Р Е Ш Е Н И Е № 196 София, 06.12.2016 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА ЧЛЕНОВЕ : МАРИАНА КОСТОВА КОСТАДИНКА НЕДКОВА при участието на секретаря Петя Кръстева, като изслуша докладваното от съдията Костова т.д. № 2326 по описа за 2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното : Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК . Образувано е по касационна жалба на К. А. А., ЕГН [ЕГН] срещу решение № 340 от 25.02.2014 г. постановено по в.гр.д. № 2695/2013 г. на Софийски апелативен съд, гражданска колегия, в частта, с която е отхвърлен искът му за неимуществени вреди за разликата над 60 000лв. до 400 000 лв. Касаторът поддържа всички отменителни основания на чл.281 ГПК. Поддържа се, че частичното уважаване на предявения иск за неимуществени вреди е в нарушение на критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Счита, че при определяне на размера на обезщетението не е взет предвид броя, вида и естеството на всяко едно от уврежданията, трайните и неблагоприятни последици от всяко едно от тях за в бъдеще, чието проявление е сигурно и предвидимо, както и следващия се от това емоционален и социален дискомфорт. Не са обсъдени категорично установените ограничени възможности за активна фактическа дейност, вкл. след изтичане на общия лечебен и възстановителен период. Поддържа, че не са обсъдени етапите на възстановяване, през които е минал пострадалия, ограниченията които е търпял през този период и зависимостта му от чужди грижи. В нарушение чл. 51, ал. 2 ЗЗД е приетото от САС съпричиняване от 1/3 на вредоносния резултат от ищеца. Според касатора неправилен е изводът на съда, че след като ищецът е пътувал в МПС, управлявано от лице употребило алкохол, има принос за настъпване на вредоносния резултат. Искането е за отмяна на решението в отхвърлителната част и уважаване на иска за сумата от 340 000 лв. Касационната жалба се поддържа в съдебно заседание. Направено е искане за присъждане на разноски, съобразно представен списък на разноските. Гаранционен фонд - [населено място], в писмен отговор на касационната жалба изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за сумата от 10 730 лв. Третото лице помагач В. Г. Г. не взема становище по основателността на касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение като разгледа жалбата и провери обжалваното решение, с оглед на заявените касационни основания, прие за установено следното: С определение № 434 от 20.05.2016г., решението на САС е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса: „ За критериите при определяне на конкретен размер на обезщетението по чл.52 ЗЗД”, решен в противоречие с ППВС №4/68г., т.11. За да постанови обжалваното решение, с което искът по чл.228, ал.1, т.2, б”а” КЗ на ищеца за неимуществени вреди е уважен за сумата от 60 000 лв. и е отхвърлен искът за разликата до 400 000 лв., Софийският апелативен съд е приел, че справедливото по чл.52 ЗЗД обезщетение за претърпените вследствие на ПТП болки и страдания възлизат на 90 000 лв. За основателно е прието възражението на Гаранционния фонд за съпричиняване на резултата от пострадалия, след като е поел рискът да пътува в МПС, управлявано от водач с тежко алкохолно опиянение. Съдът е приложил разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД и е намалил размера на обезщетението на 60 000 лв. Тъй като решението на САС не е обжалвано от ответника Гаранционен фонд и третото лице помагач, със сила на пресъдено нещо са установени предпоставките на чл.288, ал.1, т.2, б”а” КЗ за ангажиране на отговорността на ответника за претърпените от ищеца неимуществени вреди от настъпилото ПТП. Настоящият състав на ВКС, ТК приема, че решението е постановено в отклонение от задължителната съдебна практика –Постановление №4/1968 г. на Пленума на ВС, както и на създадената задължителна съдебна практика по приложението на чл.52 ЗЗД – решение № 154/30.10.2012г. по т.дело № 807/2011г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 151 от 12.11.2013г. по т.дело № 486/2012г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 163 от 12.11.2014г. по т.дело № 3450/2013г. на ВКС, Іт.о. и други. В Постановление № 4/1968г. е разяснено, че понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението–видът и степента на увреждането, прогнозата за развитие на заболяването, намаляването на работоспособността, възрастта на пострадалия, осакатявания, загрозявания. В мотивите към решенията съдилищата трябва да посочат конкретно тези обстоятелства, както и значението им за размера на обезщетението / т.11 на цитираното Постановление на ВС/. Тези критерии са възприети и във формираната по реда на чл.290 от ГПК задължителна практика по приложението на чл.52 от ЗЗД, която приема, че справедливото възмездяване на настъпилите от деликта вреди изисква задълбочено изследване на общите и на специфичните за отделния спор правнорелевантни факти. В мотивите на решение САС, макар да е обсъдил събраните по делото доказателства за претърпените от ищеца неимуществени вреди, не е оценил в достатъчна степен релевантните обективно съществуващи и установени по делото факти, свързани със състоянието на пострадалия, както и поради неотчитане в тяхната цялост на визираните по - горе критерии за определяне на справедливо обезщетяване за причинените от деликт неимуществени вреди. По – конкретно не е отчетена сериозността на получените в резултат на произшествието травма, довела до отстраняване на орган/ бъбрек/; трайно увреждане на гръбначния стълб от счупено тяло на третия поясен прешлен, като функцията на гръбначния стълб е заменена в тази зона от паравертебрална мускулатура; в резултат са ограничени движенията в поясната област при флексия и екстензия; независимо, че счупеният олекранон на лявата лакътна кост е зараснал, движенията на лявата лакътна става при екстензия е в трайно намален обем от 10 градуса. Станала е траен белег под устната на ищеца. Освен тези травми с остатъчни проявления, счупените 13 бр. ребра са зараснали с малка остатъчна деформация. Съдът съобрази също, че ищецът е претърпял две операции – за отстраняване на бъбрек и операция за наместване на лявата лакътна кост и стабилизирането й чрез метална фиксация. Като се вземе предвид продължителният период, през който ищецът е търпял болки и страдания и ще продължава да търпи от някои от уврежданията, възрастта му към момента на увреждането, настоящият състав на ВКС приема, че справедлив по смисъла на чл.52 ЗЗД е размерът на обезщетението за неимуществени вреди от 150 000 лв. Неоснователно е оплакването за нарушение на материалния закон – чл.51, ал.2 ЗЗД. Решението на въззивния съд е съобразено с т.7 на ТР №1/23.12.2015г. по т.дело №1/2014г. на ОСТК на ВКС, с което е дадено задължително разяснение, че е налице съпричиняване от пострадалото лице, когато е знаело, че пътува в МПС управлявано от водач употребил алкохол над законоустановения минимум. Конкретният случай покрива приноса на увреденото лице за настъпилите вреди от ПТП, доколкото е поел риска да пътува в МПС, управлявано от лице с висока степен на алкохолно опиянение, очевидно и видимо за пострадалия пътник. Съдът споделя определения от САС принос на пострадалия от 1/3. Или на ищеца ще следва да се присъди допълнително обезщетение в размер на 40 000 лв. /150 000лв.:3 = 50 000 лв., 150 000лв.-50 000лв. = 100 000лв. - 60 000лв. остават за присъждане 40 000лв./. За разликата над 100 000 лв. решението ще следва да бъде потвърдено. Върху сумата от 40 000 лв. се дължи законна лихва, считано от датата на предявяване на иска 11.02.2011г. при прилагане на разпоредбата на чл. 288, ал.7 КЗ. По изложените съображения въззивното решение следва да бъде частично отменено като неправилно и постанови друго, с което се уважи касационната жалба за сумата от 40 000лв., тъй като не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия. Ответникът дължи ДТ върху уважената част от иска от 3200 лв., на основание чл. 78, ал.6 ГПК, платима по сметка на ВКС. Съобразно изхода от касационното обжалване на ищеца. се присъжда адв. възнаграждение за въззивната и касационна инстанция 3460 лв., съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл.290 ГПК, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение№340 от 25.02.2014г., постановено по гр.дело № 2695/2013г. на Софийски апелативен съд, гражданска колегия, четвърти състав, с което е потвърдено решение №1871 от 14.03.2013г., постановено по гр.д. № 1706/2011г. от Софийски градски съд, ГО, І-7 състав, в частта, с която е отхвърлен искът на К. А. А. срещу Гаранционен фонд за разликата от 60 000 лв. до 100 000 лв., вместо което постановява: ОСЪЖДА Гаранционен фонд – София да заплати на К. А. А., ЕГН [ЕГН] от [населено място], Област Ямбол допълнително сумата от 40 000 лв./ четиридесет хиляди лв./, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от настъпило на 8.05.2010г. ПТП, ведно със законната лихва, считано от 11.02.2011г. до окончателно заплащане на сумата. ОСЪЖДА Гаранционен фонд - София да заплати на адв. Л. Г. Г., ЕГН [ЕГН] адвокатско възнаграждение за въззивната и касационна инстанция, съобразно уважената част от иска, в размер на 3460 лв. ОСЪЖДА Гаранционен фонд – София да заплати ДТ съобразно уважената част от иска в размер на 3200 лв. по сметка на ВКС. ПОТВЪРЖДАВА решение№340 от 25.02.2014г., постановено по гр.дело № 2695/2013г. на Софийски апелативен съд, гражданска колегия, четвърти състав, в останалата му обжалвана част, с която е потвърдено решение №1871 от 14.03.2013г., постановено по гр.д. № 1706/2011г. от Софийски градски съд, ГО, І-7 състав, в частта, с която е отхвърлен искът на К. А. А. срещу Гаранционен фонд за разликата от 100 000 лв. до 400 000лв. Решението е постановено при участието на третото лице помагач В. Г. Г. от [населено място], конституирана като трето лице помагач на Гаранционен фонд – София. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: