3 гр. д. № 1741/2009 г. на ВКС на РБ, ГК, І г. о. РЕШЕНИЕ N 788 София, 04.01.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в съдебно заседание на 9 ноември две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанин Силдарева ЧЛЕНОВЕ: Д. ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при секретар Д. Н. изслуша докладваното от председателя Ж. С. гражданско дело N 1741/2009 год. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. Г. Г., от гр. Пловдив срещу решение от 29.07.09 г. по гр. д. № 347/2009 г. на Х. окръжен съд, с което е оставено в сила решение от 07.04.2009 г. по гр. д. № 177/2007 г. на С.ски районен съд, с което е отхвърлен предявения от касаторката срещу Д. и З. М.и ревандикационен иск за ½ ид. ч. от УПИ VІІ-24, в кв. 201, по плана на гр. С. и източният близнак от масивна едноетажна сграда, източен гараж, построен на калкан със сградата и намиращ се от към уличнорегулационната линия, и лятна кухня в дъното на имота. Инвокирани са доводи за неправилно прилагане на материалния закон - чл. 26, ал. 2 ЗЗД и чл. 17, ал. 2 ЗЗД, касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Ответниците по жалбата Д. М. и З. М. намират жалбата за неоснователна. С определение от 04.06.2010 г. по гр. д. № 1741/09 г. тричленен състав на ВКС е допуснал до касационна проверка въззивното решение на основание чл. 280, ал.1, т. 1 и т. 3 ГПК по разрешен от съда процесуален въпрос – дължи ли се произнасяне в диспозитива на съдебния акт по въпроса за нищожността на договора, от който ответниците черпят права, когато позоваването на нищожността е направено с възражение. Касационна проверка е допусната и по разрешеният материалноправен въпрос по приложението на чл. 17, ал. 2 ЗЗД, в случай че договор за продажба е нищожен като привиден. Върховният касационен съд разгледа жалбата и провери съдебния акт с оглед посочените касационни основания и въз основа данните по делото намери следното: Касаторката е предявила срещу ответниците ревандикационен иск за описания имот. Поддържала, че е придобила това право на основание договор за продажба сключен с ЕООД „К.” , гр. Пловдив, представлявано от Г. Г. на 20.12.96 г., за който е съставен н. а. № 178, т. ІІІ. н. д. № 1337/96 г. Ответниците са противопоставили възражение, че владеят имота на правно основание като собственици, за което са се позовали на сключен от Д. Г. с родителите му алеаторен договор за продажба на ½ ид. ч. от дворното място и източния близнак срещу поето от него задължение за издръжка и гледане (н. а. № 172, т. ІV, н. д. № 1344/93 г.). Противопоставили са и възражение, че ищцата не е станала собственица на имота, тъй като праводателят й не е бил носител на това право. Договорът, от който праводателят й е черпил права, е нищожен като сключен в нарушение на закона – чл. 152 ЗЗД. От фактическа страна по делото е установено, че на 24.11.1995 г. Д. Г. и съпругата му М. Г. са сключили договор за заем с Г. Т. Г. за сумата 2750 долара за срок от шест месеца. В т. 3 на раздел ІІ от договора е уговорено, че при закъснение от седем дни обектът се продава. На същата дата ответниците са сключили и договор за продажба на притежавания от тях недвижим имот, предмет на иска, с купувач „К.” ЕООД, представлявана от Г. Г., заемодателя, който е обективиран в н. а. № 75, т. ІІІ, н. д. № 986/95 г. На същата дата е направено искане за вдигане на ипотеката върху имота от представител на Първа частна банка, след като вземането, което банката е имала към продавачите, е било напълно удовлетворено. Разпитан като свидетел Г. Г. е заявил, че той е изплатил задължението на Д. към банката. След тази дата са сключени още няколко договора за заем, между страните по първия договор за заем (на 5.12.1996 г. за сумата 1235 долара; на 20.03.96 г. за сумата 110 000 лв. и на 10.08.96 г. за сумата 600 долара), като е посочвано, че те са допълнение към основния договор. На 27.11.1997 г. „К.” ЕООД, представлявано от Г. Г., е сключило с ищцата Г. договор за покупко-продажба на имота, предмет на иска. На същата дата между Г., представлявана от Г. Г., и ответниците е сключен договор за наем на имота като вместо плащане на наемна цена е уговорено, че наемателят Д. Г. ще изпълнява всички възложени му от наемодателя задачи. Отново на същата дата между Г., действаща чрез пълномощника си Г. Г., и ответниците е сключен договор, с който ответниците са се задължили в продължение на 11 години да изплатят на Г. Г. сумата от 32180 д. марки, като през този период ще ползват една стая от къщата, както и гаража, избата и тавана. От така установените факти е направен обоснован извод, че договорът за продажба, с който ответниците са продали на „К.” ЕООД недвижимия имот, е нищожен като сключен в нарушение на императивната норма на чл. 152 ЗЗД. Договорът е сключен с цел удовлетворяване вземането на заемодателя Г.. Така избрания от страните начин за удовлетворяване е различен от предвидените в закона, поради което договорът е нищожен. Нищожният договор не поражда целените правни последици, поради което не е прехвърли вещни права върху имота в патримониума на праводателя на ищцата. Сключеният от нея договор за покупко продажба също не е транслирал вещни права, тъй като продавачът не е бил носител на такива и тя не се легитимира като собственик на имота. Необоснован е изводът, че договора за продажба на имота е нищожен като симулативен. Привидност на договора по предмета му е налице, когато страните не желаят настъпването на правните последици на обективирания договор, а с него прикриват друг, чиито последици желаят. Сключения договор за продажба на имота между заемателите и заемодатебя е израз на действителната воля на страните. Те са постигнали споразумение, че заемателите ще продадат на заемодателя своя имот, а той ще им го продаде обратно след като върнат получения заем. Правните последици на договора са желаните от страните и те са настъпили. Договорът е нищожен като сключен в нарушение на забраната установена в чл. 152 ЗЗД, тъй като с него е уговорен начин за удовлетворяване на кредитора, различен от предвидения в закона. След като договорът не е привиден, позоваването на нормата на чл. 17, ал. 2 ЗЗД е неоснователно. Крайният извод за неоснователност на ревандикационния иск е законосъобразен и в тази част решението следва да бъде оставено в сила. Недопустимо е решението на районния съд, потвърдено от въззивния, в частта, с която е обявен за нищожен сключения между Г. Г. и ответниците договор за покупко-продажба на имота, обективиран в н. а. № 75, т. ІІІ, н. д. № 986/95 г. Твърдението за нищожност на договора е въведено с възражение от ответниците по иска, а не с предявяване на насрещен иск, поради което по него съдът следва да се произнесе само в мотивите на решението, но не и в диспозитивната му част. Когато твърдението за нищожност се релевира с предявяване на иск, тогава съдът дължи произнасяне по иска и в резолютивната част на решението. Като е обявил договора за нищожен, съдът е постановил недопустимо решение в тази част. Това не е констатирано от въззивния съд и неправилно той е оставил в сила първоинстанционното решение в тази част. Допуснатото процесуално нарушение е основание за обезсилване на решенията на първоинстанционния и въззивен съд в тези им части. По изложените съображения Върховният касационен съд, І г. о. Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА решение от 29.07.09 г. по гр. д. № 347/2009 г. на Х. окръжен съд и решение от 07.04.2009 г. по гр. д. № 177/2007 г. на С.ски районен съд в частта, с която договорът за продажба сключен от Д. М. и З. М. като продавачи и „К.” ЕООД, обективиран в н. а. № 75, т. ІІІ, н. д. № 986/95 г., е обявен за нищожен. ОСТАВЯ В СИЛА решение от 29.07.09 г. по гр. д. № 347/2009 г. на Х. окръжен съд в останалата му част. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: