О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 939 Гр. София, 02.11.2023 год. Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети октомври, две хиляди двадесет и трета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ЙОНКОВА ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ХОРОЗОВА ИВАНКА АНГЕЛОВА като изслуша докладваното от съдия П. Хорозова ч. т. д. № 1561/2023 год., за да се произнесе, взе предвид следното: Настоящото производство е по чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано по редовна и подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК частна касационна жалба от страна на АМБАСАДОР МЕНИДЖМЪНТ ЕООД /в несъстоятелност/, чрез процесуален пълномощник, срещу определение № 245 от 16.06.2021 г. по в. т. д. № 215/2020 г. по описа на Великотърновския апелативен съд. Въззивното определение се обжалва в частта, с която по частна жалба на БЪЛГАРСКА БАНКА ЗА РАЗВИТИЕ АД е отменено решение № 79 от 04.02.2020 г. по т. д. № 71/2018 г. на ОС – Габрово (с характер на определение) в частта, с която е била оставена без уважение молбата на банката с правно основание чл. 248 ГПК за изменение на решение № 276 от 18.11.2019 г. по т. д. № 71/2018 г., с което дължимата държавна такса за производството по уважения иск с правно основание чл. 135 ЗЗД, вр. чл. 649, ал. 1 ТЗ е била присъдена в тежест на БЪЛГАРСКА БАНКА ЗА РАЗВИТИЕ АД; и вместо него е постановено изменение на посоченото решение в тази част, чрез осъждане на АМБАСАДОР МЕНИДЖМЪНТ ЕООД /н/ да заплати държавна такса по сметка на ОС – Габрово в размер на 3 944 622.70 лв., която да бъде събрана от масата на несъстоятелността. В частната касационна жалба се твърди, че определението е неправилно - незаконосъобразно и необосновано. По подробно изложени съображения, че при прекратяване на дело по иск по чл. 649 ТЗ не следва да се възлагат разноски и такси върху несъстоятелния длъжник, се формулира въпросът: В случай на отказ от иск, предявен от синдик по реда на чл. 649 ТЗ, заведен срещу сделка, страна по която е несъстоятелният длъжник, в чия тежест следва да бъдат разноските, в това число и за държавна такса. Моли се да се допусне касационно обжалване по поставения въпрос в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и обжалваното определение да бъде отменено. Против частната касационна жалба в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от БЪЛГАРСКА БАНКА ЗА РАЗВИТИЕ АД, чрез процесуален пълномощник, съдържащ мотивирано становище относно липса на предпоставки по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване и за неоснователност на жалбата по същество. За да се произнесе, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение съобрази следното: Атакуваният правен резултат е постановен от АС – Велико Търново с мотиви, че отказът от иска, направен пред въззивната инстанция от синдика на АМБАСАДОР МЕНИДЖМЪНТ ЕООД /н/, се приравнява на отхвърляне на иска му, поради което дължимата държавна такса за образуване и водене на делото следва да бъде събрана от масата на несъстоятелността. Междувременно с определение № 365/08.08.2022 г. по ч. т. д. № 194/2022 г. по описа на ВКС, ТК, ІІ т. о. е било отменено протоколното определение от 18.11.2020 г. по в. т. д. № 215/2020 г. на Великотърновския апелативен съд, с което на основание чл. 233 ГПК е било прекратено производството по делото и е било обезсилено решение № 276 от 18.11.2019 г. по т. д. № 71/2018 г. по описа на Габровския окръжен съд в частта относно предявения иск с правно основание чл. 135 ЗЗД вр. чл. 649, ал. 1 ТЗ, поради отказа от него, като делото е върнато на апелативния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. При тези данни настоящият съдебен състав намира, че касационно обжалване на въззивното определение следва да се допусне при условията на чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК, за чието наличие касационният съд следи служебно. Обжалваното определение следва да бъде обезсилено като недопустимо по следните съображения: На първо място, не подлежи на изменение, включително в частта за разноските, първоинстанционно решение, което е обезсилено от въззивния съд и към момента на произнасянето по частната жалба срещу определение по чл. 248 ГПК не е съществувало в правния мир. Определението във връзка с разноските няма самостоятелен характер, тъй като е изцяло обусловено от резултата по спора. Въззивният съд е следвало да съобрази това обстоятелство и като последица от обезсилването на първоинстанционното решение и прекратяването на делото в съответната част да обезсили определението по чл. 248 ГПК и сам да разпредели отговорността относно разноските. На следващо място обжалваното определение на Великотърновския апелативен съд е и преждевременно постановено, доколкото определението за обезсилване на първоинстанционния съдебен акт и за прекратяване на производството по иска по чл. 135 ЗЗД е било обжалвано и отменено с определение на ВКС по ч. т. д. № 194/2022 г., ІІ т. о. В резултат на отменителното определение производството по въззивния контрол на първоинстанционното решение по исковете с правно основание чл. 135 ЗЗД, вр. чл. 649, ал. 1 ТЗ все още се явява висящо и не са налице предпоставките на закона за произнасяне относно дължимостта на държавната такса, която се определя в зависимост от изхода на делото по същество. Мотивиран от горното, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ И ОБЕЗСИЛВА определение № 245 от 16.06.2021 г. по в. т. д. № 215/2020 г. по описа на Великотърновския апелативен съд В ЧАСТТА относно произнасянето по частна жалба на БЪЛГАРСКА БАНКА ЗА РАЗВИТИЕ АД срещу решение № 79 от 04.02.2020 г. по т. д. № 71/2018 г. на ОС – Габрово (с характер на определение) за оставяне без уважение на молба с правно основание чл. 248 ГПК за изменение на решение № 276 от 18.11.2019 г. по т. д. № 71/2018 г. на Габровския окръжен съд. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: