П Р И С Ъ Д А № 1 гр. София, 23.06.2023 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети юни две хиляди двадесет и трета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ ШИШКОВА ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА ПАНЕВА ПЕТЯ КОЛЕВА при секретаря Илияна Рангелова и в присъствието на прокурора Кирил Иванов като изслуша докладваното от съдия Колева к.н.д. № 488/2023 г. и въз основа на данните по делото и закона П Р И С Ъ Д И: На основание чл. 354, ал. 5, изр. 2 вр. чл. 336, ал. 1, т. 2 от НПК ОТМЕНЯ въззивно решение № 140/07.12.2022 г. по ВНОХД № 273/2022 г. на апелативен съд – Варна, постановена по отношение на подсъдимите В. И. П. и В. П. Д. относно обвинението по чл. 123, ал. 3, пр. 2 вр. ал. 1 от НК за нарушение на чл. 168, ал. 1, т. 4 от ЗУТ и по гражданските искове и разноските по делото и вместо това ПОСТАНОВАВА: ПРИЗНАВА подсъдимия В. И. П. – [дата на раждане] в [населено място], българин, български гражданин, с висше образование, женен, неосъждан, с ЕГН [ЕГН] за ВИНОВЕН в това, че в периода 26.03.2015 г. - 08.04.2015 г. в [населено място], поради немарливо изпълнение на строително надзорна дейност на обект „Ремонт, реконструкция, модернизация и основно обновяване на апартаментен хотел „В.“, представляваща източник на повишена опасност, нарушил чл. 168, ал. 1, т. 4 от ЗУТ и по непредпазливост причинила смъртта на Б. А. С., М. Р. М., Т. Д. Т. и Й. Б. С., поради което и на основание чл. 123, ал. 3, пр. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК го ОСЪЖДА на 2 /две/ години лишаване от свобода. На основание чл. 66, ал. 1 от НК ОТЛАГА изпълнението на така наложеното наказание с 3 /три/ годишен изпитателен срок. ПРИЗНАВА подсъдимата В. П. Д. – [дата на раждане] в [населено място], българка, български гражданин, с висше образование, омъжена, неосъждана, с ЕГН [ЕГН] за ВИНОВНА в това, че в периода 26.03.2015 г. - 08.04.2015 г. в [населено място], поради немарливо изпълнение на строително надзорна дейност на обект „Ремонт, реконструкция, модернизация и основно обновяване на апартаментен хотел „В.“, представляваща източник на повишена опасност, нарушила чл. 168, ал. 1, т. 4 от ЗУТ и по непредпазливост причинила смъртта на Б. А. С., М. Р. М., Т. Д. Т. и Й. Б. С., поради което и на основание чл. 123, ал. 3, пр. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК я ОСЪЖДА на 2 /две/ години лишаване от свобода. На основание чл. 66, ал. 1 от НК ОТЛАГА изпълнението на така наложеното наказание с 3 /три/ годишен изпитателен срок. На основание чл. 45 ЗЗД ОСЪЖДА подс. В. И. П. да заплати на гражданските ищци Б. Т. Д. и Т. Т. Д. сумата от по 25 000 /двадесет и пет хиляди/ лв. за всеки от тях, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва върху тях от 08.04.2015 г. На основание чл. 45 ЗЗД ОСЪЖДА подс. В. П. Д. да заплати на гражданските ищци Б. Т. Д. и Т. Т. Д. сумата от по 25 000 /двадесет и пет хиляди/ лв. за всеки от тях, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва върху тях от 08.04.2015 г. ОСЪЖДА подс. В. И. П. да заплати държавна такса в размер на 2 000 /две хиляди/ лева. ОСЪЖДА подс. В. П. Д. да заплати държавна такса в размер на 2 000 /две хиляди/ лева. ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата част. Присъдата не подлежи на обжалване и протестиране. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. МОТИВИ по КНД № 488/2023 г. ВКС, второ наказателно отделение Касационното производство е трето по ред и е с правно основание по чл. 346, т. 1 от НПК. В настоящата ситуация Върховният касационен съд разполага с правомощията по чл. 354, ал. 5, изр. 2 от НПК. Образувано е по протест на прокурор от апелативна прокуратура – Варна, по жалба на повереника на частните обвинители и граждански ищци А. С., Й. М., С. М., С. М., К. М., А. С., Н. М. и А. М. – адв. И. и по жалба на адв. С. – повереник на частните обвинители и граждански ищци Б. Т. Д. и Т. Т. Д. срещу решение № 170 от 07.12.2022 г. по ВНОХД № 273/2022 г. на Варненски апелативен съд, постановено по отношение подс. В. П. и подс. В. Д., с което е потвърдена присъда № 71/04.10.2018 г. по НОХД № 820/2017 г. на Варненски окръжен съд. В протеста на прокурор от апелативна прокуратура – Варна, се твърди допуснато нарушение на материалния закон, дължащо се на безкритична оценка на обясненията на подс. П.. Поддържа се тезата за осъществени от двамата подсъдими нарушения по повод създадена и подписана от тях документация по оценка състоянието на инвестиционен проект /ОСИП/, като неправилно е прието от решаващия съд, че на обекта се е извършвала предварителна дейност, а не начало на инвестиционния проект. Счита, че от вписване на заповед № 1 от 23.03.2015 г. на подс. П. в заповедната книга е започнало изпълнението на проекта. На следващо място смята, че е допуснато нарушение в консултантската и строително-надзорната дейност на подсъдимите, т. к. подготовката и обезопасяването също е част от строително монтажните работи /СМР/ и по причина, че няма легално определение за понятието разрушаване, то премахването на конструктивните елементи на сградата са част от реконструкцията й. Твърди, че е налице пряка причинно-следствена връзка между нарушенията на подсъдимите П. и Д. в двете им качества с настъпилия резултат. Сочи, че той е причинен не само от преки действия, а и от такива – станали предпоставка за настъпването му. Намира, че нарушенията на подсъдимите П. и Д. са предпоставка за осъществяване на нарушенията от осъдените Н. и Г.. Механичното извеждане на нарушенията на двамата подсъдими от строителния процес с оглед констатирани нарушения на вече осъдени подсъдими, както и нарушения на други лица, не включени в обвинението, е нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. По причина допуснатото нарушение на закона иска отмяна на решението на апелативен съд – Варна и решаване на делото по същество с осъждане на двамата подсъдими, условно, както и с налагане на наказание на всеки от тях лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 6 и т. 7 от НК. Повереникът на частните обвинители и граждански ищци А. С., Й. М., С. М., С. М., К. М., А. С., Н. М. и А. М. – адв. И., обжалва постановеното решение на апелативен съд – Варна и в наказателната, и в гражданската част. С жалбата иска осъждане на подс. П. и подс. Д. и уважаване на предявените срещу тях граждански искове. Развива доводи за това, че въззивният съд неправилно е заключил, че подсъдимите биха били субекти на престъплението, ако било започнало изпълнението на договорните им отношения с възложителя. Счита за неправилно приетото от съда, че към момента на аварията била извършвана предварителна дейност по събаряне на обекта и че не са били осъществени нарушения от страна на двамата подсъдими, както в частта по изготвяне на ОСИП, така и в частта по строително-надзорна дейност и дейността на контрол по спазване на здравословни и безопасни условия на труд, а подс. Д. в качеството й на експерт по управление на процеса „Строителен надзор“. Твърди, че освен констатираните нарушения от двамата подсъдими в консултантската дейност на етап ОСИП и в строително-надзорната дейност по спазване на здравословни и безопасни условия на труд /ЗБУТ/ е налице причинно-следствена връзка с настъпилия резултат, в т. ч. и леталния изход за сина на нейните доверители. Акцентира, че неправилно апелативният съд не е осъдил двамата подсъдими за смъртта на М. М., както и че неправилно е потвърдил присъдата на ВОС в частта, в която е отхвърлил предявените искове за обезщетения и срещу двамата подсъдими – П. и Д.. Сочи, че са доказани претърпените от нейните клиенти болки и страдания и че и за в бъдеще те ще продължават да ги търпят. На това основание претендира отмяна на решение № 170 от 07.12.2022 г. по ВНОХД № 273/2022 г. на апелативен съд – Варна и осъждане на подс. П. и подс. Д. условно, с налагане на наказание и по чл. 37, ал. 1, т. 6 и т. 7 от НК, и уважаване на гражданските искове в предявения общ размер. С жалбата на частните обвинители и граждански ищци Б. Т. и Т. Т., депозирана чрез повереника им адв. С., се оспорват изводите на апелативния съд, че „изпълнението на обекта не е било започнало“. Акцентират на извършената заверка от подс. П. – като лице, изпълняващо строителен надзор на строежа, на заповедната книга. Наблягат на факта, че точно като строителен надзор подс. П. вписал заповед № 1 от 23.03.2015 г. във връзка с безопасните условия на труд при изпълнение на СМР и т. к. проектът бил за реконструкция, протокол за откриване строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строеж не се съставял, а договор за авторски надзор между възложителя „М. п. П.“ АД и проектантите по част План по безопасност и здраве не бил сключен, т. к. с функциите на координатор по безопасност и здраве, съгласно Наредба № 2 от 2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи /Наредба № 2/2004 г./, включително изпълнение на всички задължения на възложителя, предвидени в посочения нормативен акт, се задължил да изпълнява съгласно чл. 5, ал. 5 от договор от 30.09.2014 г. за ОСИП и строителен надзор подс. П., като управител на изпълнителя по този договор „И. к.“ ООД. Твърдят, че подс. П. вписал в заповедната книга на обекта заповед № 1 без в проектната документация да има проект, касаещ технологията на премахване на съществуващата строителна конструкция, т. е. без конструктивен и технологичен проект за разрушаване и без проекти по част „ПБЗ“ и „ПУСО“ с насоченост премахване на конструктивни елементи и замяната им с нови. Подс. Д., според частните обвинители, била специалистът, извършил ОСИП в част „Конструктивна“, „ПБЗ“ и „ПУСО“ в изготвената положителна оценка № 52/27.02.2015 г. от подс. П., за да се издаде разрешение за строеж. Подс. Д. била определена за експерт „Строителен надзор“ във връзка с изпълнение на договор с „М. п. П.“ АД като възложител и договор за предоставяне на услуга от 30.09.2014 г. Неправилно според частните обвинители и граждански ищци, съдът е приел, че дейността на двамата подсъдими не отговаря на кумулативните изисквания на чл. 123 НК – да е източник на повишена опасност при изработването на ОСИП. Нарушенията на двамата подсъдими в тази част представляват предпоставка за възникване на аварията и бездействието от тяхна страна е в пряка причинно-следствена връзка с настъпване смъртта на четирима работници. Считат, че апелативният съд не е дал отговор на поставените във второто касационно решение на ВКС въпроси, поради което молят за отмяна на обжалваното решение като неправилно и незаконосъобразно по отношение оправданите подс. П. и подс. Д., както и в частта, в която са отхвърлени като неоснователни предявените от гражданските ищци Б. Т. и Т. Т. искове, като ВКС признае подсъдимите за виновни по възведените им обвинения и уважи гражданските искове в пълен размер. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура в съдебно заседание поддържа протеста на апелативна прокуратура – Варна. Счита, че е допуснато нарушение на материалния закон, поради това, че апелативният съд не е направил обективна оценка на събраните по отношение на двамата подсъдими доказателства. Моли за уважаване на протеста, отмяна на въззивното решение и осъждане на подсъдимите. Намира жалбите на частните обвинители и граждански ищци за основателни. Пледира за уважаването им, както в наказателната, така и в гражданската част. Защитниците на подсъдимите пледират за оставяне в сила на атакуваното пред касационната инстанция съдебно решение на Варненския апелативен съд. Адв. Ж. – защитник на подс. П. твърди, че в изготвената ОСИП няма пропуски, няма никаква причинно-следствена връзка между оценката на инвестиционния проект и случилото се на 08.04.2015 г., още повече, че въпросната оценка е била санирана от Главния архитект чрез издаване на разрешение за строеж. На това основание моли за потвърждаване решението на въззивния съд като правилно и законосъобразно. Адв. Г. – защитник на подс. Д. пледира за оставяне на протеста и жалбите на частните обвинители и граждански ищци без уважение. Счита, че няма нито договорно, нито законово предписано поведение, което да е нарушено от неговата подзащитна. Отделно от това смята, че липсва причинно-следствената връзка между нейното поведение и настъпилия резултат. Поверениците на атакувалите решението на апелативен съд – Варна частни обвинители и граждански ищци – адв. И. и адв. С., не се явяват в съдебно заседание. Становище за осъждане на подсъдимите по повдигнатите им обвинения и уважаване на гражданските искове в пълен размер е изразила адв. И., като повереник на А. С., Й. М., С. М., С. М., К. М., А. С., Н. М. и А. М.. Повереникът на частните обвинители и граждански ищци З. Й. С. и Б. М. С., адв. Я. – редовно призован, не се явява и не взема становище по протеста и жалбите. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 71 от 04.10.2018 г., постановена по НОХД № 820/2017 г. по описа на Варненски окръжен съд, подс. В. И. П. е признат за невиновен и е оправдан по обвинение в периода 27.02.2015 г. – 08.04.2015 г. като консултант, лице изпълняващо строителен надзор и координатор ЗБУТ, да е нарушил чл. 166, ал. 1, т. 1 от ЗУТ, чл. 169, ал. 1 т. 1, т. 3 и т. 4 от ЗУТ вр. чл. 19, ал. 3, т. 1 вр. чл. 21, ал. 1, т. 3, чл. 32 вр. чл. 28, ал. 2, т. 1 чл. 33, ал. 1 от Наредба № 4/21.05.2001 г., както и чл. 168, ал. 1, т. 4 ЗУТ и чл. 10, т. 5 от Наредба № 2/2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи и по непредпазливост да е причинил смъртта на повече от едно лице – Б. А. С., М. Р. М., Т. Д. Т. и Й. Б. С. - деяние по чл. 123, ал. 3, пр. 2 вр. ал. 1 НК. Със същата присъда подс. В. П. Д. е призната за невиновна по обвинение в периода 27.02.2015 г. – 08.04.2015 г. като експерт „И. к.“ и като лице изпълняващо строителен надзор, да е нарушила чл. 166, ал. 1, т. 1 от ЗУТ, чл. 169, ал. 1 т. 1, т. 3 и т. 4 от ЗУТ вр. чл. 19, ал. 3, т. 1 вр. чл. 21, ал. 1, т. 3, чл. 32 вр. чл. 28, ал. 2, т. 1 чл. 33, ал. 1 от Наредба № 4/21.05.2001 г., както и чл. 168, ал. 1, т. 4 ЗУТ и чл. 10, т. 5 от Наредба № 2/2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи и по непредпазливост да е причинила смъртта на повече от едно лице – Б. А. С., М. Р. М., Т. Д. Т. и Й. Б. С. - деяние по чл. 123, ал. 3, пр. 2 вр. ал. 1 НК. С описания съдебен акт също са били признати за невиновни и оправдани В. С. Т., М. И. М. и Й. П. Р. по повдигнатите им обвинения по чл. 123, ал. 3, пр. 2 вр. ал. 1 от НК за това, че поради немарливо изпълнение на правно регламентирани дейности, представляващи източник на повишена опасност в същия период, в гр. Варна, в съответствие с длъжностните качества на всеки от тях, посочени в присъдата и в нарушение на вменените им норми от специалното законодателство, при условията на независимо съпричиняване по между им и с П. С. Н. и Г. И. Г. да са причинили смъртта на повече от едно лице. Със същата присъда подсъдимите тогава П. С. Н. и Г. И. Г. са признати за виновни по предявените им обвинения по чл. 123, ал. 3, пр. 2 вр. ал. 1 НК, което са осъществили при условията на независимо съпричиняване един с друг, и са осъдени на лишаване от свобода от по три години, като е постановено Г. да изтърпи наказанието си ефективно при общ режим, а за Н. изпълнението на наказанието е отложено с петгодишен изпитателен срок. Налично е частично оправдаване за част от инкриминирания период и за част от вменените им нарушения, както и че са действали при независимо съпричиняване с подс. П., подс. Д., Т., М. и Р.. С цитираната присъда Г. и Н. са осъдени солидарно да заплатят обезщетение за неимуществени вреди на гражданските ищци А. С., Р. С., З. Й., Б. С., Б. Т. и Т. Т. сумите от по 100 000 лв. за всеки един от тях, като до пълните предявени размери са отхвърлени, както и срещу оправданите лица. На осъдените тогава подсъдими са възложени деловодните разноски и има произнасяне и за веществените доказателства. С присъда № 6/27.09.2019 г. на апелативен съд – Варна по ВНОХД № 109/2019 г. присъдата била отменена частично в оправдателната част спрямо подс. П., Д., Т. и М., като същите били признати за виновни и осъдени по повдигнатите им обвинения по чл. 123, ал. 3, пр. 2 вр. ал. 1 от НК. Били наложени наказания от по 3 години лишаване от свобода на П. и Д., на Т. – 2 години лишаване от свобода, на М. една година и шест месеца лишаване от свобода, като изтърпяването на всички наказания било отложено по чл. 66 от НК. Присъдата била изменена по отношение на Н. и Г., като било прието, че деянията са осъществени в периода 01.-08.04.2015 г. В гражданската част присъдата била изменена като всички признати за виновни подсъдими били осъдени солидарно да заплатят на всеки от гражданските ищци по 100 000 лв. ведно със законната лихва от датата на деянието. В частта за разноските и държавните такси присъдата била отменена, а в останалата част потвърдена. С решение по к.н.д. № 49/2020 г. ВКС, присъдата на Варненския апелативен съд била отменена в частта, в която подс. П., Д., Т. и М. били осъдени по чл. 123, ал. 3, т. 2 вр. ал. 1 НК; в частта, в която била изменена първоинстанционната присъда по отношение Г. и Н., както и в гражданско-осъдителната част и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В сила била оставена присъдата по отношение Й. Р.. С решение № 260077/18.08.2021 г. на ВАпС по ВНОХД № 234/2020 г. присъдата на ВОС била потвърдена изцяло. С решение № 42 от 02.09.2022 г. по к.н.д. № 9/2022 г. на ВКС решение № 260077/2021 г. на Варненски апелативен съд било изменено в частта относно присъденото обезщетение за неимуществени вреди срещу Г. и Н. в полза на гражданските ищци А. С. и Р. С., като го увеличил от по 100 000 лв. на по 150 000 лв. за всеки от тях. На Г. и Н. било възложено да заплатят 4000 лв. държавна такса върху увеличените размери на гражданските искове. Отменено и върнато за ново разглеждане било решението в частта, с която било потвърдено оправдаването на подс. Д. и подс. П. по обвинението по чл. 123, ал. 3 от НК и с която са отхвърлени предявените срещу тях граждански искове. При третото въззивно разглеждане на делото било постановено атакуваното пред настоящия състав решение № 170 от 07.12.2022 г. на Варненски апелативен съд по ВНОХД № 273/2022 г. С него била потвърдена присъдата на окръжен съд - Варна по НОХД № 820/2017 г., постановена по отношение подс. В. П. и подс. В. Д.. Протестът и жалбите на частните обвинители и граждански ищци са частично основателни. Доколкото в тях са изложени сходни аргументи, това позволява съвместното им разглеждане в частта с твърдения за допуснати нарушения на закона. Съобразно приетите по делото доказателства, касационният съд установи фактическа обстановка, която не се различава от тази, очертана от въззивния съд и тя е следната: Подс. В. П. е управител на „И. к.“ ООД - Варна с предмет на дейност консултант строителен надзор, а подс. В. Д. работела в същото дружество като експерт „И. к.“. Съобразно допълнение към длъжностната й характеристика от 01.01.2011 г. тя следвало да извършва непрекъснат контрол на извършените строително монтажни работи на част „Конструктивна“ на одобрения инвестиционен проект по количествени, качествени и стойностни показатели. На 30.09.2014 г. „М. п. П.“ АД, който бил собственик на хотели „М.“ и „В.“ в комплекс „С. д.“ в гр. Варна, сключил договор с „Ф.“ ЕООД, по силата на който втората фирма следвало да извърши проектиране на реновирането на въпросните хотели. На същата дата „М. п. П.“ АД в качеството на възложител сключил договор за ОСИП и строителен надзор с „И. к.“ ООД, управлявано и представлявано от подс. В. П. – като изпълнител, с предмет „Ремонт, реконструкция, модернизация и основно обновяване на хотели „М.“ и „В.“ и административна сграда в ПИ, ново строителство на ваканционни имоти в ПИ, със задължения „И. к.“ ООД да извърши необходимите действия като консултант по смисъла на чл. 166 от ЗУТ, като изготви оценка за съответствие за строежа и осъществява строителен надзор в строителството на обекта, предмет на договора. С този договор изпълнителят се задължавал да изпълнява функциите на координатор по безопасност и здраве, съгласно изискванията на Наредба № 2/2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, включително изпълнение на всички задължения на Възложителя, предвидени в Наредбата. Инвестиционният проект за хотел „В.“ с наименование „Реконструкция и модернизация на съществуващ хотел“ бил завършен към м. декември 2014 г. В част „Строителни конструкции“ проектът бил изготвен от свид. Р., а Планът за безопасност и здраве бил изработен от свид. С. и Т., подписан след това от свид. П.. Към 27.02.2015 г. била изготвена оценката за съответствие на инвестиционен проект относно строеж, представляващ ремонт, реконструкция, модернизация и основно обновяване на хотел „В.“, подписана от управителя на „И. к.“ ООД – подс. П.. Подс. Д. подписала същата в част „Конструкции“ и „План за безопасност и здраве“. В описателната част на „ПБЗ“ на ОСИП било записано, че проекта предвижда дейности по частично реконструиране и укрепване на компрометирани конструктивни елементи, като основните мероприятия по подмяна на носещите конструктивни елементи ще се извършат по специфичен ред, описан в обяснителна записка. ПБЗ обвързва технологичната последователност при изпълнението на СМР, като осигурява здравословни условия на труд и обезопасяване на работните места от започването на строежа до неговото предаване. В част VI на ОСИП било описано съответствието на проекта с всички нормативни изисквания, касаещи безопасността и здравето по време на изпълнение на СМР по проекта. Инвестиционният проект бил съгласуван с Главния архитект на община Варна, който на 05.03.2015 г. издал разрешение за строеж за „Ремонт, реконструкция, модернизация и основно обновяване на апартаментен хотел „В.“. На 20.03.2015 г. между „М. п. П.“ АД и „П.“ ООД бил сключен договор за строителство с предмет всички необходими СМР за строеж „Ремонт, реконструкция, модернизация и основно обновяване на хотели „М.“ и „В.“, който включвал груб строеж по смисъла на § 5, т. 46 от Допълнителните разпоредби на ЗУТ; с общо посочване на видовете работи – демонтаж на конструктивни елементи на двата хотела; подсилване на фундаменти, обратен насип, нова стоманобетонова конструкция за двата хотела, тухлени зидарии, подпорни стени, всички видове работи, подлежащи на закриване при изпълнение на тези видове работи, съобразно техническите проекти, предварителното разрешение по чл. 96, т. 4 от ЗУТ и геотехническата експертиза. Със заповед на главния инженер на „П.“ ООД М. М. бил определен за технически ръководител на обект „Ремонт, реконструкция, модернизация и основно обновяване на апартаментен хотел „В.““, а със заповед на управителя на „П.“ ООД В. Т. бил назначен за координатор по здравословни и безопасни условия на труд на същия обект. На 21.03.2015 г. бил сключен договор за строителство между „П.“ ООД и „Б. г.“ ЕООД, като подизпълнител, което приело да изпълни СМР по част разрушаване на съществуващи сгради и изнасяне на строителни отпадъци и по част изкопни работи, свързани с изпълнението на строежа, при уговорен срок за разрушаване на хотел „М.“ – 29.03.2015 г., а за хотел „В.“ – 05.04.2015 г. Със Заповед от 23.03.2015 г. на управителя на „Б. г.“ ЕООД и по Споразумение към договора за строителство от 21.03.2015 г. за съвместно управление на дейностите по осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, опазване на околната среда и ангажимент социална отговорност при едновременна работа на строежа, П. Н. бил определен за координатор по ЗБУТ и отговорник на обект КК „С. д.“ при извършване на дейностите по реконструиране на хотели „М.“ и „В.“. С оглед осъществяваната от Н. фактическа дейност по управление на търговското дружество, той предприел действия по наемане на строителна техника и работници за извършване на обща работа на обекта. Относно техниката Н. се обърнал към фирма „Д.А.Р.К.2002“ ЕООД, която предоставила нает от фирма „Д.“ ЕООД – собственост на Г. Г., подходящ багер със стрела. В самото разрушаване на сградите на хотелите следвало да участва фирма „Д.“ ЕООД с техника и оператори на машината. За намирането на общи работници П. Н. се обърнал към Й. Р., с когото били работили преди, като Р. довел на обекта работници, между които Й. С., Р. А., С. А., Р. А., Я. О., Б. С., М. М., Й. С., Т. Т. и други. Всяка сутрин свид. П. А. ги закарвал на обекта, а вечер ги връщал в града. На 23.03.2015 г. подс. П. заверил заповедната книга за строеж „Ремонт, реконструкция, модернизация и основно обновяване на апартаментен хотел „В.“ с вписването на заповед № 1 за безопасни условия на труд при започване на СМР, изискваща спазване на предписанията на одобрените инвестиционни обекти и мерките за осигуряване на ЗБУТ, съгласно одобрения проект по част План за безопасност и здраве. С това било поставено началото на СМР на обекта. На същата дата подс. П. в качеството си на управител на „И. к.“ ООД издал заповед № 1 за управление процеса „Строителен надзор“ на основен ремонт, РИМ, основно обновяване хотели „М.“ и „В.“ в КК „С. д.“, в която определил като експерт подс. В. Д. за част „Конструктивна“, като определил и срок за изпълнение на същата до предаването на обектите в експлоатация. На 26.03.2015 г. била проведена седмична работна среща между възложителя и изпълнителите „П.“ ООД, „Б. г.“ ЕООД и „И. к.“ ООД, на която от страна на „И. к.“ ООД присъствал подс. П.. На нея било взето решение „Б. г.“ ЕООД да изпълни в срок до 30.03.2015 г. задачата по събаряне на хотел „В.“. На 31.03.2015 г. от „П.“ ООД изпратили писмо изх. № 71 до „Б. г.“ ЕООД, че са в неизпълнение на срока по разрушаване на хотел „М.“, че не се спазват ангажименти, поети на работната среща и им се припомня възможността за активиране на чл. 28 от договора за удържане на неуС. при неспазване на работите в срок. На 02.04.2015 г. била проведена втора седмична работна среща. В протокола от същата била вписана задача на „Б. г.“ ЕООД – събаряне на хотел „В.“ в срок до 05.04.2015 г. Работата по разрушаването се забавила, поради това, че големият багер, който трябвало да се ползва, бил развален и няколко дни чакал сервиз. След отремонтирането му дейността по премахването на хотел „В.“ продължила от височина пети - шести етаж, защото до там стигала щипката на багера. Били събаряни терасите от едната страна на хотела и прекъсвани колони отново между пети и шести етаж. За 04.04.2015 г. от „П.“ ООД била издадена заповед свид. Д. В. Г. да замества М. М. като технически ръководител. В. Т., възложил на същия свидетел изготвяне на протокол при пристигане на обекта на специализирана техника за събаряне, с който се документирало носенето на отговорност за безопасност при работа, свързана с разрушаването на хотел „В.“, к. к. осем етажният хотел „М.“ бил съборен, но останките от него не били разчистени. На същата дата – 04.04.2015 г. Г. Г. бил представен на свид. Д. В. Г. като човека, ангажиран със събарянето на единадесет етажния хотел „В.“. Работата по въпросния хотел продължила с използването на специализираната машина „Брок“. Операторът й – свид. Г. Д. Г., по указания на Г. Г., прекъснал около три метра от дължината на четири шайби на партерния етаж и около 30-40 см във височина. По този начин били прекъснати важни носещи елементи в основата на сградата и била нарушена устойчивостта й, но сградата не била демонтирана. С писмо от 06.04.2015 г. „П.“ ООД насрочили среща с управителя на „Б. г.“ ЕООД за следващия ден с цел констатиране изпълнението на договора. В същото време Г. Г. доставил стоманени въжета от по 150-160 м и по негово разпореждане свид. Х. и М. А. ги поставили на две от задните колони на партерния етаж на хотел „В.“. Закачили ги на един от багерите и свид. Х. започнал да дърпа, но без успех в премахването на сградата. След него и свид. Д. управлявал багера, но хотелът не бил разрушен. По разпореждане на Г. Г. бил използван и демолюшън багерът, на който били закачени сапаните. Опитите и с него били неуспешни и Г. Г. разпоредил замяната на стрелата му с друга. На 08.04.2015 г. сутринта била извършена смяната. Същият ден свид. К. чул, че се обсъжда възможността работници ръчно да влязат да къртят колони на сградата и уведомил техническият ръководител М. за това. Между М. и свид. И. И. – син на Г. Г., възникнал спор за това. По същия повод провели разговор с главния инженер на „П.“ ООД – свид. Д. М. Г., който подкрепил устната забрана за ръчно къртене на колоните, както и дърпането на сградата със сапани. По-късно през деня отново бил проведен разговор между Г. Г. и Д. М. Г. по повод начина на разрушаване на сградата на хотела, съдържанието на който бил предаден на М. М.. Последният уведомил и В. Т. за ситуацията. В същото време Г. Г. разговарял с племенника на свид. Р. А. – Й. С. и обещал възнаграждение от 5 000 лв. на работниците, които влязат и ръчно с къртачи и резачи изкъртят и срежат колони на първия етаж на хотел „В.“. Предложението да влязат в хотела и ръчно да извършват действията приели Р. А., Б. С., М. М., Т. Т. и Й. С.. Междувременно В. Т. отишъл в офиса на М. и там съставили текст, с който се забранявало влизането на хора в сградата на хотел „В.“. Т. се обадил на свид. Д. от фирма „П.“ и по телефона й продиктувал съдържанието на документа. Той бил изпратен на електронната поща на „Б. г.“ ЕООД в 15,21 ч. с изх. № 85/08.04.2015 г. и на М.. Последният го разпечатал, а В. Т. го подписал и го връчил на свид. К., който уведомил по телефона П. Н.. В същото време в сградата на хотел „В.“ Г. Г. и свид. И. И. давали указания на работниците какво да вършат. Свид. К. на два пъти видял, че в хотел „В.“ има работници, като с тях са Г. Г. и свид. И. И. и на два пъти ги извеждал оттам. Показал и писмото, забраняващо влизането на хора в сградата на хотела, но след оттеглянето му те отново се връщали и работата по ръчното изкъртване на бетон от колоните на сградата продължавала. Свид. Х. възприел искри, от хотела, характерни за работа при рязане на метал. Свид. Д. забелязал, че зданието започнало да се пропуква. Той извикал на Г. Г., който бил вече встрани от сградата на хълм, да извади работниците от нея, на което той отвърнал с жест, който Д. разчел като „няма страшно и да не се притеснява“. След като свид. И. И. обяснил на работниците кои колони да бъдат рязани с резача, прибрал къртачите и напуснал сградата. Свид. Р. А. също излязъл, за да смени празната кислородна бутилка. В този момент сградата на хотел „В.“ рухнала и затрупала останалите в нея Б. С., М. М., Т. Т. и Й. С.. Свид. Р. А. започнал да вика имената на мъжете и да ги търси, но сред отломките видял само тялото на починалия Б. С.. Бил подаден сигнал до спешен телефон 112. Подс. П. научил за случилото се на връщане от пътуване в чужбина. Започнало и досъдебно производство по случая. Така приетата фактическа обстановка не се различава съществено от установената от въззивния съд. Различни са обаче направените от двете инстанции правни изводи. Правилно съставът на Варненския апелативен съд се е доверил на свидетелските показания на разпитаните пред окръжния съд свидетели и на тези, приобщени по съответния процесуален ред – по чл. 371, т. 1 от НПК и по чл. 281 от НПК, като е кредитирал писмените материали по делото, като кореспондиращи по между си. С основание контролираният съд е приел за достоверни изводите на съдебно – медицинските експертизи, даващи отговори на въпросите за причината за смъртта на пострадалите, както и на заключението на съдебно техническата, фрактодиагностична – металографическа, дефектоскопско-трасологическа и документална експертиза, която дава отговор на въпроса за причините за срутването на хотел „В.“. В тази връзка, безспорни по делото са обстоятелствата, свързани с причината за смъртта на Б. С., М. М., Й. С. и Т. Т.. Причина за смъртта им е тежка несъвместима с живота травма в резултат от действието на твърди тъпи предмети по механизма на удари, притискане и натиск и съответства да е резултат от притискане на тялото на всяка от жертвите от масивните части на срутилата се сграда. Изводите на СМЕ напълно кореспондират с показанията на свидетелите очевидци. Не е спорен и механизмът на разрушаване на сградата – видно от заключението на единичната съдебно техническа, фрактодиагностична – металографическа, дефектоскопско-трасологическа и документална експертиза, според която механизмът на разрушаване на колонната арматура бил смесен – локални механични разрушения на носещи сечения при багерно-сапанното дърпане, повърхностни корозионни разрушения на метала в оребрената арматура, газотермично разрушаване, сателитно на срутването механично разрушаване от претоварване. Във фрактогенезата – механизмът на разрушаване на стоманобетонните колони и скоростното срутване на процесната сграда, основният дефект е газотермичното прекъсване на неизвестен брой носещи сечения на колонната арматура. Последната не е оспорена от страните и основателно е кредитирана с доверие от предходните инстанции, както и от настоящата. При анализа на доказателствените материали обосновано от апелативния съд е отхвърлена първата съдебно – техническа експертиза /СТЕ/ и аналогично на проверяваната инстанция и този съдебен състав не гради изводите си върху нейните заключения като необоснована. Правилно проверяваният въззивен съд е взел под внимание заключението на повторната СТЕ, назначена от първостепенния съд, но не е съобразил, че в съдържанието й освен отговори на поставените задачи, с насоченост изясняване на техническата страна на въпросите, предмет на доказване, има и правни изводи, които са били изцяло и безкритично приети от него. Касационният съд възприема изводите на коментираната експертиза в частта, в която същата изпълнява целите, заради които е била назначена, а именно, че на обекта е извършвано нерегламентирано и нерегулирано прекъсване на вертикални носещи елементи чрез ръчно премахване на носещи стоманобетонни колони в партерния етаж. Съгласно ПБЗ е било предвидено механизирано премахване на конструкцията над кота 0 отгоре надолу. Наред с това, вещите лица са дали заключение, че няма липса на изискуеми строителни книжа в документацията по делото. Била е нарушена поредността в премахването на отделните елементи – вместо отгоре надолу, обратното. Относно механизма на злополуката експертите са посочили загуба на устойчивост на строителната конструкция вследствие на неправилно, непоследователно и нетехнологично премахване на съществуващи конструктивни елементи без изготвяне на необходимата документация за този вид работи, което довело до претоварване на оставащите конструктивни елементи и без спазване на изискванията за безопасни и здравословни условия на труд. Сапанното дърпане чрез багер не е напълно механизиран способ за отстраняване на конструктивни елементи. Конкретните действия, извършвани преди падането на хотела, не били част от проектната документация и не били разписани в ПБЗ. Според експертите ПБЗ бил адекватен. Той бил направен спрямо конструктивния проект, в който не било изброено детайлно кое след кое се прави. Тъкмо в тези части касационният съд се довери на заключението на повторната СТЕ, т. к. тя се явява изготвена от компетентни вещи лица, на база техния опит и знания в областта на строителството и техниката, обоснована е и не съдържа отговори на правни въпроси. В останалата част, поради начина на зададените им въпроси, вещите лица са изложили съдържанието на различните нормативни актове, приложими към поставените задачи, както и собствената им трактовка по тях, касационният съд не взема предвид. В разясненията пред съдебния състав експертите са направили извода, че не е било започнало изпълнението на проекта, който е бил одобрен и за който е било издадено строителното разрешение, т. е. към датата на събитието нямало изпълнено нищо от инвестиционния проект. Тъкмо това тяхно становище дало основание на съдебния състав на апелативния съд да приеме, че двамата подсъдими са нямали задължение по контролиране на реконструкцията на сградата на хотел „В.“, а тяхното задължение за осъществяване на строителен надзор възниквало едва след „разчистване на терена“, т. е. от момента на започване строителство на сградата. Кредитирайки изцяло обясненията на подсъдимия Варненският апелативен съд не е отчел факта, че на проведените срещи между представители на „П.“ ООД и „Б. г.“ ЕООД, на първата от която присъствал и подс. П., било взето решение за пропускане на етап от изпълнението на одобрения проект и преминаване направо към разрушаване на сградата. Взетото решение за събаряне на зданието, за което липсвало разрешение и съответната документация, е било не само известно на подс. П., но и се е съгласил с него. Участниците в срещата са игнорирали съществуващата нарочна забрана на МРРБ в тази насока, като тъкмо това е била причината за връщане на първоначалния проект и нуждата от преработването му. Както се посочи по-горе, следвало е да се извърши ремонт, реконструкция, модернизация и основно обновяване на хотели „М.“ и „В.“, което да се осъществи чрез поетапното премахване на описаните елементи в проекта в посока обратна на строителството. На следващо място, контролираният съд изцяло е възприел твърдението на подс. П., че строителството започва от изграждането на сградата и не се изисква надзор върху разчистването на площадката или при събарянето на зданието. Този подход е неправилен. Видно е от обясненията на подс. П., че същият е запознат с изискванията на ЗУТ, Наредба № 4/2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти и Наредба № 2/2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи. Съгласно чл. 2, ал. 1 от последния цитиран нормативен акт Наредбата се прилага при извършване на редица строителни и монтажни работи, между които монтаж и/или демонтаж; реконструкция, възстановяване, ремонт, събаряне, вкл. разрушаване и други. Т. е. в посочения нормативен акт, непълно цитиран, са обхванати всички възможни строително монтажни дейности, които биха могли да се извършват на строежа, като настоящият състав акцентира на тези, свързани със събаряне и разрушаване. Следователно, няма как да се съгласим с твърдението, че при събаряне и разрушаване на обект не се осъществява надзор, свързан със здравословни и безопасни условия на труд. Обратното е вярно и в това има и житейска, и правна логика, защото поначало разрушаването на строеж е също рискова дейност, както и изграждането му. Тъкмо по тези съображения законодателят, макар и в Наредба, не е изключил никой от видовете СМР, които се осъществяват в строителството и е предвидил упражняване на контрол върху тях, за да осигури безопасни и здравословни условия на труд при осъществяване на различните видове строително монтажни дейности. Или иначе казано, закрила е осигурена за всички СМР, цитирани в Наредбата, без оглед на техния конкретен вид. И това е съвсем логично, доколкото целта е да се обхванат всички видове строителни дейности, от извършването на които би възникнала необходимост в процеса на строежа, с оглед постигане целите на строителство и едновременно с това по опазване живота и здравето на работниците, които го извършват. Затова липсва дори житейска логика в заявеното, че няма нормативно изискване за упражняване на надзор върху този тип дейност по събаряне и разрушаване на обект. Обясненията на подс. П., дадени в хода на първоинстанционното производство, както и резюмираните такива и пред третия въззивен състав, в голямата си част се подкрепят от доказателствените материали по делото. Те намират опора в частта, че той като управител на „И. к.“ ООД е сключил договор с „М. п. П.“ АД, за това, че е бил координатор и консултант по безопасност и здраве за етапа на изпълнението на строежа; че тази функция поначало може да се осъществява по време на инвестиционния проект и по време на изпълнението на СМР, че строителството е започнало с действията по премахване на хотел „М.“; че планът за здраве и безопасност /ПЗБ/ отговаря на действащата нормативна уредба, както и че в него са предвидени всички задължителни мероприятия по отношение извършването на СМР. Това твърдение намира подкрепа и в изводите на повторната СТЕ, според която липса на нормативно изискуеми строителни книжа няма. Издадената ОСИП е била за проект „Реконструкция“, а не за проект събаряне или разрушаване на обекта. Наред с това, обясненията му са правдиви и в частта, че между „М. п. П.“ АД и „П.“ ООД е бил сключен договор за назначаване на координатор по безопасност и здраве, и за такъв бил назначен В. Т.. Касационният състав изразява несъгласието си със заявеното от подс. П. в обясненията, че като лице, осъществяващо строителен надзор за етапа на изпълнението на строежа отговаря след започване на самото изпълнение на инвестиционния проект, когато площадката е разчистена и започва да се изпълнява част „Конструктивна“. Сам той в обясненията си по-напред е заявил, че строителството е започнало с действията по премахване на хотел „М.“, поради което няма правна логика за изместване на момента, в който възниква отговорността на консултанта да осъществява строителен контрол. Моментът, в който възниква това задължение е моментът на отпочване на строежа или в конкретния случай от 23.03.2015 г. В § 5 т. 38 от Допълнителните разпоредби на ЗУТ се съдържа легална дефиниция за понятието строежи и това са надземни, подземни сгради, … както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със или без промяна на предназначението. Следователно, строежът е започнал, съобразно нормата на чл. 157 от ЗУТ, от датата на заверката на заповедната книга от подс. П., а какви СМР, чрез които строежите се изграждат, ремонтират, реконструират, преустройват или възстановяват – съобразно § 5, т. 40 от ДР на ЗУТ, ще се извършват конкретно на обекта, не изключват отговорността на лицето, натоварено да осъществява строителен надзор. Понятието „строежи“ е по-широко и обхваща не само дейностите по изграждането на новия обект /сграда в случая/, а и всички мероприятия, свързани с премахването на съществуващи обекти. Задължението за упражняване на строителен надзор по спазване на изискванията за здравословни и безопасни условия на труд в строителството е изрично регламентирано в чл. 168, ал. 1, т. 4 от ЗУТ. Следователно, няма никакво разделяне на отговорността за консултанта, приел да осъществява функции на координатор по безопасност и здраве на етапа на изпълнението на строежа, в зависимост от етапа на завършеност на същия, откъдето подс. П. черпи аргумент, че не е налице нарушение на задължението по чл. 168, ал. 1, т. 4 от ЗУТ. Механичното отдалечаване на момента, от който според подс. П. е следвало да се започне извършването на законово и договорно вменените нему и на подс. Д. дейности от строителния процес е добре разбираема, но несподелима защитна позиция. Опровергани се явяват обясненията на подс. П. за това, че дейността по „разчистването на терена“ се явява предварителна дейност и стои извън задължението му по упражняване на строителен надзор. Затова настоящият състав не се доверява на обясненията на подс. П. в тази им част и ги приема като защитна позиция. Не може да бъде споделено и твърдението на подсъдимия, изцяло възприето от контролирания съд, че понеже имало назначени отговорници на обекта по ЗБУТ, а според решаващия съд и по причина, че името на В. Т. било посочено на информационната табела като такъв, това освобождава подсъдимите П. и Д. от отговорност да извършват строителен надзор, свързан със ЗБУТ. Видно е от сключения договор за извършване на ОСИП и строителен надзор между „М. п. П.“ АД в качеството на възложител и „И. к.“ ООД, като изпълнител, „И. к.“ ООД е поел задълженията да извърши необходимите действия като консултант по смисъла на чл. 166 от ЗУТ и да изготви оценка за съответствие за строежа и да осъществява строителен надзор в строителството на обекта, предмет на договора. С този договор изпълнителят се задължил да изпълнява функциите на координатор по безопасност и здраве, съгласно изискванията на Наредба № 2/2004 г., включително изпълнение на всички задължения на Възложителя, предвидени в Наредбата. Следователно, с така сключения между двете страни договор, изпълнителят „И. к.“ ООД е поел задължение, вменено и в чл. 5 от цитирания нормативен акт, според който възложителят или упълномощено от него лице /изпълнителят по договора/ определя координатори по безопасност и здраве в т. ч. за етапа на изпълнението на строежа – когато възлага изпълнението на строежа на повече от един строител или на строител, който наема подизпълнител/и. Наред с това, функциите на координатор по безопасност и здраве могат да се изпълняват за етапа на изпълнението на строежа и от консултант, каквото именно е „И. к.“ ООД, съобразно цитирания договор от 30.09.2014 г. Нещо повече, съгласно чл. 6 от Наредба № 2/2004 г.: „Възложителят или упълномощено от него лице не се освобождава от отговорност по отношение осигуряването на ЗБУТ независимо от това, че в процеса на договаряне са определени един или повече координатори за изпълнение на задачите по чл. 7 и чл. 11.“ В тази връзка, това, че строителят „П.“ ООД е назначил В. Т. като отговорник по ЗБУТ на обекта, а „Б. г.“ ЕООД - П. Н. категорично не изключва отговорността на упълномощеното от възложителя „М. п. П.“ АД лице, в случая „И. к.“ ООД. Затова и опитът на подсъдимия да избегне отговорността – неговата и на подс. Д., за неупражнения контрол по спазване на ЗБУТ на строежа, е неуспешен. Обясненията на подс. П., обсъдени поотделно и в съвкупност с останалите приобщени доказателствени източници се кредитират от касационния съд в онези им части, в които намират подкрепа от последните и съдът не им се доверява в частта, в която са останали изолирани. Аналогично на извода на апелативния съд и касационният състав приема, че независимо от обстоятелството, че поначало подсъдимите П. и Д. могат да бъдат субекти на престъплението по чл. 123, ал. 1 от НК, т. к. отговарят на изискванията на чл. 166, ал. 1 от ЗУТ и дейността им по договор да управление и координиране на инвестиционния процес е правнорегламентирана и представлява източник на повишена опасност, не са налице основания за признаването им за виновни по това обвинение, т. к. подсъдимите не са извършили нарушения по повод подписаната от тях документация по ОСИП. Изложените съображения в атакувания акт на проверявания съд за това, че не подс. П. е изготвил ИП и ПБЗ, а е дал своята положителна оценка за съответствие, са верни и се споделят от този съд. Подс. Д. е обвинена за това, че е дала оценка при непълна и неясна проектна документация и при несъгласуваност между част „Конструктивна“ в ИП и ПБЗ, без конструктивен и технологичен проект за етапа „премахване на конструктивни елементи и замяната им с нови“, без изрично посочване кои елементи подлежат на премахване, както и технологията, реда и последователността при демонтаж. Инкриминираните от прокуратурата текстове от чл. 169 от ЗУТ, ведно с нормите от Наредба № 4/2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти се отнасят за авторите на проекта, а не към фирмата консултант, ангажирана с оценката за съответствие. Данните по делото установяват, че не двамата подсъдими са автори на тези документи. Наред с това, дори и да има някаква непълнота в проекта относно липсата на конкретно посочени мероприятия за безопасно изпълнение на премахването, тази непълнота не се дължи на поведението на подсъдимите П. и Д.. На следващо място, в проекта няма несъгласуваност между част „Конструктивна“ и „ПБЗ“, а посочените от експертите пропуски в тях са изведени на база опита им, а не на база конкретни нормативни изисквания към инвестиционните проекти. Поради това не е нарушен чл. 166, ал. 1, т. 1 от ЗУТ. Не без значение е и факта, че цялата проектна документация е била проверена от Главния архитект на община Варна и въз основа на преценката му, че всички документи са изрядни, е издадено и разрешението за строеж. На последно място, тежкият вредоносен резултат е настъпил не при изпълнението на оценявания за съответствие от подс. П. и подс. Д. проект „Ремонт, реконструкция и модернизация“, в който строително технологичното разрешение за процеса на демонтажа е бил общо посочен – механизирано и отгоре надолу, а при самоволната и несъгласувана промяна на същия. Т. е. липсва и причинно-следствената връзка между деянието и резултата. Затова протестът и жалбите на частните обвинители в тази част са неоснователни, а коментираният съдебен следва да бъде оставен в сила. По отношение втората част от обвинението, повдигнато на подсъдимите, поради неотчитане на двойствената природа на обясненията на подсъдимия като доказателствен източник и средство за защита, и в тази връзка споменатото вече безкритично приемане на обясненията на подс. П. в частта, в която твърди, че той и подс. Д. са нямали задължение по упражняване на контрол при премахване на сградата на хотел „В.“, а тяхната отговорност по осъществяване на такъв започвала от етапа на строителството на сградата, както и че имало определен отговорник по ЗБУТ, от една страна, и изцяло позоваване на заключението на повторната СТЕ, без съобразяване на факта, че същата е дала отговори и на правни въпроси, а от друга, е цитирала частично някои от законовите и подзаконови актове, отнасящи се до други участници в строителството, които имат различно качество от подсъдимите в строежа, се е стигнало до неправилно приложение на материалния закон от третия въззивен съд в частта, в която е приел, че двамата подсъдими не са нарушили разпоредбата на чл. 168, ал. 1, т. 4 от ЗУТ. При правилно установената фактическа обстановка, контролираният съд е направил верни заключения относно факта, че двамата подсъдими са годен субект на престъплението по чл. 123, ал. 1 от НК. Съгласно трайно установената съдебна практика /ПП № 2/79 г. ВС/ субект на престъплението по чл. 123, ал. 1 от НК може да бъде и лице, което има нормативно задължение във връзка с организацията, контрола или ръководството на дейността, която представлява източник на повишена опасност и е правно регламентирана. Дейността, свързана със строителството е тъкмо такава. Строителните мероприятия, извършвани на обекта, са нормативно регулирани в ЗУТ, Наредба № 4/2001 г. и Наредба № 2/2004 г. и несъмнено представляват източник на повишена опасност. Дейността, договорена с възложителя, също е нормативно регулирана със ЗУТ, Наредба № 4/2001 г. и Наредба № 2/2004 г. Такава е възложена и на подс. Д., като експерт в „И. к.“ ООД, с нарочна заповед на подс. П.. Погрешни правни изводи са направени от апелативен съд - Варна по няколко въпроса – какво представлява строежът, за който е налице легална дефиниция в ЗУТ, кога започва изпълнението на инвестиционния проект, носят ли отговорност подсъдимите П. и Д. за извършваните СМР на обекта в отклонение на утвърдения инвестиционен проект. Установените от настоящия състав факти се включват в състава на престъплението по чл. 123, ал. 3, пр. 2 вр. ал. 1 от НК. Поведението на подс. П. е съставомерно по този законов текст. На практика е нарушена разпоредбата на чл. 168, ал. 1, т. 4 от ЗУТ, повеляваща извършване на контрол върху спазване изискванията за здравословни и безопасни условия на труд в строителството при извършване на всякакви строително-монтажни работи. Безспорно подс. П. с бездействието си не е изпълнил разпоредбата на чл. 168, ал. 1, т. 4 от ЗУТ, защото тази норма повелява, че лицето, упражняващо строителен надзор, носи отговорност за осъществяване контрол за спазване изискванията на ЗБУТ в строителството, т. е. задължението му е било да осъществява контрол за наличие на условия на труд, които не водят до злополуки при работа в строителството. По силата на сключения между двете фирми договор, „М. п. П.“ АД и „И. к.“ ООД, тъкмо „И. к.“ ООД се явява упълномощено лице, което като консултант за етапа на изпълнение на строежа изпълнява функциите по безопасност и здраве. Стартът на самия строеж е даден от подс. П. на 23.03.2015 г. – арг. от чл. 157 от ЗУТ – със заверката на заповедната книга, а наличието и на други лица, натоварени със съблюдаване на ЗБУТ, не изключва отговорността на подс. П.. Нещо повече, на срещата на 26.03.2015 г. той е узнал, че ще се предприема събаряне на сградата на хотел „В.“. Подсъдимият не е изпълнил задължението да осъществява дължимия контрол по спазване мерките за безопасност, свързани с начина на премахване на сградата на хотел „В.“. Отговорността му не отпада поради отсъствието му от мястото на инцидента. Подс. П. е носил задължението да контролира съблюдаването на правилата за безопасност на труда по Наредба № 2 от 2004 г., а той е проявил бездействие, довело до настъпване на престъпния резултат. Налице е изискуемата причинно-следствена връзка между противоправното поведение на подс. П. и вредоносните последици. Ако подс. П. обективно бе изпълнил задължението си да упражнява контрол върху безопасните условия на труд при извършване на СМР на обекта, смъртта на четиримата пострадали не би настъпила. Поведението на двамата подсъдими, заедно с това на осъдените Г. и Н., при условията на независимо съпричиняване, обективно е довело до настъпване на противоправните последици по чл. 123, ал. 3 НК. В случая е налице независимо съпричиняване от няколко лица и всяко от тях следва да отговаря съобразно степента на своето съпричиняване на престъпния резултат. Обстоятелството, че не той е определил погрешния начин на събаряне на сградата, нито е наредил на пострадалите да влязат в обекта и да извършват неконтролируемо рязане на бетон и арматура не изключва отговорността му, защото в резултат на неизпълнение на задълженията си като контролиращ безопасността на строежа, е настъпила смъртта на пострадалите. Наред с това доказана е и субективната страна на деянието. Подс. П. не е предвиждал нито искал настъпването на противоправния резултат, но е могъл и е бил длъжен да предвиди последиците, които биха настъпили при извършване на строителни дейности не залегнали в проекта и по начин, противоречащ на здравословните и безопасни условия. Според касационния съд по делото категорично е установено, че и подс. Д. е нарушила чл. 168, ал. 1, т. 4 от ЗУТ, т. к. като лице, натоварено да упражнява строителен надзор, е бездействала. По силата на посочения нормативен акт, като експерт в „И. к.“ ООД, изрично натоварена с въпросната дейност, тя е имала задължението да осъществява контрол по спазването на изискванията за безопасни условия на труд. Качеството на субект на престъплението на подс. Д. се извлича от естеството на функциите, които също е имала – по осъществяване на строителен надзор. С бездействието си тя е създала предпоставки за настъпването на трудовата злополука – не контролирала строителния обект, на който се извършвали строително – монтажните работи. В тази връзка не може да бъде споделено възражението на защитата, че няма договорно или законово предписано правило за поведение към подс. Д., което тя да е нарушила. Тъкмо обратното – законовото правило е в чл. 168, ал. 1, т. 4 от ЗУТ, а договорното е основано на договора между „М. п. П.“ АД и „И. к.“ ООД, в което дружество тя е работела като експерт и с нарочна заповед й е била изрично възложена тази дейност. Понеже тя е лицето, на което е възложено осъществяването на дължимия контрол, като е била длъжна да следи за спазването на ЗБУТ, за да не се допусне злополука и поради това не може да се оневини с факта, че на обекта е имало и други служители, които е следвало да следят за това. Отговорността на подс. Д. е за неупражнен контрол, която възниква независимо и наред с тази на другите лица. Следователно, подсъдимата не е изпълнила част от инкриминираните задължения, но тъкмо неизпълненото е в причинна връзка с настъпилата смърт на Б. С., М. М., Т. Т. и Й. С., поради което следва да носи отговорност. Престъплението, за което са предадени на съд подсъдимите, е при условията на независимо съизвършителство. То изисква установяване на причинната връзка между допуснатите от всеки един от тях нарушения на правилата за безопасност на труда и настъпилия вредоносен резултат и в случая тя е обективирана. Основателен се явява доводът на прокурора и частното обвинение за доказана причинна връзка между поведението на подс. Д. и настъпилите съставомерни последици, т. к. съобразно кредитираното заключение на повторната техническа експертиза причината за срутването на хотела е комплексна и се дължи на неправилно премахване на конструктивни елементи при липса на съответна документация за демонтаж и при неспазване на здравословни и безопасни условия на труд. Причинната връзка е налице и тогава, когато деянието създава предпоставки за настъпване на резултата. Такъв именно е настоящият случай. От субективна страна деянието е извършено при форма на вината непредпазливост – не е съзнавала възможността за настъпване на съставомерния резултат, не е искала настъпването му, но е била длъжна и е могла да го предвиди. Макар и да е липсвала конкретна представа относно общественоопасните последици, тя е била в състояние да ги предвиди, ако се бе съобразила с изискванията на ЗУТ и договора. Затова, в рамките на установените факти Варненският апелативен съд неправилно е приложил материалния закон, т. к. се установява немарливо изпълнение на правнорегламентирана високорискова дейност, изразило се в нарушение на специалните правила, причинната връзка между поведението на подсъдимите и съставомерния резултат. Неоспорими са и отговорностите им, свързани с осъществяване на контрол върху безопасността на хората, извършващи СМР. Категорично е установено, че ако подсъдимите П. и Д. бяха изпълнили задължението си да осъществят контрол върху СМР на обекта и сигурността, здравето и живота на работещите на него, не би настъпил и престъпния резултат. Подс. П. и подс. Д. са били длъжни да упражняват контрол върху осъществяваните СМР на обекта и е без значение етапа, на който се е намирало строителството. Тъкмо поради неосъществен контрол се е стигнало до възлагане от друго лице на извършването на СМР, свързани с разрушаване на конструктивни части от сградата по нерегламентиран начин в нарушение на нормите на безопасност и здраве. Причината за срутването на хотела е комплексна и се дължи на неправилно извършени дейности по премахване на конструктивни елементи на съществуващата сграда и на неспазени безопасни и здравословни условия на труд. Смъртта на пострадалите е настъпила в резултат на дейност, извършвана по начин, различен от посочения в относимите към тази дейност предписания и същата не би настъпила, ако подс. П. и подс. Д. бяха упражнявали дължимия контрол. Доказана е изискваната причинно-следствена връзка между поведението на подсъдимите и настъпилия резултат, поради което оплакването на защитата в тази връзка е неоснователно. Поначало причинната връзка е елемент от обективната страна на деянието, т. к. протичането на каузалния процес е обективен факт. В него биха могли да се включат различни фактори, които да произтичат както от действие или бездействие на дееца, така и да стоят извън неговото поведение. За отговорността на подс. П. и подс. Д. е от значение техния конкретен принос за настъпване на противоправните последици, като причинната връзка не е прекъсната и тогава, когато деянието създава предпоставка за настъпване на престъпния резултат. С бездействието си двамата подсъдими са допринесли за настъпване на тежкия резултат, доколкото те са били длъжни да упражняват строителен надзор върху безопасно извършване на СМР на обекта. Чрез поведението си подс. П. и подс. Д. са допринесли за настъпване на инцидента, като са създали предпоставки за извършване на последвалите действия от осъдените лица – Г. Г. мотивирайки работниците да влязат в обекта, Н. неупражнявайки контрол по ЗБУТ и от самите пострадали да извършват нерегламентирани дейности по сградата. Налице е последователно наслагване на конкретното поведение на всеки от подсъдимите, от останалите осъдени лица – Г. Г. и П. Н. и пострадалите, при което се е достигнало до противоправния резултат. Каузалният принос на всеки от подсъдимите във връзка с настъпилата трудова злополука е изяснен. Установена е и субективната страна на престъплението. Правилно въззивният съд не е признал подсъдимите П. и Д. за виновни по обвинението да са нарушили разпоредбата на чл. 10, т. 5 от Наредба № 2/2004 г., според която норма „Планът за безопасност и здраве съдържа мерки и изисквания за осигуряване на безопасност и здраве при извършване на СМР, включително местата със специфични рискове“. Както контролираният съд общо е посочил, така и настоящият състав възприема разбирането, че въпросната правна норма не е била нарушена от подсъдимите, по причина, че ПБЗ е имало създаден и в него са се съдържали минимално необходимите реквизити, че да бъде изготвена ОСИП и впоследствие издадено разрешение за строеж, но и по причина, че тези привлечени към наказателна отговорност лица не са нейни адресати в случая. При определяне на вида и размера на наказанието, което всяко от привлечените към наказателна отговорност лица следва да понесе, ВКС прецени първо наказуемостта на деянието, предвидена в нормата на чл. 123, ал. 3 от НК, която е от три до десет години лишаване от свобода. На следващо място съобрази, че на високата степен на обществена опасност на деянието противостоят ниската степен на обществена опасност на подсъдимите П. и Д., чистото им съдебно минало, положителните характеристични данни, семейното положение, трудово ангажирани и доброто им процесуално поведение, които фактори са съществените за индивидуализацията на обема на наказателната принуда, която следва да бъде приложена в случая. Съвкупната оценка на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, налични и за двамата подсъдими, обуславят индивидуализиране на наказанието към минимума, предвиден в закона. От друга страна, не може да бъде пренебрегнат дълго продължилият срещу П. и Д. съдебен процес – осем години, който не е обусловен от тяхното поведение. Затова, независимо че се касае за дело с фактическа и правна сложност, което в рамките на този период достига трикратно до разглеждане от ВКС, приложение в случая следва да намери разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК и наказанията на подсъдимите П. и Д. следва да бъдат индивидуализирани на по две години лишаване от свобода. Изтърпяването на така определеното на всеки от подсъдимите наказание е нужно да бъде отложено по реда на чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от три години не само поради наличието на формалните предпоставки за това, но и по причина, че превъзпитанието на дейците би могло да се постигне и без отделянето им от останалите членове на обществото. Тежкият вредоносен резултат поначало не изключва възможността за прилагане на института на условното осъждане. В случая не е необходимо ефективното изтърпяване на наложеното на подсъдимите наказание лишаване от свобода, т. к. акцентът, както при определяне размера на наказанието, така и при решаване на въпроса за неговото отлагане или реално изтърпяване в пенетенциарно заведение, всякога следва да бъде поставян върху индивидуалната превенция. Това не означава да се игнорира генералната такава, но не тя следва да има превес, защото тогава би се стигнало до ситуация, в която обществото е удовлетворено, но не поправя дееца, спрямо когото е насочена. Данните по делото мотивират касационния съд да приеме, че поправянето на подс. П. и подс. Д. може да бъде постигнато и без изолирането им в места за лишаване от свобода. Отново е важно да се подчертае, че генералната превенция се постига не само с налагането на сурови и ефективни наказания, а с не по-малко значение са неизбежността на същите и навременното санкциониране на престъпните посегателства. Затова отделянето на подс. П. и подс. Д. от обществото и семействата им не е необходимо и не е обществено оправдано. При преценка на необходимостта от налагане на подсъдимите на наказание лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 7 съдът счита, че с оглед изминалия продължителен период от извършване на престъплението, както и на данните за личността на всеки от тях, налагането на това наказание ще се отрази необосновано неблагоприятно върху професионалната им квалификация и реализация, поради което намира за ненужно прилагането на разпоредбата на чл. 160, ал. 1 от НК. Близките на починалите М. М. и Т. Т. били лишени по внезапен и нелеп начин от любовта и грижата на своите син и баща. Грижите за трите деца на починалия на 27 г. М. М. поели неговите родители - гражданските ищци А. и Р. С.и, които живеели в непосредствена близост с М.. Отношенията между гражданските ищци и пострадалия преди злополуката на 08.04.2015 г. били близки – събирали се по празници, а с бащата преди инцидента обсъждали как да се събори хотела. На 10.03.2022 г. гражданският ищец Р. С. починал и оставил наследници съпругата си А. С. и низходящите Й. М., С. М., С. М., К. М., А. С., Н. М. и А. М.. Гражданската ищца Б. Т. живяла до седмата си година с баща си Т. Т., а след като родителите й се разделили, тя ходела на гости при него в дома му. Познавала новата му съпруга и еднокръвната си сестра. Дори след навършване на пълнолетие, баща й продължавал да й помага от време на време с каквото може. На 24 г. го загубила в резултат на срутването на хотел „В.“. Гражданската ищца Т. Т., след смъртта на майка си през 2012 г., била отглеждана от своята баба И.. С., но баща й Т. Т. идвал да я посещава, като давал средства за издръжката й, купувал й дрехи, носел храна, вземал детето при себе си в дома си. След внезапната му смърт ищцата, която тогава била на 12 г., била лишена и от родителската грижа и подкрепа и на своя баща. Гражданските искове на Т. Т., Б. Т., А. С., Й. М., С. М., С. М., К. М., А. С., Н. М. и А. М. в качеството им на наследници на Р. С. и А. С. самостоятелно са пряко свързани с въпроса за наказателната отговорност на подсъдимите. Осъждането на последните по обвинението по чл. 123, ал. 3, пр. 2 вр. ал. 1 от НК предопределя основателността на претенцията на първите, доколкото причината за смъртта на Т. Т. и М. М. се дължи и на поведението на подсъдимите освен на осъдените вече П. Н. и Г. Г.. В тази връзка, касационната инстанция съобрази, че исковите претенции по чл. 45 от ЗЗД са предявени при условията на солидарна отговорност спрямо ответниците, при условията на чл. 53 от ЗЗД. Тъй като решение № 42/02.09.2022 г. на ВКС е влязло в сила в частта му, с която са осъдени П. Н. и Г. Г. да заплатят съответно сумите от по 150 000 лв. на А. С. и Р. С. при условията на солидарност и сумите от по 100 000 лв. за Т. Т. и Б. Т., и същото в тези му части е необжалваемо, съдът счита, че по отношение исковата претенция на А. С., Й. М., С. М., С. М., К. М., А. С., Н. М. и А. М. в качеството им на наследници на Р. С. и на А. С. самостоятелно са били изцяло уважени, няма как да се произнесе свръх петитум на молбата им. Предвид изцяло уважените им претенции така, както са били предявени в размер от по сто и петдесет хиляди лева от втория касационен състав само срещу Н. и Г., то подс. П. и подс. Д., макар и да е нужно да понесат гражданска отговорност за причиненото непозволено увреждане, не следва да заплащат суми на тези ищци. По причина тъкмо на факта, че претенциите на доверителите на адв. И. са били изцяло уважени, не се дължи изрично произнасяне в диспозитива на присъдата, т. к. липсва предмет, който да не е изчерпан и по който съдът да се произнесе. В настоящата ситуация няма какво да се отхвърли или уважи и затова няма нужда от нарочен диспозитив в присъдата. При положение, че претенцията на ищците е била изцяло уважена, в този случай те нямат правен интерес от изрично произнасяне нито от постановяване на допълнителна присъда по реда на чл. 301, ал. 3 от НПК. Доколкото съдът в мотивите изясни причината за липсата на нарочен диспозитив в присъдата по отношение гражданската претенция на А. С., Й. М., С. М., С. М., К. М., А. С., Н. М. и А. М. в качеството им на наследници на Р. С. и на А. С. срещу подс. П. и подс. Д., не са налице предпоставките за тълкуване на постановения съдебен акт по чл. 414, ал. 1, т. 1 от НПК, т. к. съдебният акт не е неясен. По отношение претенциите на Б. Т. и Т. Т., които аналогично са били предявени срещу ответниците и приети от първоинстанционния съд при условията на солидарност, но съобразно обстоятелството, че с Решение № 42/2022 г. на ВКС е оставено в сила решението на апелативния съд, с което им е присъдено обезщетение от по 100 000 лв., то касационната инстанция преценява, че всеки от двамата подсъдими П. и Д. има равен собствен принос към настъпилия противоправен резултат и те следва да понесат и гражданска отговорност за причинения деликт, като заплатят на гражданските ищци по 25 000 лв. на всеки. Така приетите размери на обезщетенията на тези граждански ищци са съобразени с чл. 52 от ЗЗД, като са взети предвид близката родствена връзка между починалия им родител Т. Д. Т. на 45 г. и ищците, съответно на 24 г. и 12 г. към датата на деянието, и понесените от последните болки и страдания от внезапния и нелеп начин, по който са загубили своя баща. Правопораждащият факт за възникване правото на обезщетяване е извършването на престъплението. Затова, исковете за заплащане на лихва за забава също се явяват основателни. Съобразно чл. 84, ал. 3 от ЗЗД подсъдимите изпадат в забава от деня на увреждането – 08.04.2015 г. и от тази дата те следва да бъдат осъдени да заплатят законната лихва върху сумите на уважените граждански искове до окончателното им изплащане. С оглед обстоятелството, че се уважи исковата претенция на гражданските ищци Т. Т. и Б. Т. до пълния претендиран размер от по 150 000 лв., като в настоящото производство е присъдена сума от по 50 000 лв. на всяка ищца, а дължимата държава такса от 4% върху всяка от тази сума е 2 000 лв., то таксата, която следва да бъде събрана от двамата подсъдими върху увеличените размери на гражданските искове на Б. Т. и Т. Т. е по 2000 /две хиляди/ лева. С осъждането по настоящото дело на подс. П. и подс. Д. на тях бе възложено плащането на дължимата държавна такса върху уважените искови претенции на Т. Д. и Б. Д.. По изложените съображения съдът постанови присъдата си.