Р Е Ш Е Н И Е № 50126 [населено място],02.11.2022г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА при секретаря Петя Петрова като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 1264 по описа за 2021г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „МТЛ Аско“СП.З.О.О., [населено място], Република Полша срещу решение № 260037/22.02.2021 г. по в.т.д. № 717/2020г. на Апелативен съд - Пловдив в частта, с която след частична отмяна на решение № 260031/24.09.2020 г. по т. д. № 803/2019 г. на ПОС са отхвърлени като погасени по давност предявените от дружеството „МТЛ Аско“СП.З.О.О. искове против дружеството „ХМТ Трак“ ЕООД за присъждане на неустойки за забава, отнасящи се за дните 21.09.2016 г., 22.09.2016 г. и 23.09.2016 г. /по 5 720 евро за всеки ден/ или общо за сумата 17 160 /седемнадесет хиляди сто и шестдесет/ евро, уговорени с разпоредбата по чл. 5.4.1. от сключения между тях договор № 02/06/2016/DRW, ведно със законната лихва върху посочената сума от 17 160 евро, считано от предявяването на исковете на 24.09.2019 г. до окончателното й изплащане. Касаторът поддържа, че решението е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон. Изразява несъгласие с извода на въззивния съд, че разпоредбата на чл. 114, ал.4 ЗЗД е приложима за случаи различни от процесния. Навежда доводи, че предвид престирането на главното задължение, макар и със закъснение, давността за мораторната неустойка започва да тече от деня на престацията. Иска се отмяна на въззивното решение в обжалваната част и постановяване на ново за осъждане на ответника да заплати изцяло претендираната неустойка. В писмения си отговор ответникът по касацията „ХМТ Трак“ ЕООД оспорва основателността на същата. С определение № 190/06.04.2022г. по т.д. № 1264/2021г. на ВКС, I т.о. е допуснато касационно обжалване за проверка съответствието на обжалваното решение в частта, с която е отхвърлен искът по чл.92 ЗЗД, с практиката на ВКС, обективирана в решение № 174/16.12.2009г. по т.д. № 292/2009 г. на ВКС, II т.о., решение № 48/07.09.2010г. по т.д. № 286/2009г. на ВКС, II т.о., решение № 106/10.12.2020г. по т.д. № 1632/2019г. на ВКС, I т.о. и др., на осн.чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса: Ако неустойката е уговорена като процент от главния дълг или като фиксирана сума за всеки просрочен ден, от кой момент започва да тече давностният срок върху неустоечното вземане, при условие, че главният дълг вече е платен, респ. предметът на договора е доставен към датата на завеждане на иска? Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК приема следното: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е разгледал иск с правно осн. чл. 79, ал. 1, във вр. с чл. 92 ЗЗД, с който „МТЛ Аско“СП.З.О.О. е претендирал заплащане от „ХМТ Трак“ ЕООД на неустойка за периода от 21.09.2016 г. - 30.09.2016 г., уговорена в чл. 5.4.1. като ежедневна неустойка от 5 720 евро за всеки ден на забавеното изпълнение, по сключения между тях договор № 02/06/2016 DRW за изработка и доставката на поръчаните от ищеца три мотокара. Наведени са били твърдения, че доставката е следвало да се осъществи не по-късно от 20.09.2016г., а ответникът ги доставил съответно на 29.09.2016 г., на 30.09.2016 г. и на 01.10.2016 г. Апелативинят съд не е споделил поддържаните от „ХМТ Трак“ ЕООД възражения за нищожност на клаузата за неустойка по т. 5.4.1. от договора; за забава на поръчалия работата; по чл. 81, ал. 1 ЗЗД за липса на отговорност за забава на доставката на единия от мотокарите за дните 30.09.2016 г. и 01.10.2016 г. За основателно е било прието възражението на изпълнителя, че задължението му за плащане на неустойка за забава за дните 21.09.2016 г., 22.09.2016 г. и 23.09.2016 г. е погасено по давност. ПАС е счел, че при неустойка, уговорена за всеки един ден забава, първото по време вземане за тази неустойка става дължимо от деня, следващ падежа на неизпълненото главно задължение. Това е първият ден, в който вземането за неустойка за забава, уговорена за този конкретен ден, е станало изискуемо. Затова за вземането за неустойка, уговорено като дължимо за този първи ден след падежа на главното задължение, започва, на основанието по чл. 114, ал. 1 ЗЗД, да тече давностният срок по чл. 111, б. „б“ ЗЗД. Според ПАС разпоредбата по чл. 114, ал. 4 ЗЗД се отнася единствено до хипотези, при които неустойката за забава е била уговорена за периоди, по-дълги от един календарен ден. При тях началото на давността по чл. 111, б. „б“ ЗЗД започва да тече от последния ден на срока, за който страните са приели да се начислява неустойката, щом този срок е по-дълъг от един ден. Това означава „от последния ден“, в който уговорената седмична, месечна, годишна и пр. неустойка за забава вече ще е дължима. Щом определен календарен ден е „последен“, с него завършва онзи период във времето, за който страните са договорили, че – едва след изтичането му – ще възникне вземането за неустойка. ПАС е заключил, че в настоящия случай неустойката е била уговорена като дължима за всеки ден забава на доставката, което, след падежа на главното задължение (уговорената за 20.09.2016 г. доставка), означава изискуемост на всяка дневна неустойка, договорена за съответния ден от периода на забавата. След като машините, вместо да бъдат доставени на уговорената дата 20.09.2016 г., са били доставени на 01.10.2016 г., първият ден, в който е била изискуема уговорената за този ден неустойка от 5 720 евро, е бил на датата 21.09.2016 г. Исковата молба е била подадена на 24.09.2019 г. и последният ден, който предхожда неизтекъл тригодишен срок по чл. 111, б. „б” ЗЗД, е датата 23.09.2016 г. Следващият ден 24.09.2016 г. вече е в рамките на неизтекъл за него давностен срок, затова вземанията на ищеца за неустойка за всеки отделен ден в периода от 21.09.2016 г. до 23.09.2016 г. включително, които вземания са били предявени на датата 24.09.2019 г., са били на тази дата вече погасени по давност и претенцията – в тази нейна част подлежи на отхвърляне. По правния въпрос, по който е било допуснато касационно обжгалване: Налице е формирана съдебна практика, обективирана в цитираните от касатора решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК. Прието е, че в хипотезата на извършено плащане на главния дълг, последният ден, за който се начислява неустойката за забава, ще бъде денят на плащането и 3-годишният срок ще се брои от този ден. Когато, обаче, към датата на завеждане на иска не е извършено плащане на главния дълг и върху него продължава ежедневно да се начислява неустойка, по давност следва да се счита погасено вземането за неустойка за период по-голям от 3 години преди датата на предявяване на иска, каквото е правилото за погасяване на всички периодични вземания. Този извод произтича от начина на формиране на вземането за неустойка - като процент от главния дълг за всеки просрочен ден, който му придава характер на периодично вземане. Настоящият състав на ВКС споделя така даденото разрешение на правния въпрос. По същество на касационната жалба: С оглед дадения отговор на правния въпрос въззивното решение в обжалваната част се явява неправилно, поради допуснато нарушение на материалния закон. Видно от процесния договор в чл.5.4.1 е било уговорено задължение за изпълнителя при неизпълнение на задължението за доставка на предмета на договора за всеки ден забава да заплаща неустойка на възложителя в размер на 5 720 евро, но не повече от 120 120 евро. Следователно неустойката се начислява ежедневно за целия период на забавата до достигане на границата от 120 120 евро. Не може да бъде споделено разбирането на въззивния съд, че разпоредбата на чл.114, ал.4 ЗЗД не се прилага при уговорена неустойка за всеки ден забава, а само при уговорка за период по-дълъг от един ден – седмица, месец, година. Нормата е специална и касае само вземането за неустойка за забава, поради което ирелевантни се явяват доводите на ответника по касацията относно мораторните лихви. Забавата е неизпълнение на задължение във времево отношение, поради което продължителността й се свързва с изтичането на определен времеви период. Самата разпоредба на чл.114, ал.4 ГПК не съдържа условие относно интервала от време, а според чл.72 ЗЗД срокът може да се брои и по дни. Съгласно дадените разяснения в мотивите на ТР № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС характерен признак на периодичното плащане е именно неговата периодичност без оглед на това по какъв начин е определено изтичането на интервала от време, който го прави изискуемо– годишен, месечен, седмичен или дневен. „Периодично” е това плащане, което не е еднократно и не се изчерпва с едно единствено предаване на пари или заместими вещи. Ето защо при въведено с исковата молба твърдение за период на забава в изпълнение на главното задължение повече от един ден, уговорената за всеки ден забава неустойка се дължи за така очертания период и началният момент, от който започва да тече давността по чл.111, б. „б“ ЗЗД, се определя според правилото на чл.114, ал.4 ЗЗД – „от последния ден, за който се начислява“. Предвид извършената преди завеждане на иска престация на главното задължение и според дадения отговор на правния въпрос последният ден е 01.11.2016 г., то към датата на подаване на исковата молба – 24.09.2019 г. не е изтекла погасителна давност за вземанията за неустойка за периода 21.09.2016г.-23.09.2016г. В полза на касатора се дължи сумата от 17 160 евро – неустойка за забава за дните 21.09.2016г., 22.09.2016г. и 23.09.2016г. По изложените съображения на осн. чл.293, ал.2 ГПК въззивното решение следва да бъде отменено в обжалваната част и вместо него да се постанови друго за уважаване на иска по чл.92 ЗЗД за сумата от 17 160 евро за периода 21.09.2016г.-23.09.2016г. В полза на „МТЛ Аско“СП.З.О.О., [населено място], Република Полша следва да се присъдят сторените от него разноски за въззивна инстанция 3 745,34 лв. /разликата над присъдените с въззивното решение 254,66 лв. до направените действително разноски от 4000 лв. – за адвокатско възнаграждение/ и за касационна инстанция в размер на 4 701,24лв. /адвокатско възнаграждение и държавни такси по касационната кажба/. Водим от горното, състав Върховния касационен съд, ТК, Първо отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 260037/22.02.2021 г. по в.т.д. № 717/2020г. на Апелативен съд - Пловдив в частта, с която след частична отмяна на решение № 260031/24.09.2020 г. по т. д. № 803/2019 г. на ПОС са отхвърлени като погасени по давност предявените от дружеството „МТЛ Аско“СП.З.О.О. искове против дружеството „ХМТ Трак“ ЕООД за присъждане на неустойки за забава, отнасящи се за дните 21.09.2016 г., 22.09.2016 г. и 23.09.2016 г. /по 5 720 евро за всеки ден/ или общо за сумата 17 160 /седемнадесет хиляди сто и шестдесет/ евро, уговорени с разпоредбата по чл. 5.4.1. от сключения между тях договор № 02/06/2016/DRW, ведно със законната лихва върху посочената сума от 17160 евро, считано от предявяването на исковете на 24.09.2019 г. до окончателното й изплащане, като вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА „ХМТ Трак“ ЕООД да заплати на МТЛ Аско“СП.З.О.О., [населено място], Република Полша, на осн. чл. 92, ал.1 ЗЗД сумата 17 160 /седемнадесет хиляди сто и шестдесет/ евро, представляваща неустойка за забава за периода 21.09.2016г. - 23.09.2016 г., уговорена с разпоредбата на чл. 5.4.1. от сключения между страните договор № 02/06/2016/DRW, ведно със законната лихва върху посочената сума от 17160 евро, считано от предявяването на иска - 24.09.2019 г. до окончателното й изплащане. ОСЪЖДА „ХМТ Трак“ ЕООД да заплати на МТЛ Аско“СП.З.О.О., [населено място], Република Полша сумата от 3 745,34 лв., разноски за въззивна инстанция и сумата от 4 701,24 лв. за разноски за касационната инстанция, на осн. чл.78, ал.1 ГПК. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: