О   П   Р   Е   Д   Е  Л  Е  Н  И  Е № 67                        гр.София,  18.01.2010г.   ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на четиринадесети януари през две хиляди и десета година  в състав:                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА                                                ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА                                                                          МАРИАНА КОСТОВА   след като разгледа, докладваното от съдията КОСТОВА ч.т.д.  №815/2009 год. по описа на съда, приема за установено следното:             Производството е по чл. 274, ал.3 от ГПК. Обжалвано е определение №247 от 23.06.2009г., постановено по ч.гр.дело №391/2009г. на Сливенския окръжен съд, с което е оставено в сила определение №301 от 2.02.2009г., постановено по гр.дело № 1551/2004г. на Сливенския районен съд, с което е прекратено производството по делото по отношение на Е. М. И. Д. , с фирма “ САКИ – М. Д. ”. Жалбоподателят “У” АД иска отмяна на определението като неправилно. Изложени са доводи за тристрания характер на договора за ипотека, от където произтича и задължителното участие в процеса по чл.135 ЗЗД на кредитополучателя Е. Д. Жалбоподателят е формулирал процесуалния въпрос от съществено значение за делото за пасивнолегитимираните страни по иск по чл.135 ЗЗД и по конкретно кредитополучателят, чието задължение е обезпечено с ипотека от трето лице, е ли е страна по ипотечния договор и пасивнолегитимирана страна в процеса по отменителния иск. Ответниците не вземат становище по частната касационна жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното: Предмет на обжалване е определение на въззивен съд, пред който е обжалвано определение на първоинстанционен съд, с което е прекратено производството по отношение на конституиран с исковата молба ответник. Обжалвания съдебен акт, съгласно чл.274, ал.3, т.1 ГПК ще подлежи на касационно обжалване ако са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК. С обжалваното определение въззивният съд е приел, че Е. не е длъжник на ищците, не е трето лице по смисъла на чл.135, ал.1, т.3 ЗЗД, не поема задължения по договора за ипотека, поради което не е пасивно легитимирано лице по иска по чл.135 ЗЗД. Ищците С. М. и Ц. И. са предявили иск срещу Т. С. , М. С. , Е. М. Д. и ТД “ Б. ” АД, сега “У” АД за обявяване за недействителна договорната ипотека, с предмет описания в исковата молба недв. имот. С договор от 8.04.2004г. е учредена ипотека, като имота е предоставен като обезпечение по договор за кредит, сключен между Е, като кредитополучател и ТБ “Б” АД като кредитодател за сумата от 45 000 лв. Първите двама ответници Т. и М. С. , в качеството си на собственици на ивота са обезпечили вземането на банката по договора за кредит. Нотариалният акт е подписан от кредитора – банка, кредитополучателя Д. и ипотекарните длъжници Т. и М. С. . Правата си на кредитори двата ищци са обосновали с предявен иск за обявяване за нищожен, респ. за унищожаване на договора за продажба на недв. имот, предмет на ипотеката, а като ответници по исковете са конституирани Т. и М. С. ,. Ф. от жалбоподателя процесуални въпроси за пасивно легитимираните страни в процеса по иска по чл.135 ЗЗД и по конкретно дали длъжникът по договора за кредит е страна по ипотечния договор и задължителен другар по иска по чл.135 ЗЗД, са обусловили крайния извод на съда за прекратяване на производството по делото по отношение на ответника Е, поради което е налице първата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното определение. Не са налице допълнителните предпоставки на чл.280, ал.1, т.т.1-2 ГПК. Жалбоподателят не сочи задължителна за съдилищата съдебна практика на ВС и ВКС по поставения процесуален въпрос, предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Такива са ТР на ВС и ВКС и постановления на Пленума на ВС или решенията постановени при условията на чл.290 ГПК. Извън обхвата на практиката , имаща задължителен характер за съдилищата са ТР на ВС, постановени при действието на чл.52 ЗУС / отм/, които служат за ръководство на съдилищата. За да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК трябва значимия за конкретното дело правен въпрос да решен по различен начин с други влезли в сила съдебни решения на граждански съдилища. Решения №412 от 24.04.1985г. по гр.дело №1026/1984г. на ВС и решение №426 от 21.09.1988г. по гр.дело №291/1988г. на ВС не представляват противоречива съдебна практика, тъй като с тях не се дават разрешения на правните въпроси по настоящото дело. Определението на СГС от 26.02.2009г. не следва да бъде обсъждано защото няма данни да е влязло в сила. Въззивното определение не противоречи на решение №10 от 3.01.1967г., постановено по гр.дело №124/1966г. на ОСГК на ВС, решение № 169 от 3.12.1985г. по гр.дело №130/1985г. на ОСГК и определението на ВКС, ТК от 14.02.2008г. по т.дело № 676/2007г., защото в тях само е посочено, че пасивно легитимирани страни по иска по чл.135 ЗЗД са страните по сделката, чиято недействителност се иска. Доколкото няма съдебна практика дали главният длъжник е пасивно легитимиран по иск по чл.135 ЗЗД и дали е страна по договор за ипотека, когато задължението му е обезпечено с имот собственост на трето лице, поставения материалноправен и процесуално правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото/ чл.280, ал.1, т.3 ГПК/. Разгледана по същество частната касационна жалба е неоснователна. В случая приетото от съда, че страни по договорната ипотека са кредитора/ банката/ и собственика на имота, който обезпечава вземането на кредитора, е правилен. Павловият иск се предявява срещу длъжника / в случая първите двама ответници/ и лицето което е придобило права от него/ банката кредитор/. С договора за ипотека се обезпечават правата на кредитодателя – банка, при неизпълнение на главното задължение от длъжника – получател на кредита, да събере по принудителен ред вземането си, чрез изнасяне на имота на публична продан. Обвързаност по ипотечния договор възникват само за ипотекарния длъжник / собственика на имота/. Той се съгласява да отговоря пред кредитора с имота си за изпълнението на главния дълг. Изискването на чл. 167, ал.2 ЗЗД за задължително посочване на имената на длъжника в съдържанието на ипотеката, дори когато вземането е обезпечено с чужд имот, не означава, че той е страна по договора за ипотека. Длъжникът по главното задължение подписва нотариалния акт в качеството си на страна по договор за кредит. Изискване за действителност на ипотечния договор е точното описание на вземането на банката – главно и акцесорно, респ. на задължението на кредитополучателя, т.е. главното вземане без да елемент от фактическия състав на договорната ипотека, обуславя сключването на ипотеката. Следователно, като е приел, че само ипотекарния длъжник и придобилият от него права са задължителни другари по отменителния иск по чл.135 ЗЗД, въззивният съд е постановил заканосъобразно определение. В заключение, обжалваният съдебен акт като правилен ще следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение   О П Р Е Д Е Л И :   ОСТАВЯ В СИЛА определение № 247 от 23.06.2009г., постановено по ч.гр.д. № 391/ 2009г. на Сливенския окръжен съд. Определението е окончателно.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: