Р Е Ш Е Н И Е № 11 София, 11.02 . 2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на 22.01.2014 две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА при участието на секретаря ТОДОРКА КЬОСЕВА изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА дело №545/2012 година Производството е по член 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба вх.№3821/17.04.2012г.,подадена от [фирма] [населено място],чрез пълномощника му адвокат Р. К.,против решение №326/2011г. на Софийски апелативен съд,постановено по гр.д.№3456/2011г. по описа на същия съд,с което се обезсилва решение на Софийски градски съд,1-12 състав,постановено на 16.06.2011г. по гр.д.№1658/2009г. по описа на съда- за признаване за установено на основание член 124 от ГПК,по иска на Държавата,представлявана от Областния управител, против Н. К. М.,че последният не е собственик на недвижим имот-УПИ ІІ-2 в кв.10,по плана на [населено място],местн.П. път-Специални нужди-Б. път,целия с площ от 968 кв.м при описани граници и се отменя на основание член 537,ал.2 от ГПК-нотариални актове №41 от 31.07.1997г. на Нотариуса към СРС и №135 от 07.04.1998г. на Нотариуса към СРС,постановено при участието на трето лице помагач [фирма],гр.София,като се прекратява производството по делото. Постъпила е и касациона жалба вх.№4374/02.05.2012г.,подадена от Държавата,чрез Министъра на регионалното развитие и благоустройството,от процесуалния представител Т. И. А.,срещу горепосоченото въззивно решение. С определение №539/30.10.2012г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по предпоставките,предвидени в член 280,ал.1,т.1 от ГПК,по правен въпрос:”Налице ли е правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск от Държавата,при положение,че същата твърди,че именно тя е собственик на процесния имот и разполага с доказателства за правото си на собственост-към датата на предявяване на иска и предвид факта,че същата разполага с процесуалната възможност да предяви осъдителен иск за собственост или положителен установителен иск?” В касационната жалба, подадена от [фирма] София,се навеждат оплаквания,че въззивно решение е неправилно,постановено в противоречие с материалния закон и при нарушение на процесуалните правила,като се иска неговата отмяна. Държавата,чрез Министъра на регионалното развитие и благоустройството,в депозираната касационна жалба,заявява че обжалваното въззивно решение е неправилно,постановено в противоречие с материалния закон и при съществено нарушение на процесуалните правила,поради което моли същото да бъде отменено. Ответникът по касационната жалба Н. К. М.,моли въззивното решение като правилно и законосъобразно,да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд,като обсъди доводите,изложени във връзка с наведените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на член 290,ал.1 от ГПК и член 293 от ГПК приема следното: С мотивите си,въззивният съд е констатирал,че от ищеца по делото –Държавата,представлявана по пълномощие от областния управител,е предявен срещу ответника Н. К. М.,отрицателен установителен иск за собственост на процесния недвижим имот,като се твърди, че имотът е актуван като държавен след отчуждаването му по реда на ЗОЕГПНС и от одържавяването му до датата на предявяване на иска държавата не е извършвала разпоредителни действия с него,а ответникът М. притежава „неистински титули за собственост” на процесния имот,които противоречат на титула на собственост на държавата.Съдът е посочил,че ищецът –Държавата е представила по делото,във връзка с правото си на собственост върху имота: решение на комисията по член 11 от ЗОЕГПНС от 02.12.1948г.,Акт за държавна собственост,съставен на 22.09.1949г. и Акт №06993 за частна държавна собственост ,съставен на 17.02.2009г. за процесния имот,като в хода на производството по делото ищецът е представил договор за замяна,сключен на 27.02.2009г./два дни след предявяване на иска/,по силата който областният управител прехвърлил на [фирма] София/конституиран впоследствие като трето лице помагач по делото/ процесния недвижим имот и реална част от съседния УПИ І.За ответника съдът е посочил,че последният основава правото си на собственост спрямо процения имот,обективирано в приложените нотариални актове,по силата на осъществени сделки-покупко-продажба на процесния имот,както и представя такива на своите праводатели,от които черпи правата си.След като е взел предвид,че право на ищеца е да избере вида на защитата на твърдяното право на собственост спрямо процесния недвижим имот,с оглед разпоредбата на член 124,ал.1 от ГПК,съдът е насочил преценката си относно доколко предявяването на отрицателен установителен иск е допустимо,след като Държавата-ищец твърди,че именно тя е собственик на имота и разполага с доказателства за правото си на собственост-към датата на предявяване на иска,поради което е приел,че за последната е налице процесуалната възможност да предяви осъдителен или положителен установителен иск за собственост.Съдът е стигнал до извода,че предявеният отрицателен установителен иск е недопустим,с оглед съпоставянето на фактическите твърдения на ищеца със заявения петитум,поради което е обезсилил постановеното решение от първоинастанционния съд като недопустимо. По въпроса,по който е допуснато касационно обжалване: Въззивното решение е допуснато до касационно обжалване,съгласно предвиденото в член 280 ал.1,т.1 от ГПК,поради произнасяне на съда по правен въпрос,цитиран по-горе,във връзка с наличие на правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иска,разрешен в противоречие с практиката на ВКС/Решение №90/05.05.2011г. на ВКС,ІІго,гр.д.№846/2010г./ С Тълкувателно решение №8 от 27.11.2013г. по тълк.д.№8/2012г. по описа на ОСГТК на ВКС, се приема,че: „1.Правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице когато: ищецът притежава самостоятелно право ,което се оспорва,позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права,ако отрече правата на ответника. В производството по този иск ищецът доказва фактите,от които произтича правния му интерес,а ответникът фактите,от които произтича правото му.При липса на правен интерес производството се прекратява. 2.Правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост и други вещни права е налице и когато ищецът разполага с възможността да предяви осъдителен иск за същото право.” Съгласно мотивите на горепосоченото тълкувателно решение,по първия въпрос от същото,при установителените искове/включително и отрицателните/ в най-голяма степен се откроява разликата между спорното право и правото,което може да се окаже засегнато от правния спор.Първото има качеството на „предмет на иска”,защото е обект на противоречиви правни твърдения на страните по спора.Когато ищецът твърди,че определено право не съществува,предмет на спора и на исковия процес е отричаното от него право. Правният интерес при отрицателния установителен иск за собственост или друго вещно право се поражда от твърдението за наличие на притежавано от ищеца,различно от спорното,право върху същия обект,чието съществуване или пораждане,респективно упражняването му би било осуетено от неоснователната претенция на насрещната страна.Всяка страна независимо от процесуалното си качество,следва да установи фактите и обстоятелствата,на които основава своите искания или възражения.При отрицателния установителен иск за собственост и други вещни права,ищецът доказва твърденията,с които обосновава правния си интерес,като той следва да установи наличието на защитимо свое право засегнато от правния спор,като докаже фактите от които то произтича.Въпросът за евентуалното наличие,респективно липсата на самостоятелно право на ищеца е свързан с преценката на съда за правния интерес от установяването,т.е. за допустимостта на иска като абсолютна процесуална предпоставка за разглеждането му,но не е част от предмета на претенцията.Наличието на правен интерес се преценява конкретно,въз основа на обосновани твърдения,наведени в исковата молба,като при оспорването им ищецът следва да докаже фактите,от които те произтичат.Съдът е длъжен да провери допустимостта на иска още с предявяването му и да следи за правния интерес при всяко положение на делото,като когато констатира,че ищецът няма правен интерес,последният прекратява производството по делото,без да се произнася по основателността на претенцията-дали ответникът притежава или не претендираното и отричано от ищеца вещно право. По основателността на касационната жалба: С оглед даденото разрешение на поставения правен въпрос обжалваното въззивно решение е правилно,въпреки различието в мотивите,изложени във въззивното решение и тези, изложени в точка първа от горепосоченото тълкувателно решение на ВКС,обосноваващи недопустимостта на предявения отрицателен установителен иск. Съобразно изложеното,при преценката на наличието на правния интерес по заявения отрицателен установителен иск за собственост на процесния имот,ищецът-Държавата заявява самостоятелни права върху имота,основавайки се на придобиването му по осъществена процедура на одържавяване по силата на ЗОЕГПНС и съставените впоследствие актове за държавна собственост.Следователно,налице е в случая първата хипотеза,посочена в т.1 на ТР №8/2012г. на ОСГТК на ВКС-а именно според заявеното с исковата молба, ищецът основава правния си интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост върху процесния имот на притежавано от него самостоятелно право,което се оспорва от ответника Н. М.,който според ищеца притежава „неистински титули за собственост” на имота.Към момента на депозиране на исковата молба вх.№8558 от 25.02.2009г.,ищецът по силата на горепосочените доказателства-заповеди и актове за държавна собственост,обосновава самостоятелното си право на собственост спрямо процесния имот,за което сам твърди,че не се разпореждал от придобиването му и което е застрашено и може да бъде засегнато от правния спор.С оглед възприетото в горепосоченото тълкувателно решение,към момента на депозиране на исковата молба за ищеца-държавата е налице правен интерес от заявения отрицателен установителен иск за собственост на процесния имот.Видно от данните по делото обаче,в хода на процеса,с молба вх.№42428/12.08.2009г./лист 41 и сл. от гр.д.№1658/2009г. по описа на СГС/,подадена от ищеца,се заявява,че последният е прехвърлил правото си на собственост върху процесния имот,въз основа на договор за замяна,приложен с молбата,сключен на 27.02.2009г. между Държавата,представлявана от областния управител на област София и [фирма],по силата на който съгласно описаното в т.1 на договора Държавата прехвърля на дружеството правото на собственост върху описаните недвижими имоти-частна държавна собственост,първия от които е процесния недвижим имот,като с определение от 24.02.2010г./лист 69 от делото/първоинстанционният съд е конституирал по делото като трето лице-помагач на страната на ищеца-„БМ Г. И.” София.Ето защо,към този момент вече не е налице правен интерес за ищеца Държавата от предявения иск,тъй като последната е прехвърлила така заявените с исковата молба самостоятелни права върху процесния недвижим имот.След като съдът е длъжен да следи за правния интерес при всяко положение на делото,което не е отчетено от първоинстанционния съд и производството е приключило с постановяване на решението,правилно и законосъобразно въззивният съд с решението си,предмет на настоящата касационна жалба,е констатирал липсата на правен интерес от заявения отрицателен установителен иск от страна на ищеца-Държавата,като е обезсилил постановеното решение и е прекратил производството по делото. Неоснователно е позоваването от страна на касатора [фирма] София,на наличието на хипотезата на член 226,ал.1 от ГПК,а именно ако в течение на производството спорното право бъде прехвърлено върху другиго,делото следва своя ход между първоначалните страни.Това е така защото при отрицателния установителен иск,с какъвто съдът е бил сезиран, се откроява разликата между спорното право и правото,което може да се засегне от правния спор,в случая спорното право,което има качеството”предмет на иска” е отричаното от ищеца право на ответника.Обекта на замяната,извършена по горепосочения договор обаче ,включва заявеното от ищеца негово самостоятелно право върху процесния имот,което може да се окаже засегнато от правния спор,така както е възприето по смисъла на т.1 на ТР № 8/2012г. на ОСГТК на ВКС. С оглед изложеното,касационният съд намира,че постановеното въззивно решение не страда от пороците,заявени с касационните жалби и от двамата касатори,поради което същите следва да се оставят без уважение,а обжалваното въззивно решение в сила като правилно и законосъобразно. Водим от горното, състав на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение №326/29.02.2012г. на Софийски апелативен съд,ГК,четвърти състав,постановено по гр.д.№3456/2011г. по описа на същия съд. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: