Р Е Ш Е Н И Е № 470 гр. София, 12 декември 2011 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесети октомври две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вероника Имова ЧЛЕНОВЕ: Кети Маркова Красимир Шекерджиев при секретар Иванка Илиева и с участието на прокурор от ВКП - Искра Чобанова изслуша докладваното от съдията Вероника Имова наказателно дело № 1899/2011г. Производство пред ВКС е по чл. 346, т. 1 НПК. Образувано е по касационни жалби против въззивно решение №131/04.04.2011 год. по внохд№755/2010 год. на АПЕЛАТИВЕН СЪД гр.София, подадени от подсъдимия С. И. А. и от служебния защитник на подсъдимия Г. С. МАВРОВ - адвокат Ю. К.. В жалбата и в съдебно заседание подсъдимият С. А. и назначеният на основание чл. 94, ал. 1,т. 6 и т. 9 НПК от тази инстанция служебен защитник на подсъдимия А. - адвокат В. Т., поддържат оплакване за допуснато съществено процесуално нарушение - не е назначен служебен защитник на С. А. в предходните инстанции, с което е ограничено правото му на защита и явна несправедливост на наложеното наказание. Не е взето предвид при индивидуализацията на наказанието самопризнанието и разкаянието за извършеното престъпление. Претендира се отмяна и връщане делото за ново разглеждане или намаляване размера на наказанието лишаване от свобода, наложено на подс.А.. В жалбата и в съдебно заседание подсъдимият Г. С. Мавров и адвокат Ю. К. - служебен защитник на подсъдимия от предходните съдебни инстанции , назначена по чл. 94, ал. 1,т. 6 и т. 9 НПК отново в това й качество и пред ВКС, поддържат жалбата с основание явна несправедливост на наложеното наказание. Искането е за намаляване размера на наказанието лишаване от свобода при отчитане процесуалното поведение на подсъдимия, който е признал вината си и се е разкаял за извършеното. Частната обвинителка и гражданска ищца И. П. Л., и повереникът й - адвокат Г. Г. не се явяват , редовно призовани. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за справедливост на наложените наказания на подсъдимите и за неоснователност на жалбите. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ТРЕТО НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, КАТО ВЗЕ ПРЕДВИД ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ И В ПРЕДЕЛИТЕ НА СВОЯТА КОМПЕТЕНТНОСТ ПРОВЕРИ ПРАВИЛНОСТТА НА ОБЖАЛВАНОТО ВЪЗЗИВНО РЕШЕНИЕ, ПРИЕ СЛЕДНОТО: Касационните жалби са допустими. Разгледани по същество – са неоснователни. С присъда №25 от 19.10.2010 год. по нохд№439/2010 г. на Врачанския окръжен съд подсъдимите С. И. А. и Г. С. М. са признати за виновни в това , че на 14.01.2010 год. към 01,30 ч. в с.К. бара – Врачанска област, на ул.”Петър Костов” №10 , в съучастие като съизвършители, при опасен рецидив, са отнели чужди движими вещи от владението на И. П. Л. на обща стойност 337,20 лв., с намерение противозаконно да ги присвоят като за целта употребили сила, изразяваща се в нанасяне на удари с юмруци и ритници по тялото на пострадалата, като са й причинили средна телесна повреда , изразена в счупване на пет броя десни ребра, което е създало трайно затруднение на движението на снагата й, за повече от един месец, както и са й причинили травматичен шок -увреждане на здравето временно опасно за живота на пострадалата, поради което и на основание чл.199, ал.1, т.3 и т.4 НК, вр. с чл.198, ал.1 НК и вр. с чл.20, ал.2 НК и вр. с чл.54 НК са осъдени, всеки от тях , на по пет години лишаване от свобода , при първоначален режим на изтърпяване наказанието”строг”, в затворническо общежитие от затрит тип. Двамата подсъдими са осъдени солидарно да заплатят обезщетение на И. П. Л. от 337, 20 лева за причинените й с деянието имуществени вреди и 6 000 лева за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на деянието - 14.01.2010 год., до окончателното плащане на главниците. Присъдени са разноските и държавните такси, а за разликата до предявения размер от 10 000 лева искът за обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен . Осъдени са солидарно да заплатят на гр.ищца и частна обвинителка сумата 250 лева разноски по делото, 220,84 лева за съдебни разноски и 253,48 лева 4% държавна такса върху уважения размер на гражданския иск. По протест и по жалби на подсъдимите е образувано внохд№755/2010 год. на Софийския апелативен съд , по което с решение №131, постановено на 04.04.2011 год. е изменена горепосочената присъда в частта й относно наложените на подсъдимите наказания, като същите са увеличени по размер : за подс.А. - от пет, на десет години лишаване от свобода ; за подс.Мавров - от пет, на девет години лишаване от свобода, както и в частта относно присъдените от първостепенния съд държавна такса, деловодни разноски и разноски в полза на гр.ищца и ч.обвинителка , които всеки от тях да заплати по една втора от съответните присъдени суми, а в останалата част, присъдата е потвърдена. По жалбата на подс. С. И. А. : При проверката ВКС не констатира наличие на поддържаните в жалбата оплаквания. Не е допуснато съществено процесуално нарушение, с което да е ограничено правото на защита на подсъдимия, поради отказ на предходните инстанции да му бъде назначен служебен защитник . Такъв отказ от страна на решаващият и ръководен орган в съответния процесуален стадий не е налице. От съдържанието на постановленията за привличане в качеството на обвиняеми и от протоколите за разпит на двамата обвиняеми, е видно ( спр. л.98-л.110 от досъдебното производство), че разследващият орган е разяснил правата на А. и М. да упълномощят, или да изискат участието на служебни защитници ,при положение, че поискат участието на адвокатска защита и поради материални затруднения не могат да си осигурят договорни защитници. Въпреки информирането за правата им , производството срещу тях в досъдебната фаза и в първостепенния съд е преминало без адвокатска защита. По отношение на подс.А. , който се е защитавал сам, то е протекло по същия начин и пред възизваната инстанция. За това развитие на процеса не могат да бъдат упрекнати нито разследващия орган, нито предходните съдебни инстанции, защото адвокатската защита, предвид вида и характера на повдигнатото обвинение по отношение на всеки един от подсъдимите, не е задължителна, каквато например е предвидена в т.3, ал.1 на чл.94 НПК. Тя не е задължителна и по смисъла на нито една от хипотезите по чл.94, ал.1 НПК. Предходните инстанции са се съобразили единствено със заявената воля на всеки от подсъдимите обективираща правото му да ползва, или не адвокатска защита във всеки стадий от двете фази на процеса. Настъпилата промяна в позицията на подс.М. и изразеното желание да има служебен защитник, е заявено от него за първи път пред въззивната инстанция. Съдът е реагирал своевременно съгласно чл. 94, ал. 1,т. 9 НПК, след като е приел , че интересите на правосъдието изискват осигуряването на адвокатска защита на подс.М. и му е назначил с изрично определение служебен защитник – посочената с писмо от БПП адвокат К.. Наред с това участие, съставът на САС правилно е приел, че липсата на противоречиви интереси в процесуалните позиции на подсъдимите М. и А., включително и пред въззивната инстанция (и двамата в обясненията си са разкрили задружното си участие в инкриминираното деяние и не са оспорили фактите на обвинението за авторството и начина на извършването му), не поражда основание за задължителна адвокатска защита за другия подсъдим – А., който не е имал договорен, нито е поискал назначаване на служебен защитник. Следователно отсъствието на предпоставки за приложение на чл. 94, ал. 1, т. 5 НПК е защитено убедително в мотивите на САС на стр. 69 от въззивното решение, с които ВКС напълно се солидаризира. Подсъдимият А. е заявил желанието си за участие на назначен от съда адвокат за първи път пред касационната инстанция, което искане своевременно е удовлетворено от състава на ВКС. При тези данни, оплакването в жалбата пред ВКС, че предходните съдилища са ограничили правата на подс.А. като не са му назначили служебен защитник, няма фактическо и правно основание. Обратното е вярно, справедлив процес, при равни условия с тези на всички останали страни в процеса, са получили и двамата подсъдими, които са участвали лично в съдебното дирене, както и при разпита на всички свидетели, в това число и на пострадалата. Дали са обяснения, в които са направили признания по фактите на обвинението. Упражнили са правото си на въззивна и касационна жалба, както и правото на служебна адвокатска защита по чл. 94, ал. 1,т. 9 НПК. Неоснователно е оплакването на А. за явна несправедливост на наложеното наказание, увеличено от въззивната инстанция по съответен протест на прокурора . САС е мотивирал утежняване на наказанието на А. с обсъждане на фактическите данни, които сочат за изключително завишената степен на обществена опасност на този подсъдим, който, освен че е проявил особена жестокост при извършване на деянието – посегателство срещу физическата неприкосновеност на жена в напреднала възраст и неспособна да се защити, но и поради интензивността и конкретната тежест на упражнената принуда предхождаща и съпътстваща отнемането на вещите на пострадалата с нанасянето на множество удари, довели до няколко на брой съставомерни средни телесни повреди. Правилно е отчетено обремененото съдебно минало на А. - десетте осъждания, характеризиращи личността му, извън обясняващите квалификацията на деянието като опасен рецидив. Тези данни несъмнено правилно са оценени като отегчаващи личната обществена опасност на дееца и правилно са ценени в тази група от въззивната инстанция. Неоснователно се твърди в жалбата, че са подценени смекчаващите вината обстоятелства . Обратното е вярно , разкаянието и признанието са в основата на отразените смекчаващи вината обстоятелства на този подсъдим, но тяхното наличие не може да промени изводите за изключителната тежест на извършеното. Ето защо наложеното наказание е справедливо по см. на чл.35, ал.3 НК. То съответства и на целите по чл.36 НК с предупредителното и възпиращо въздействие на неговата тежест и строгост спрямо дееца и по отношение на останалите членове на обществото. По жалбата на подсъдимия М.: Оплакванията в жалбата не намират опора в данните по делото и в закона. Наказанието му правилно е индивидуализирано при балансиращи вината обстоятелства. Наличието на отчетените смекчаващи обстоятелства в никакъв случай не може да доведе до техния превес пред отегчаващите, както правилно е извел въззивният съд. Всички данни, характеризиращи начина и особеностите на извършеното деяние, отегчават вината на подс.М. Тези , споделени в мотивите на съда за подс.А., са валидни и за степента на вината на подс.М . Освен това, вината е индивидуализирана и с данните за степента на участието и конкретния му принос в съвместната престъпна дейност.Сравнително по-ниската степен на обществена опасност на този подсъдим от неговия съучастник е взета предвид. Поведението му при извършване на деянието , което е било инициирано от подс.А., е съобразено от решаващият съд, за да му определи с една година по-ниско по размер наказание от това на съучастника А.. Няма основание за повече снизхождение - деянието е извършено и при отчитането на особено отегчаващо вината на подсъдимите обстоятелство извън квалификацията му – нарушаване неприкосновеността на жилището на пострадалата, действията на подсъдимите нощем, съзнанието, че посягат върху пострадалата, лишена от възможност за самоотбрана, проникването чрез взлом в дома й. В случая, стойността на предмета на посегателство не е водеща , както правилно е отчел САС. Определящи са степента на използваната принуда над жертвата, броят и тежестта на причинените й телесни увреждания. Справедливостта на наказанието на подсъдимия М. ,при тези данни, не е накърнена. Правилно е отчетена нуждата и за този подсъдим от по-високо по размер наказание на предвиденото за престъплението наказание лишаване от свобода, предвид засилване въздействието на целите на наказанието по чл.36 НК и по отношение на този подсъдим Воден от тези мотиви, ВКС на основание чл.354, ал.1,т.1 НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение №131/04.04.2011 год. по внохд№755/2010 год. на АПЕЛАТИВЕН СЪД гр.София. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :