О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 116
гр. София, 10.06.2022 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, второ отделение в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА
СОНЯ НАЙДЕНОВА
изслуша докладваното от съдия Соня Найденова ч.гр. дело № 933/2022 г.
Производство e по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано по частна жалба от „Бунарски“ ЕООД чрез пълномощник адвокат И. Николова от АК - Пловдив, против определение № 9 от 12.01.2022 г. по ч.гр.д. № 559/2021 г. по описа на ОС-Ловеч, с което е потвърдено определение № 1008 от 16.11.2021 г. по гр.д.№ 1601/2021г. по описа на РС-Ловеч за връщане исковата молба на „Бунарски“ ЕООД срещу И. Т. И. поради неотстраняване в срок на нередовностит на исковата молба. С частната жалба се твърди, че обжалваното определение е неправилно и се иска неговата отмяна и отмяна на потвърденото първоинстанционно определение, и връщане делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
С изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че касационното обжалване следва да бъде допуснато в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. Следва ли да се прекрати производството по делото, когато дадените от съда указания относно внасяне на дължимата държавна такса бъдат изпълнени след определения срок, но преди получаване на прекратителното определение, 2. Следва ли да се приеме, че в молбата да отстраняване на нередовности на исковата молба, депозирана в последния ден на определения от съда срок, с формулирано искане за издаване на съдебно удостоверение, необходимо за сдобиване с удостоверение за данъчна оценка за изчисляване цената на иска и внасяне на държавна такса, съдържа в себе си искане за продължаване на срока по чл.62 ГПК, 3. Следва ли да се приеме, че искането на ищеца за издаване на съдебно удостоверение за данъчна оценка и изчисляване и внасяне на държавна такса съгласно указанията на съда, представлява само съдействие от страна на съда, но не и действие по отстраняване на нередовност, 4. Следва ли ако ищецът е имал възможност да извърши първото от няколко последователни процесуални действия, свързани с отстраняване на нередовност, след изтичане на определения за това срок, да се приеме, че съдът е приел срока за продължен именно поради спецификата и многобройността на тези действия, изискващи технологично време /получаване на съдебно удостоверение, сдобиване с удостоверение за данъчна оценка, внасяне на държавна такса/?.
Ответната страна по жалбата И. Т. И. не е подал отговор.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, приема следното:
Частната касационна жалба е допустима, подадена е от страна в процеса, в срока по чл.275, ал.1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт на въззивния съд.
Производството е образувано пред РС-Ловеч по искова молба на „Бунарски” ЕООД против И. Т. И. за унищожаване по отношение на ищеца извършения от ответника отказ от наследството на покойния му баща, а при условията на евентуалност – за прогласяване недействителност на същият отказ на ответника от наследството на баща му. Исковата молба е оставена без движение от съдията-докладчик с разпореждане № 1996 от 14.10.2021 г. с указание до ищеца в едноседмичен срок от съобщението да ангажира доказателства за паричната оценка на посоченото в исковата молба имущество, ако такава е изготвена в образуваното изпълнително производство, а ако такава липсва, да представи удостоверение за данъчна оценка на посочените в исковата молба имоти и в зависимост от определената цена на иска, да внесе държавна такса по сметка на РС-Ловеч, в размер на 4 % от цената на иска, но не по-малко от 50 лв. Указана е на ищеца и последицата при неизпълнение, а именно връщане на исковата молба. Препис от това разпореждане е връчено на дружеството ищец на 03.11.2021 г. чрез процесуалния му представител адв. И. Н. На 10.11.2021 г., в последния ден от дадения 1-седмичен срок, пълномощникът на ищеца е подала молба до съда по електронен път (подадена и по пощата на 10.11.2021г. с вх.№ 7913/11.11.2021 г. по регистъра на съда), с искане за снабдяване с удостоверения за данъчна оценка на имотите по исковата молба, с оглед определяне цената на иска и внасяне на държавната такса. В същия ден съдът е разпоредил да се издаде исканото удостоверениe, като върху екземпляр на издаденото такова на 11.11.2021 г. е удостоверено получаването му на 22.11.2021 г. от М. Б..
С определение № 1008/16.11.2021 г., по гр.д. № 1601/2021 г. на РС- Ловеч, първоинстнационният съдът, като е констатирал, че ищецът не е отстранил в указания срок нередовността на исковата молба съгласно дадените указания с разпореждането от 14.10.2021 г., и не е поискал продължаване на срока за изпълнение на дадените указания, е върнал исковата молба на чл.129, ал.3 ГПК. След постановяване на това определение, пълномощникът на ищеца адв.И. Николова с молба до съда, подадена по пощата на 24.11.2021 г., с вх. №8337/25.11.2021 г., е представила удостоверение за данъчна оценка и документ за внесена държавна такса.
Определението на РС-Ловеч за връщане на исковата молба е обжалвано от ищеца с частна жалба пред ОС-Ловеч, който с определение № 9 от 12.01.2022 г. по ч.гр.д. № 559/2021 г. по описа на ОС-Ловеч, е потвърдил обжалваното първоинстанционно определение. Въззивният съд е приел, че първоинстанционното определение е правилно, защото в указания на страната срок същата не е отстранила нередовността на исковата молба. Приел е, че молбата на ищеца до съда с искането за издаване на съдебно удостоверение за снабдяване с данъчна оценка на имотите (тази с вх.№ 7913/11.11.2021 г.), не удостоверява действие на страната по отстраняване на нередовността, удовлетворяващо дадените указания, а е само искане за оказване на съдействие чрез издаване на съдебно удостоверение, че макар да е била подадена преди изтичане на срока за изпълнение на указанията, не съдържа искане за удължаване на срока по чл.63 ГПК, нито твърдение за уважителна причина по смисъла на чл.63, ал.1 ГПК, поради което не може да се счита, че съдържа имплицитно искане за продължаване на дадения от съда срок за отстраняване нередовността на исковата молба. Приел е, че доколкото представянето на данъчните оценки и документи за внесена държавна са действия, извършени след изтичане на срока за изпълнение на указанията, същите не могат да се вземат предвид от съда. Счел е още за ирелевантни спрямо въззивната проверка за правилност на обжалваното определение по чл.129, ал.3 ГПК изложените с частната жалба доводи за невъзможност за изпълнение на указанията на съда, поради внезапно заболяване на близките на представляващите ищеца, доколкото такива доводи не могат да се разглеждат в производството по обжалване по чл.129, ал.3 ГПК, а подлежат на разглеждане в производството по възстановяване на срока, образувано при условията и по реда на чл. 64-66 ГПК, и произнасянето на съда по връщането на исковата молба е обуславящо за производството по възстановяване на срока, защото може да бъде възстановяван само пропуснат срок.
Като взе предвид данните по делото, настоящият състав на ВКС намира следното по основанията за допускане на касационно обжалване :
Първият и четвъртият от формулираните в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване въпроси не изпълняват общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК, защото в обжалваното въззивно определение не е обсъждан въпрос за значението на извършаните действия след срока, но преди определението за връщане на исковата молба, нито въпрос за хипотетично мълчаливо приемане от съда на продължаване срока за отстраняване нередовности на исковата молба поради многобройността и спецификата на необходимите такива за изпълнение на дадените указания.
Вторият и третия въпроси са обусловили решаващите изводи на въззивния съд, поради което са правно релевантни, но по отношение на тях не е налице поддържаната предпоставка за селекция на жалбата по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съобразно т. 4 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, съответният обуславящ правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а е от значение за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви - за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират едно общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите. В разглеждания случай касаторът не е обосновал с какво произнасянето по втория и третия въпрос от изложението би имало изискваното с чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК приносно значение в правоприлагането при тълкуване на правните разпоредби по конкретни дела или при създаване на съдебна практика. По тази причина следва да се приеме, че отсъства допълнителният селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Не е налице и основанието за допускане касационно обжалване на въззивното определение по чл. 280, ал. 2 ГПК. Определението е постановено в съответствие с установената съдебна практика по приложението на чл. 129, ал. 3 ГПК, чл.6, ал.2, чл.10 ГПК и чл.63, ал.1 ГПК. В чл. 129 ГПК е предвидено задължението му служебно да следи за редовността на исковата молба и при констатиране на пропуски да даде на ищеца ясни и точни указания за отстраняването им, а съгласно чл.6, ал.2 и чл.10 ГПК да окаже на страната съдействие, когато такова е поискано, за изпълнение на дадените указания. Неизпълнението в срок на дадените указания винаги има за последица връщане на исковата молба, предвид императивната разпоредба на чл. 129, ал. 3 ГПК. Съдът може да продължи даден срок по реда на чл.63 ГПК, но само ако има молба за това от страна в процеса, както сочи чл.63, ал.1 ГПК. В случая въззивният съд е съобразил, че в дадения на ищеца 1-седмичен срок указанието не е било изпълнено, както и че на ищеца е оказано исканото съдействие, без което даденото указание не може да бъде изпълнено–разпоредено е да се издаде на ищеца поисканото в срок /макар и в последния ден на срока/ съдебно удостоверение за снабдяване с данъчна оценка, съобразил е липсата на твърдения от ищеца за пречки да изпълни указанието в дадения от съда срок, както и липсата на искане от ищеца дадения срок да бъде продължен от съда. Наличието на единна и непротиворечива практика в този смисъл, съобразена от въззивния съд, изключва възможността постановеният акт да е "очевидно неправилен" по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК. Направеното с частната въззивна жалба искане за възстановяване на срока по реда на чл.64-66 ГПК не препятства преценката за правилност на въззивното определение, защото допустимостта му е обусловена именно от стабилизиране на определението за връщане на исковата молба. Това друго искане за възстановяване на срока следва да бъде разгледано от първоинстанционния съд.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение:
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 9 от 12.01.2022 г. по ч.гр.д. № 559/2021 г. по описа на Ос-Ловеч.
Определението е окончателно.
|