Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 102   София,    15.06.2009 година   В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А     ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на  трети юни две хиляди и девета година в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ   КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА     при секретаря Ирена Велчева изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т.д. № 835/2008г.     Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 144 от 13.03.2009 г. по настоящото дело, на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, е допуснато касационно обжалване на решение № 293 от 02.07.2008 г. по в. гр. д. № 89/2008 г. на Великотърновски окръжен съд. С обжалваното решение е оставено в сила постановеното от Великотърновски районен съд решение № 1* от 13.12.2007 г. по гр. д. № 1298/2007 г., с което са отхвърлени предявените от Г. Г. Т. от с. Г. срещу „Л” ООД, гр. П. обективно алтернативно съединени искове: иск с правно основание чл. 79, ал. 1 във връзка с чл. 252 ЗЗД за връщане на предадена на влог 16 627 кг пшеница и иск с правно основание чл. 82 ЗЗД за заплащане на обезщетение за неизпълнение на договорно задължение в размер на сумата 9 780 лв., представляваща равностойността на вложеното количество пшеница. Касаторката поддържа, че атакуваното решение е неправилно поради противоречие с материалния закон, като моли за отмяната му и за връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд. Изразява несъгласие с извода на решаващия състав, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 574 ТЗ, тъй като ответното дружество няма качеството „публичен склад”. Поради това, според касаторката, възникналото между нея и ответника правоотношение следва да се разглежда на плоскостта на договора за влог, уреден в гражданския закон - чл. 250 и сл. ЗЗД, който не поставя изискване за писмена форма на този вид договори. Ответникът - „Л” ООД, гр. П. не заявява становище по касационната жалба. Върховен касационен съд - състав на Търговска колегия, Второ отделение, след като прецени данните по делото, с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното: Касационната жалба е неоснователна. За да остави в сила първоинстанционното решение на Великотърновски районен съд по гр. д. № 1298/2007 г. за отхвърляне на предявените от Г. Г. Т. срещу „Л” ООД искове, въззивният съд е приел, че между страните не е възникнало правоотношение по договор за влог на процесното количество пшеница по реда на чл. 573 ТЗ във връзка с чл. 8 от Закона за съхранение и търговия със зърно /ЗСТЗ/, тъй като не са изпълнени императивните изисквания на посочените нормативни актове за влог на зърно, а именно - сключване на договора в писмена форма, уговаряне на възнаграждение за съхранение на зърното и вписване на договора в складов регистър. Според съдебния състав, представената по делото квитанция № 8 от 24.07.2005 г. доказва само предаване на процесното количество пшеница, но не и договор за влог на същото. Решението е правилно. Основният спорен по делото въпрос, приет за съществен по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, е въпросът за съотношението между договора за влог по чл. 250 и сл. ЗЗД и договора за влог в публичен склад по чл. 573 и сл. ТЗ и по-конкретно - може ли договор за влог в публичен склад по ТЗ, по отношение на който не са изпълнени специалните изисквания, да се счита за договор за влог по ЗЗД. Настоящият състав счита, че в случая конверсията е недопустима. С оглед държавната политика в областта на зърнопроизводството, съхранението и търговията със зърно и зърнопреработката, дейността по съхранение на зърно е предмет на изрична нормативна уредба - Закона за съхранение и търговия със зърно /ДВ, бр. 93 от 11.08.1998г./. В него са регламентирани детайлно както условията за осъществяването на тази дейност, така и правата и задълженията на физическите и юридическите лица, които я осъществяват. Съгласно цитирания закон, съхранението на зърно се извършва чрез влагането му в публични складове или зърнохранилища, по отношение на които е предвиден конкретен лицензионен и регистрационен режим. Наличието на тази специална регламентация на влога на зърно изключва приложението на общите правила на Закона за задълженията и договорите към този договор /чл. 250 и сл. ЗЗД/. Съществуването на правоотношение по договор за влог, когато предмет на същия е зърно, следва да бъде преценявано единствено с оглед изискванията на Закона за съхранение и търговия със зърно, респ. на Глава Тридесет и четвърта на Търговския закон „В”, с оглед изричното препращане на чл. 15 ЗСТЗ, но не и с оглед общите гражданскоправни разпоредби - чл. 250 и сл. на Закона за задълженията и договорите. Приемането на обратното е в явно противоречие със закона. В посочения смисъл именно следва да се отговори на поставения от касатора съществен материалноправен въпрос във връзка с който е допуснато касационното обжалване на постановеното от Великотърновски окръжен съд решение. В съответствие с изложеното становище е приетото от решаващия състав, че договорът за съхранение на зърно в публичен склад представлява договор за влог в публичен склад по смисъла на чл. 573 ТЗ и като такъв следва да отговаря на специфичните изисквания за действителност, предвидени в чл. 574 ТЗ, а именно - да бъде сключен в писмена форма, да бъде вписан в складов регистър и да съдържа изрична уговорка за заплащане на възнаграждение на влогоприемателя. Напълно обоснован и законосъобразен е изводът на въззивния съд, че между страните по делото такъв договор не е сключен. Съгласно императивното правило на чл. 8 ЗСТЗ, договор за влог на зърно в публичен склад ще е налице само ако влогоприемателят по него е „публичен склад”, какъвто по смисъла на чл. 9 от същия закон е дружество с ограничена отговорност, акционерно дружество или командитно дружество с акции с предмет на дейност: съхранение на вложено зърно и издаване на складови записи. Посочените предпоставки в случая не са налице. По делото липсват каквито и да било данни както за предмета на дейност на ответното дружество, така и за лицензирането му като публичен склад за зърно в съответствие с изискванията на чл. 4 ЗСТЗ. С оглед на това, не може да се счете, че при приемането на процесното количество пшеница ответникът „Л” ООД е действал в качеството си на „публичен склад за зърно” по смисъла на чл. 9 ЗСТЗ. Ето защо, възникналото по този повод правоотношение между него и ищцата Г. Г. Т. не представлява договор за влог на зърно в публичен склад. Тъй като, по изложените по-горе съображения, извършеното на 24.07.2005 г. от ищцата Г. Г. Т. предаване на 16 627 кг пшеница в мелницата на ответника „Л” ООД в с. О. не може да бъде квалифицирано и като договор за обикновен влог, регламентиран от правилата на общия закон - чл. 250 и сл. ЗЗД, следва да се приеме, че не е налице неизпълнение на договорно задължение, което ангажира отговорността на ответника. Оттук и изводът, че предявените искове са неоснователни, както правилно е преценил и въззивният съд.   Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 293, ал. 1, пр. 1 ГПК   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА решение № 293 от 02.07.2008 г. по в. гр. д. № 89/2008 г. на Великотърновски окръжен съд.   ПРЕДСЕДАТЕЛ :   ЧЛЕНОВЕ: