Р Е Ш Е Н И Е № 303 гр.София, 07.10.2013 г. Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и пети септември две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев при секретаря Райна Пенкова и прокурора като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 3715/ 2013 г. за да постанови решението, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. С определение № 791/ 19.06.2013 г. на ВКС, ІV г.о. по гр.д.№ 3715/ 2013 г. по жалба на [фирма] е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд от 15.02.2013 г. по гр.д.№ 9945/ 2012 г., с което са уважени предявените от В. Я. Й. против касатора искове, квалифицирани по чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 КТ, за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението, извършено със заповед № 02612/ 02.02.2012 г., за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „експерт връзки с обществеността” и за заплащане на обезщетение за оставане без работа в размер 6 170 лв. Обжалването е допуснато по материалноправния въпрос за правното значение на електронното съобщение и доколко доставянето му на електронен адрес може да бъде приравнено на връчването на писмен документ. Законът за електронния документ и електронния подпис (ЗЕДЕП) урежда правните последици от електронните изявления, а тяхното пренасяне като електронни съобщения, в разновидността им „електронна поща”, се урежда в Закона за електронните съобщения (ЗЕС). Съгласно пар.11 ДР ЗЕС, „електронна поща” е съобщение във вид на текст, изпратено чрез обществена електронна съобщителна мрежа, което може да бъде съхранено в нея или е получено в крайното оборудване на получателя, а пар.22 от същите разпоредби дефинира "Интернет" като система от взаимносвързани мрежи, ползващи интернет протокол, което им позволява да функционират като самостоятелна виртуална мрежа. Електронната поща (понятие, равнозначно на добилото гражданственост „и-мейл”, на латиница „e-mail”), когато е изпратена чрез Интернет и съдържа изявление с гражданскоправно значение, съставлява електронен документ по смисъла на чл.3 ал.1 ЗЕДЕП, като отделен е въпросът дали този документ може бъде определен като подписан или не. По силата на чл.10 ал.1 ЗЕДЕП електронната поща се счита получена най-рано с постъпването й в посочената от адресата информационна система, а най-късно - с изтеглянето й от адресата от системата, в която е постъпила. При адресни изявления, осъществявани чрез писмен документ, релевантен е моментът на получаването на документа – счита се, че в този момент настъпват свързаните с тях последици (в този смисъл е постановената по реда на чл.290 ГПК практика на ВКС – напр. решение № 35 от 7.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1877/2010 г., IV г.о., решение № 48 от 28.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 265/2012 г., IV г.о.). Разпоредбата на чл.3 ал.2 ЗЕДЕП приравнява електронния документ на писмения такъв, следователно даденото в обвързващата практика на ВКС разрешение относно връчването на писмени изявления следва да намери приложение и относно електронните документи. Конкретно касателно електронната поща, това означава, че релевантният момент за преценка на последиците от изявлението, е получаването на пощата – т.е. с постъпването й в посочената от адресата информационна система, ако не е посочил конкретна информационна система - с постъпването й в която и да е информационна система на адресата, а ако адресатът няма информационна система - с изтеглянето й от адресата. Без значение кога е отворено съобщението, съдържанието му се счита узнато от адресата от датата на постъпването, съответно изтеглянето на електронния документ. Предвид този отговор на въпроса, по които обжалването е допуснато, касационната жалба се явява основателна. Въззивният съд е отхвърлил възражението на ответника за недопустимост на предявените искове по чл.344 ал.1 т.1-3 КТ поради това, че уволнителното волеизявление е оттеглено от работодателя преди завеждане на исковата молба в съда. Сторил е това по съображения, че по делото работодателят (сега касатор) не е доказал фактическите си твърдения, че ищцата е била надлежно уведомена за отмяната на уволнението преди завеждането на исковата молба. Изводът е направен в нарушение на материалния закон, тъй като релевантен е не моментът, в който уволненият работник е „надлежно уведомен” за изявлението за отмяна на уволнението, а този, в който е получил съобщение за това изявление, без оглед кога е узнал съдържанието му. Като краен резултат неправилното приложение на материалния закон е довело до неправилна преценка за наличие на правен интерес от предявените искове, което от своя страна съставлява нарушение на съдопроизводствените правила, обуславящо недопустимост на обжалваното решение. Установено е, че ищцата е работила при ответника по трудово правоотношение, заемала е длъжността „Експерт връзки с обществеността”. На 02.02.2012 г. работодателят е издал заповед за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата едностранно, на основание чл.328 ал.1 т.6 КТ, връчена на същата дата. На 07.02.2012 г. представител на работодателя е съставил нова заповед, с която е оттеглил волеизявлението си за прекратяване на трудовото правоотношение. Като писмен документ тази заповед е връчена на ищцата на 15.02.2012 г., но с електронна поща нейното съдържание й е съобщено преди тази дата, на 09.02.2012 г. Изрично в този смисъл ищцата прави признание в съдебно заседание пред първоинстанционния съд от 18.04.2102 г. Уговорката, че е прочела текста на електронното съобщение по-късно, е ирелевантна, предвид дадения отговор на въпроса, поради който касационното обжалване е допуснато. Релевантен е моментът на получаването на документа, а не този на прочитането на теста му от адресата. Неоснователни са доводите на ищцата, че преди 15.02.2012 г. не й е връчен подписан от работодателя документ за оттегляне на уволнителното волеизявление. За приложението на чл.344 ал.2 КТ е достатъчно работникът да е уведомен за съдържанието на изявлението на работодателя, с което се оттегля предходно волеизявление за прекратяване на трудово правоотношение. Фактическо връчване на писмен или електронен документ, обективиращ това волеизявление, не е необходимо, този факт е без значение за добросъвестността на ищцата. От момента на получаване на съобщението, което съдържа уведомление за оттеглянето на уволнителното волеизявление на работодателя, за ищцата няма правен интерес да оспорва това уволнение пред съд. Без значение е дали уведомлението е направено от нарочно овластено от работодателя лице. От значение е дали работодателят действително е направил такова волеизявление преди внасяне на исковата молба в съда и дали ищцата е получила съобщение за него, което по делото се установява. Възраженията, че електронният документ не е подписан, са ирелевантни. Изискване за форма може да се постави по отношение на изявлението, с което работодателят оттегля издадената преди това от него писмена заповед за прекратяване на трудовото правоотношение. По отношение на съобщението, с което това оттегляне се довежда до знанието на работника, не могат да се поставят никакви изисквания за форма. То може да се установява с всички доказателствени средства и не е задължително да бъде обективирано в подписан документ, писмен или електронен. За правния интерес на ищцата да оспори уволнението пред съд е релевантен моментът на получаване на съобщението, а не моментът на връчването на писмения документ, с който се отменя заповедта за уволнение. Неоснователни са доводите, че съобщението е изпратено на език, различен от официалния в Република България, поради което ищцата не би могла да узнае съдържанието му. Самата ищца до момента на уволнението е кореспондирала с работодателя си чрез електронна поща на различен от българския език (английски, на какъвто е написано и процесното електронно съобщение) и очевидно е била в състояние да разбере съдържанието на получената на 09.02.2012 г. електронна поща. Именно фактът на получаване на съобщението и дали съдържанието му е било достъпно за адресата, е от съществено значение за спора, а не това, дали е съставено на официалния за Република България език. В конкретиката на настоящето дело електронното съобщение, съдържащо информация за направеното изявление от работодателя за оттегляне на уволнителното волеизявление, е получено от ищцата с постъпването му в посочената от нея (по повод кореспонденцията й с работодателя за разрешаване на полагаем й се годишен отпуск) информационна система (индивидуализирана с електронен адрес [електронна поща]). Това е станало на 09.02.2012 г., както тя признава в обяснения пред съда. Този е релевантният момент, в който адресното волеизявление се счита узнато. Исковата молба за отмяна на оттегленото уволнително волеизявление е постъпила в съда на 13.02.2012 г., т.е. след като ищцата е узнала за оттеглянето. В този случай, съгласно чл.344 ал.2 КТ, трудовоправната връзка се възстановява без съдебна намеса. Съгласно установената и задължителна за съдилищата практика на ВКС, (срв. решение № 304 от 27.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1265/2011 г., IV г. о.), когато е осъществена хипотезата на чл.344 ал.2 КТ, липсва правен интерес от оспорване на уволнението пред съда, а ако е постановено решение по същество на спора, то се явява недопустимо. Недопустимо е решението и по иска по чл.344 ал.1 т.3 КТ, защото за времето на действие на уволнителната заповед ищцата е получила обезщетение по чл.225 ал.1 КТ, а за периодът след отмяната й липсва правен интерес от предявяването му. Ето защо по отношение на обжалваното решение е налице касационното основание по чл.281 т.2 ГПК, същото следва да бъде обезсилено, а производството по предявените искове – прекратено. С оглед изхода от спора ответникът има право на сторените по делото разноски пред всички инстанции. По изложените съображения съдът Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА въззивно решение на Софийски градски съд от 15.02.2013 г. по гр.д.№ 9945/ 2012 г., потвърждаващо решение на Софийски районен съд по гр.д.№ 6376/ 2012 г. и ПРЕКРАТЯВА производството по исковете, предявени от В. Я. Й., Е. [ЕГН], [населено място], кв.Д., [улица], против [фирма], Е.[ЕИК], [населено място], [улица], ет.*, за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението, извършено със заповед № 02612/ 02.02.2012 г., за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „Експерт връзки с обществеността” и за заплащане на обезщетение за оставане без работа в размер 6 170 лв. ОСЪЖДА В. Я. Й. да заплати на [фирма], сумата 794,86 лв (седемстотин деветдесет и четири лева, седемдесет и шест стотинки) разноски за производството. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: