4 РЕШЕНИЕ N 119 София, 19.08.2016 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на дванадесети май две хиляди и шестнадесета година в състав: Председател:Добрила Василева Членове:Маргарита Соколова Гълъбина Генчева При секретаря Емилия Петрова, като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. N 5739/2015 година, и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл. 290 ГПК. С решение № 10 от 20.02.2015 г. по в. т. д. № 342/2014 г. Бургаският апелативен съд отменил решение № 88 от 18.07.2014 г. по гр. д. № 127/2013 г. на Бургаския окръжен съд и вместо това уважил иск по чл. 108 ЗС, предявен от [фирма] [населено място], с конституиран съгласно чл. 134, ал. 2 ЗЗД съищец [фирма] [населено място], като осъдил [фирма] [населено място] да предаде на [фирма] [населено място] урегулиран поземлен имот № 4254 по плана на [населено място], местността „П.”, заедно с всички подобрения в имота и построените върху него три жилищни сгради - тяло А, тяло В и тяло С, както и поземлени имоти № 004243 и № 004244 по плана на с. с. С решение № 54 от 26.06.2015 г. по същото дело въззивният съд отхвърлил молбата на [фирма] [населено място] по чл. 250 и чл. 247 ГПК за допълване, съответно за поправяне на основното решение. Касационни жалби са подадени от ищеца [фирма] [населено място] - срещу решението по чл. 250 и чл. 247 ГПК, и от ответника [фирма] [населено място] - срещу основното решение. С определение № 120 от 29.02.2016 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 54 от 26.06.2015 г. Прието е, че касационната жалба на ответника ще бъде разгледана след изясняване на предметните рамки на спора по чл. 108 ЗС. От [фирма] [населено място] не е постъпило становище. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на допуснатото до касационно обжалване въззивно решение, и за да се произнесе, взе предвид следното: Ищецът [фирма] [населено място] е процесуален субституент, в качеството му на кредитор на [фирма] [населено място], който по силата на чл. 134 ЗЗД упражнява имущественото право на бездействащия длъжник да ревандикира собствени недвижими имоти. Ответникът [фирма] [населено място] е придобил спорното имущество с договор за продажба на търговското предприятие на [фирма], което, от своя страна, се легитимирало за собственик по силата на непарична вноска /апорт/ на спорните имоти с договор за продажба на търговското предприятие на [фирма] [населено място] - длъжника на ищеца. Въззивният съд приел, че ответникът не е собственик, предвид обявения за нищожен с влязло в сила решение по т. д. № 361/2007 г. на Бургаския окръжен съд, апорт. Тъй като действието на нищожността е по отношение на всички, то за ирелевантни по настоящия спор са приети възраженията за непротивопоставимост на съдебното решение поради настъпило правоприемство преди завеждане на иска по чл. 26, ал. 2 ЗЗД. С оглед правните последици на влязлото в сила решение и при липса на данни за повторно извършен апорт, въззивният съд приел, че сделките с апортираното имущество, извършени след апорта, са непротивопоставими на действителния собственик - [фирма] [населено място]. По факта на владението въззивният съд приел, че към момента на подаване на исковата молба - 06.06.2012 г., вписана на 11.01.2013 г., ответникът е упражнявал фактическата власт, а тъй като с чл. 114 ЗС не е предвидено задължително вписване на искова молба по чл. 108 ЗС като условие за даване ход на делото, то по отношение на страните и техните правоприемници не е приложимо изключението по чл. 226, ал. 3 ГПК за действието на вписването. Оттук съдът заключил, че настъпилите след завеждане на делото обстоятелства относно владението, като обусловени от извършената с договор от 22.10.2012 г. продажба на търговското предприятие на [фирма] [населено място] в полза на С. П.” Е., не променят пасивната материалноправна легитимация на ответника, тъй като не се твърди приобретателят да е установил владение преди завеждане на иска. В обобщение, с оглед обявения за нищожен апорт, въззивният съд заключил, че всички придобити впоследствие права са придобити от несобственик, поради което и правоприемникът на ответника има същото правно положение като своя праводател по отношение на действителния собственик, а ако е последвало предаване на владението, то има значение в изпълнителния процес, поради което и осъдил ответника да върне имотите на собственика им - длъжника на ищеца. За да отхвърли молбата по чл. 247 и чл. 250 ГПК, Бургаският апелативен съд посочил, че с исковата молба е заявено искане за предаване на недвижими имоти, което се квалифицира като иск с правно основание чл. 108 ЗС. Въззивният съд, като инстанция по същество, дължи произнасяне в рамките на заявения за разглеждане предмет, а освен това е ограничен от очертаните във въззивната жалба предели на правния спор, така че, ако се произнесе освен по първоначално заявения иск, и по установителен иск за собственост, постановеното от него решение ще е недопустимо. Посочено е също, че в законоустановения срок ищецът не е поискал допълване на първоинстанционното решение, с което е отхвърлен иск за предаване на недвижими имоти, и така спорът относно установителната претенция не е включен в предмета на въззивното обжалване. Не е налице и очевидна фактическа грешка, тъй като в диспозитива на съдебното решение съдът формира воля единствено по заявеното искане, а съображенията за наличие на право на собственост в патримониума на ищеца представляват изпълнение на изискването за пълнота на мотивите относно релевантните за спора факти. Касационното обжалване е допуснато на основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса: при постановяване на решение по ревандикационен иск с основание чл. 108 ЗС съдът дължи ли произнасяне и по двете му части - установителна и осъдителна, или дължи произнасяне само по осъдителната част. Констатирано е противоречие между обжалваното решение и решение № 278 от 17.08.2011 г. по гр. д. № 1081/2010 г. на ВКС, І-во г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, според което искът за ревандикация по чл. 108 ЗС съдържа две части: за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на имота и за връщане на владението върху имота на собственика му. Същевременно въпросът: „следва ли съдът, сезиран с осъдителен иск по чл. 108 ЗС, да се произнесе с установителен диспозитив за принадлежността на правото на собственост към патримониума на ищеца”, е бил поставен като част от предмета на тълк. д. № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС. Вторият въпрос е за процесуалното средство за защита на ищец по ревандикационен иск, когато съдът е пропуснал да се произнесе с установителен диспозитив за правото на собственост, но в мотивите е приел, че ищецът е собственик. Касационното обжалване по този въпрос е допуснато на основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. С т. 2А на ТР № 4/2014 от 14.03.2016 г. по тълк. д. № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС е прието, че съдът, сезиран с осъдителен иск по чл. 108 от Закона за собствеността, следва да се произнесе с отделен установителен диспозитив за принадлежността на правото на собственост към патримониума на ищеца. Съображенията са свързани с това, че предмет на делото по ревандикационния иск, който е иск на невладеещия собственик срещу владеещия несобственик, е правото на собственост на ищеца. Искът съдържа в себе си две искания за правна защита, отправени до съда: искане да бъде установено, че ищецът притежава правото на собственост върху процесния имот и искане да бъде осъден ответникът да му предаде владението върху имота. За да бъде решен предявеният с този иск гражданскоправен спор, на двете искания следва да се даде отговор в диспозитива на съдебното решение, тъй като само диспозитивът е източникът на силата на пресъдено нещо на решението. С тълкувателния акт е прието още, че когато по предявен иск за собственост съдът е пропуснал да се произнесе с установителен диспозитив за правото на собственост, но в мотивите си е приел, че ищецът е собственик на процесния имот, решението не е неправилно, а в него е допусната очевидна фактическа грешка, която подлежи на поправка по предвидения в чл. 247 ГПК процесуален ред. По съществото на касационната жалба, подадена от ищеца [фирма] [населено място]: В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на извода на въззивния съд, че в петитума на исковата молба липсва искане за постановяване на установителен диспозитив и спорът относно установителната претенция не е включен в предмета на въззивното обжалване. Тъй като в мотивите на първоинстанционното решение е прието, че собственик на имотите е [фирма] [населено място], то неправилен е и следващият извод, че не е налице очевидна фактическа грешка. С оглед разрешението на въпросите, по които е допуснато касационното обжалване, оплакванията в жалбата са основателни. В обжалваното решение правилно е прието, че въззивният съд, като инстанция по същество, дължи произнасяне в рамките на заявения за разглеждане предмет. Предметът на делото по иска по чл. 108 ЗС съдържа две искания за правна защита, както е изяснено в т. 2А на ТР № 4/2014 от 14.03.2016 г. на ОСГК, поради което съдът дължи да се произнесе и по двете в диспозитива на съдебното решение. Освен това, в случая и двете искания са надлежно заявени в петитума на исковата молба /стр. 11 и 14 от същата/. По тези съображения неправилно е прието от въззивния съд, че въпросът за собствеността не е в рамките на заявения за разрешаване гражданскоправен спор. Произнасянето по този въпрос не е и извън очертаните във въззивната жалба предели на правния спор. На стр. 8, т. 2.5 от същата като порок на първоинстанционното решение е наведено оплакването на ищеца срещу становището на съда, че по установяването на правото на собственост не се дължи отделно произнасяне, а то е една от изискуемите предпоставки за уважаването на иска по чл. 108 ЗС /стр. 9 от мотивите на решението/. В обобщение - неправилен е формираният краен извод, че предметът на делото, в рамките на който въззивният съд следва да се произнесе, е само по осъдителната част на исковата претенция. В мотивите на основното решение /обжалвано с касационна жалба от ответника [фирма] [населено място]/ е прието, че собственик на спорния имот е ищецът [фирма] [населено място], а ответникът и неговият правоприемник нямат противопоставими на собственика права, поради което и ответникът е осъден да върне имотите на собственика им. Макар да е формирал правораздавателна воля в посочения смисъл, въззивният съд е пропуснал да се произнесе с установителен диспозитив за правото на собственост. С това е допуснал очевидна фактическа грешка, която подлежи на поправка по предвидения в чл. 247 ГПК процесуален ред. В заключение, обжалваното решение, с което молбата на ищеца е отхвърлена, следва да бъде отменено като неправилно, постановено при касационното основание по чл. 281, т. 3 ГПК. Делото следва да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав за произнасяне по реда на чл. 247 ГПК. След приключване на въззивното производство, делото следва да се изпрати във Върховния касационен съд за разглеждане на касационната жалба, подадена от [фирма] [населено място] срещу решение № 10 от 20.02.2015 г. по в. т. д. № 342/2014 г. на Бургаския апелативен съд, и евентуално - на касационна жалба от [фирма] [населено място] срещу решението по чл. 247 ГПК. По разноските, сторени за настоящото производство, настоящата инстанция не следва да се произнася, тъй като разрешаването на този въпрос е в зависимост от окончателния изход на спора. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивното решение № 54 от 26.06.2015 г. по в. т. д. № 342/2014 г. на Бургаския апелативен съд. ВРЪЩА делото на Бургаския апелативен съд за ново разглеждане от друг състав за постановяване на решение по чл. 247 ГПК по молбата на [фирма] [населено място]. След приключване на въззивното производство, делото да се изпрати във Върховния касационен съд за разглеждане на касационната жалба, подадена от [фирма] [населено място] срещу решение № 10 от 20.02.2015 г. по в. т. д. № 342/2014 г. на Бургаския апелативен съд, и евентуално - на касационна жалба от [фирма] [населено място] срещу решението по чл. 247 ГПК. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: