3 Р Е Ш Е Н И Е № ...........121................. С., .....................5 ноември................ , 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в съдебно заседание на 22 октомври две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева Емил Марков при участието на секретаря Н. Т. и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от председателя /съдията/ Никола Хитров т. дело № 761/ 2011 година Производството е по реда на чл.290 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба на НЧ Д-р П.Б. 1926-С. против решение № 1807/31.03.2011 г. по гр.д. № 6171/2009 г. на СГС, с което по същество се: 1. Осъжда М.И.Г.-Г. АД-С. да заплати на касатора сумата 1 000 лв. равностойност на движимите вещи, ведно със законната лихва и разноски., 2. Потвърждава решението по гр.д. № 5811/2004 г. на СРС в частта, с която са отхвърлени исковете на касатора за заплащане на сумите: 10 643.32 лв. на основание чл.236,ал.2 ЗЗД и 122.23 лв. на основание чл.86,ал.1 ЗЗД. Касаторът обжалва решението изцяло, но правния му интерес се свежда само до частта по т.2, с която се потвърждава решението на СРС в частта, с която исковете са отхвърлени. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди, че по въпросите: Приложим ли е чл.236,ал.2 ЗЗД само при срочните или и при безсрочните наемни договори, и дали обезщетението обхваща минимум договорения наем или следва да се определя от експертиза, като среден пазарен наем за този имот?, били налице основания по чл.280,ал.1,т.1 и 2 ГПК. ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното: Първият въпрос е решен в противоречие със задължителна практика на ВКС. Затова, касационната жалба е допусна до разглеждане по същество, на основание чл.280,ал.1,т.1 ГПК, с определение № 374/14.05.2012 г. С обжалваното решение е прието, че обезщетение по чл.236,ал.2 ЗЗД се дължи само при срочен договор за наем, а касаторът твърди, че съдебната практика не прави разлика с безсрочен договор. Действително с представеното Р 701/12.11.2010 по гр.д. 219/2010 на ІV г.о, постановено по реда на чл.290 ГПК, е прието, че съгласно чл.236,ал.1 ЗЗД, когато ползването продължи със знанието и без противопоставянето на наемодателя, договорът се счита продължен за неопределен срок и наемателя дължи уговорения наем, а съгласно ал.2, когато ползването продължи въпреки противопоставянето на наемодателя, наемателят дължи обезщетение в размер на средния пазарен наем за имот като процесния. Чл.236,ал.2 ЗЗД определя минимума на дължимото от дотогавашния наемател възнаграждение. Няма пречка да бъде присъдено и по-голямо обезщетение на основание чл.59 ЗЗД, ако бъде въведено такова основание на иска и се докаже, че наемодателят е собственик на вещта и че е претърпял по-големи вреди или пропуснал по-големи ползи от средния пазарен наем за продължилото въпреки неговото противопоставяне ползване /да докаже техния размер/. Във всички случаи размерът на вредите, респ. на пропуснатите ползи, подлежи на доказване от ищеца. В този смисъл е и Р 164/28.10.2010 по т.д. 1079/2009 на ІІ т.о. Следователно, същественото е договорът да е прекратен, независимо от основанието, и наемателят да е продължил ползуването въпреки противопоставянето на наемодателя. Няма значение дали договорът за наем е бил срочен или безсрочен. По вторият въпрос-на каква база се определя размера на обезщетението, всъщност няма произнасяне от въззивния съд и затова по него не може да се обуслови приложно поле на касационно обжалване. Но и по този въпрос има произнасяне в цитираното решение на ВКС-ІV г.о. По изложените съображения, обжалваното решение в частта, с която исковете са отхвърлени, е неправилно и трябва да бъде отменено, след което делото да се върне на въззивния съд в отменената част, тъй като няма произнасяне по размера. Водим от горното и на основание чл.293 ГПК, ВКС-І т.о. Р Е Ш И : Отменя решение № 1807/31.03.2011 г. по гр.д. № 6171/2009 г. на СГС в частта, с която е потвърдено решението на СРС в частта, с която исковете са отхвърлени. Връща делото в отменената част за ново разглеждане от друг състав на СГС. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: