5 Р Е Ш Е Н И Е № 406 С., 27.12.2011 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на шести октомври две хиляди и единадесета година в състав: Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА Членове: АЛБЕНА БОНЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ при секретаря Борислава Лазарова, изслуша докладваното от съдията Цачева гр.д. № 1125 по описа за 2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 53 от 17.01.2011 година е допуснато касационно обжалване на решение № 121 от 29.03.2010 г. по гр.д. № 89/2010 г. на Врачански окръжен съд, с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 75, ал. 1, т. 2 СК (ом.), предявен от П. Б. Г. от [населено място] за лишаване на Владимир И. Г. от [населено място] от родителски права над детето Е., родено на 18.01.1996 г. Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.2 ГПК поради наличие на противоречива практика по материалноправния въпрос за предпоставките за лишаване от родителски права на основание чл. 132, ал.1, т.2 СК (чл. 75, ал.1, т. 2 СК (отм.). В обжалваното въззивно решение е прието, че предпоставките за лишаване от родителски права са както недаването на издръжка и трайното неполагане на грижи за детето, така и установяването, че не е налице основателна причина родителят да не изпълнява тези свои родителски задължения. В решение № 1422 от 20.12.2008 година по гр.д. № 4999/2007 г. на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд е прието, че непредоставянето на средства за издръжка на детето и пълната дезинтересираност от отглеждането и възпитанието му е достатъчно основание за лишаване от родителски права. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира за правилно становището, изразено в решение № 1422 от 20.12.2008 година по гр.д. № 4999/2007 г. на Четвърто гражданско отделение. Както вече Върховният касационен съд се е произнесъл с решение № 209 от 06.04.2010 г. по гр.д. № 4468/2008г. на Четвърто гражданско отделение, постановено по реда на чл. 290 ГПК за уеднаквяване на съдебната практика, трайното неполагане на грижи за детето и липсата на финансов или друг материален принос за отглеждането му сочи противоправно поведение на родителя и представлява цялостно неизпълнение на родителските задължения – основание за лишаване от родителски права при условията на чл. 132, ал.1, т.2 СК (чл. 75, ал.1, т.2 СК отм.). В производството за лишаване от родителски права, съдът изследва всички обстоятелства, касаещи поведението на родителя, в т.ч. налице ли е основателна причина за трайно пренебрегване на родителския дълг. Когато не е налице такава обективна основателна причина, установяването на която е в тежест на страната, която твърди наличието и, недаването на издръжка за осигуряване живота на детето и трайното неполагане на грижи за отглеждането му сочи за дезинтересиране и пренебрегване на родителските задължения. Родителят, който не упражнява родителските права, но не се възползва от предоставения му режим за лични контакти без основателна причина; не проявява интерес към здравето, към нуждите на детето, към физическото му и емоционално развитие и същевременно не дава средства за издръжката му, не изпълнява своя родителски дълг по смисъла на чл. 75, ал.1, т.2 СК (отм.). В обжалваното въззивно решение на Врачански окръжен съд е прието за установено, че бракът между страните по делото е бил прекратен с влязло в сила решение по гр.д. № 883/2007 година на Мездренски районен съд, с което родителските права над малолетното дете И., родено на 18.01.1996 година са били предоставени на майката при определен режим на лични контакти между детето и бащата, който е бил осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 70 лева. След прекратяване на брака бащата не е заплащал издръжка, нито е осъществявал контакти с детето, установявайки се е да живее в Италия. Детето е отглеждано от роднини на майката, която също работи в Италия, връщайки се в България през определени периоди от време. Прието е, че не е установено по категоричен начин, че не е налице основателна причина, поради която бащата не полага грижи за детето; че искането за лишаване от родителски права е продиктувано от практически съображения – да се преодолеят затруднения във връзка с получаване на разрешение от бащата детето да пътува в чужбина; че тези съображения не могат да послужат за основание за лишаване на бащата от родителски права, което е най-тежката санкция за един родител. В касационната жалба против решението на Врачански окръжен съд, постъпила от П. Б. Г. са изложени оплаквания за неправилно приложение на чл. 75, ал.1, т.2 СК (отм.), тъй като обстоятелствата, че ответникът не полага грижи за детето и не дава средства за издръжката му без основателна причина са установени по безсъмнен начин. Ответникът В. И. Г., чрез назначения по реда на чл. 47, ал.6 ГПК особен представител адвокат П. Ц., оспорва касационната жалба. Върховна касационна прокуратура взема становище за основателност на жалбата. Поддържа се, че са налице всички предпоставки по чл. 75, ал.1, т.2 СК за лишаване на бащата от родителски права. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира касационните оплаквания за основателни. Формираният в решението извод, че неустановяването дали е налице основателна причина, поради която бащата не полага грижи за детето съставлява пречка за лишаването му от родителски права е неправилен. Както вече бе посочено, установяването на обективна основателна причина за неизпълнение на родителския дълг е в тежест на страната, която твърди наличието и. С оглед характера на производството, целта на която е охраняване интереса на детето, съдът следва да събира и служебно доказателства относно съществуването на основателна причина за неизпълнение на родителските задължения, но това му задължение възниква само когато с оглед конкретиката на случая има основание да се счете, че неизпълнението на родителския дълг е резултат на обективни обстоятелства, независещи от волята на родителя. Неправилен е и изводът, че с искането за лишаване от родителски права не могат да бъдат целени последиците от налагането на тази мярка. Лишаването от родителски права е не само санкция за пренебрегналия родителския дълг, но и предоставяне възможност на родителя, който изцяло е поел грижите за отглеждане и възпитание на детето да решава сам съществените въпроси, свързани с неговото физическо и нравствено развитие, с образованието му, личните му и имуществени интереси. Родителят, предявил иска за лишаване от родителски права на другия родител цели всички последици от лишаването от родителски права, каквато последица може да бъде и преодоляването на затруднения във връзка с получаване на разрешение за пътуване на детето в чужбина. По делото е установено, че повече от четири години бащата на детето И., родено на 18.01.1996 г., не е изплащал определената му по бракоразводното решение издръжка в размер на 70 лева. Установено е, че в този период бащата има постоянно местоживеене в Италия; че не е предприемал мерки за лични контакти с детето; не го е търсил, вкл. и по телефон както, за да прояви интерес към ежедневието му, така и за празници, рождени дни, К., Нова година и пр. Установено е, че средствата за отглеждане на детето се предоставят изцяло от майката, която също работи в Италия, но постоянно поддържа връзка с детето и всеки месец се прибира в България, където е организирала отглеждането на детето в семейството на нейната сестра. Установено е, че детето учи в езикова гимназия „Й. Е.”, [населено място]; че участва в танцов ансамбъл, провеждащ турнета в чужбина; че детето не може да участва в изявите на ансамбъла в чужбина поради отказ на бащата да даде разрешение за задгранично пътуване. Установено е, че детето разчита за нуждите си единствено на майката, тъй като бащата трайно се е дезинтересирал и е прекъснал изцяло личните контакти с детето – показания на свидетелите Ц. К., Г. Б., данни от изслушания социален доклад и обяснения на детето И.. По делото не са установени обективни, основателни причини, поради които бащата не изпълнява родителските си задължения. Ответникът В. И. Г. е в трудоспособна възраст – роден 1954 г. и няма данни, нито се твърди да страда от заболяване, препятстващо реализирането на доходи. От показанията на свидетеля А. Р., сестра на ответника, се установява, че лично тя е проявявала заинтересованост, изразяваща се в опити за контакти с детето по телефона, но не се установява ответникът, баща на детето през последните години да е предприемал каквито и да е мерки за общуване с дъщеря си; да е проявявал реален интерес към живота и или да е изпращал средства за издръжката и или по какъвто и да е начин да е подпомагал майката при отглеждането и, нито се установява основателна причина за това му поведение. При така установените факти, формираният в решението извод за неоснователност на иска с правно основание чл. 75, ал.1, т.2 СК (отм.) е неправилен. Ответникът трайно не е полагал грижи за детето и не е давал издръжка за отглеждането му без основателна причина за това, което обуславя извод за трайно пренебрегване на родителския му дълг – основание за лишаването му от родителски права над непълнолетното дете И.. Предвид изложеното, обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено на основание чл. 293, ал.2 ГПК и постановено ново решение по съществото на гражданскоправния спор. С оглед основателността на предявения иск, следва да бъдат определени мерки за лични отношения между бащата и детето, които предвид възрастта на детето, нуждата му от общуване с бащата, както и обстоятелството, че бащата и детето не са общували продължително време, което би затруднило продължителното им съвместно пребиваване, съдът намира, че първоначално на бащата следва да се предостави възможност да го вижда всяка първа и трета неделя от месеца от 10.00 ч. до 18.00 ч. за период от шест месеца от постановяване на настоящото решение по местожителството на детето, след което всяка първа и трета неделя от месеца от 9.00 ч. в събота до 18.00 ч. в неделя, както и по 20 дни през лятната ваканция на детето, по време, което не съвпада с годишния отпуск на майката. Съобщение за лишаването на бащата от родителски права да се изпрати на общината по местожителството му за вписване по реда на чл. 78 от СК (отм.). Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение № 121 от 29.03.2010 г. по гр.д. № 89/2010 г. на Врачански окръжен съд. ЛИШАВА от родителски права В. И. Г.и от [населено място] с ЕГН [ЕГН] по отношение на детето Е. В. Г. с ЕГН [ЕГН]. ОПРЕДЕЛЯ мерки за лични отношения между бащата В. И. Г. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] и детето Е. В. Г. с ЕГН [ЕГН] както следва: всяка първа и трета неделя от месеца от 10.00 ч. до 18.00 ч. по местожителството на детето за период от шест месеца от постановяване на настоящото решение, след което всяка първа и трета неделя от месеца от 9.00 ч. в събота до 18.00 ч. в неделя, както и по 20 дни през лятната ваканция на детето по време, което не съвпада с годишния отпуск на майката. Съобщението за решението да се изпрати на [община] за вписване в регистъра по чл. 78 от Семейния кодекс (отм.). Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: