Ключови фрази
Отвличане * задържане под стража * Изнасилване чрез употреба на сила и заплашване * съдебно-медицинска експертиза

Р Е Ш Е Н И Е

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ 374

 

София, 29  юни  2010 година

 

Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори юни две хиляди и десета година, в състав:

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА

                    ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ

                                         ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА

                      

                         

         

при участието на секретаря Лилия Гаврилова

и в присъствието на прокурора Руско Карагогов

изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев

н.д № 335/2010год.

 

Производството по н.д. № 335/2010 год. на Върховния касационен съд, ІІІ-то н.о. е образувано по реда на гл. ХХХІІІ НПК по искане от осъдения В. Г. Б. за възобновяване на нохд № 3348/2008 год. по описа на Софийски градски съд, отмяна на постановената по него присъда и на решение № 89 от 19.03.2010 год. по внохд № 792/2009 год. на Софийски апелативен съд, с което тя е изменена. Излагат се съображения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - основание за възобновяване и отмяна по чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. чл. 348, ал. 1, т.т. 1 и 2 НПК. В тази връзка се навежда доводът за нарушение от първоинстанционния съд при постановяване на присъдата по чл. 107, ал. 3 и 5 от НПК, а от въззивната инстанция - по чл. 314 от НПК, и като последица от това-неправилно приложение на материалния закон. Прави се искане за възобновяване на делото и връщането му за ново разглеждане от друг съдебен състав.

Пред касационния състав защитникът на подсъдимия поддържа искането за възобновяване на делото и връщането му за ново разглеждане по основанието за допуснати съществени процесуални нарушения, които са ограничили правото му на защита.

Частният обвинител Д. А. Б. и повереникът й, редовно призовани, не се явяват.

Представителят на ВКП изразява мнение, че искането на осъдения за възобновяване на делото е неоснователно и не следва да бъде уважено.

Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда № 302 от 29.09.2009 год. по нохд № 3348/2008 год. Софийският градски съд е признал подсъдимия В. Г. Б. за виновен в това, че:

- На 16.05.2008 год. около 00.00часа в с. В., ул.”Янкино усое”, № 10 отвлякъл Д. А. Б. с цел противозаконно да я лиши от свобода, поради което и на основание чл. 142, ал. 1 и чл. 54 НК е осъден на три години лишаване от свобода;

- на 17.05.2008 год. около 00.30часа в гр. С., в тревиста местност, намираща се по пътя София-Перник и на около 30метра от ж.п. прелез по пътя за с. Д., се съвъкупил с лице от женски пол-Д. А. Б., като я принудил към това със сила и заплашване, поради което и на основание чл. 152, ал. 1, т. 2 и чл. 54 НК е осъден на пет години лишаване от свобода.

На основание чл. 23, ал. 1 от НК, съдът е определил на Б. едно общо най-тежко наказание от пет години лишаване от свобода, като на основание чл. 60 от ЗИНЗС е определен първоначален ”Строг” режим за изтърпяване на наказанието в затворническо общежитие от закрит тип.

На основание чл. 68, ал. 1 от НК, съдът е привел в изпълнение наказанието от една година лишаване от свобода наложено на Б. по влязлата в сила присъда по нохд № 1245/2005 год. на Софийски районен съд.

На основание чл. 59, ал. 1 НК, съдът е приспаднал времето, през което по наказателното производство Б. е бил задържан по взети мерки за неотклонение “Задържане под стража” и „Домашен арест” до влизане на присъдата в сила.

По реда на чл. 189, ал. 3 НПК съдът се е произнесъл по разноските по делото, които присъдил в тежест на осъдения.

С решение № 89 от 19.03.2010 год. по внохд № 792/2009 год. на Софийския апелативен съд присъдата е изменена, като за престъплението по чл. 142, ал. 1 от НК наказанието на Б. е намалено на една година и шест месеца, а за престъплението по чл. 152, ал. 1, т. 2 от НК-на три години и шест месеца лишаване от свобода, като в съответствие с чл. 23, ал. 1 от НК общото наказание на осъдения е определено на три години и шест месеца лишаване от свобода. В останалата част присъдата е потвърдена.

Искането на осъдения за възобновяване на производството по делото е допустимо, защото е подадено от него на основание чл. 420, ал. 2 НПК, в срока по чл. 421, ал. 3 НПК спрямо влязъл в сила подлежащ на възобновяване по чл. 419 НПК съдебен акт, но по същество е неоснователно.

В искането се съдържат доводи за допуснати от двете решаващи по фактите инстанции нарушения на процесуалните правила довели ги до неправилни фактически и правни изводи в резултат, на което Б. е осъден за престъпления, без да е доказано по несъмнен и категоричен начин обвинението. На критика е подложена дейността на съдилищата по събиране, проверка и оценка на доказателствата по делото. При потвърждаване на присъдата в частта й по авторството на осъдения в инкриминираните деяния и неговата вина, въззивната инстанция не е изпълнила в пълнота задълженията си да посочи основанията, поради които не приема доводите, изложени в подкрепа на жалбата така, както я задължава чл. 339, ал. 2 от НПК.

Това оплакване е неоснователно и невярно.

Софийският градски съд и Софийският апелативен съд са изградили вътрешното си убеждение по фактите от предмета на доказване въз основа на цялостен анализ на доказателствените източници, чието съдържание е ценено при спазване правилата на формалната логика. Не са допуснати нарушения по чл. 13, чл. 14 и чл. 107 НПК, като законът е приложен правилно. Двете решаващи по фактите съдилища мотивирано са посочили на кои доказателства основават констатациите си, кои от тях не кредитират като недостоверни, като при провеждане на въззивното производство втората инстанция в пълнота е изпълнила изискванията на чл. 313 и чл. 314 от НПК.

Правилно първоинстанционният и въззивният съд са изключили от доказателствената съвкупност заключението на депозираната на досъдебното производство съдебномедицинска експертиза на веществено доказателство/л. 71-72 от дознанието/, защото вещественото доказателство, предмет на изследване-част от тоалетна хартия, по която е установена следа от сперма, не е било отразено в протокола за оглед на местопроизшествието от 17.05.2008 год. и такова веществено доказателство не е било иззето. Изключването на това доказателствено средство не се е отразило върху изграденото вътрешно убеждение на съда за доказаност на обвинението, въз основа на останалите доказателствени източници.

Изводите на втората инстанция са обосновани и се основават на комплексната оценка на целия доказателствен материал, включително и на такъв, който е събран и проверен в проведеното от нея съдебно следствие, като са били уважени доказателствени искания от страна на защитата, чрез допускане и разпит на свидетеля А. Съдът е констатирал и подробно анализирал противоречията в показанията на двете групи свидетели-на Н. Г. , Б. И. и на А. Б. , /които потвърждават версията на осъдения за развилите се на 16.05.2008 год. събития/, а от друга страна на М. Б. , В. М. и Д. Г. , които подкрепят показанията на пострадалата Д. Б. за отвличането й от осъдения и последващото й изнасилване от него, като възприел последните за достоверни, тъй като са непротиворечиви, логически последователни и допълващи се от останалите писмени доказателства и експертни заключения.

От изложеното може да се направи извода, че съдилищата по същество са събрали и разполагали с обилни безпротиворечиви гласни и писмени доказателства при установяване на фактите от предмета на доказване по чл. 102 от НПК и въз основа на тях са стигнали до законосъобразни изводи. Авторството на осъдения Б. е прието за доказано при съвкупната оценка на всички доказателствени източници. Затова не може да става въпрос за ограничаване правото на защита в резултат на неизпълнение на задълженията по чл. 13 и чл. 14 НПК от двете съдебни инстанции.

При установените фактически положения, решаващите по фактите съдилища са направили правилни изводи относно приложимия закон и в съответствие с изискванията на чл. 303, ал. 2 от НПК са признали Б. за виновен по предявените му обвинения, като са изложили съображения за наличието на обективните и субективните признаци от състава на двете престъпления.

Ето защо, искането от осъдения за възобновяване на нохд № 3348/2008 год. по описа на Софийски градски съд, отмяна на постановената по него присъда и на решение № 89 от 19.03.2010 год. по внохд № 792/2009 год. на Софийски апелативен съд, с което тя е изменена и връщане на делото за ново разглеждане е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

По изложените съображения, Върховният касационен съд на РБ, ІІІ н.о.

 

 

Р Е Ш И :

 

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИE искането на осъдения В. Г. Б. за възобновяване на нохд № 3348/2008 год. по описа на Софийски градски съд, отмяна на постановената по него присъда и на решение № 89 от 19.03.2010 год. по внохд № 792/2009 год. на Софийски апелативен съд, с което тя е изменена.

Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: