О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 343 гр. София, 29.07.2022 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ ГАЛИНА ИВАНОВА като разгледа докладваното от съдия Марков ч.т.д.№1410 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.274, ал.2, изр.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на „Динипо“ ЕООД срещу определение №99 от 05.05.2022 г. по т. д. № 1309/2021 г. на ВКС, ТК, Първо отделение, с което е оставена без разглеждане касационната жалба на „Динипо“ ЕООД срещу решение №10157 от 16.02.2021 г. по т.д.№1407/2020 г. на САС, в частта потвърждаваща решение №183 от 28.01.2019 г. по т.д.№914/2017 г. на СГС, в частта му, с която „Динипо“ ЕООД е осъдено да заплати на „Алианц лизинг България“ АД сумата от 15 868.25 лв., общ размер на направените разноски за периода 2013 г. - 2016 г. във връзка с ползването на лек автомобил. В жалбата /неправилно посочена като частна касационна жалба/ се излагат съображения, че определението е неправилно, тъй като с него се слага край на спора, без да е даден отговор на въпросите, имащи отношение към допустимостта на въззивното съдебно решение, както и за това дали повдигнатият спор е търговски или не. Ответникът по частната жалба „Алианц лизинг България“ АД заявява становище за неоснователността й. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени наведените доводи и данните по делото, намира следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. За да остави без разглеждане подадената касационна жалба, първият тричленен състав на ВКС е приел, че цената на иска, решението, по който е предмет на обжалване, е под визирания в закона минимум, съобразно императивната разпоредба на чл.280, ал.3, т.1 от ГПК, според която не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 20 000 лева – за търговски дела. Счел е, че търговският характер на делото в случая се извежда от обстоятелството, че претендираните суми са резултат и пряка последица от уговорките по сключения между търговци, договор за лизинг, който макар и необвързващ към процесния период страните, поради прекратяването му, предполага конкретни действия, свързани с вещта - негов предмет и поради това, че съобразно чл.1, т.15 от ТЗ договорът за лизинг съставлява абсолютна търговска сделка, то са налице и условията да се счете, че спорът е търговски. Определението е правилно и следва да бъде потвърдено. Предмет на оставената без разглеждане касационна жалба е въззивното решение в частта му, с която е разгледан насрещно предявен иск за сумата от 15 868.25 лв., определена като общ размер - сумарно обусловен от направените разноски за периода 2013 г. - 2016 г. – съставляващи заплатени от лизингодателя, лишен от държането на автомобила, застраховки и данъци за последния, които лизингополучателят дължи и след изтичане на договора за лизинг, с оглед общите условия на договора за лизинг /т.8.10.9, вр. т.8.10/. Въззивният съд се е мотивирал, че първата инстанция е разгледала предявения иск съобразно заявените обстоятелства и петитум, но не е дадена вярна правна квалификация, поради което я е прецизирал с оглед общите условия на договора за лизинг и като се е позовал на константна практика на ВКС, е определил правна квалификация на претенцията по чл.236, ал.2 от ЗЗД, вр. чл.347, ал.2, пр.1 от ТЗ. Характеристиката на спора, предмет на посочения иск, предпоставя търговски характер на делото - претендират се права, породени от прекратяване на процесния договор за лизинг, представляващ абсолютна търговска сделка /чл.286, ал.2, вр. чл.1, т.15 от ТЗ/, поради което и с оглед разпоредбата на чл.365, т.1 от ГПК спорът е търговски /в който смисъл е и константната практика на ВКС/ и доколкото размерът на цената на иска е под 20 000 лв., касационната жалба се явява недопустима с оглед разпоредбата на чл.280, ал.3 от ГПК. Мотивиран от горното Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение ОПРЕДЕЛИ: ПОТВЪРЖДАВА определение №99 от 05.05.2022 г. по т. д. № 1309/2021 г. на ВКС, ТК, Първо отделение. Определението не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.