Р Е Ш Е Н И Е № 135 София, 25.06.2010 година В    И   М   Е   Т   О    Н   А    Н   А   Р   О   Д   А Върховният касационен съд на Република България, състав на ВТОРО отделение на гражданска колегия, в ОТКРИТО съдебно  заседание на  петнадесети март  две хиляди и десета  година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА           ЧЛЕНОВЕ:  СВЕТЛАНА КАЛИНОВА           ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА при  участието на секретар  Теодора Иванова изслуша докладваното от съдията  БАЛЕВСКА гр.дело № 4406 /2008  година, образувано по описа на I отд., и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл.290 -293 ГПК. С Определение по чл. 288 ГПК е допуснато касационното обжалване на въззивно Решение Nо 1189 от 09.07.2008 година, постановено по гр.възз. д. Nо 231/2008 година на Пловдивския окръжен съд . С касационната жалба на Н. Ф. Р. и Ю. О. Р. се поддържа, че обжалваното решение е необосновано, постановено в нарушение на материалния закон- чл.79 ал.1 ЗС и съществени процесуални правила по преценка на доказателствата по делото , касаещи възможността за придобиване по давност на част от 68 кв.м. от общ парцел, основания за отмяна на обжалваното решение по см. на чл. 281 т.3 ГПК. По делото е подаден отговор от ответника по касация , с който по съществото на касационните оплаквания за отмяна се оспорва изцяло основателността на касационната жалба . Върховният касационен съд-състав на второ отделение на гражданската колегия за да прецени валидността , допустимостта и правилността на обжалваното решение в установените от чл. 290-293 ГПК правомощия , намира : Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280 ал. 1 т.2 ГПК , след като е прието, че процесуално правният въпрос за преценка на доказателствата по делото при оспорване на констативен нотариален акт за признато право на собственост на основание давностно владение, е разрешен в противоречие с трайната практиката на ВКС, a поставеният материално правен въпрос- за възможността да се придобие по давност част от чужд имот, без същият да съставлява отделен конкретен имот, също е разрешен в противоречие трайно установената съдебна практика, изразена в Решение Nо 2063/67 година на I отд. на ВС С обжалваното решение, окръжният съд в правомощията на възззивна инстанция по жалба на Н. Ф. Р. и Ю. О. Р. е оставил в сила решението на първата инстанция по отхвърлените им искове за собственост по чл. 108 ЗС за признаване правото на собственост на 40/302 кв.м. идеални части от ПИ 99088.503.307 с площ от 302 кв.м., участващи в съсобствен парцел ****span>VI-568, целият с площ от 538 кв.м. и предаване владението на претендираните идеални части от недвижимия имот. За да отхвърли исковете, решаващият съд е приел, че към момента на изготвяне на новата кадастрална карта на с. Д. и заснемането на двата самостоятелни ПИ Nо 99088.503. 306 / на ищците / с площ от 229 кв.м. и ПИ Nо 99088.503.307 / на ответника/ с площ от 302 кв.м/, наследодателите на ответника са придобили собствеността на спорните кв.м. на основание давностно владение , а ищците не нямат титул , на който да обосноват придобиване правото на собственост на претендираните идеални части / кв.м./ от съсобствения парцел **** По въпроса за преценка на доказателствата по делото при оспорване на констативен нотариален акт за признато право на собственост на основание давностно владение, настоящият състав приема за правилна и ненуждаеща се от промяна трайно установената практика по приложение на чл. 127 ГПК / отм./, възпроизведен досежно тежестта на доказване от нормата на чл.154 ГПК, че всяка страна има тежестта да докаже , при условията на пълно и пряко доказване , правно-релевантните факти, от който черпи права. При оборване доказателствената сила на оспорен констативен нотариален акт , издаден по реда на чл. 483 и сл. ГПК / отм./ - т.е. на нотариален акт, с който само се установява възникналото по силата на определени факти вещно право, доказването на фактите е в тежест на лицето , в чиято полза е признато правото и обхваща установяването на всички правно релевантни за възникване на правото факти пред съда , която се позовава на констативния нотариален акт като надлежен титул за собственост. С оглед на изложеното следва да се подели и цитираната практика, обектвирана с Решение Nо 140/ 17.03.2006 година по гр.д. Nо 797/2005 година на ВКС- I отд. , с което е приета тезата , че наследникът, който се позовава на придобивна давност, съгласно чл. 127 ГПК / отм./ следва да докаже , не само, че е ползвал имота , но и че е променил намерението си и е завзел частите на останалите съсобственици , като промяната на намерението не трябва да е скрита,а следва да е намерила външна изява в предприемане на конкретни действия, и че сам по себе си фактът на еднолично ползване на имота, не е достатъчен да се обоснове наличие на елементите от фактическия състав на чл. 79 ал.1 ЗС. По поставения материално правен въпрос- за възможността да се придобие по давност част от чужд имот, без същият да съставлява отделен конкретен имот,следва също да бъде споделена установената съдебна практика, изразена с Решение Nо 2063 по гр.д. Nо 1414/67 година на I отд. на ВС, а именно че „съсобственик, който ползва в размер по –голям от размера на правото си в съсобствеността, не може да придобие правото да ползва по голяма част от тази, която притежава, поради което този съсобственик не може и да придобие собствеността на тази част в рамките на съсобствеността. При изложените правни тези по двата поставени въпроса, обусловили крайния правен изход на спора , разрешен с обжалваното въззивно решение, преценявайки релевираните доводи за незаконосъобразност на съдебния акт и на основание чл. 293 т.1 ГПК, настоящият състав намира касационната жалба за основателна. Ищците по делото- Н. Ф. Р. и Ю. О. Р. се легитимират като собственици на ПИ с идентификатор 99088.503.306 кв. Долни В. гр. А., който имот е съсобствен с ПИ с идентификатор 99088.503.307, образуващи имот пл. Nо 568 от кв. 69, за който е отреден УПИ XI-568 , целият с площ от 538 кв.м. С заявеният иск , ищците претендират да са собственици на 40/302 идеални части кв.м. от имота на ответника Б. М. Б. - ПИ с идентификатор 99088.503.307, с площ от 302 кв.м. При данните по делото , ценени в контекста на изложените съображения по повдигнатите процесуално-правни и материално-правни въпроси следва да се приеме , че ищците са доказали ЧАСТИЧНО заявения иск за собственост на идеални части от претендирания недвижим имот. Съобразно КРП от 1937 година на с. Д., за имот пл. Nо 301 е бил отреден УПИ I-301 от кв. 41 с площ от 950 кв.м., разделен в последствие на два парцела , съответно УПИ I-301 и УПИ IV-301. При продажбата по НА Nо 37/1960 година – праводателите на страните , съответно М. Б. Х. / частен праводател на Б. М. Б. / и В. А. К. / частен праводател на Н. Ф. Р./ купува В СЪСОБСТВЕНОСТ ½ идеална част от парцел ****span>I-301 в кв.41, целият от 950 кв.м., или заедно закупуват дворно място с площ от около 475 кв.м. При съпоставка с описаните на разпореждания имот по последващите нотариални актове следва да се приеме , че НА 37/ 60 година е закупен в съсобственост УПИ IV-301. От фактическа страна няма спор , че този имот понастоящем е идентичен с УПИ IX-568 в кв.69, на който собственици са страните съответно – на ПИ с идентификатор 99088.503.306 кв. Делен В. гр. А. ищците , а на ПИ с идентификатор 99088.503.307, образуващи имот , който УПИ XI-568 е с площ от 538 кв.м. След като имотът е придобит в съсобственост към 1960 година и в в договора за покупко-продажба не се сочат различни по обем права на купувачите, то съобразно на действащата правна норма 30 ал.2 ЗС, която замества липсващата воля, следва да се приеме , че придобитите вещни права към 1960 година от праводателите на страните С по ½ идеална част от закупения имот. За подобно тълкуване на волята по договора относно обема на вещния ефект на облигацията дава основание и договора по НА Nо 274/ 1969 година, с който В. А. К. продава на Н. Ф. Р. ½ идеална част от дворно място парцел ****span>IV, имот пл. Nо 301 в кв. 41 с пространство- застроено и незастроено от 475 кв.м. . След като по силата на действащия регулационен статут понастоящем дворното място съдържа по скица 538 кв.м./ в тази насока и констатациите на тех. експертиза/ , при равен обем права в съсобствения имот , следва да се приеме , че правоприемниците- ищците от една страна и ответника от друга също имат равни права т.е. по 269/538 идеални части. Никой не може да прехвърли повече права от притежаваните , макар и да ползва такива в по-голям обем , поради което не може да се приеме тезата на ответника , че по силата на сделката по НА Nо 11/1999 година – продавачите М. Б. Х. и Х. Ф. Х. са му продали 300 / 538 кв.м от имот пл. Nо 589 от кв. 69 за който е отреден парцел ****span>XI , състоящ се от 538 кв.м., / вместо притежаваните от тяй 269/ 538 идеални части/ в които са включени признатите по НА Nо 122/ 1999 година са собствени на продавачите 62/537 идеални части от имот пл. Nо 568, на основание давностно владение . Спорните 62 / 538 идеални части кв.м., с придобивно основание давностно владение, са в рамките на съсобствения имот, и не съставляват самостоятелна поземлена единица. Същите са били предмет на частния писмен от 11.03.1998 година между Н, който договор поради липса на форма не може да породи вещно правен ефект. Доколкото от съдържанието на договора се установява, че ако има предаване на идеални части от имота , то това е станало през 1998 година , очевиден е извода , че дори да би или възможно придобиването на тези идеални части по давност, то липсват елементите на фактическия състав на чл. 79 ал.1 ЗС да се приеме , че било към 1999 година , било към датата на завеждане на иска- 2007 година има изтекъл 10 годишен период от време на упражняване на чуждите собственически права. Позоваването на кратката придобивна давност може да бъде основателно, само ако договорът за продажба е действителен и не страда от порок на волята или формата. Настоящият състав , на основание чл. 293 ал.1 и ал.2 ГПК , намира , че обжалваното решение следва да бъде отменено, като се постанови ново , с което при безспорно установените факти и права се приеме , че ицщите Н. Ф. Р. и Ю. О. Р., като собственици на ПИ с идентификатор 99088.503.306 кв. Делен В. гр. А., който имот е съсобствен с ПИ с идентификатор 99088.503.307, образуващи имот пл. Nо 568 от кв. 69, за който е отреден УПИ XI-568 , целият с площ от 538 кв.м., са собственици и на претендираните 40/538 идеални части кв.м. от имота на ответника Б. М. Б. - ПИ с идентификатор 99088.503.307, с площ от 302 кв.м./ вместо претендираните 40/302 идеални части/. За да бъде уважен ревандикационния иск, наред с установяване правата на собственост , следва да е налице и елемента на неоснователно владение от страна на ответника на спорния недвижим имот. Събраните гласни доказателства сочат , че от години общият имот е разделен от парводателите на страните , всяка част е застроена със самостоятелни и се ползва като две дворни места, отразени с индивидуален идентификатор като два ПИ. При данните за съществуващите облигационни отношения межди съсобствениците / договор от 1971 година , договор от 1998 година / и липсата на данни за нарушаване на материализираната имотна граница между имотите, ревандикационният иск не може да бъде уважен. С оглед изхода на спора и на основание чл. 81 ГПК във вр. с чл. 78 ал.1 ГПК , ищците имат право на направените за съответната инстанция разноски в размер на 235 лв./ двеста тридесет и пет лева/. По изложените съображения и на основание чл. 293 ал.1 и ал.2 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА въззивно Решение Nо 1189 от 09.07.2008 година, постановено по гр.възз.д.Nо 231/2008 година на Пловдивския окръжен съд и оставеното в сила Решение Nо 138 от 27.12.2007 година по гр.д. Nо 172/2007 година на Асеновградския районен съд и вместо него п о с т а н о в я в а: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по заявеният от Н. Ф. Р. и Ю. О. Р., и двамата от гр. А. иск срещу Б. М. Б. от гр. А., че същите са собственици на 40/538 идеални части / четиридесет върху петстотин тридесет и осем идеални части/ от ПИ с идентификатор 99088.503.307, с площ от 302 кв.м., собственост на Б. М. Б., като ОТХВЪРЛЯ , като неоснователно искането за предаване владението на тези идеални части, на основание чл. 108 ЗС. Осъжда Б. М. Б. от гр. А. да заплати на Н. Ф. Р. и Ю. О. Р., и двамата от гр. А. сумата 235 лв. / двеста тридесет и пет лева/ разноски по делото. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :