Ключови фрази
Престъпления в отделни стопански отрасли - * акцизни стоки без бандерол * кредитиране на свидетелски показания * съставомерност на деяние

Р Е Ш Е Н И Е
№ 553
гр. София, 15.12.2011 г


В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна колегия, II н.о., в съдебно заседание на девети декември двехиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лиляна Методиева
ЧЛЕНОВЕ: Елена Авдева
Биляна Чочева

при секретар Надя Цекова
и в присъствието на прокурора Красимира Колова
изслуша докладваното от съдията Лиляна Методиева
н.дело № 2805/2011 год.
Производството по чл. 419 и сл. НПК е образувано по искане на осъдения М. Т. М. за проверка по реда на възобновяването на влязлото в сила въззивно решение № 126 от 22.07.2011 год. постановено по ВНОХ дело № 1141/2011 год. по описа на Старозагорския окръжен съд.
В искането и в съдебно заседание се поддържат основания за възобновяване по чл. 422 ал.1т.5 във вр. с чл. 348 ал.1 т.2 и 3 НПК, като се излагат съображения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на правото му да бъде осъден по обвинението само ако е доказано по несъмнен и категоричен начин и за явна несправедливост на наказанието. По същество се иска въззивното решение да бъде отменено.
Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че искането е неоснователно.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши служебна проверка за правилността на влязлото в сила въззивно решение, съобразно правомощията си по чл. 347 НПК, за да се произнесе констатира следното:
С присъда № 78 от 4.04.2011 год. постановена по НОХ дело № 915/2010 год. Казанлъшкият районен съд е признал подсъдимия М. Т. М. за виновен в това, че в периода от месец септември 2009 год. до 1.03.2010 год. в гр. Казанлък, в условията на продължавано престъпление, продавал и държал на склад акцизни стоки- общо 7678 броя кутии с цигари без бандерол на обща стойност 30 805.80лв, когато такъв се изисква по закон и деянието не представлява маловажен случай, а предметът на престъплението е в големи размери, поради което и на основание чл. 234 ал.2 т.3 във вр. с чл. 234 ал.1, чл.26 и чл. 55 ал.1 т.2 б.”б” НК го е осъдил на наказание “пробация” със следните пробационни мерки: “задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от две години с периодичност четири пъти седмично, “задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от две години и “двеста и петдесет часа безвъзмезден труд в полза на обществото” в рамките на една година.
С въззивно решение № 126 от 22.07.2011 год. постановено по ВНОХ дело № 1141/2011 год. Старозагорският окръжен съд е потвърдил присъдата на първата инстанция.
Въззивното решение не подлежи на обжалване по касационен ред и е влязло в сила.
Искането е процесуално допустимо, защото е направено от легитимна страна, в срока по чл. 421 НПК и съдебният акт подлежи на проверка по реда на възобновяването на наказателното дело, а разгледано по същество е неоснователно.
Оплакването за постановяване на влязлото в сила въззивно решение при наличието на основание за възобновяване по чл. 422 ал.1т.5 във вр. с чл. 348 ал.1т.2 НПК не се подкрепя от данните по делото.
По голяма част от съображенията на осъдения, макар да са квалифицирани като процесуални нарушения, в действителност изразяват несъгласието му с оценката на доказателствата. Те касаят обосноваността на съдебния акт, което е процесуално недопустимо с оглед ограничените правомощия на касационния съд, които се прилагат и в производството по възобновяване на наказателното дело. В този смисъл са изложените съображения, че решаващите съдилища не са взели мерки за разкриване на обективната истина и са изградили фактическата обстановка по повдигнатото му обвинение единствено въз основа показанията на св. Н. М. и Т. Т., а са игнорирали обясненията му и показанията на посочените от него свидетелите, установяващи факти в подкрепа на възраженията му. Такъв подход на изразяване несъгласие с влязлия в сила съдебен акт е процесуално недопустим, защото се оспорва вътрешното убеждение на решаващия съд при оценката на доказателствата. Съдът, който извършва оценката на доказателствата е суверенен при преценката си за надеждността и достатъчността на даден доказателствен източник да обоснове един или друг фактически извод. На проверка подлежи спазването на правилата за формиране на волята му, а именно дали е събран по надлежния процесуален ред и оценен съобразно действителното му съдържание без извращаване на съдържащата се в него информация, дали е съпоставен с останалите източници на доказателства и при противоречие между тях е мотивирано решението кои противоречиви доказателства се кредитират. Нарушението на тези правила, ограничаващо основното право на подсъдимия да бъде признат за виновен и осъден само ако обвинението е доказано по несъмнен и категоричен начин, в съответствие с изискванията на чл. 303 НПК, по делото не са допуснати.
Казанлъшкият районен съд, който е разгледал делото като първа инстанция, е осигурил на подсъдимия справедлив процес, като за всички факти и обстоятелства, включени в предмета на доказване по предявеното обвинение в две съдебни заседания по реда на НПК е събрал необходимите и допустими доказателства. С еднаква задълбоченост и с активното участие на страните е разпитал както свидетелите, подкрепящи обвинителната теза, така и посочените от подсъдимия в подкрепа на възраженията му. Констатирал е противоречието между съобщеното от свидетелите Д. Д. и Д. К. и останалия доказателствен материал и по реда на чл. 305 ал.3 НПК е мотивирал кои противоречиви доказателства кредитира.
Начинът, по който е протекло съдебното следствие в първоинстанционния съд не подкрепя отправения към съда упрек, че неоснователно са отхвърлени като източник на доказателства обясненията му. В съдебната фаза на процеса се е възползвал от предоставеното му с процесуалния закон право и не е дал обяснение по обвинението. Не са допуснати нарушения на правилата за оценка на гласните доказателства, поради което въззивната инстанция не е имала основание да промени вътрешното му убеждение и да приеме тезата на подсъдимия за необоснованост на присъдата. Показанията на свидетелите, на които е дадена вяра са логични и последователни. Всеки от тях е установил фактите, които лично е възприел. При внимателното запознаване с показанията на св. Н. М. не се съзира твърдяното от осъдения колебание и вътрешно противоречие. От фазата на досъдебното производство, където е разпитан пред съдия и под страх от наказателна отговорност е последователен, че подсъдимият му е доставял цигарите без бандерол да ги продава и на него отчитал получената от продажбата сума. Показанията му не могат да бъдат преценени като недостоверни и дадени с цел да смекчи собственото си положение. Добросъвестно е установил факта, че от продажбата на цигарите без бандерол е получавал за себе си по два лева на стек. Доколкото това поведение съдържа признаците на престъпление, единствено компетентния орган може да реши дали да му предяви обвинение. В подкрепа на съобщените от него факти са показанията на св. П. С., които са годен източник на доказателства за фактите, които лично е въприел при извършване на процесуално следствените действия по откриване на предмета на престъплението, на свидетелите Щ. Г. и Я. Л., участвали като поемни лица при извършените огледи на обитаваното от подсъдимия жилище и на лекия автомобил. Не са игнорирани като източник на доказателства показанията на свидетелите Д. Д. и Д. К., които са поддържали тезата на подсъдимия, че не е имал достъп до лекия антомобил, където е намерена една част от предмета на престъплението, защото го бил предоставил за ползване на своя баща. Те са обсъдени в логическата им съвкупност с останалия доказателствен материал и мотивирано са отхвърлени като недостоверни.
Законосъобразен е изводът, че кредитираните доказателства са достатъчни за приетите по делото фактически обстоятелства, че подсъдимият е продавал и държал на склад в дома си и в лекия си автомобил акцизни стоки без бандерол в количества, открити от органите на полицията при извършените огледи. При установените факти материалният закон е приложен точно с осъждането му по обвинението. Налице са съставомерните признаци от състава на престъплението, както и приетото квалифициращо обстоятелство. Извън довода за осъждането му по обвинение, което не е доказано, не се релевират други конкретни възражения за нарушение или неправилно приложение на материалния закон, на които касационният състав е длъжен да отговори.
Оплакването за постановяване на въззивното решение при наличието на основание за възобновяване по чл. 422 ал.1т.5 във вр. с чл. 348 ал.1т.3 НПК е неоснователно.
Първоинстанционният съд не е защитил с достатъчно правни аргументи извода си за наличието на основания за индивидуализация на наказанието при условията на чл. 55 НК, а въззивната инстанция, която е сезирана само с жалба подсъдимия и направено искане за допълнителното му намаляване, не е имала процесуална възможност и при констатирането му да го коригира. За налагане на друг вид по-леко наказание при условията на чл. 55 ал.1 т.2 б.”б” НК не е достатъчно само наличието на изключително по своя характер или многобройни смекчаващи обстоятелства, но и констатация на съда, че те правят несъразмерно тежко минималното предвидено за престъплението наказание. При решаването на въпроса за размера на наказателната отговорност първоинстанционният съд е обсъждал смекчаващите и отекчаващи отговорността обстоятелства, като не е направел преценка за тежестта им съобразно минималното предвидено за престъплението наказание от три месеца лишаване от свобода. В кориците на делото не се съдържат данни, които да налагат преценката като смекчаващи обстоятелства семейно положение, затруднено материално положение и оказано съдействие на разследването, както е прието от съда. Фактът, че е разведен, сам по себе си не е достатъчен да смекчи наказателното положение. Декларативен е извода за затруднено материално положение, при установеното, включително и от посочените от него свидетели, че има две моторни превозни средства. Процесуалното му поведение в досъдебното производство по никакъв начин не е облекчило разследването. Акцизните стоки без банделрол са открити при извършване на процесуално-следствени действия от разследващите и без съдействие от негова страна. Превратно са оценени данните съдържащи се единствената характеристична справка, приложена в досъдебното производство. Те не дават основание за направения извод, че е характеризиран положително в обществото. Съчетани с данните съдържащи се в свидетелството за съдимост, от които е видно, че е извършил деянието в изпитателния срок, за който е отрложено изтърпяването на наказание три години лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер, налагат извода, че е проявено неоправдано снизхождение, което настоящият състав само контатира. Допълнителното намаляване на наказанието чрез изменяване на въззивното решение по реда на възобновяването на наказателното дело няма да постигне поправително превъзпитателното въздействие на наказанието, като една от целите по чл. 36 НК.
По изложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че при постановяване на влязлото в сила въззивно решение не са допуснати сочените от осъдения основания за възобновяване и направеното искане следва да бъде оставено без уважение, поради което и в същия смисъл
Р Е Ш И:
Оставя без уважение искането на осъдения М. Т. М. за възобновяване проиводството по ВНОХ дело № 1141/2011 год. по описа на Старозагорския окръжен съд и отмяна на постановеното по делото въззивно решение № 126 от 22.07.2011 год., с което е потвърдена присъда № 78 от 4.04.2011 год. по НОХ дело № 915/2010 год. на Казанлъшкия районен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: