Р Е Ш Е Н И Е     №  76   София, 9 март , 2009 година       В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България, II наказателно     отделение, в съдебно заседание на 18 февруари, две хиляди и девета година, в състав:       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Стоянова           ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев Татяна Кънчева     при участието на секретаря Кр. Павлова и в присъствието на прокурора А. Лаков изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев наказателно дело № 21/2009 година.     Производството по чл. 419 и следващите от НПК, е образувано по направено искане от осъдения Е. А. С., от гр. М., за възобновяване на наказателното производство по влязла в сила присъда от 16.05.2008 г., постановена по нохд № 138/2008 г., на Районен съд Монтана, потвърдена с въззивно решение от 23.07.2008 г., по внохд № 124/2008 г., на Монтанския окръжен съд. Сочи се, че съдебният акт е постановен при съществени процесуални нарушения и в нарушение на материалния закон. Исканията са алтернативни: за оправдаване на подсъдимия или връщане на делото за ново разглеждане. Представителят на Върховната касационна прокуратура е изразил становище, че искането е неоснователно, поради което не следва да бъде уважавано.   Върховният касационен съд, в пределите на проверката по чл. 426 НПК, за да се произнесе съобрази следното:   С посоченото решение, Монтанският окръжен съд, наказателен състав, е потвърдил изцяло присъдата от 16.05.2008 г., на Районен съд гр. М., 3-ти наказателен състав, постановена по нохд № 138/2008 г., с която подс. Е. А. С., е бил признат за виновен, в извършено на 23.03.2005 г., в гр. М., престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 1 НК – големи размери и при условията на чл. 54 НК, осъден на две години лишаване от свобода, условно с четири годишен изпитателен срок, на основание чл. 66, ал. 1 НК.важил е предявеният граждански иск за сумата от 21 000 лв., присъдил е държавна такса и направените по делото разноски.     По довода в искането, за допуснати съществени процесуални нарушения:   Настоящата инстанция счита, това оплакване за изцяло неоснователно. Не са налице основанията по чл. 348, ал. 1, т. 2 и ал. 3, т.т. 1-4 НПК, към които препращат разпоредбите на чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК, за да възникне задължение, за отмяна по реда на възобновяването, на въззивният съдебен акт.   При извършената проверка, не бяха констатирани нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили процесуалните права на подсъдимия. Не са били допуснати нарушения на специалните правила, за провеждане на второинстанционното производство, отразяващи основните начала на наказателния процес. Въззивният съд, е проверил изцяло правилността на присъдата, по реда на чл. 313 и 314 НПК, видно от изложените мотиви. Осигурена е била процесуална равнопоставеност на страните и осигурена възможност за устно изложение по направените доводи. Изводите и заключенията относно правно-релевантните факти, са основани на цялостен анализ, на събрания доказателствен материал. Съдът, е изпълнил в пълен обем процесуалните си задължения за обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, относими към главния факт от предмета на доказване в процеса. При това инстанциите не са възприели превратно доказателствата, в разрез с правилата на формалната логика. При установяване на решаващите факти, свързани с въпроса извършено ли е или не престъплението от подсъдимия, е анализирана подробно доказателствената съвкупност, в която с решаващо значение са данните от гласните доказателствени средства, при спазване изискванията на чл. 305, ал. 3 НПК, респ. чл. 339, ал. 2 НПК, чрез които е установено точно поведението и действията му през инкриминирания период. След като е установено по несъмнен начин, че подсъдимият е осъществил състава на инкриминираното с обвинението престъпление, правилно е бил осъден за това. Възприемайки констатациите и правните изводи на решаващия съд в тази част, второинстанционният съд не е допуснал нарушение на процесуалния закон.   По повод на подадена жалба пред него, в изпълнение на процесуалните си задължения по чл. 107, ал. 5 и чл. 339, ал. 2 НПК, след като е обсъдил направените доводи, мотивирано е обосновал отказа си да приеме, че обвинението не е доказано по несъмнен начин.   Неоснователно е конкретното възражение, за ограничаване правото на защита, на подс. С. , поради нередовното му призоваване за съдебно заседание на 16.08.2008 г./по изложеното в искането/ и даване ход на делото в негово отсъствие.   Не е допуснато съществено процесуално нарушение при даване ход на делото в отсъствие на подс. С. , в заседанието на 16.07.2008 г., а не както е посочено в искането – 16.08.2008 г. Видно от данните по делото – приложения отрязък от призовка на л. 20 от въззивното производство, подсъдимият е бил редовно призован по смисъла на чл. 180, ал. 3 НПК, чрез защитника си – адвокат С е бил представляван от последния в съдебното заседание, който и изрично се е съгласил да се даде ход на делото, без да прави каквито и да било възражения. По този начин е защитил неговите права и законни интереси. Поради това настоящият състав при Върховния касационен съд счита, че липсват нарушения свързани с основанията за възобновяване, по чл. 348, ал. 1, т. 2 и ал. 3 НПК.   По довода в искането, за допуснато нарушение на закона:   Посоченото отменително основание – по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, също не е подкрепено от данните по делото и е неоснователно. Възраженията в тази връзка се свеждат до твърденията за неправилна преценка на събраните доказателства и от там за незаконосъобразен извод, че подсъдимият е осъществили състава на престъплението.   При приетите за установени фактически положения и от двете съдебни инстанции, направените изводи за авторството на деянието и правната му квалификация по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 1 НК, са напълно законосъобразни. Разгледано в тези параметри, деянието осъществява всички обективни и субективни признаци на това престъпление. Подс. С. , с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у Ц. М. П. – да му даде сумата от 21 000 лв., с уговорка да му я върне на следващия ден, като му причинил вреда в големи размери. Същите са подкрепени изцяло от показанията на свидетелите П, П. , Ж. , С. , Г. и М. и на техния сериозен и задълбочен анализ. Следователно, вътрешното убеждение на съда, не се основава на произволно възприети фактически положения.становените данни от доказателствените средства, правилно оценени и от двете съдебни инстанции, при спазване процесуалното изискване по чл. 303, ал. 2 НПК, законосъобразно са ги мотивирали да приемат, че е осъществен състава именно на това престъпление. При така установените факти и обстоятелства, относими към предмета на доказване, тези изводи са законосъобразни. Както правилно е посочено и в мотивите на второинстанционният съд, налице са както обективната, така и субективната с. на престъплението.   От тук и направеното възражение, че извършеното не съставлява престъпление, по посочения текст от НК, е неоснователно. Безспорно е от данните по делото, че подсъдимият със свои действия е създал в пострадалия П. увереността, че ще върне сумата на следващия ден – обяснил нуждата от сумата с участие в търг в гр. Б., какъвто въобще не е бил провеждан /сл. бележка от Община Б., позовал се е на дългогодишното им познанство и на други случаи при които е вземал суми и после връщал, обещал и плащане на „бонус” от 200 – 300 лв., което говори че още в този момент е липсвало намерение за връщане и по този начин е въвел в заблуждение св. П, за добросъвестността си в готовността да върне сумата на другия ден. Че действията му са били измамливи, може да се съди и от последващото му поведение – не върнал сумата в уговорения ден, напразните опити пострадалия да се свърже с него по телефона и заявлението на подсъдимия няколко дни по – късно, че не е вземал пари в заем от него и не дължи връщането им.   Правилно съдилищата са приели, че имотната вреда е настъпила за Ц. П. Свид. Б. Ж. , касиер във валутното му бюро установява, че е приела донесената сума, преброила я и по - късно я извадила от касата и предала на пострадалия П. , който в нейно присъствие я е дал на осъдения С. Фактът, че тези пари са взети в заем от св. П, не може да промени законосъобразния извод, че щетата е настъпила за Цв. П. , тъй като тя е влязла в неговата имуществена сфера и при предаването на подсъдимия е била негова собственост. Отношенията между П, могат да бъдат само облигационни – договор за заем и нямат отношение по настоящия казус.   След пълна и точна преценка на данните от всички доказателствени средства, относими към главния факт от предмета на доказване в процеса, законосъобразно е прието, че може да се направи еднозначен извод по отношение авторството на инкриминираното деяния, т.е. да се приеме, че обвинението е доказано по несъмнен начин, каквото е изискването на чл. 303, ал. 2 НПК, за да се постанови осъдителна присъда.   Настоящата инстанция споделя изводите на решаващия и въззивния съд, относно постановяване на осъдителната присъда по този текст от НК. Счита, че мотивите на двете инстанции в нейна подкрепа, представляват подробен и изчерпателен анализ, на всички събрани доказателства и същевременно излагащи ясни правни съображения по всеки от инкриминираните факти. Затова, няма никакво основание за уважаване на искането, за отмяна на решението и оправдаване на подсъдимия.   Ето защо, направеното искане се явява изцяло неоснователно и следва да бъде отхвърлено.   Водим от горното и на основание чл. 426, вр. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, 2 наказателно отделение при Върховния касационен съд Р Е Ш И :   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Е. А. С., от гр. М., за възобновяване на наказателното производство по влязлата в сила присъда от 16.05.2008 г., постановена по нохд № 138/2008 г., на Районен съд гр. М., 3-ти наказателен състав, потвърдена с въззивно решение от 23.07.2008 г., по внохд № 124/2008 г., на Монтанския окръжен съд.   Решението не подлежи на обжалване.       Председател:     Членове: