Р Е Ш Е Н И Е № 121 гр.София, 27.11.2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на тридесети септември две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА при секретаря Т.К. и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев дело № 2989/2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.307 ГПК във вр. с чл. 303, ал.1, т.1 ГПК. Образувано е по молба от Г. С. М., Е. Б. С., П. Н. К., С. П. К., Н. П. К., Д. П. С., Б. В. С. и Д. В. С., действащ лично и със съгласието на своята майка Д. П. С. за отмяна на влязло в сила решение от 28.04.2014 г. по гр. д. № 252/13г. Софийския градски съд, АО, ІІІ г-състав, с което са уважени предявените срещу молителите искове по чл.59 ЗЗД. Молителите поддържат, че е налице ново обстоятелство от съществено значение за делото, което би променило крайните изводи на съда за основателност на предявените искове. Ответниците по молбата за отмяна считат същата за неоснователна. Претендират разноски. Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, след като прецени данните по делото и доводите на молителите, приема следното: С посоченото решение Софийският градски съд, действайки като въззивна инстанция, е отменил решението от 04.05.12г. по гр.д. № 59629/10г. на Софийския районен съд, 35 с-в, и вместо него е осъдил молителите да заплатят на Г. Г. М. по 202,50 лв., а на Л. Г. К. и на К. С. К. по 101,25 лв., представляващи обезщетение за ползване без правно основание на къща от 60.84 кв.м., находяща се в УПИ VІ-507, в кв.46 по плана на [населено място] за периода от 07.12.2007г. до 07.12.2007г. За да постанови решението си въззивният съд е приел, че жилищната сграда е собственост на ищците в първоинстанционното производство по силата на приложен дворищнорегулационен план от 1977г., по силата на който част от собствения на ответниците съседен имот, в която се намира сградата, е придадена към техния имот, респ. че ответниците са я ползвали през посочения период без основание. Молбата за отмяна е подадена в срока по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество тя е неоснователна. В случая за да искат отмяна на влязлото в сила решение молителите се позовават на обстоятелството, че с влязло в сила решение от 17.07.14г. по гр.д.№ 346/14г. на Софийския окръжен съд е потвърдено решение № 19 от 04.02.14г. по гр.д.№ 573/11г. на Самоковския районен съд, с което е признато за установено по предявения от молителите иск, че Д. П. М., Г. Г. М. и Л. Г. К. не са собственици на 90 кв.м., придадени по регулация от парцел VІІ-502, 503 към парцел VІ-507 в кв.46 по плана на [населено място], ведно с построената в него сграда с площ от 60.84 кв.м. По това дело съдът е приел, че регулацията не е била приложена и е настъпил правопрекратяващия ефект по § 8 ПЗР на ЗУТ, като се е позовал на влязло в сила решение по административен спор. Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значене за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Първата хипотеза се отнася до факти на действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти, които не са били включени във фактическия материал по делото по време на неговата висящност не по вина на страната. Поначало съдебното решение не представлява ново обстоятелство по смисъла на посочената разпоредба, освен когато е постановено по преюдициален въпрос и се ползва със сила на присъдено нещо между страните, която следва да бъде зачетена. Тази хипотеза в случая не е налице, тъй като представеното решение се ползва със сила на присъдено нещо относно обстоятелството, че ответниците по отрицателния установителен иск не са собственици на посочения имот към момента на приключване на устните състезания по това дело, т.е. в един последващ първото решение момент, а не и относно съдържащите се в мотивите към решението констатации относно доказателствените и правнорелевантните факти, както и относно преюдициалните правоотношения, които са различни в атакуваното и представеното решение. Ето защо силата на пресъдено нещо на второто решение не би могла да бъде зачетена по настоящото дело, като в тази връзка следва да се има предвид, че в производството по чл.303, ал.1, т.1 ГПК ВКС не може да извършва преценка в кое от двете решения тези констатации са правилни, както в случая по чл.303, ал.1, т.4 ГПК съгласно чл.307, ал.4 ГПК. С оглед изложеното посоченото от молителите ново обстоятелство не може да обуслови отмяната на влязлото в сила решение, поради което подадената молба следва да бъде оставена без уважение. Разноски в полза на ответниците по молбата за настоящото производство не следва да се присъждат, тъй като по делото липсват данни такива да са били направени. По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о. Р Е Ш И : О с т а в я без уважение молбата на Г. С. М., Е. Б. С., П. Н. К., С. П. К., Н. П. К., Д. П. С., Б. В. С. и Д. В. С., действащ лично и със съгласието на своята майка Д. П. Станчова за отмяна на влязло в сила решение от 28.04.2014 г. по гр. д. № 252/13г. Софийския градски съд, АО, ІІІ г-състав на основание чл.303, ал. 1, т. 1 ГПК. Р е ш е н и е т о не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: