Р Е Ш Е Н И Е №.56 гр. София,04.05.2017 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в открито заседание на двадесет и осми февруари, две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№3584 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. А. В. и М. А. Р. срещу решение №1532 от 10.07.2015 г. по в.гр.д.№4480/2014 г. на Софийски апелативен съд. С решението в обжалваната част е потвърдено решение №4639 от 20.06.2014 г. по гр.д.№9697/2012 г. на СГС, поправено с решение №17372 от 13.10.2014 г. по същото дело, в частта, с която са отхвърлени предявените от В. А. В. и М. А. Р. срещу ЗАД [фирма] искове по чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ за разликата над сумите от по 10 000 лв. до 70 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на баща им А. В. К., настъпила на 14.04.2012 г., в резултат от ПТП. В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и поради необоснованост. Поддържа се, че въззивният съд не е съобразил всички обективни критерии за определяне на присъденото обезщетение като справедливо, включително и установените лимити на отговорност на застрахователя. Предвид изложеното се иска отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявените искове изцяло, както и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касация ЗАД [фирма] заявява становище за неоснователност на жалбата, като претендира присъждане на направените по делото разноски. С определение №780 от 24.10.2016 г., решението е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по въпроса: За критериите при определяне на конкретния размер на обезщетението по чл.52 от ЗЗД. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и наведените от страните доводи, намира следното: За да постанови решението в обжалваната част, въззивният съд е отчел извършеното от ответника извънсъдебно плащане на суми в размер на по 80 000 лв. на всеки от ищците и като взел предвид възрастта на пострадалия наследодател на ищците, общественото му положение и близките му отношения с ищците, както и лимита на застрахователно обезщетение към датата на ПТП, е приел, че справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди е от 90 000 лв. за всеки от ищците. По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, е формирана задължителната съдебна практика /обобщена в ППВС №4/68 г., доразвита в множество решения, постановени по реда на чл.290 от ГПК - решение №151 от 12.11.2013 г. по т.д. №486/2012 г., ТК, ІІ т.о., решение №130 от 09.07.2013 г. по т.д. № 669/2012 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., и мн. др./, според която, при определяне на справедливото обезщетение за неимуществени вреди, резултат от причинена смърт, от значение са и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение, като от значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди - следва да се вземат предвид във всеки конкретен случай установените по делото конкретни обстоятелства, свързани с характера и тежестта на увреждането, интензитета и продължителността на претърпените емоционални болки и страдания, а така също и икономическото състояние в страната към момента на увреждането, израз, на което са и установените лимити на отговорност на застрахователя към този момент. Въззивното решение е постановено в отклонение от разрешенията, дадени в посочената задължителна практика поради неотчитането от въззивния съд в тяхната цялост на визираните по-горе критерии за определяне на справедливо обезщетение за произтичащи от деликт неимуществени вреди и в частност на икономическите условия в страната и повлияните от тях лимити на застрахователно покритие. Отчитайки установените по делото факти, релевантни за определяне на справедливото обезщетение за неимуществени вреди, включително претърпените емоционални болки и страдания от ищците, както и нивата на застрахователно покритие към датата на ПТП, настоящият състав намира, че паричният еквивалент на претърпените от всеки от ищците вреди, е в размер на 110 000 лв. В този смисъл като е отхвърлил исковете на всеки от ищците за разликата над сумата от 10 000 лв. до сумата от 30 000 лв., въззивният съд е постановил неправилно решение, което в тази част следва да се отмени на основание чл.293, ал.2 от ГПК, а доколкото не се налага извършването на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да се разреши по същество, като на всеки от касаторите следва се присъди допълнително обезщетение в размер на по 20 000 лв., ведно със законната лихва от 14.04.2012 г. до окончателното плащане. С оглед изхода на спора, решението на САС следва да бъде отменено и в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта за присъждане на разноски в полза на ответника над сумите от по 2938.50 лв., а в останалата обжалвана част, въззивното решение следва да бъде оставено в сила. Предвид липсата на доказателства за направени разноски, такива на ищците не се следват, като не следва да бъде присъждано и заплащане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2, вр. ал.1, т.2 от ЗА, с оглед липсата на основание за оказване на безплатно процесуално представителство по чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. Ответникът по касация дължи на основание чл.78, ал.6 от ГПК - заплащане на държавна такса за първоинстанционното производство в размер на 1 600 лв., държавна такса за въззивното производство в размер на 800 лв. и държавна такса за касационното производство в размер на 800 лв. Ищците дължат на ответника по касация сумата от по 100 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение пред ВКС. Мотивиран от горното Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ решение №1532 от 10.07.2015 г. по в.гр.д.№4480/2014 г. на Софийски апелативен съд в частта му, с която е потвърдено решение №4639 от 20.06.2014 г. по гр.д.№9697/2012 г. на СГС, поправено с решение №17372 от 13.10.2014 г. по същото дело, в частта, с която са отхвърлени предявените от В. А. В. и М. А. Р. срещу ЗАД [фирма] искове по чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ за разликата над сумите от по 10 000 лв. до 30 000 лв., ведно със законната лихва от 14.04.2012 г. до окончателното изплащане, обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на баща им А. В. К., настъпила на 14.04.2012 г., в резултат от ПТП и в частта му, с която е потвърдено решение №4639 от 20.06.2014 г. по гр.д.№9697/2012 г. на СГС, в частта, с която В. А. В. и М. А. Р. са осъдени да заплатя на ЗАД [фирма] разноски за първоинстанционното производство над сумите от по 2938.50 лв., вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА ЗАД [фирма][ЕИК] да заплати на В. А. В. [ЕГН] и М. А. Р. [ЕГН] допълнително суми от по 20 000 лв. за всеки ищец /разлика от сумата от 10 000 лв. до 30 000 лв./, ведно със законната лихва от 14.04.2012 г. до окончателното изплащане, обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на баща им А. В. К., настъпила на 14.04.2012 г., в резултат от ПТП. ОСЪЖДА ЗАД [фирма][ЕИК] да заплати по сметка на СГС, сумата от 1600 лв., държавна такса за първоинстанционното производство, по сметка на САС, сумата от 800 лв., държавна такса за въззивната инстанция и по сметка на ВКС, сумата от 800 лв., държавна такса за касационната инстанция. ОСЪЖДА В. А. В. [ЕГН] да заплати на ЗАД [фирма][ЕИК] сумата от 100 лв., разноски пред ВКС. ОСЪЖДА М. А. Р. [ЕГН] да заплати на ЗАД [фирма][ЕИК] сумата от 100 лв., разноски пред ВКС. ОСТАВЯ В СИЛА решение №1532 от 10.07.2015 г. по в.гр.д.№4480/2014 г. на Софийски апелативен съд в останалата му обжалвана част. Решението не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.