О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 50 гр.София, 31.01.2022 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти януари, две хиляди двадесет и втора година, в състав: Председател: ВАСИЛКА ИЛИЕВА Членове: БОРИС ИЛИЕВ ЕРИК ВАСИЛЕВ като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гр.д.№ 3124 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл.288 ГПК. Образувано по касационна жалба на „Мултифорс А.С.” ЕООД, представлявано от управителя М. П., чрез адвокат Д. С. от АК-София срещу решение № 262836 от 05.05.2021 г. по в.гр.д.№ 14573/2019 г. на Софийски градски съд, с което се потвърждава решение от 11.03.2019 г. по гр.д.№ 4581/2018 г. на Софийски районен съд и са уважени искове на Л. В. Т. против „Мултифорс А.С.” ЕООД, на основание чл.200, ал.1 КТ, за сумата 1707,54 лева - обезщетение за причинени имуществени вреди и за разликата над 5000 лева до 20 000 лева, като обезщетение на причинени неимуществени вреди от трудова злополука на 15.06.2017 г., ведно със законните лихви до изплащане на сумите. В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, а в изложение към жалбата се поддържа, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпросите: 1.„Представлява ли трудова злополука по чл.55, ал.2 КСО основание за отговорност на работодателя, предвид липсата на пряка връзка между осъществявана в полза на предприятието дейност от служителя и настъпилите вреди?“, 2.„Представлява ли трудова злополука по чл.55, ал.2 КСО основание за обезщетяване на настъпили имуществени и неимуществени вреди от работника или служителя в същите размери, в които подлежат на обезщетяване същите вреди, настъпили от трудова злополука по чл.55, ал.1 КСО?“. Отделно са поставени процесуални въпроси, които се свеждат до преценката на съда при определянето на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди, които според касатора са относими към основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. От Л. В. Т. чрез адвокат Т. В. от АК-София е подаден писмен отговор, в който оспорва доводите в касационната жалба, като счита, че не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. За да постанови решението, въззивният съд е възприел изводите на първоинстанционния съд, че са налице предпоставките на чл.200, ал.1 КТ, поради което работодателят отговаря за всички вреди, настъпили вследствие на злополука от 15.06.2017 г., призната за трудова с разпореждане № 20918 от 03.07.2017 г. на НОИ ТП – София-град. Съобразявайки доказателствата и заключение на вещо лице за вида и тежестта на травматичното увреждане на лява глезенна става и последиците за пострадалата, съдът е приел за доказана причинно-следствената връзка с настъпилите вреди на пострадалата, с оглед на което е уважил претенциите, съответно за 1707,54 лева – имуществени вреди и 20 000 лева – неимуществени вреди, ведно със законните лихви от датата на злополуката до изплащането на сумите. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение констатира, че постановеното въззивно решение не подлежи на касационно обжалване по отношение на предявения иск за имуществени вреди. Съгласно чл.280, ал.3, т.3 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела за трудови спорове, с изключение на исковете за обезщетения по трудово правоотношение с цена на иска над 5000 лева. В случая, ищецът е предявил за съвместно разглеждане обективно съединени искове с правно основание чл.200, ал.1 КТ, но цената на иска за обезщетение на причинените имуществени вреди е под установения минимален праг за достъп до касация, предвиден в закона, поради което касационната жалба следва да се остави без разглеждане като процесуално недопустима в тази част. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК в останалата обжалвана част поради следните съображения: Допускането на обжалваното решение до касация се преценява с оглед на конкретните правни разрешения обусловили изхода на спора, доколкото във връзка с тях касаторът е формулирал относим правен въпрос съгласно разясненията в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК. В случая, поставените въпроси не обуславят изхода на делото и правните изводи на въззивния съд, според който травматичното увреждане на ищцата е вследствие на настъпила трудова злополука, което се доказва от всички събрани доказателства и заключение на вещо лице, т.е. съдът е установил по несъмнен начин наличието на трудово правоотношение, настъпване на инцидент, признат за трудова злополука с влязъл в сила индивидуален административен акт по чл.55, ал.2 КСО, както и липсата на данни за проявена груба небрежност от пострадалата. Въз основа на тези фактически обстоятелства, въззивният съд обосновано е формирал правен извод за конкретния размер на обезщетението за неимуществени вреди на пострадалата, в съответствие със съдебната практика, формирана с ППВС № 4/23.12.1968 г., която приема, че критерият справедливост по чл.52 ЗЗД означава да бъде определен точен паричен еквивалент на болките и страданията на пострадалото лице във всеки отделен случай. Формулираните в тази връзка въпроси за преценка на свидетелските показания за търпените от пострадалата болки и страдания и за задълженията на съда да мотивира своите изводи, с оглед евентуалната заинтересованост на свидетелите, всъщност преповтарят оплакванията в касационната жалба за допуснати от въззивния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, поради което не могат да обосноват допускане до касация. Според мотивите на решението, свидетелските показания се подкрепят в достатъчна степен от писмените доказателства и заключение на вещото лице по делото, за да бъдат изяснени причините и обстоятелствата за възникване на трудовата злополука от 15.06.2017 г., т.е. съдът е приел, въз основа на събраните доказателства, че по делото се доказва фактическия състав на чл.200, ал.1 КТ, тъй като установените със стабилен административен акт правнорелевантни обстоятелства не могат да бъдат предмет на повторна проверка в исковото производство по чл.200 КТ. Тези изводи са в съответствие и с практиката на Върховния касационен съд, че въззивната инстанция като съд по съществото на спора в решаващата си дейност е длъжен да основе решението си на приетите за установени по делото обстоятелства, от което следва и задължението му да ги обсъди в решаваща за изхода на спора насока, като израз на изискването за мотивираност на съдебните решения /решение № 92/22.02.2011 г. по гр.д.№ 1863/2010 г. ІV г.о, решение № 126/09.05.2011 г. по гр.д.№ 421/2009 г. ІV г.о. и др/. Ето защо, липсва противоречие по въпросите на касатора със съдебната практика на Върховния касационен съд и не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Поставените въпроси в приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК също не обуславят допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради следното: Според касатора е налице необходимост от изменение на съществуващата съдебна практика на ВКС, а развиващите се обществени отношения изискват по-прецизно тълкуване на чл.55, ал.1 и ал.2 КСО, във връзка с отговорността на работодателя по чл.200 КТ, тъй като работодателят няма задължение да осигурява безопасно придвижване на служителя от дома до работното му място. Тези съображения нямат отношение към основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. В съдебната практика на Върховния касационен съд се приема, че при обезщетяване на вреди по чл.200 КТ намират приложение общите правила на отговорността при непозволено увреждане, а когато се установи, че правопораждащият факт е злополука, настъпила при и по повод изпълнение на възложени трудови функции на работник или служител, която е призната за трудова с влязъл в сила административен акт по чл.55, ал.1 и ал.2 КСО, отговорността е на работодателя. Работниците и служителите са осигурени за трудова злополука и професионална болест, от което произтича и правото им на обезщетение от работодателя в предвидените от закона хипотези. Нормите са ясни и недвусмислени, поради което и съображенията на касатора за тълкуване в различен от посочения в тях смисъл са изцяло несъстоятелни. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И: ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба на „Мултифорс А.С.” ЕООД, чрез адвокат Д. С. от АК-София срещу решение № 262836 от 05.05.2021 г. по в.гр.д.№ 14573/2019 г. на Софийски градски съд в частта по предявения иск за имуществени вреди. НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 262836 от 05.05.2021 г. по в.гр.д.№ 14573/2019 г. на Софийски градски съд в останалата част. Определението в частта, в която се оставя без разглеждане подадената касационна жалба, може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението, а в останалата част е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.