, които по принцип съпътстват този вид вредоносен резултат. Изводите на въззивния съд за приложимата правна квалификация на убийството на К. при условията на чл.116, ал.1, т.6, пр. 2 и 3 от НК са направени въз основа на убедителна оценка на събраните доказателства, извършена в съответствие с изискванията на чл.14 от НПК относно формиране на вътрешното убеждение на контролираната инстанция въз основа на обективно, пълно и всестранно изследване на същите. Съдът е приел, че особената жестокост в действията на подсъдимите се извежда от цялостното им отношение към жертвата преди, по време и след извършване на деянието. Обстоятелствата, при които е осъществено посегателството спрямо личността на К. от страна на подсъдимите, проявеното грубо и арогантно отношение към значително по-възрастен от тях човек, който не оказва активна съпротива, събличането на дрехите му и блъскането му в язовира в студени климатични условия, както и последващото им поведение по хващане за ръце и танц около изпадналата в тежко състояние жертва, правилно са били оценени от въззивния съд в насока квалификацията по т.6, пр.2 на чл.116 от НК. Втората квалификация по чл.116, т.6, пр.3 от НК също е правилно приложена, с оглед обективно установеното в тройната медицинска експертиза за значителните болки и страдания, с които е било съпътствано настъпването на смъртта за пострадалото лице/ резултат от тежестта на причинените травматични увреждания /, както и от задълбочаващата се дихателна недостатъчност, като чувството за недостиг на въздух, което същият е изпитвал, му е създало допълнителни страдания. В заключение, като е извел умисълът на дейците и обстоятелството, че същият обхваща приложимата правна квалификация по чл.116, ал.1, т.6, пр.2 и 3 от НК за тримата подсъдими от наличните обективни факти за интензивността и продължителността на посегателството спрямо телесната цялост на пострадалия, осъществено по жесток начин, единствено с цел забавление, при проявеното безразличие към възможния летален изход от това, въззивният съд е изградил вътрешното си убеждение относно субективната съставомерност на деянието при спазване изискванията на чл.14 от НПК, поради което не е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила и съответно не е налице касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК. Не се констатира наличието на касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК по отношение и на тримата подсъдими. Наложените наказания са определени в съответствие със законовите изисквания на чл.63, ал.1, т.2 от НК за подсъдимия Л., който не е навършил 16 години към датата на деянието и съответно на чл.63, ал.2, т.1 за подсъдимите Б., който е бил на 16 години и за подсъдимия С., на възраст от 17 години към инкриминираната дата след редукцията на предвидения в разпоредбата на чл.116 от НК размер на наказанието, при спазване на изискването на разпоредбата на чл.60 от НК относно целта, с която се налагат наказанията на непълнолетните извършители. Обоснована е преценката на съда, че адекватно за извършеното и от тримата подсъдими деяние по чл.116 от НК се явява като вид наказанието лишаване от свобода, за което съдът е изложил подробни мотиви. Индивидуализацията на наказанията правилно е извършена при условията на чл.54 от НК. Въззивният съд обосновано е отхвърлил възможността същите да се реализират при условията на привилегированата разпоредба на чл.55 от НК, при наличните касаещи вината на тримата обстоятелства, за които е намерил, че изключват приложението на последната. Изведените общи за тримата съучастници отегчаващи обстоятелства – наличие на два квалифициращи признака по чл.116, ал.1, т.6, пр.2 и 3 от НК, съучастническа дейност, която завишава обществената опасност на деянието, липсата на оказана съпротива от жертвата, мотивите и подбудите, с които е извършено убийството са правилно определени. Смекчаващите отговорността и за тримата подсъдими факти - чисто съдебно минало, изразено съжаление за постъпката им, както и формата на вина, евентуален умисъл, също са вярно установени. Определеното по размер наказание от пет години лишаване от свобода за подсъдимия Л. правилно е индивидуализирано в рамките на законовия максимум, след редукцията по чл.63, ал.1, т.2 от НК, поради което не се явява явно несправедливо относно извършеното. При определяне на конкретната му тежест въззивният съд обосновано се е съобразил със съществения принос на този подсъдим в извършването на деянието и конкретната характеристика на индивидуалните му действия по нанасяне на телесните увреждания на пострадалия, която ги определя като по-интензивни и жестоки в сравнение с тези на неговите съучастници. Не без значение е и обстоятелството, че именно този подсъдим е причинил гръдната травма, от която непосредствено е последвала смъртта на пострадалия. Отрицателната характеристика на подсъдимия която съдът е отчел като отегчаващ факт, срещу която защитата възразява, правилно е изведена от данните по делото от справката от Инспектор „Детска педагогическа стая“ / л.147 от ДП / относно наложени възпитателни мерки спрямо подсъдимия по чл.13 от ЗБППМН . Същата правилно е включена в общата преценка за тежестта на наказанието, като приетият съществен превес на отегчаващите вината обстоятелства за този подсъдим е изведен от анализа на цялостната доказателствена съвкупност и обосновано е наложил извода, че за поправянето и превъзпитанието му се налага да бъде определено наказание в максимален размер. Не се констатира нарушение при оценката на доказателствата и при реализирането на наказателната отговорност на подсъдимия Б., която съдът е определил в рамките на шест години лишаване от свобода. Наказанието е индивидуализирано при съобразяване на относително по-малкия по тежест принос на този подсъдим в настъпването на вредоносния резултат, което изрично е посочено от съда, поради което възражението на защитата в тази връзка е неоснователно. Размерът на същото е определен в рамките близо до специалният минимум от пет години лишаване от свобода / след редукцията по чл.63, ал.2, т.1 от НК, лишаването от свобода за повече от петнадесет години се заменя с лишаване от свобода от пет до дванадесет години/, поради което възражението на защитата, че същото е отмерено в рамките на средния законов размер е несъстоятелно. Наказателната отговорност на подсъдимия С., в рамките на седем години лишаване от свобода, също е реализирана близо до минимума, под средния по закон размер след редукцията по чл.63, ал.2, т.1 от НК, при отчитане на обстоятелството, че същият е съучастникът с най-голяма възраст и респективно най-зряло е следвало да преценява поведението си и това на неговите съучастници, както и с оглед приносът му в извършване на деянието, който е по-значителен от този на подсъдимия Б.. Въззивният съд е отчел проявената снизходителност от първата инстанция при определяне на наказанието за подсъдимите Б. и С., което при липса на протест е било недопустимо да се увеличава и обосновано е потвърдил присъдата на първия съд в частта относно наказанието за тези подсъдими. ВКС намира, че не са налице основания за намаляване на размера на наказанието, което е определено за всеки един от подсъдимите. Очертаната фактология относно цялостната характеристика на престъпната им дейност, продължителността на упражненото спрямо пострадалия насилие, осъществено в рамките на почти цяло денонощие, обекта на посегателство, който е лице на възрастта на родителите на подсъдимите, мотивите и целта, с които е извършено деянието, чисто развлекателни, както и проявеното след деянието безсърдечно отношение към жертвата характеризират извършеното със завишена степен на обществена опасност, което изключва възможността целите на наказанието по чл.36 от НК и за тримата подсъдими да бъдат постигнати с налагане на по-леки по размер наказания, за всеки един от тях. Наказанията за тримата подсъдими правилно е определено да се изтърпят, съответно за подсъдимият Л. при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип и за подсъдимите Б. и С., при първоначален строг режим в затвор, с оглед навършеното от страна на тримата подсъдими пълнолетие към постановяването на съдебните актове на контролираните инстанции. По изложените съображения ВКС намери, че касационните жалби на тримата подсъдими в частта относно явната несправедливост на наложените наказания също следва да бъдат оставени без уважение като неоснователни. Водим от горното и на осн. чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 159 на Софийски апелативен съд, НО, 4 състав, постановено на 12.05.2015 г. по внохд № 1136/2014 г. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.