Ключови фрази
Негаторен иск * защита правото на собственост от неоснователни действия * узаконяване на строеж * погасителна давност

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

РЕШЕНИЕ

 

 

№ 904

 

 

София, 23.02. 2010г.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на седемнадесети  ноември две хиляди и девета година в състав:

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ

                                    ЧЛЕНОВЕ:          БОЙКА ТАШЕВА

                                                                      МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

                                                                             

При участието на секретаря Б.Лазарова, като изслуша докладваното от съдия Б.Ташева гр.д. № 2929 по описа за 2008г., приема следното:

 

Производството е по чл.290 и следв. от ГПК.

С определение от 22.І.2009г. на основание чл.280 т.1 и т.2 от ГПК по материалноправния въпрос по приложението на чл.109 от ЗС ВКС на РБ е допуснал касационно обжалване на решението на Ловешкия окръжен съд от 11.ІV.2008г. по гр.д. № 183/2007г., с което е оставено в сила решението на Троянския районен съд от 11.V.2006г. по гр.д. № 604/2006г., с което е отхвърлен предявеният от П. К. С. от с. Б., област Ловешка, срещу Б. М. Б. от с. Ч., област Ловешка, иск с правно основание чл.109 от ЗС за премахване на неузаконима едноетажна масивна сграда със застроена площ 60 кв.м и за възстановяване на предишното положение на жилищната сграда в неурегулиран поземлен имот, находящ се в м.”Ц”, с. Ч..

Ответникът по касационната жалба Б. М. Б. от с. Ч. е заел становище за нейната неоснователност. Претендира разноски.

ВКС на РБ, състав на ІV ГО, преценямайки атакуваното решение с оглед събраните по делото доказателства и оплакванията на касаторката, намира, че касационната жалба е основателна.

Въззивният съд е приел, че страните са собственици на съседни недвижими имоти в с. Ч.. Ответникът е построил в своя имот масивна едноетажна постройка на границата с имота на ищцата без съответните строителни книжа, по отношение на която е започнала, но не е приключила, процедура по пар.184 от ЗУТ за узаконяване, а съдът в настоящия процес не е компетентен да се произнесе по този въпрос. Прието е и че по делото не е доказано от ищцата това незаконно строителство да й пречи да упражнява правото си на собственост в пълен обем и как точно се нарушава това й право. Тя не живее в имота си, а го ползва за земеделски нужди, няма данни, не се и твърди, да има инвестиционни намерения за бъдещо строителство в него. Ако в бъдеще такова строителство започне, тя успешно би могла да проведе производство по чл.109 от ЗС с оглед и на обстоятелството, че искът по чл.109 от ЗС не се погасява по давност. Практиката на ВКС в обратния смисъл, вкл. и ТР № 31/1984г. на ОСГК, е по-стара от 1992г., когато все още ЗУТ не е действал, и тя урежда други обществени отношения. С оглед на това предявеният иск е оценен като неоснователен.

Касационната жалба срещу така постановеното решение съдържа оплаквания за съществено процесуално нарушение, необоснованост и незаконосъобразност. Твърди се, че въззивният съд е следвало да прецени дали осъщественото строителството е узаконяемо. А то не е узаконяемо, тъй като на калкан с постройка на допълващо застрояване в имота на ищцата ответникът е изградил сграда на основно застрояване незаконно и без нейно съгласие, което според правилата на ЗУТ и Наредба № 7 прави узаконяването невъзможно. Не е взето предвид, че това основно застрояване задължава ищцата в бъдеще да извърши такова строителство, като разполага сградите съобразно незаконните строежи, което нарушава правото й на собственост. Не е необходимо в настоящия процес да се доказват инвестиционни намерения за строителство, за да се приеме такъв извод. Не е взето предвид при извода, че искът по чл.109 от ЗС не се погасява по давност, обстоятелството, че с решението по настоящия спор ще се преклудира възможността за повторно предявяване на иска. Налице е противоречие между мотиви и диспозитив, тъй като са развити доводи за недопустимост на иска поради липса на правен интерес, а той е отхвърлен като неоснователен.

Въззивното решение е неправилно.

По материалноправният въпрос по приложението на чл.109 от ЗС даденото от въззивния съд разрешение е в противоречие с практиката на съдилищата. Така според решения № 1803/11. ХІ.2002г. по гр.д. № 2124/2001г. на ВКС на РБ, ІV ГО и № 1291/16. ХІ.1992г. по гр.д. № 1038/1992г. на ВС ІV ГО самият факт на незаконно строителство /при отклонение от разрешението за строеж и от другите строителни книжа или в нарушение на действащи разпоредби/ на границата между имотите на страните представлява нарушаване правото на собственост на ищеца. Настоящият състав на ВКС намира за правилна практиката в посочените решения, тъй като тя е в съответствие със смисъла на закона /чл.109 от ЗС/ и с ТР № 31/1984г. от 06.ІІ.1985г. по гр.д. № 10/1984г. на ОСГК на ВС, имащо задължителен характер. Целта на негаторния иск е да даде защита на правото на собственост срещу всяко пряко или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост, които органичават, смущават и пречат на допустимото пълноценно ползване на вещта според нейното предназначение или създават опасност от такива. Източникът на такова въздействие може да бъде и строеж в съседен имот, защитата при което е предпоставена от неговата недопустимост изобщо или в състоянието, в което е извършен. А строеж без разрешение и в отклонение от градоустройствените изисквания е в противоречие със закона /виж в тази връзка и разпоредбата на чл.58 от ЗУТ с оглед на обстоятелството, че строежът на процесните обекти е извършен в неурегулиран поземлен имот/, което обуславя недопустимостта му, в какъвто случай собственикът на съседния имот не е длъжен да търпи ограниченията, произтичащи от това.

В разглеждания случай като е приел, че строежът в имота на ответника на границата с имота на ищцата е незаконно извършен, но въпреки това той към настоящия момент не пречи на последната да ползва имота си за земеделски нужди, а няма данни тя да има инвестиционни намерения по отношение на него, при което е недоказано твърдението й, че се ограничава възможността за застрояване в имота й, въззивният съд е допуснал нарушение на материалния закон и на практиката на ВКС, което налага отмяна на постановеното от него решение. Налице са и предвидените в чл.293 ал.3 от ГПК предпоставки за връщане на делото на същия съд за ново разглеждане от друг негов състав, тъй като съдът не е подложил на преценка съобразно изискването на чл.188 ал.3 от ГПК /отм./ значението за спора по делото на започналата по време на настоящото дело процедура по изработването на подробен устройствен план – план за регулация и застрояване на имота на ответника. Съгласно разпоредбата на чл.131 от ЗУТ ищцата като заинтересовано лице е участник в това административно производство, в което със задължителен за страните административен акт ще се определи начинът на застрояване в съседните им поземлени имоти, в т.ч. дали то ще е свободно или свързано /с допиране на сградите на имотните граници – т.22 на пар.5 от ДР на ЗУТ/, по силата на чл.18 и чл.21 от ЗУТ.

При проверката на въззивното решение Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, констатира и че то е постановено при нередовна искова молба. Съдът не е съобразил, че нито в исковата молба, нито в течение на производството ищцата не е уточнила местонахожденията в имота на ответника на твърдяното извършено незаконно преустройство на жилищна сграда чрез пристрояване на стълбище с външна тераса и камина и на изградената незаконно едноетажна масивна сграда със застроена площ 60 кв.м. По този начин не са определени точно пределите на спорното право, респективно на решаващата власт на съда. И с недаването на ищцата на указание за отстраняване на тази нередовност въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, което също налага връщане на делото на същия на основание чл.293 ал.3 от ГПК за извършване на следващите се процесуални действия в тази насока, след което и за произнасяне по предявения иск и по претендираните за настоящата инстанция разноски.

Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯВА решението на Ловешкия окръжен съд, граждански състав, № 57 от 11.ІV.2008г. по гр.д. № 183/2007г.

ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг негов състав.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: