Р Е Ш Е Н И Е № 128 гр. София, 12.09.2016 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на осемнадесети май две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЖАНИНА НАЧЕВА ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА при секретаря Р. Виденова в присъствието на прокурора П. Долапчиев изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА наказателно дело № 423 по описа за 2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия Л. А. А. против въззивна присъда № 24/.5.11.2015 г. на Кюстендилския окръжен съд, постановена по ВНОХД № 146/2015 г. С тази присъда окръжният съд е отменил изцяло присъда № 17/12.02.2015 г. на Дупнишкия районен съд по НОХД № 482/2014 г., с която подсъдимият А. е бил оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 220, ал. 1 от НК и е бил отхвърлил предявения срещу него граждански иск. Вместо това е признал същия подсъдим за виновен в това, че на 30.09.2008 г., в [населено място], в качеството на длъжностно лице (управител на МБАЛ [фирма] – [населено място] е сключил неизгодна сделка (договор за паричен заем от 30.09.2008 г. със заемодател [фирма] – София за сумата от 170 000 лв.) и от това е произлязла значителна вреда за МБАЛ [фирма] – [населено място] в размер на 529 550 лв., поради което и на основание чл. 220, ал. 1 (ДВ. Бр. 75/2006 г.), вр. чл. 54 от НК му е наложил наказание 2 години лишаване от свобода, чието изпълнение е отложил на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от 3 години. Осъдил е подсъдимия да заплати на МБАЛ [фирма] – [населено място] – в несъстоятелност, сумата от 529 550 лв., представляваща причинена имуществена вреда (изразила се в размер на уговорената неустойка за 623 дни просрочие от датата на изтичане на срока на анекс № 2 към договора от 01.09.2009 г. до 16.05.2011 г., когато е била депозирана молбата на [фирма] – София в Окръжен съд – [населено място]), ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 16.05.2011 г. В останалата част гражданският иск за присъждане на лихва върху горепосочената сума за периода от 01.09.2009 г. до 16.05.2011 г. е отхвърлен като неоснователен. В тежест на подсъдимия е присъдено заплащане на направените по делото разноски. В касационната жалба и допълнение към нея, поддържани в с. з. пред ВКС лично от подсъдимия и неговия защитник, се изтъкват доводи, съотносими към касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК. Претендира се отмяна на въззивната присъда и оправдаване на подсъдимия. Прокурорът от ВКП намира жалбата за неоснователна и предлага осъдителната присъда да бъде оставена в сила. В последната си дума подсъдимият заявява, че е невинен и моли да бъде оправдан. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: Касационната жалба на подсъдимия е основателна. Възраженията, съотносими към касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК и изразили се в липса на пълно и обективно изследване на обстоятелствата, имащи значение за правилното формиране на изводите за съставомерността на деянието по чл. 220, ал. 1 от НК, са основателни. За да признае подсъдимия за виновен в инкриминираното му престъпление, въззивният съд е приел, че договорът за заем от 30.09.2008 г. на стойност 170 000 лв. (сключен между управителя на лечебното заведение МБАЛ [фирма] – [населено място] и [фирма] – София) е неизгодна сделка поради сключването й без разрешение на принципала, както и предвид уговорените клаузи за кратък срок на връщане (3 месеца) и предвидена неустойка от 0, 5 % от заетата сума за всеки просрочен ден. Това довело до неизпълнението й и настъпване на значителни вреди - начисляването на неустойка за общо 623 дни просрочие в размер на 529 550 лв. за периода от изтичане на срока по анекс 2 (от който се разбира, че срокът за плащане на главницата е удължен до 30.08.2009 г.) до 16.05.2011 г. (когато [фирма] – София, на когото [фирма] е цедирала вземането си, е депозирало молба за откриване на производство по несъстоятелност на МБАЛ) и обявяване на дружеството в неплатежоспособност, считано от 31.12.2008 г. с решение на Кюстендилския окръжен съд от 25.07.2012 г. по т. д. № 34/2011 г. Изрично е заявено, че сделката е могла да бъде сключена при по-изгодни условия – по-дълъг срок за връщане на заема и по-нисък процент на неустойка. По повод субективната страна в мотивите е посочено, че подсъдимият е съзнавал, че за посочения срок заемът не би могъл да бъде върнат, с оглед тежкото финансово състояние на болничното заведение, нито имало „доказателства, сочещи на вероятна основателност на очакването на подсъдимия за бъдещо финансиране от принципала за погасяване на задължението по заема”. Така изложените съображения не покриват стандарта при изследване на съставомерните признаци на престъплението по чл. 220, ал. 1 от НК. Не всяка сделка, при която се включват неизгодни условия за една от страните, може да бъде определена за неизгодна в наказателно-правен аспект. Преценката за неизгодност на сделката е фактически въпрос и следва да се изгражда към момента на сключването й, като се отчита спецификата й с оглед предвидените клаузи, доколко същата е била необходима и дали е имало възможност за договарянето на по-изгодни условия, при които намаляването на имуществото или увеличението на задълженията за представляваното дружество да са по-малки. Вредите следва да са настъпили реално като пряка и непосредствена последица от сключване на сделката. От субективна страна умисълът на дееца е винаги пряк, като деецът следва да съзнава всички аспекти на неизгодност на сделката и целенасочено да действа за сключването й, предвиждайки и настъпването на значителните вреди. В конкретния случай въззивният съд е заявил, че сделката за заема е могла да бъде сключена при по-изгодни условия (като по-дълъг срок на връщане и по-ниска неустойка), но изобщо не е обсъдил не само данните за необходимост от спешното осигуряване на средства за погасяване на задължение по предходна сделка (с [фирма] – Г. С., [населено място]) към момента на сключване на заема от 30.09.2008 г., по повод на което е било образувано изпълнително производство, но и практическата липса на възможност за набавяне на необходимата сума от друго място при сочените от съда по-изгодни условия. Първоинстанционният съд подробно е изложил съображения в тази посока, като позовавайки се на експертно изследване, е констатирал, че паричен заем от банкова институция не е било възможно да бъде изтеглен. Назначените във въззивното производство съдебно-счетоводни експертизи не личи да са достигнали до по-различни констатации, които окръжният съд дори изрично е записал във фактическата част на мотивите си, но изобщо не е обсъдил в съвкупност с гласните и писмени доказателствени средства, а именно, че при наличното финансово състояние на болничното заведение условията на банките (по-изгодни в аспекта за срок за връщане, лихвен процент и неустойка) не биха били валидни. Съответно, изводите за наличие на възможност за сключване на сделката при по-изгодни условия са изградени без надлежно обсъждане на всички доказателствени източници, поради което и не могат да послужат като валидна фактическа основа за проверка относно правилното приложение на материалния закон. По крайно неудачен в процесуален аспект е разрешен и въпроса за субективна страна на деянието. Съзнателното сключване на неизгодната сделка е било изведено от липсата на доказателства за вероятна основателност на очакванията на управителя за бъдещо финансиране от принципала. В тази посока обаче въззивният съд изобщо не е обсъдил не само обясненията на подсъдимия, но и показанията на св. Гр. А. (кмет на [община]), както и на други свидетели по делото, които са имали преки впечатления за причините за търсене на заемни средства от [фирма], конкретните обстоятелства по уговаряне на този заем, потвърждаването на поетия финансов ангажимент, обещанията за финансова помощ, част от които материализирани и в писмени протоколи на Общински съвет. В различие от районния съд, който подробно е обсъдил тези доказателствени източници, въззивният не е сторил това, като само формално и практически без мотиви е отчел, че подсъдимият е извършил деянието с пряк умисъл. Никакви съдържателни аргументи не са изложени и по отношение на предвиждането на общественоопасните последици, включващи причиняването на значителни вреди, които деецът пряко да е целял към момента на сключване на сделката и те реално да са настъпили. В тази връзка въззивният съд не е пояснил въз основа на какви данни и изведени от кои доказателствени източници е приел, че при сключване на договора с критикуваните клаузи за срок и неустойка, подсъдимият е действал със съзнанието, че ще последва неизпълнение за инкриминирания период, което ще доведе до увеличаване на задълженията на представляваното от него дружество и в крайна сметка до принос за обявяването му в неплатежоспособност. Не е уточнил и при наличните данни за липса на плащане от страна на болничното заведение в какво се изразяват значителните вреди, които да са настъпили реално и за чието репариране се отнася гражданско-осъдителната част на присъдата. Простите заявления в мотивите за възможност подсъдимият да прецени, че с оглед финансовото положение на МБАЛ заемът не би могъл да бъде върнат в уговорения срок, като съответно ще се дължи заплащане на неустойка в голям размер, не държат сметка за множеството други данни, необсъдени в мотивите, за целта и неотложността на заема, липсата на алтернативен вариант, съдържащ по-изгодни условия, преките контакти и информираност на принципала по повод сключването му, действията за удължаване на срока за неговото погасяване, а не на последно място и всички обстоятелства, свързани с последвалото неизпълнение и отношението на подсъдимия към тази последица. Изложеното дотук е достатъчно за аргументиране на касационното основание по чл. 348 ал. 1, т. 2 от НПК, обуславящо цялостна отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане на Кюстендилския окръжен съд от друг състав за поправяне на констатираните нарушения в съгласие с чл. 354, ал. 3, т. 2, вр. ал. 1, т. 4 от НПК. С оглед изложеното и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2, вр. ал. 1, т. 4 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯВА въззивна присъда № 24/.5.11.2015 г. на Кюстендилския окръжен съд, постановена по ВНОХД № 146/2015 г. И ВРЪЩА делото за ново разглеждане на същия съд от друг състав от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване и протестиране. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.