Р Е Ш Е Н И Е № 48 София, 19.06.2020 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 16 юни две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА ВАНЯ АТАНАСОВА при участието на секретаря Даниела Никова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА гр.дело 3081 /2019 година Производството е по чл. 290 ГПК С определение № 40 от 30.01.2020 г. по касационна жалба на П. К. М. е допуснато касационно обжалване на решение № 30 от 07.05.2019 г. по гр.д.№ 73/2019 г. на Видински окръжен съд, с което е потвърдено решение № 585 от 30.11.2018г., постановено по гр.дело №791/2018г. по описа на Районен съд-Видин. С последното е отхвърлен иск за делба, предявен от касатора против бившата му съпруга Л. Д. Й. по отношение на следните вещи: - недвижим имот : УПИ № .... в кв. .... по плана на [населено място], [община], обл. Видин, целият с площ 8 000кв.м., ведно с построената в него едноетажна масивна стопанска сграда – краварник със застроена площ 990кв.м., при съседи на имота: от три страни улици, - движими вещи: трактор „Б. ТК 80“; ремарке РСД – 4 тона; автомобил „Лада Н.“ 1,9 D, с рег. [рег.номер на МПС] ; товарен автомобил „Ф.“ –бордови самосвал с английски номера, двигател 2,5 литра, дизел; фуражораздаващо ремарке марка „S.“ – 12, моно, рама № ...., произведено през 1998г. и доставено от Германия; балирачка марка „Ф.“, идентификатор № ...., произведена през 1882г.; фуражомелки – 3броя; хладилна вана с вместимост 750 литра, произведена в С.; окопен култиватор - 7 редов, руско производство; електропастир със соларен панел. В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – чл. 21, ал.3 СК, защото не е съобразено, че приносът се предполага до доказване на противното, а презумпцията не е оборена, за допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в това, че съдът се е позовал на десетгодишна фактическа раздяла между съпрузите, без да е наведен такъв довод от ответницата, че не са обсъдени свидетелските показания, че е възприето негово твърдение по бракоразводното дело за фактическата раздяла, но не е съобразено противното твърдение на ответницата по същото дело, че доказателствата са обсъдени едностранчиво и за неправилност, и необоснованост на извода, че движимите вещи не са придобити по давност. Ответницата по касация взема становище. Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното: По основанието за допускане до касация: Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1 т.1 ГПК по въпроса: Предметът на делото определя ли се от наведените от ищеца правопораждащи фактически твърдения и заявените от ответника правоизключващи и правопогасяващи възражения, които определят и предмета на доказване. Може ли съдът да разгледа факти и обстоятелства, на които страните не са се позовали и какви са последиците от това и за задължението на съда да обсъди наведените доводи и възражения на страните. По тази група въпроси съдебната практика приема, че предметът на делото се определя от наведените от ищеца правопораждащи фактически твърдения и заявените от ответника правоизключващи и правопогасяващи и правоизменящи възражения. Тази твърдения и възражения определят и предмета на доказване по конкретния спор - кои факти и обстоятелства подлежат на доказване и как се разпределя доказателствената тежест. По тях съдът е длъжен да се произнесе, като анализира доказателствата и направи фактически констатации по тях и изведе правните си изводи. Това е задължителното съдържание на мотивите според чл. 236, ал.2 ГПК. Съдът обаче но не може да разгледа непредявени възражения, защото би нарушил диспозитивното начало. Изключение от това правило е налице когато се касае за приложение на императивни правни норми, които гарантират общественият интерес или когато съдът е задължен нормативно служебно да следи за интересите на определени групи лица /деца, поставени под запрещение/. Във всички останали случаи, страните не могат да извличат правни последици от факти, които не са навели в определеният срок за това. / ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, Р № 58/12.05.2014 г. по гр.д.№ 7025/2013 г. ІІ гр.о. и Р № 156/10.06.2013 г. по гр.д.№ 1497/2013 г., І гр.о., Р № 264/ 21.03.2017 г. по гр.д.№ 2060/2016 г. на ВКС, ІV гр.о., Р № 7/08.02.2012 г. по гр.д.№ 510/201г. на ІІ гр.о./. По касационната жалба: Страните са бивши съпрузи, чийто гражданският брак е сключен на 30.10.2002 г. и е прекратен с развод с решение, влязло в сила на 25.01.2017г. По делото е установено, че през времетраенето на брака съпругата Л. Й. е придобила с нот.акт № ....г. описаният в исковата молба недвижим имот, съставляващ УПИ № .... в кв. .... по плана на [населено място], [община], обл. Видин, целият с площ 8 000кв.м., ведно с построената в него едноетажна масивна стопанска сграда – краварник със застроена площ 990кв.м. за сумата 29 400 лв., платени по банков път. Не се оспорва, че цената е изплатена с банков заем, който ответницата е изтеглила, като земеделски производител, за какъвто е твърди, че е регистрирана. В този смисъл са и твърденията на П. М. в копието от исковата молба, по която е висящо друго дело между същите страни за заплащане от ответницата на сумите, които ищеца твърди, че е изплатил за погасяване на този заем. В настоящото производство ответницата твърди, че тя е изплатила с изцяло с лични средства от дейността си като земеделски производител заема. Въззивната инстанция е възприела изводите на РС относно това, че ищецът няма принос в придобиването на недвижимия имот защото той е купен по време на фактическата раздяла между страните, настъпила десет години преди предявяване на иска за развод. Този извод съдът е направил от мотивите на бракоразводното решение, в частта, където са описани твърденията на страните, като се е позовал на задължителната съдебна практика - ТР № 35/71г. на ОСГК на ВС. В мотивите на бракоразводното решение от 28.12.2015 г. има констатация за фактическа раздяла от преди осем години, но мотивите не се ползват със сила на пресъдено нещо. Въз основа на това е приел, че по отношение на недвижимият имот не следва да се допуска делба, тъй като той е придобит по време на фактическата раздяла и ищецът няма принос в придобиването му, поради което имота не е СИО. По отношение на движимите вещи, ищецът е поддържал в исковата молба, че лек автомобил е купен през 2011 г., а останалите вещи са придобили по давност с непрекъснато владение в продължение на повече от пет години. Не е посочил периода, в който е упражнявано владението за всяка от движимите вещи. В отговора на исковата молба ответницата е направила възражение, че движимите вещи не са придобити по време на брака и не са съпружеска имуществена общност, поради което моли да не се допуска делба по отношение на тях. Посочила е, че част от тях представляващи земеделска техника и машини са придобити по наследство от баща си, който също се е занимавал със земеделие. Част от движимите вещи никога не са били собственост нито на нея, нито са придобивани от съпрузите по време на брака и не представляват СИО. Не е уточнено за коя от вещите кое твърдение се отнася. Тъй като не счита, че вещите са СИО моли за тях иска за делба да се отхвърли. Въззивният съд е приел, че не са събрани доказателства за придобиване на движимите вещи по давност, тъй като ищецът не е посочил кога е установено владението върху вещите от него за да може да се приеме, че същият заедно с бившата си съпруга е станал собственик на движимите вещи въз основа на придобивна давност. Ищецът е представил констативен протокол от 12.04.2017г., съставен от три физически лица и него. В него е отразено, че на посочената дата комисия в състав от ищеца и други лица е направила проверка в обект /ферма/, находяща се в [населено място] и е констатирала наличието на движимо имущество, описано в констативния протокол. Това доказателство е оспорено от ответницата досежно истинността му, и във връзка с това са разпитани от РС като свидетели, кмета, който е заверил в кметството протокола и други лица. По отношение на тези показания, въззивната инстанция е приела, че не установяват чии са вещите и от кога се намират в двора на фермата, като свидетелите заявяват че не са виждали документи за закупена техника. По отношение на протокола, РС е приел, че след оспорването, истинността на документа не е доказана, а въззивният съд е приел, че той не представлява писмено доказателство, защото е съставен с участието на ищеца и по съдържанието си представлява свидетелски волеизявления на подписалите протокола, които не могат да се обсъждат като писмено доказателство по делото, а могат да се преценяват само като свидетелски показания. Предвид отговора на поставеният въпрос, решението е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения. Въззивният съд е разгледал иска и се е позовал на фактическа раздяла, каквото възражение ответницата не е направила в отговора на исковата молба, а и в хода на производството пред РС. Относно твърдението й, че е придобила имота със заем, отпуснат й като земеделски производител, по делото не е установено дали, кога и под каква организационна форма е регистрирана като такава предвид различните възможности по чл.3 от Наредба № 3 от 29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани (Загл. изм. – ДВ, бр. 31 от 2015 г., в сила от 28.04.2015 г. Не е доказано и дали дейността й и конкретно продажбата е финансирана със субсидии от държавата и под каква форма и при какви условия са отпуснати. Тези обстоятелства имат значение за спора и конкретно за възражението на ответницата, че недвижимият имот не е СИО, защото е купен от ответницата като земеделски производител. При изготвяне на доклада, съдът е дал указания само до ищеца. Не е дал никакви указания до ответницата във връзка с заявените от нея възражения, че е била регистрирана като земеделски производител и в това й качество й е отпуснат заем за покупка на недвижимия имот и условията, при които е следвало да го върне. По отношение на движимите вещи с изключение на лекия автомобил, не се представят писмени доказателства, въпреки, че някои от тях като трактор „Б. ТК 80“; ремарке РСД – 4 тона; товарен автомобил „Ф.“ – бордови самосвал с английски номера, двигател 2,5 литра, дизел, са с регистрационен режим. Тези вещи не са индивидуализирани с регистрационни номера. В исковата молба, ищецът се позовава на придобивна давност за тях, но не е посочен период на владение за всяка от вещите. В тази част исковата молба е била нередовна и съдът не е изпълнил задължението си по чл. 129, ал.2 ГПК, а въззивната инстанция не е констатирала и предприела действия за отстраняване на този пропуск, съгласно разясненията, дадени в мотивите към т.5 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Въззивният съд, макар и при условията на ограничен въззив, продължава да е инстанция по същество, чиято дейност има за предмет разрешаване на материалноправния спор, и следователно дължи даване на указания за поправяне на нередовностите на исковата молба, за да обезпечи постановяване на допустим съдебен акт по съществото на спора. Отговорът на исковата молба, в частта за движимите вещи също е останал не конкретен. Подържа се друго придобивно основание – наследяване, което сочи на индивидуална собственост по чл. 22, ал.1 СК, а между съпрузи давност не тече – чл. 115 ал.1 б.”в” ЗЗД. Ответницата оспорва и момента на придобиване на вещите – твърди че не е по време на брака и, че не е от съпрузите. Съдът обаче не й е дал указания, относно това, че е в нейна тежест е да докаже наследствения произход на „земеделската техника и машини”. Отделно от това процесните вещи с изключение на лекия автомобил са такива за упражняване на професия – земеделски производител /стопанин/. Съгласно чл. 22, ал.2 СК, лична собственост по силата на закона, а не СИО са движимите вещи за упражняване на професия или занаят, предвид провъзгласената в чл. 16 СК свободата на избор и упражняване на професия от всеки от съпрузите. Стойността им е без значение. За личният характер на собствеността на тези вещи, няма значение и обстоятелството, че другият съпруг може да е допринесъл за тяхното придобиване по аргумент от чл. 30 СК. /Решение № 143/2002 г. от 13.03.2002 г. по гр. д. № 788/2001 г. на ВКС, I г. о., Решение № 37 от 18.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 463/2012 г., I г. о., Решение № 90 от 18.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 571/2012 г., I г. о./ Тъй като по силата на закона движимите вещи за упражняване на професия не са съпружеска имуществена общност и съдът е длъжен да приложи закона независимо от това, дали има възражение и позоваване на този текст. Нормата е императивна и приложението й не зависи от волята на съпрузите. В случая не се касае за трансформация на лично имущество в друго, придобито по време на брака, а за вещи, които не се придобиват в режим на СИО. Затова законодателя е уредил правото на другия съпруг да получи само част от стойността на тези вещи, ако е допринесъл за придобиването им и те са на значителна стойност, т.е. предоставил му е само облигационно право, а не вещни права. Предмет на иска за делба са движими вещи със селскостопанско предназначение: трактор „Б. ТК 80“; ремарке РСД – 4 тона; товарен автомобил „Ф.“ –бордови самосвал с английски номера, двигател 2,5 литра, дизел; фуражораздаващо ремарке марка „S.“ – 12, моно, рама № ...., произведено през 1998г. и доставено от Германия; балировачка марка „Ф.“, идентификатор № ...., произведена през 1882г.; фуражомелки – 3броя; хладилна вана с вместимост 750 литра, произведена в С.; окопен култиватор - 7 редов, руско производство; електропастир със соларен панел. Предвид това и твърденията на ответницата, че е земеделски производител, съдът е следвало да й даде указания да установи това си качество и, че ползва тези от тях, за които не доказва придобиване по наследство за тази си дейност. Предвид изложеното, въззивното решение, като постановено при нарушение на процесуалните правила следва да бъде обезсилено за движимите вещи, без лекия автомобил и отменено в останалата част. Делото следва да бъде върнато на въззивната инстанция за отстраняване на допуснатите нарушения – оставяне на исковата молба без движение за уточняване регистрационните номера на вещите с регистрационен режим и уточняване на периода на владение за всяка от вещите, даване възможност на уточнение на отговора на ответницата в съответствие с уточненията, които ще направи ищеца, разпределение на доказателствената тежест съобразно твърденията на страните и събиране на доказателства за правнорелевантните факти. В частта за недвижимият имот, въззивната инстанция следва да разгледа спора, като съобрази твърденията на страните и доказателствата, събрани във връзка с тях съобразно доказателствената тежест, която ще укаже и конкретно дали ответницата е оборила презумпцията за съвместен принос. По отношение на лекия автомобил, становището на ответницата е било, че иска е основателен, но не е обсъдено от съда, както и представените доказателства за придобиването му. Пропуските на съда не касаят противоречие между обстоятелствена част и петитум, насочен към ответник, който не е пасивно легитимиран или неконституиране на необходими другари, поради което делото се връща за ново разглеждане и изпълнение на дадените указания на въззивната инстанция, която на основание чл. 294, ал.2 ГПК следва да се произнесе и по разноските. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И: ОБЕЗСИЛВА решение № 30 от 07.05.2019 г. по гр.д.№ 73/2019 г. на Видински окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 585 от 30.11.2018г., постановено по гр.дело №791/2018г. по описа на Районен съд-Видин в частта му, с която е отхвърлен иск за делба, предявен от П. К. М. против бившата му съпруга Л. Д. Й. по отношение на следните движими вещи: трактор „Б. ТК 80“; ремарке РСД – 4 тона; товарен автомобил „Ф.“ –бордови самосвал с английски номера, двигател 2,5 литра, дизел; фуражораздаващо ремарке марка „S.“ – 12, моно, рама № ...., произведено през 1998г. и доставено от Германия; балировачка марка „Ф.“, идентификатор № ...., произведена през 1882г.; фуражомелки – 3броя; хладилна вана с вместимост 750 литра, произведена в С.; окопен култиватор - 7 редов, руско производство; електропастир със соларен панел ОТМЕНЯ решение № 30 от 07.05.2019 г. по гр.д.№ 73/2019 г. на Видински окръжен съд в останалата част. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: