О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №475 гр.София, 27.05.2020 год. Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и девети април две хиляди и двадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА разгледа докладваното от съдия Декова гр.дело №96 по описа за 2020год., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.288 ГПК. Постъпила е касационна жалба от прокурор от Апелативна прокуратура – София като представител на Прокуратура на Република България, срещу въззивно решение от 29.10.2019г., постановено по в.гр.д.№1415/2019г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която е потвърдено решение от 01.02.2019г. по гр.д.№434/2018г. на Софийски градски съд в частта за уважаване на предявения от Т. Л. Б. иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата 45 000лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 23.07.2015г. до окончателното й изплащане. Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответника по жалбата Т. Л. Б. не взема становище по жалбата. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира: Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение за осъждане на Прокуратура на Република България да заплати на Т. Л. Б. на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ на сумата 45 000лв. – обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпления по чл.212, ал.4 вр. ал.1 чл.26, вр. чл.20, ал.4 НК и по чл.282, ал.2, пр.1, вр. ал.1 пр.2, вр. чл.26, ал.1 НК, за което е оправдана с влязла в сила присъда по НОХД № 23/2009г по описа на Софийски градски съд, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 23.07.2015г. до окончателното й изплащане. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът, за да обоснове допускане до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поддържа, че въззивния съд се е произнесъл по материалноправен въпрос, свързан с размера на обезщетението и критерия за справедливост, визиран в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, който е от значение за правилното решаване на делото. Поддържа се, че поставеният правен въпрос е разрешен в противоречие с представената съдебна практика - основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Настоящият съдебен състав намира, че поставеният материалноправен въпрос относно съдържанието на понятието “справедливост”, изведено в принцип при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, е относим към правния спор. Когато този принцип е нарушен, това дава отражение върху изводите за паричния еквивалент необходим за възмездяване на увреденото лице за претърпяните от него неимуществени вреди. Касационното обжалване следва да се допусне в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за проверка за противоречие на въззивното решение с т. II ППВС №4/23.12.2968г. и цитираната в изложението на касатора практика на ВКС – решения по гр.д.№3706/2013г. на ІVг.о., гр.д.№6686/2014г. на ІVг.о., гр.д.№3291/2017г. на ІІІг.о. , гр.д.№5599/2015г. на ІVг.о. По изложените съображения следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 29.10.2019г., постановено по в.гр.д.№1415/2019г. на Софийски апелативен съд. Определението не подлежи на обжалване. Делото да се докладва на председателя на ІІІ г.о. на ВКС за насрочване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: