Р Е Ш Е Н И Е

№ 902

Гр. София, 19.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в публичното заседание на 28.04.2021 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА

МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

При участието на секретаря Албена Рибарска,

като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №2412/20 г.,

за да се произнесе, намира следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

ВКС разглежда касационната жалба на Злати В. и И. В. срещу въззивното решение на Великотърновски апелативен съд по в.гр.д. №47/19 г. Обжалването е допуснато на осн. чл.280, ал.1,т.1 ГПК по правния въпрос: Дали поправката на исковата молба има обратно действие?, поради твърдяното от касаторите противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС – р. по гр.д. №1658/10 г. на трето г.о.

В касационната жалба се правят и в съдебно заседание се поддържат оплаквания за неправилност н на въззивното решение – като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон- и се иска отмяната му.

Ответникът по жалба Министерство на правосъдието / МП/ я оспорва като неоснователна.

Ответникът по жалба РС Плевен не изразява становище.

ВКС, като разгледа жалбата, намира следното:

По въпроса, по който е допуснато обжалването: В цитираното от касатора р. по гр.д. №1658/10 г. на трето г.о. на ВКС е прието, че при отстраняване на нередовности на исковата молба, същата се счита за редовна от момента на подаването й/ чл.100, ал.4 ГПК, стар, чл.129, ал.5 ГПК, нов/, поради което необходимият другар / в случая там/ се конституира по делото като главна страна, считано от предявяване на иска. В р. по гр.д. №1217/62 г. на първо г.о. на ВС е посочено, че съгласно чл. 116, б. "б" ЗЗД всеки иск прекъсва давността независимо от това, дали по време на предявяването му са били налице всички необходими за предявяването му процесуални предпоставки. Така че и засегнатият от някакъв процесуален недостатък иск прекъсва давността също така, както и редовно предявеният иск. Прекъсването на давността става в момента на предявяване на иска. А според ГПК искът се счита предявен в момента на подаване на исковата молба, даже и нередовна ( чл. 100, ал. 4 ГПК). Поправянето прави исковата молба редовна от деня на нейното подаване, а не от деня на отстраняване на нередовността / р. по гр.д. №512/76 г. на първо г.о. на ВС/

По същество на касационната жалба:

За да отхвърли исковете въззивният съд е приел за установено следното от фактическа и правна страна: От приложеното гр. дело № 2622/1995 г. на Плевенския районен съд е видно, че с влязло в сила на 10.12.2004 г. съдебно решение е обявен за окончателен предварителният договор от 16.10.1995 г. за прехвърляне на процесния апартамент в [населено място], със застроена площ от 70 кв. м., от продавачите Й. и Е. П. на купувача Зл. В., при условие че той заплати на продавачите сумата от 1 485 лв. в двуседмичен срок от влизане в сила на решението.

Безспорно е и е видно от приложеното дело, че исковата молба по чл. 19, ал. 3 ЗЗД е вписана в Службата по вписванията при РС-Плевен на 27.10.1995 г., с рег. № 3201, том I, стр. 109.

Безспорно е и се установява от второто приложено гр. д. № 525/2003 г. на Плевенския районен съд, че ищците З. и И. Ватеви след като узнали, че на 09.09.1996 г. техните съдоговорители- продавачи по предварителния договор, са продали процесния апартамент на Р. Т., подали на 05.03.2003 г. искова молба по чл. 108 ЗС против продавачите П. и купувача на имота – Р. Т.. С влязло в сила на 01.08.2011 г. съдебно решение по делото, след като ВКС не го е допуснал до касационно обжалване, исковете на ищците по настоящото дело по чл. 108 ЗС са отхвърлени като неоснователни, тъй като П. не били във владение на имота, а Р. Т. е трето добросъвестно лице - видно от удостоверенията на Службата по вписванията при РС - Плевен, исковата молба за обявяване на предварителния договор за окончателен по реда на чл. 19, ал. 3 от ЗЗД е била вписана само по партидата на ищеца по делото, но не и по партидата на ответниците – продавачи. Затова постановеното по иска с пр. осн. чл. 19, ал. 3 ЗЗД решение в полза на ищците Ватеви не може да се противопостави на третото добросъвестно лице – приобретател на имота Р. Т..

По настоящото дело са предявени искове с правно основание чл. 49 от ЗЗД за сумата 43 000 лева – частичен иск от общо дължимата сума 70 000 лева, обезщетение за причинени имуществени вреди вследствие невписване на исковата молба с предявен иск по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД по партидата на продавачите по предварителния договор за прехвърляне на апартамента в [населено място], както и искове по чл. 86 от ЗЗД за присъждане на законната лихва върху главницата. Исковете са предявени от ищците Злати и И. Ватеви против първия ответник РС-гр. П. и при условията на евентуалност срещу втория ответник МП.

Първият основен спорен въпрос, според въззивния съд, е кое длъжностно лице не е изпълнило задължението си да впише исковата молба по партидата на продавачите по предварителния договор за прехвърляне на апартамента в [населено място] - нотариусът при РС - Плевен или деловодителят при същия съд и от тук кой е работодателят, който трябва да отговаря по реда на чл. 49 от ЗЗД за бездействието на съответното длъжностно лице, от което са произлезли вредите за ищците – РС - Плевен или МП.

Вторият основен спорен въпрос е погасени ли са предявените искове по давност, възражение за което са направили двамата ответници по делото в писмените отговори по реда на чл. 131 от ГПК, т. е. в срок.

В отговор на първия въпрос, АС е приел, че предявените искове са основателни и доказани по отношение и на двамата ответници, тъй като длъжностното лице-деловодител, което има за работодател РС-гр. П. не е изпълнило задължението си да впише исковата молба по чл.19, ал.3 ЗЗД по партидата на ответниците-продавачи по предварителния договор за продажба на апартамента в [населено място] от ответниците на ищеца, а нотариусът, който тогава/ към вписване на исковата молба/ има за работодател Министерство на правосъдието, не е изпълнил задължението си да упражни контрол върху действията на деловодителя. Размерът на иска се установява със заключението на СТЕ.

Съгласно Правилника за вписванията – чл.11, б.б ПВ исковата молба по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД се вписва задължително. Вписването на исковата молба, съгл. чл.12 от ПВ, в редакцията му към 1995 г., се извършва с резолюция на нотариуса, като молбата се записва веднага във входящия регистър, отбелязва се накратко от деловодителя същественото й съдържание в партидната книга, като се означава и номерът, под който е записана във вх. регистър и се поставя датата.

Съгласно Закона за съдебната власт, в действаща му към 27.10.1995 г. редакция нотариусите се назначават от МП. Съгласно Кодекса на труда и Правилника за организация работата на районните, окръжните и военните съдилища, деловодителите в нотариалните служби се назначават от председателя на Районния съд.

Предявените искове, както главният срещу РС-гр. П., така и евентуалният срещу Министерство на правосъдието, обаче са погасени по давност, тъй като са предявени след изтичането на приложимата петгодишна погасителна давност, поради което следва да бъдат отхвърлени само на това основание.

В случая, тъй като се касае за искове за непозволено увреждане по чл. 49 от ЗЗД, съгласно чл. 110 от ЗЗД приложима спрямо претенциите за главница е общата петгодишна погасителна давност, а спрямо претенциите за лихви на осн. чл. 111 от ЗЗД е приложима тригодишна погасителна давност.

Съгласно чл. 114, ал. 3 ЗЗД за вземания от непозволено увреждане давността започва да тече от откриването на дееца. Това обаче не е станало както твърдят ищците, в настоящото производство, а с влизане в сила на решението по приложеното дело №525/03 г. на Пл. РС на 01.08.2011 г., с което е отхвърлен искът им по чл. 108 от ЗС против продавачите по предварителния договор П. и последващия приобретател на имота- предмет на същия договор, Т.. Искът по чл.108 ЗС е отхвърлен поради това, че исковата молба не е вписана по партидата на продавачите и последващият купувач Р. Т. се явява трето добросъвестно лице-приобретател. Дори ищците са узнали още в съдебно заседание по същото дело през 2010 г., че вписване на исковата молба и по партидата на ответниците по делото за обявяване на предварителния договор за окончателен няма и поради това ответникът Р. Т. е трето добросъвестно лице, което не може да бъде осъдено да им отстъпи собствеността и предаде владението на спорния имот. В това съдебно заседание са представени удостоверения от Службата по вписванията при РС -гр. П., че няма вписване по партидата на ответниците - продавачи на исковата молба по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД.

В случая според въззивния съд не е налице хипотезата на прекъсване на давността по чл. 116 б. Б от ЗЗД. Съгласно чл. 116 б. Б от ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иск, а ако искът не бъде уважен давността не се смята за прекъсната. Исковата молба по настоящото дело е подадена пред АССГ и срещу ответник Агенция по вписванията [населено място] на 01.08.2016 г. – в последния възможен ден от давностния срок. След оставянето й без движение с т.12 от молба от 09.09.2016 г. – един месец след изтичане на петгодишния давностен срок – са въведени като ответници по иска Плевенски РС и МП на РБ, но въвеждането им като нови ответници при отстраняване на недостатъци на исковата молба не води до саниране на пропускането на давностния срок от ищците на осн. чл. 129, ал. 5 ГПК, както твърдят те в писмените си бележки. Вярно е, че поправената искова се смята за редовна от деня на подаването й, но за да прекъсне давността следва да се предяви иск в съда в срок срещу ответника, спрямо който се цели настъпване на прекъсването, а не спрямо такъв, който не може да отговаря за задължението.

Поради това според въззивния съд исковете спрямо РС-гр. П. и спрямо Министерство на правосъдието - София следва да бъдат отхвърлени, като погасени по давност.

ВКС споделя първия от изводите на въззивния съд – че исковете по чл.49 ЗЗД са доказани и основателни спрямо двамата ответници, по изложените във въззивното решение подробни съображения за това. Не споделя обаче, при данните по делото и с оглед дадения отговор на въпроса, по който е допуснато обжалването, извода на въззивния съд за погасяване на исковете по давност, по следните съображения: Исковата молба на Злати и И. Ватеви е подадена в Административен съд София град на 1.08.2016 г., последният ден от петгодишния давностен срок, броен от 1.08.2011 г., както правилно е приел въззивният съд. С разпореждане на съда от 3.08.16 г. исковата молба е оставена без движение за отстраняване на констатирани нередовности при предявяване на иска пред Административния съд, вкл. относно правното основание на иска, правоприемството между Агенцията по вписванията, срещу която е предявен искът и Службата по вписванията при РС Плевен , конкретното нарушение от длъжностното лице при РС Плевен и фактическите основания за допуснато нарушение от длъжностното лице при Службата по вписванията при РС Плевен през 1995 г.. С молба от 9.09.16 г. ищците са отстранили нередовностите на исковата молба, като след обосноваване на отговорността на посочения с нея ответник, са уточнили, че предявяват исковете при условията на евентуалност и срещу РС – Плевен и МП, които да бъдат конституирани като ответници по делото. Заявили са, че предпочитан ответник е Агенцията по вписванията, втори – РС Плевен, и трети – МП. След изпращането на делото по подсъдност на гражданския съд, с опр. №967/31.08.2017 г. по гр.д. №644/17 г. на Плевенски ОС е прекратено производството срещу Агенцията по вписванията и МП. С определение по същото дело в с.з. от 26.02.18 г. исковата молба отново е оставена без движение, поради противоречие между обстоятелствена част и петитум, насочен срещу РС Плевен, за който е прието, че не е надлежна страна по иск с пр. осн. чл.49 ЗЗД за възложена на нотариуси работа и за причинени вреди при и по повод изпълнението й. След направеното от ищците уточнение, че искът се поддържа срещу РС- Плевен, а в условията на евентуалност – срещу МП, с определение №322/14.03.2018 г. по гр.д. №644/17 г. е прекратено производството срещу РС и е разпоредено препис от исковата молба и уточненията й да се изпратят на МП. С определение №151/9.08.18 г. на ВТАС по ч.гр.д. №188/18 г. е отменено първоинстанционното определение за прекратяване на производството по делото срещу РС Плевен и то е продължило с участието на ответниците РС- П., като предпочитан ответник и МП.

При тези данни по делото искът в размер на 43 000 лв./частичен иск с пълен размер от 70 000 лв./ за обезщетяване на вреди, настъпили за ищците поради отричане на правото им на собственост върху апартамент в [населено място], [улица], ет.2, е основателен срещу предпочитания ответник РС П.. Той, съгл. ПОРОВС и Наредба №28/95 г., е работодател на деловодителя, извършващ техническите действия/съгл. обясненията на третото лице - помагач В. П./ по вписването на исковата молба. На осн. чл.56, ал.1,т.4 ЗСВ, отм., ред. към 27.10.95 г., председателят на РС ръководи и контролира работата на нотариусите към РС – чл.158 и сл. ЗСВ, в случая на нотариуса, който разпорежда вписването и е следвало да упражни контрол над работата на деловодителя при извършването му. Искът не е погасен по давност, тъй като ответникът е конституиран в процедура по отстраняване на нередовности на исковата молба, след указания на съда, а поправената искова молба се смята за редовна от деня на подаването й – чл.129, ал.5 ГПК. Давностният петгодишен срок в случая тече от влизане в сила на решението по иска с пр. осн. чл.108 ЗС, с което е отречено правото на собственост на ищците върху апартамента – 1.08.11 г. и исковата молба е подадена в последния ден на срока – 1.08.16 г. / чл.72, ал.1 ЗЗД относно правилото за срока, който се брои на дни – р. по гр.д. №432/97 г. на пето г.о. на ВКС - и чл.60, ал.2 ГПК/. Искът е доказан в частично предявения размер със заключението на в.л. М. за цената на процесния апартамент към момента на настъпване на вредите – 1.08.11 г./л.82 от делото на ОС/. Въззивното решение е неправилно – незаконосъобразно, следва да се отмени и вместо него да се постанови ново решение, с което предпочитаният ответник Плевенски РС да бъде осъден да заплати на ищците сумата от 43 000 лв.

Върху тази сума следва да се присъди законната лихва от 1.08.2013 г., при основателност на направеното от ответника възражение за погасяване по давност на вземането за лихва по чл.111, б.”в” ЗЗД до тази дата. При изхода на спора по главния иск срещу първия предпочитан ответник, искът срещу евентуалния ответник МП не следва да се разглежда.

Поради изложеното и на осн. чл.293 ГПК ВКС на РБ, трето г.о.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивното решение на Великотърновски апелативен съд /ВТАС/ по гр.д. №47/19 г. от 10.01.20 г. в частта, с която е отхвърлен предявеният срещу Районен съд Плевен частичен иск с пр. осн. чл.49 ЗЗД и размер от 43 000 лв. /при пълен размер 70 000 лв./ и вместо него в тази част постановява:

ОСЪЖДА Районен съд [населено място] да заплати на Злати Г. В. и И. С. В. по частично предявения иск с пр. осн. чл.49 ЗЗД сумата от 43 000 / четиридесет и три хил./ лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от отричане правото на собственост на ищците върху апартамент в [населено място], [улица], ет.2, поради невписване на исковата молба на З. В. по чл.19, ал.3 ЗЗД по партидата на продавачите по предварителния договор – ответници по иска, ведно със законната лихва върху тази сума от 1.08.2013 г. и деловодни разноски от 5380 лв., включващи възнаграждение за един адвокат.

ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на законна лихва върху обезщетението от 43 000 лв. за периода 1.08.11 - 1.08.13 г., поради погасяване на вземането за лихви по давност.

ОБЕЗСИЛВА въззивното решение по гр.д. №47/19 г. на ВТАС от 10.01.20 г. по предявения за същата сума и на същото основание частичен иск срещу Министерство на правосъдието, и ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ евентуалния иск по чл.49 ЗЗД срещу този ответник за сумата 43 000 лв., ведно със законната лихва, поради уважаването на главния иск.

Решението е постановено при участието на трети лица – помагачи на ответниците В. Г. П. и Р. П. И..

Решението в частта за оставяне на касационната жалба без разглеждане подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: