Р Е Ш Е Н И Е № 122 Гр. София, 10 юни 2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на петнадесети март през две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА ЧЛЕНОВЕ: 1. ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА 2. БИСЕР ТРОЯНОВ при участието на секретаря Надя Цекова и в присъствието на прокурора Явор Гебов разгледа докладваното от съдия Троянов наказателно дело № 283 по описа за 2013 г. Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия В. М. П. (чрез адв. Р. Г.) против решение № 373 от 07.11.2012 год. по в.н.о.х.д. № 967/ 2012 год. на Софийски апелативен съд, Наказателна колегия, 7 състав, с алтернативни искания за неговата отмяна и оправдаване на подсъдимия или за приложение на института на условното осъждане по чл. 66 от НК В жалбата се изтъкват доводи, насочени към всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 от НПК. Според жалбоподателите съдебните състави не изследвали съществени за правилното решаване на делото факти и обстоятелства, като причината за отклонение на товарния автомобил наляво и правните последици от рефлекторните действия на подсъдимия след попадане на стъклена частица в лявото око. Не били изяснени противоречията между част от свидетелите и експертните изчисления за мястото на първия сблъсък между превозните средства. Нарушението на закона е изведено от правните изводи на съдилищата, отхвърлили института по чл. 15 от НК, както и в погрешно възприетото за нарушено правило по чл. 63, ал. 2, т. 1 от ППЗДвП. Явната несправедливост на наказанието е съзряна в неправилния отказ от прилагане на условно осъждане. В съдебно заседание подсъдимият и неговите защитници (адвокатите Р. Г. и Я. Н.) поддържат жалбата по изложените в нея съображения. Представителят на Върховна касационна прокуратура счита жалбата за неоснователна, като повторно наведените оплаквания правилно били отхвърлени след обстойната аргументация на въззивния съд, поради което предлага атакуваното въззивно решение да бъде оставено в сила. Поверениците на частните обвинители и граждански ищци (адвокатите В. К., М. Й. и Е. Ч.) намират касационните претенции за несъстоятелни и неудовлетворени. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на жалбата, изложените от страните съображения и извърши касационната проверка в законоустановените предели, намери следното: С присъда № 142 от 14.05.2012 г. по н.о.х.д. № 616/ 2012 г. на Софийски градски съд, Наказателна колегия, 26 състав, подсъдимият В. М. П. бил признат за виновен в това, че на 12.07.2010 год. около 16.20 часа, при управление на товарен автомобил „Т. 815” с д.к. [рег.номер на МПС] по междуселищен път с посока на движение от с.Б. към с.Ж. 400 м. след разклона за поделение на МО, нарушил правилата за движение по пътищата - чл.63, ал. 1 и 2, т. 1 от ППЗДвП, като навлязъл в насрещната лента за движение и реализирал ПТП последователно с насрещно движещите се микробус „Ф. К.” с д.к. [рег.номер на МПС] и лекотоварен автомобил „Ф. Т.” с д.к. [рег.номер на МПС] и по непредпазливост причинил средни телесни повреди на водача на автомобил „Ф. Т.” Х. С. М. и смърт на повече от едно лице - пътниците в лекотоварния автомобил „Ф. Т.” И. М. И. и В. М. С., поради което и на основание чл. 343, ал. 4, пр. 1 и пр. 2, във вр. с ал. 3, б. „а” и „б”, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 343, ал. 1, пр. 3 от НК му било наложено наказание от три години лишаване от свобода, но бил оправдан за нарушения на чл. 20, ал. 1 и 2 и чл. 44, ал.1 от ЗДвП. Съдът определил, на основание чл. 59, ал. 1, във вр. с чл. 61, т. 3 от ЗИНЗС, първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в затворническо общежитие от открит тип. На основание чл. 343 г от НК подсъдимият бил лишен от право да управлява моторно превозно средство за срок от три години. В тежест на подсъдимия били възложени разноските по делото. С решение № 373 от 07.11.2012 год. по в.н.о.х.д. № 967/ 2012 год. Софийският апелативен съд, Наказателна колегия, 7 състав, изменил присъдата, като оправдал подсъдимия по обвинението му за нарушение на чл. 63, ал. 1 и чл. 63, ал. 2, т. 1, изр. 3 и 4 от ППЗДвП, потвърдил първоинстанционния съдебен акт в останалата част и осъдил подсъдимия за разноските пред въззивната инстанция. Наведените от касатора оплаквания са били обстойно разгледани във въззивното решение и подновяването им не разкрива нуждата от касационна намеса, поради което и подадената жалба е неоснователна, с изключение на необходимостта от прецизиране на правната квалфикация. Въззивният съд е подложил на задълбочен анализ доказателствените средства и е изложил убедителни съображения за съществените факти и обстоятелства от развитието на инцидента. С необходимото внимание са обсъдени всички доказателствени източници, като са посочени кои от тях са приети с доверие и кои – отхвърлени като недостоверни. Вътрешното убеждение на съда е изградено въз основата на логични съждения и надеждно проверен и приет доказателствен обем. Въззивното решение съдържа вярна интерпретация на доказателствените средства, а доказателственият анализ е извършен при внимателната съпоставка на всички източници. Позовавайки се на показанията на свидетелите А. и Р. (очевидци на инцидента), на свид. К., на фотографски заснетото местопроизшествие с приложени фотоснимки в албум към огледния протокол, на сканирани изображения от видоеоматериали, заснели пътната обстановка след катастрофата, от писмо на Областно пътно управление – С., както и от личните наблюдения на вещите лица, посетили мястото на произшествие апелативната инстанция обосновано и категорично е изяснила наличието на надлъжна пътна маркировка – видима, макар и слабо личаща върху асфалтовата настилка непрекъсната разделителна линия. От тези доказателства съдът извел логичното правно съждение за допуснато от подсъдимия П. нарушение на разпоредбата на чл. 63, ал. 2, т. 1, изр. второ от ППЗДвП и отхвърлил с недоверие частично неговите обяснения, показанията на свидетелите В., М. и Ч. и недостоверното отразяване в протокола за оглед за отсъствие на пътна маркировка. Показанията на свидетелите възприел според точния им смисъл, преценката за надеждността на фактите извършил след обективното и всестранно изясняване на всички обстоятелства по делото и правните изводи за наказателната отговорност на дееца изградил над обоснован анализ, позволяващ тяхната проверка за правилност и законосъобразност. Неприемлив е упрекът на жалбоподателя към съдилищата, че не изследвали съществени за правилното решаване на делото факти. Въззивният съд отново проверил възможните причини за отклонение на товарния автомобил наляво и категорично установил, че навлизането му в насрещната лента за движение е резултат изцяло от действията на неговия водач. Възможните версии за отклонение на бетоновоза са били надлежно отхвърлени с помощта на специалните експертни познания, отричащи техническа неизправност на автомобила или поднасяне върху мократа пътна повърхност при констатираното изхабяване на задните гуми. Избраната от подсъдимия П. скорост на движение от 40 км/ч позволявала на товарния автомобил „Т.” да следва контурите на пътя и била под критичната скорост (53 км/ч) за преодоляване на завоя. А и тезата на подсъдимия, че водачът на микробуса „сякъл завоя” е несъстоятелна, тъй като пълната маса на натоварения бетоновоз била многократно по-голяма от теглото на буса и при удар с него не може да бъде отклонен в друго направление. Поведението на подсъдимия В. П. не разкрива признаците на случайното деяние по смисъла на чл. 15 от НК, тъй като той самоволно е насочил движението на тежкия товарен автомобил в насрещната лента за движение, където последователно реализирал удари в две превозни средства. Действията на водача на бетоновоза, който изкачвайки планинския път не следвал кривата на завоя, не били наложени и от двигателен рефлекс поради попадане на стъклена частица в окото му. Това обстоятелство също било подробно изследвано по делото и вещите лица го отдали на счупването на лявото странично огледало на т.а. „Т.” при първия сблъсък с микробуса. Мястото на удара е определено с помощта на експертни познания и попада в насрещната за движението на подсъдимия лента, в близост до осевата линия. Неправилно жалбоподателят възприел спомените на движещите се в микробуса свидетели като противоречиви спрямо експертните изчисления, пренебрегвайки обстоятелството, че катастрофата е в завой, а ударът е в задната част на превозното средство, което логично представя субективните възприятия на разположените в началото на автомобила свид. А. и на пътника (свид. Р.) за място на удара десния край на лентата за движение. Вторият и фатален за двамата пострадали удар с лекотоварния автомобил „Ф. Т.” настъпил в същата лента, следствие насоченото движение на бетоновоза непосредствено преди блокиране на неговите колела от задействаната спирачна система. Правилно въззивната инстанция установила допуснатото от подсъдимия П. нарушение на правилото за движение, което допълнително свела до текста на чл. 63, ал. 2, изр. първо и второ от ППЗДвП и оправдала дееца по ненужно повдигнатите в обвинение разпоредби по чл. 63, ал. 1 от ППЗДвП и чл. 63, ал. 2, изр. трето и четвърто от ППЗДвП, които не били нарушени. Коректно в това отношение са приложени правомощията на първоинстанционния съд, който оправдал подсъдимия за неспазване на нормите на чл. 20 и чл. 44, ал. 1 от ЗДвП. Съдилищата поначало правилно квалифицирали извършеното от подсъдимия престъпление, но повторили грешката на обвинителната власт с ненужната допълнителна препратка към разпоредбата на чл. 343, ал. 3, б. „а” от НК, за която деецът следва да бъде оправдан. С поведението си подсъд. П. по непредпазливост причинил смъртта на повече от едно лице – пътниците в товарния автомобил „Ф. Т.” И. М. И. и В. М. С. и средна телесна повреда на водача свид. Х. С. М.. С деянието са причинени смъртта на двама пострадали и средна телесна повреда на трети пострадал. Инкриминираната норма на чл. 343, ал. 4 от НК е пояснителна и предвижда, че наказанието по ал. 3, б. „б” се налага и когато е настъпила смърт на едно или повече лица и телесна повреда на едно или повече лица. Когато престъплението засяга повече от един пострадал и уврежданията са от различен характер, но едното от тях е смърт следва да се прилага чл. 343, ал. 3, б. „б” от НК, но никога с допълнителна препратка към ал. 3, б. „а” от НК, тъй като тези две алтернативи (по букви „а” и „б”) не могат да съществуват заедно. В противен случай текстът на чл. 343, ал. 4 от НК не би съществувал – той пояснява законодателната правна логика. Ето защо правната квалификация на престъплението следва да бъде прецизирана, като подсъдимият В. П. бъде оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение по чл. 343, ал. 3, б. „а” от НК, което самостоятелно не налага изменение на санкцията. Допусната е още една непрецизност, пренебрегната от съдебните състави. Правилната квалификация на деянието изпълва обективните и субективни признаци на състава по чл. 343, ал. 3, б. „б”, във вр. с ал. 4 от НК, в който смисъл следва да се коригира въззивния съдебен акт, погрешно приел квалификацията на първоинстанционния съд по чл. 343, ал. 4, във вр. с ал. 3 от НК. Фактическите състави на непредпазливите престъпления по транспорта са посочени в чл. 343, ал. 1 и ал. 3 от НК, а разпоредбата на чл. 343, ал. 4 от НК е пояснителна и не съдържа отделен фактически състав. С нея е прокаран принципа на „поглъщане” на престъпни състави за престъпление от един и същи вид при натрупване на квалифициращи признаци. В този смисъл съдилищата са допуснали непрецизност при приложението на материалния закон като не се съобразили и с предписанието в т. 4, б. „е” от ППВС № 1/ 1983 г. За да се изпълни изискването за правилно приложение на закона, Касационният съд следва да измени въззивния съдебен акт и преквалифицира деянието от престъпление по чл. 343, ал. 4, пр. 1 и пр. 2, във вр. с ал. 3, б. „а” и „б”, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 343, ал. 1, пр. 3 от НК в престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „б”, във вр. с ал. 4 от НК. Жалбоподателят е предявил и касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК, оставайки недоволен от неприложения институт на условното осъждане по чл. 66 от НК. Съдебните състави аргументирано обосновали в актовете си съждението с необходимост от ефективно изпълнение на наказанието от три години лишаване от свобода. Правилно степента на обществена опасност на престъплението била оценена за твърде висока с причинените смърт на двама от пострадалите и средни телесни увреждания на третия пострадал (трайно затрудняване на движението на двата долни крайници и разстройство на здравето, временно опасно за живота). В преценката били взети предвид и конкретните действия на виновния водач, който показал изключително рисково поведение на пътя, отклонявайки без всякаква причина движението на натоварения бетоновоз в насрещната лента за движение, пренебрегвайки забраната по чл. 63, ал. 2, т. 1, изр. второ от ППЗДвП да не пресича непрекъснатата осева линия и да не навлиза в насрещната лента за движение. Смъртният резултат на третия пострадал е бил предотвратен в резултат на оказаната на свид. М. високоспециализирана медицинска помощ веднага след инцидента. С поведението си виновният водач създал сериозен риск за здравето и на останалите участващи в пътно-транспортното произшествие свидетели, возещи се в първия ударен микробус. Правилото на санкциониране в наказателното право е наказанията да бъдат ефективно изпълнени. Освобождаване от изтърпяване на наложено наказание е предвидено чрез институтите на условното осъждане (чл. 66-69 от НК), на условното предсрочно освобождаване (чл. 70-73 от НК) и на помилването (чл. 74 от НК). Тези институти се явяват изключение от общото правило, а първите два от тях касаят само лишаването от свобода. И тъй като в провомощията на съдебните инстанции преди влизане на присъдата в сила е приложението на условното осъждане, разпоредбата на чл. 66 от НК може да бъде приведена в действие при явен приоритет на специалната превенция – когато за постигане на целите по чл. 36 от НК и преди всичко за поправянето на дееца не е наложително той да изтърпи наказанието. По изложените вече съображения разгледаният случай не разкрива обстоятелства в подкрепа на чл. 66 от НК. Затова и правилно съдилищата са отказали неговото приложение. Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 3 от НПК Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ решение № 373 от 07.11.2012 год. по в.н.о.х.д. № 967/ 2012 год. на Софийски апелативен съд, Наказателна колегия, 7 състав, като ПРЕКВАЛИФИЦИРА извършеното от подсъдимия В. М. П. престъпление по чл. 343, ал. 4, пр. 1 и пр. 2, във вр. с ал. 3, б. „а” и „б”, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 343, ал. 1, пр. 3 от НК в престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „б”, във вр. с ал. 4 от НК и го ОПРАВДАВА по обвинението по чл. 343, ал. 3, б. „а” от НК. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.