Р Е Ш Е Н И Е     №  526   София,  07 януари  2010 година       В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България, II наказателно     отделение, в съдебно заседание на 9 декември, две хиляди и девета година, в състав:     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Стоянова           ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев Биляна Чочева     при участието на секретаря Кр. Павлова и в присъствието на прокурора Ст. Бумбалова изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев наказателно дело № 463/2009 година.     Производството пред Върховния касационен съд е образувано по протест на Апелативна прокуратура - София, против въззивно решение на Софийския апелативен съд, постановено по внохд № С - 15/2009 г. По същество се сочи, че съдебния акт единствено в частта касаещ подс. М. М. , е постановен в нарушение на материалния закон и искането е за неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане.   Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа протеста по изложените в него съображения.   Защитата на подс. М. М. счита касационният протест за неоснователен.   Защитниците на подс. К. З. и А. Ц. изразяват становище, че касационният протест не касае техните подзащитни и че присъдата спрямо тях е влязла в законна сила.   Върховният касационен съд в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе съобрази следното:   Видно от обстоятелствената част на протеста очевидно е, че касае единствено оправдателната присъда по отношение на подс. М. М. Конкретно е посочено и цитирано само обвинението по чл. 250, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, досежно този подсъдим и в тази връзка се прави възражението за допуснато нарушение на закона. Поради това и настоящата инстанция, съобразно разпоредбите на чл. 347, ал. 1 НПК провери присъдата само в тази й част.   С решение № 26/24.04.2009 г., Софийският апелативен съд, наказателна колегия, 3-ти състав, е потвърдил изцяло присъда № 4/ 03.04.2007 г., постановена по нохд № С - 144/2005 г., на Софийски градски съд, наказателна колегия, 2-ри състав, с която подс. М. М. е бил признат за невиновен и оправдан за извършено престъпление през периода 26.06.1998 г. – 24.02.1999 г., по чл. 250, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 2, ал. 2 НК.   По протеста на Софийска апелативна прокуратура с довод за нарушение на закона по отношение на подс. М. М.   Посоченото касационно основание - по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. Доводът за неправилно приложение на закона по смисъла на чл. 348, ал. 2 НПК, се извежда като последица на фактическа необоснованост, на възприетите с въззивното решение констатации, направени въз основа на събраните по делото доказателства. Основното възражение на прокуратурата е, че неправилно въззивният съд е потвърдил оправдателната присъда, въпреки наличието на доказателства подкрепящи обвинението. Както многократно се е произнасял Върховният касационен съд, пред вид ограничителните основания визирани в чл. 348 НПК, в касационното производство възраженията за фактическа необоснованост, не могат да бъдат предмет на самостоятелна проверка.   По настоящото дело вътрешното убеждение и на въззивната инстанция е формирано при условията на непосредственост, след като са събрани и проверени при условията на чл. 315 НПК, всички възможни и необходими доказателства за обективното, всестранно и пълно изясняване механизма на инкриминираните деяния. Данните от доказателствените средства са оценявани в съответствие с тяхното действително съдържание. В тази насока направеното възражение е неоснователно. При това положение, вътрешното убеждение на съда не може да бъде предмет на самостоятелна касационна проверка, защото е формирано в съответствие с основните изисквания на процесуалния закон. Въззивният съд съгласно НПК, е съд и по същество. В мотивите си, в съответствие с разпоредбите на чл. 303, чл. 305, ал. 3 и чл. 339, ал. 2 НПК, е изложил съображения защо приема първоинстанционната оправдателна присъда за правилна и законосъобразна, защо счита че обвинението не е доказано по несъмнен начин и в тази връзка, защо приема възраженията на прокуратурата за неоснователни. При положение, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати нарушения на процесуалните правила, касационната инстанция проверява решението в рамките на приетото за установено, от фактическа страна. Върховният касационен съд не може да установява нови фактически положения, тъй като те са свързани с доказателствата и предполага друга оценка на същите.   При приетите за установени фактически положения, извода, че подс. М. , не е осъществил от обективна и субективна страна състава на посоченото престъпление, е законосъобразен. Той се подкрепя от събраните гласни и писмени доказателства, приетите експертни заключения и от техния сериозен и задълбочен анализ. Правилно е било прието в мотивите към въззивният съдебен акт, че липсват каквито и да е било събрани доказателства в подкрепа на обвинителната теза, свързани с установяване липсата на визираните в договорите и фактурите търговски дружества или при наличие на такива – неизразяване на воля от тяхна страна в смисъла, който е обективиран в договорите и фактурите. Действително, за да се установят такива обстоятелства, следва по безспорен начин да се докаже, че отразената в тях воля на страните и изявления на чуждестранните лица за заплащане на стоки или услуги, не отразяват истинското състояние та фактите. По делото е безспорно установено, че във всички случаи на преводи извършени от подс. М. , се касае за авансови плащания в пълен размер по фактури и доставка на стоки след получаване на плащанията. Само от информацията сдържаща се в писмо от „Информационно обслужване” АД, за липса на внос на стоки с получател ЕТ „М” за периода 01.01.1998 г. – 31.12.2000 г., не може да се направи безспорен и категоричен извод, така както са изискванията на чл. 303 НПК, че инкриминираните договори и фактури представляват документи с невярно съдържание и от тук за извършено престъпление по чл. 250 НК от обективна и субективна страна, от подс. Марин.   Второинстанционният съд в мотивите си – л. 12 – 15, подробно и задълбочено е обсъдил същите направени възражения и е изложил логични и законосъобразни съображения, подкрепени от разбора на събраните доказателства, защо не ги счита за основателни. Същите се възприемат изцяло от настоящата инстанция поради което не се нуждаят от повтаряне. Законосъобразно е било прието, че подс. М. не е осъществил състава на инкриминираното с обвинението престъпление, поради което правилно е бил оправдан.   Съставът на Върховният касационен съд изцяло възприема изводите на решаващия и въззивния съдилища, относно постановяване на оправдателната присъда. Счита, че мотивите на двете съдебни инстанции в нейна подкрепа, представляват подробен и изчерпателен анализ на всички събрани доказателства и същевременно излагащи ясни правни съображения по всеки от инкриминираните факти.   Касационната проверка за точното прилагане на наказателния закон, се осъществява в границите на установените от въззивния съд фактически положения. В тези параметри правилно е било прието, че не е установено по несъмнен начин, че подс. М. е извършил престъплението по чл. 250, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК. Затова, няма никакво основание за уважаване на искането по касационния протест, за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане.   Ето защо, настоящата инстанция счита протестът за неоснователен, неподкрепен от данните по делото, поради което въззивният съдебен акт следва да бъде оставен в сила. С оглед на изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, 2 наказателно отделение     Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 26/24.04.2009 г., постановено по внохд № С – 15/2009 г., на Софийския апелативен съд, наказателна колегия, 3-ти състав.   Решението не подлежи на обжалване.   Председател:     Членове: